Р Е Ш Е Н И Е
№ 260033/20.1.2021г. 20.01.2021
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 12.01 2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 2778 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, предявена от С.А.И. против ЗАД
«АРМЕЕЦ»АД, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8000 лв.,
представляваща претърпени неимуществени
вреди от настъпило на 22.08.2018 год. ПТП, причинено от виновен водач , застрахован по задължителна застраховка «ГО»при отвеника, ведно със законната лихва от 22.08.2018
г. до окончателното изплащане на
главницата.
В
исковата молба се твърди, че на 22.08.2018 год. поради нарушаване на правилата
за движение по пътищата от страна на Д.З.Д. е реализирано ПТП, в следствие на
което на ищеца /пътник в ППС с животинска тяга, управлявано от И.С.А./ са били
причинени неимуществени вреди – болки, страдания, подробно описани.Посочените
вреди ищецът счита, че са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото
ПТП, за което излага подробни съображения.Същевременно управляваният от Д.
автомобил имал валидна застраховка ГО при ответника към процесната дата, и т.к.
застрахователят отказвал да заплати доброволно обезщетение, и след изтичане на
законоустановения срок, то за ищецът
възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск, чието уважаване се
иска, включително се претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срок отговор ответникът оспорва
иска по основание и размер. Не било установено наличието на вина като елемент
от състава на непозволеното увреждане, оспорва се наличието на причинно –
следствена връзка, оспорва се настъпването на твърдените вреди. Прави се
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, за
което се излагат съображения, както и възражение за наличие на независимо
съизвършителство, по изложени мотиви. Иска се оспорва и по размер, включително
в частта относно началния момент на претендиране на законна лихва. Иска се
отхвърлянето му, както и присъждане на разноски.
Третото лице – помагач е депозирало писмено
становище, с което оспорва отговора.
В с.з. ищецът се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа претенцията.
Ответникът , чрез процесуален представител оспорва
иска.
Третото лице, редовно уведомено, не се явява.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно
по делото и видно от представените писмени доказателства /включително заверени
копия от материалите по образуваното ДП № ***/2018 год./на 22.08.2018 год. е
настъпило ПТП на републикански път 3-5305, км. 7 между МПС управлявано от Д.З.Д.,
и за което е имало сключен валиден договор за застраховка „ГО“ с ответника и ППС
с животинска тяга, управлявано от И.С.А., при което е пострадал ищецът – С.А.И.
– пътник в каруцата. В протокола за ПТП е посочено, че и двамата водачи не са
употребили алкохол/ в графа алкохол е посочено – 0/.
Представен
е фиш за преглед от 22.08.2018 год. , както и амбулаторен лист за преглед от
01.10.2018 год.
По
повод настъпилото ПТП ищецът е отправил към ответника молба от 07.11.2018 год.
за заплащане на претърпените от ПТП неимуществени вреди в размер на 30 000
лв. Предвид постъпилата молба до ищеца е отправено искане за предоставяне на
допълнителни документи, по повод на което ищецът е предоставил на
застрахователното дружество Удостоверение за банкова сметка ***.01.2019 год.
От
изисканата от ОП – Я. справка се установява, че образуваното във връзка с ПТП
ДП № ***/2019 год. по описа на ОСлО в ОП – Я. е върнато за доразследване.
По
делото е назначена и изслушано заключението на комплексна САТМЕ. От същото се установява,
че при процесното ПТП ищецът е получил лека контузия на главата и контузия на
лявата тазобедрена област с обхващане и
на голямата върга на бедрената кост, протичащи с болки.От съдебно медицински
гледище на пострадалия е причинено– временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Интензитетът на изпитваните болки в острия стадий на травмата са
били значителни, а след този период са станали по-леки и поносими. Лечението на
посочените травми по принцип било консервативно- прилагане на обезболяващи
медикаменти, покой и щадене на травмираните области, като не е необходимо
предприемането на някакви специални процедури. Не били налице данни за
настъпване на някакви по-съществени увреждания, които да причинят по-интензивни
болки за по-дълъг период от време. Към настоящия момент би трябвало пострадалият
да е добре и оплакванията му да са отзвучели, като не се очаква посочените
травми да дадат някакво отражение на здравословното му състояние за в бъдеще.
При
изслушването си в с.з. вещото лице – медик е конкретизирало, че ищецът е
получил сравнително леки травматични увреждания, като в делото липсват данни
лицето да е получило стресова реакция. След травмата пострадалият не би
следвало да има белези, т.к. не е получил дълбоки травми, които да оставят
такива.
При
огледа на местопроизшествието било установено, че пътният участък е прав,
хоризонтален, равнинен, праволинеен, без наклони, като платното е с две ленти,
ограничено двустранно от банкети. Описано е какви пътни знаци са поставени в
района, сред които и знак В№10, знак за ограничение на скоростта – 60 км/ч,
като след отклонението за комплекс „***“ в дясно по посока на с. В. няма
поставени знаци. МПС и ППС с животинска тяга са се движили попътно, като
предходно разположена е била каруцата, като вещото лице е изчислило скоростта
им в момента на удара на 12 км/ч за каруцата и 88 км/ч за МПС. Посочено е и от
колко метра е могъл водачът на МПС да забележи каруцата при шофиране на къси,
съотв. дълги светлини. От техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП
са, че водачът на каруцата не е осигурил светещо тяло на задния ляв габарит,
нито светлоотразители на задните й състави, което прави каруцата по- трудно
забележима при конкретните пътни условия; водачът на каруцата не би следвало да
се движи по път, по който не е позволено движението на ППС с животинска тяга;водачът
на каруцата би следвало да я управлява по банкета или частично в дясно върху
асфалтовото платно и банкета; съгласно техническите норми за безопасно
движение, скоростта на движение на всяко ППС се избира от водача, така че
същият да има техническата възможност да спре в зоната на намалена видимост при
дадените светлини на фаровете, в конкретния случай скоростта на автомобила е
била 88 км/ч при опасна зона на спиране с тази скорост около 99, 8 метра.
Вещото
лице е описало подробно и механизма на настъпване на ПТП, като е посочило,
автомобилът се е движил в собствената си лента за движение, а каруцата пред
него в прилежащия десен банкет, като в определен момент каруцата се е насочила
косо наляво, докато задните й състави са достигнали до около 1, 3 метра вляво
от десния край на пътя, в който момент лекия автомобил е застигнал каруцата и е
реализира удар в задните й състави.
При
изслушването си в с.з. вещото лице е посочило, че експертизата не се променя
след изслушване показанията на свидетелите. Посочило е още, че в района
действително има поставен знак за ограничение до 60 км/ч, който важи до подхода
за хотел ***, като след подхода, където и е настъпила катастрофата важат условията за движение извън населено
място. Обяснило е също каква е осветеността при шофиране на къси и дълги
светлини.
За
изясняване на обстоятелствата под делото е назначена допълнителна САТЕ, вещото
лице, по която посочва конкретно имали ли ли са възможност участниците в ПТП да
го предотвратят и кои са предпоставките, техническите причини за настъпване на
удара. Освен това технически правилно било при възникване на опасност водачът
на МПС да намали скоростта и да спре, а заобикалянето му се явявало „спасителна
маневра“, която при изпълнение би създала предпоставки за настъпване на други
ПТП, особено при конкретните условия. Водачът на МПС е имал техническата
възможност да предотврати ПТП ако се е движел с по- ниска скорост, а именно –
67 км/ч. вероятно водачът е забелязал ППС с животинска тяга на около 61 метра
преди удара.
Предвид
оспорваниятa на страните и по тяхно искане е назначена и изслушано
заключението на втора допълнителна САТЕ, по
която вещото лице е отговорило, че водачът на МПС при конкретните условия е
имал възможност на предотврати ПТП ако е карал на дълги светлини, включително
би спрял на 1 м от ППС с животинска тяга при движение със скорост 67 км/ч и на
къси светлини.Определено е разстоянието от което водач на МПС би могъл да
забележи ППС с животинска тяга снабдено със светлоотразители и съответно със
светещо тяло. Нямало данни с какви светлини е бил оборудван лекият автомобил
към момента на ПТП. Определена е и скоростта на автомобила по няколко различни
начина, като вещото лице е конкретизирало, че при различните използвани методи
се използват различни формули, което може да доведе до разминаване в данните,
но във всички изготвени експертизи приема за скорост на автомобила – 88 км/ч.
Технически съобразената скорост на автомобила при конкретните пътни условия и
при осветеност от 70 м е 67 км/ч. Изследвани са възможни варианти за
предотвратяване на ПТП. Странично прохлузните следи от автомобила започвали от
мястото на удара, като вероятно след като забелязал ППС като опасност водачът
на МПС е предприел действия за задействане аварийно на спирачната система. Колелата
са блокирали на 38 м след мерната линия.
Всяка
от изслушаните и приети експертизи е оспорена в съответни части от страните.
По
делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. И. – майка на
ищеца посочва, че научила от комшиите, че синът й е участвал в катастрофа. Намерила
го в спешното. Бил ударен в главата, ребрата и левия крак. Прибрала го и 15 дни
го гледала в къщи. Не се чувствал добре, главата му била синя и надута. Не
можел да е облича, да се храни, свидетелката го водела до тоалетната.Не можел
да стои прав, все легнал. Кракът му бил охлузен и куцал.От болницата му
изписали хапчета за главоболие, мехлеми и витамини.След инцидента станал
избухлив, преди не бил така. Не излизал, нямал приятели. Отразило му се и на
съня. Имал стрес, още го имал. Не му давали да работи тежка работа, защото го
болял крака и се уморявал. Притеснявал се и се срамувал от белезите.След
катастрофата не се возел на никакво превозно средство.
Св.
Д. в показанията си твърди, че е участвал в ПТП на 22.08.2018 год. Движел се в
посока с.В., през нощта, с включени светлини с около 60 км/ч.Пътят бил с две
ленти, без наклон и без осветление. В пътния участък имало знак „Забранено е
движението на ППС с животинска тяга“.След завоя на р-т *** изскочила каруца,
небоядисана ,без светлини и светлоотразители. Изскочила на около 10 метра пред
автомобила, движела се леко косо към средата на шосето. Предприел внезапно спиране,
но не успял да спре, т.к. нямал време. След удара слязъл от автомобила, имало 5
човека, които лежали на земята и били в съзнание. Твърди, че точно преди завоя
имало автомобил и бил на къси светлини, за да не го заслепява. Ударът настъпил
в неговата лента за движение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като
с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл.432,ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение,породено от договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ между прекия причинител на вредата, респ.собственика на автомобила
и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,пораждащи основание за
отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди-следва да се установи следните факти :настъпило ПТП и
неговия механизъм,противоправно поведение на виновния водач,претърпените
неимуществени вреди,наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП. Съгласно изискванията на чл.498 КЗ, установяващ абсолютна
положителна процесуална предпоставка на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, когато желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователя не е
платил в срока по чл.496 КЗ,откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение,пострадалия
може да предяви претенцията си пред съда.
В процесния случай видно от неоспорените писмени
доказателства, ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред застрахователя-ответник,
като липсват твърдения. респ. доказателства последният да е платил обезщетение
в предвидените срокове,ето защо ЯРС приема иска за допустим.
Единственото безспорно между страните обстоятелство е наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към
момента на настъпването на ПТП. Спорът се свежда, както до това налице ли са
кумулативно изискуемите представки на чл. 45 от ЗЗД, така и налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съответно
твърдяното от ответника независимо съизвършителство.
Действително в процесния случай няма постановена влязла в сила присъда,с която виновния за
процесното ПТП водач да е осъден и от която съгласно чл.300 ГПК настоящия съд е
обвързан относно извършването на деянието,неговата противоправност и
виновността на дееца, т.е. за всички елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност.Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че
всички тези елементи следва да бъдат
доказани в настоящото гражданско производство.
Механизма на настъпване на процесното ПТП според съда
е изяснен от неоспорената експертиза, ценена в съвкупност с останалите събрани
по делото доказателства.Според съда по делото
се доказа, че са налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната
отговорност. Следва да се има предвид, че по делото са събрани преки
доказателствени средства за обстоятелствата, при които е бил увреден ищецът. При
съпоставката на писмените и гласните доказателства с приетите експертни
заключения, се стига до еднозначния извод за причините за настъпването на ПТП,
телесните увреждания на ищеца и наличието на причинно-следствена връзка между
тях. Според съда поведението на водача на автомобила е противоправно, тъй като
е нарушил императивното правило на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно – при избиране
скоростта на движението да се съобразява с релефа на местността, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като следва да се приеме,
че поведението на водача е и виновно, доколкото не са ангажирани категорични
доказателства, оборващи законоустановената презумпция за вината му. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Водачът на МПС е длъжен да избере такава
скорост на движение, която да му позволи да спре своевременно при възникнала,
но все още невъзприета от него конкретна опасност. Във всеки конкретен случай
подлежи на изследване въпросът дали водачът на МПС е бил длъжен да очаква
възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и
поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективната и субективна
страна той да е възприел пострадалия като опасност и дали има виновно нарушение
на конкретни правила за движение. В случая е безспорно установено от КСМАТЕ и
допълнителни такива, че при настъпване на процесното ПТП л.а. "Ауди
А3" се е движил по път извън населено място, при нощни условия и със
скорост около 88 км/ч, която е в рамките
на разрешената за този пътен участък/ 90 км/ч/. В същото време и при същите
условия на пътното платно, в лентата за движение на автомобила и пред него се е
движило ППС с животинска тяга, в която пътник е бил ищецът, която каруца от
движение в прилежащия десен банкет е предприела внезапно косо навлизане в
лентата на движение на автомобила. Последвал е удар между автомобила и каруцата.
От показанията на водача на лекия автомобил, които не са оспорени и не са опровергани
с други доказателствени средства, по делото е установено, че автомобилът се е
движил с включени къси светлини. Съобразявайки заключението на вещото лице,
водачът на автомобила не е имал техническа възможност при скоростта, с която се
е движил и при движение на къси светлини, да предотврати удара чрез спиране,
тъй като ударът е бил в опасната зона за спиране, но произшествието е било
предотвратимо, ако водачът на лекия автомобил се е движил на къси светлини със
скорост до 67 км/ч. При движение на дълги светлини ударът е бил предотвратим и
при избраната от водача скорост от 88км/ч. Безспорно скоростта на движение на
автомобила е била в рамките на регламентираната от чл.21 ЗДвП скорост, но тази
разпоредба и разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП уреждат две разновидности на
задължението на водачите за избор на скорост - разрешената скорост и скоростта,
която водачът сам избира в рамките на разрешената такава, с оглед спецификата
на конкретната пътна обстановка, така че да не допусне настъпване на пътно транспортно
произшествие. Задълженията по чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.21 ЗДвП са отделни и
независими едно от друго и изпълнението на това за движение с разрешена скорост
не означава непременно спазване на изискванията за съобразена скорост, още
повече, че колкото по-многобройни или по-интензивни са неблагоприятните
фактори, които характеризират даден участък от пътя, толкова по-ниска следва да
бъде бързината на придвижване, за да се приеме, че е съобразена по смисъла
на чл.20, ал.2 ЗДвП. Ето защо
съдът приема, че в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП водачът на МПС
се е движил със скорост, която е била несъобразена с конкретните условия на
видимост - в тъмната част на денонощието, на неосветен пътен участък, която
скорост не му е позволила да спре при възприемане на ППС с животинска тяга,
предвид установената предотвратимост на удара при по – ниска скорост на
автомобила до 67 км/ч.
Установява се, обаче и че водачът на ППС с
животинска тяга /третото лице И.С.А./ е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй
като не е носил светлоотразителна жилетка, а каруцата е нямала два червени
светлоотразители отзад, разположени симетрично от двете страни, както и отзад вляво светещо тяло,
излъчващо бяла или жълта добре различима светлина.
Същевременно водачът не е карал ППС с животинска тяга в най-дясната част на
пътното платно и не е контролирал и направлявал животното така, че да не
навлиза рязко на пътното платно и да не създава пречки и опасности за
движението. Ето защо съдът приема, че противоправното поведение на водача на
каруцата в по-голяма степен е допринесло за настъпване на ПТП. Този извод обаче
не е основание за отхвърляне на исковете (наречено от ответника независимо
съизвършителство) и за отчитане наличие на съпричиняване, тъй като
противоправното поведение на третите лица не изключва отговорността на
деликвента и в такава хипотеза не съставлява съпричиняване, защото не е
действие на пострадалия. Противоправното поведение на третите лица може да
обоснова тяхната отговорност, доколкото
за вредата, причинена от неколцина отговорността е солидарна съгласно чл.53 ЗЗД, но при солидарните задължения кредиторът, какъвто е ищецът, има право да
иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците
(чл.122, ал.1 ЗЗД).
Вредите по вид,интензитет и продължителност
са безспорно установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.Справедливостта изиска претърпени болки и страдания от ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Съгласно ППВС № 4/23.12.1868
г.,понятието „справедливост“ е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства,които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането,начина на настъпването,обстоятелства,при които е
станало,допълнителното влошаване на здравето,причинените морални страдания и
др. Преценявайки събраните по делото доказателства, от които се установи, че на
ищеца, както беше посочено по-горе е причинена внезапна автомобилна травма,
както и неоспорената констатация на вещото лице - медик, че на Стефанов е
причинено „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, преживения
стрес от внезапно настъпилото събитие и липсата на ангажирани доказателства за
последваща промяна в начина на живот на ищеца в следствие на този стрес/като в
тази насока показанията на майката на ищеца, остават изолирани и в пълно
противоречие със заключението на вещото лице медик/,сравнително бързият
оздравителен период, липсата на настъпили усложнения при възстановяването, съдът
намира,че общия справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на сумата от 2 000 лв.
Съгласно разпоредбата на
чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да бъде намалено. От значение за съпричиняването и за
прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е
приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването
на определени действия или въздържането от такива действия от страна на
увреденото лице. В ТР №1/23.12.2015г. по т.д.№1/2014г. на ОСТК на ВКС - т.7
изрично е прието, че макар и пострадалият да не е допринесъл за конкретното
настъпване на произшествието, ако той с поведението си е спомогнал за
собственото си увреждане, т. е. ако поведението му е рисково, това е основание
за приемане наличие на съпричиняване. Също така е посочено, че поемането на
предвидим и очакван риск съставлява обективен принос, който е противоправен и е
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от ПТП. Това рисково
поведение, съдът следва да преценява във всеки конкретен случай. С оглед така
даденото разрешение, в случая е основателно и доказано възражението на
ответника за съпричиняване от ищеца на вредоностия резултат.
Разпоредбата на чл.71,
ал.1 ЗДвП въвежда задължение ППС с животинска тяга да има два бели или жълти
светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение
през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла
или жълта добре различима светлина. Нормата е възпроизведена в чл.15 ППЗДвП - за
да участва в движението по пътищата, всяко пътно превозно средство с животинска
тяга трябва да има два жълти светлоотразителя отпред, два червени
светлоотразителя отзад, а през нощта – отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла
или жълта добре различима светлина. Разпоредбата на чл.106, ал.2 ЗДвП задължава
през тъмната част на денонощието водачите на пътни превозни средства с
животинска тяга да носят светлоотразителни жилетки. В чл.106, ал.1 ЗДвП и
чл.143-144 ППЗДвП са посочени задълженията на водача на ППС с животинска тяга
при направляването на ППС.
С решение
№ 199/16.01.2020 год. по гр. дело №224/2019 год., по сходен правен казус и по
въпроса за предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 от ЗЗД и за установяване на конкретния принос на пострадалия, водещ
до намаляване на дължимото се обезщетение е прието, че само по себе си
нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не
е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е
необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на
правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка
между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно
е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Прието е, че приносът
трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан,
а не хипотетично предполагаем.
Установява
се в процесния случай, че пострадалият, макар и да не е допринесъл за
настъпване на ПТП, се е качил в ППС с животинска тяга и е пътувал в същото през
нощта, по неосветен пътен участък, като е съзнавал, респективно е могъл да
установи, че каруцата не е била оборудвана с регламентираните в чл.71, ал.1 от ЗДвП и чл.15 от ППЗдВП светлини и светлоотразители и е бил длъжен, и е могъл да
предвиди, че в конкретната пътна обстановка това му поведение се явява високо
рисково. В този смисъл е несъмнено, ищецът
обективно е създал предпоставки и възможности за настъпване на
увреждането си, като е налице причинна връзка между действията/бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат.
Предвид
установеното виновно поведение на делинквента, настоящият състав намира, че
конкретния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е в
размер на 1/4, а претенцията на ищеца е основателна за сумата 1500
лв. За разликата до пълния предявен размер искът е неоснователен.
По отношение доводите за употреба на
алкохол от управляващото каруцата лице на първо място следва да се отбележи, че
по делото не се релевираха годни доказателства
в тази насока. В приетия Протокол за оглед на ПТП изрично е записано в
графа алкохол 0 и за този водач. Освен това тези доводи биха били основателни,
само ако водачът на каруцата е бил употребил алкохол над законоустановения
минимум и този факт е бил известен на пострадалото лице – т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по
т. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК.
Ищецът има право и на законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, но същата не следва да се присъди
от датата на увреждането- 22.08.2018 год., така като е поискана. Чл.497 КЗ
свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която
изтича 15-дневния срок от представяне на всички необходими доказателства по
чл.106, ал.3 КЗ или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя (която дата настъпи по-рано). По делото страните не спорят, че
първоначалното искане е подадено на дата 07.11.2018 год.и срокът за произнасяне
е изтекъл на 07.02.2019 год. Същевременно не се спори , че са изискани допълнителни
доказателства, като не са ангажирани твърдения или представени доказателства
дали и кога ищецът е представил същите. Ето защо лихва за забава се дължи от 07.02.2019
год. Следва да се има предвид и че по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ застрахователят може да
изисква само доказателства за обстоятелства, относими към основанието и размера
на претенцията. Те трябва не само да са от значение за основателността и
размера на претенцията, но и да е налице обективна възможност за представянето
им от увреденото лице/така
:решение № 167/30.01.2020 г. на ВКС по
т. д. № 2273/2018 г. II т. о., ТК/. Искането за заплащане на лихвата за забава за периода
22.08.2018г. – 06.02.2019 год. следва да се отхвърли.
По
разноските:
В процесния случай ищецът е бил освободен
от внасяне на държавна такса и разноски в производството. Процесуалният
представител на ищеца - адв.М. моли за присъждане на адвокатско възнаграждение
за един адвокат при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, с твърдение, че е
предоставил безплатна правна помощ на ищеца като материално затруднено лице
(чл.38, ал.1, т.2 ЗА). По отношение
предпоставките на фактическия състав на чл.38, ал.2 ЗА, при които на адвоката,
оказал безплатна правна помощ, се присъжда адвокатско възнаграждение и при
липса на договор за правна помощ, съществува задължителната практика на
ВКС-определение №515/02.10.2015г. по ч.гр.д.№2340/2015г., в което е прието, че
за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била
осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер
на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна
помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го
опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата
на чл.78 ГПК.
Според ЯРС, в процесния случай тези предпоставки са
налице. Отново според практиката на ВКС, обективирана в Определение
№136/13.06.2016 год. по ч.гр.д.№ 2266/2016 год. – дори липсата на договор за правна помощ и уговорена в него
безплатно предоставяна такава не препятства упражняването на правото по чл.38,
ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36,
ал.3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в
рамките на предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ето защо в полза на адвоката следва да
бъде присъдено възнаграждение, съобразно уважената част от иска в размер на 136,
88 лв. Освен това следва да бъде присъдено и ДДС върху сумата , т.к. е трайна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в
определение № 306 от 06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, ТК, II
т.о., определение № 699 от 18.12.2018 г. по ч.т.д. № 2908/2018 г. на ВКС, ТК,
II т.о., определение № 490 от 19.09.2017 г. по ч.т.д. № 1082/2016 г. на ВКС,
ТК, II т.о., определение № 41 от 25.01.2017 г. по ч.т.д. № 2127/2016 г. на ВКС,
ТК, I т.о. и др., съгласно която при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС,
дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да
включва ДДС.
В процесния случай са представени
доказателства за регистрация по ДДС , ето защо общата дължима сума е 164, 26
лв. с ДДС.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете - в
размер на сумата – 1102, 70 лв. - депозити за вещи лица, свидетел и
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ЯРС сумата от 60
лв. държавна такса върху уважения размер на иска, както разноски за
експертизи в размер на 350 лв.
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД със
седалище и адрес на управление гр. София, район "Средец", ул."С.
Караджа "№2, ЕИК *********, да
заплати на С.А.И., ЕГН ********** , на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата
1 500 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 22.08.2018г., ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от 07.02.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за неимуществени вреди за разликата над сумата 1500 лв. до предявения размер от 8 000лв.,
както и искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди за периода от 22.08.2018г. до 06.02.2019г.
ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД, с
посочени данни, да заплати на адвокат
Р.М. ********* на осн . чл. 38,ал.2 от ЗА сумата от 164, 26 лв. –
адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА С.А.И., ЕГН ********** да заплати на ЗАД"Армеец"АД, с
посочени данни, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за настоящата инстанция в
размер на 1102, 70 лв.
ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД, с посочени данни
да заплати в полза на ЯРС, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 60 лв.
и разноски в размер на 350 лв.
Решението е постановено при участието на
третото лице - помагач на страната на ответника И.С.А., ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: