РЕШЕНИЕ
№ 2410
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20205330110840 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против Р. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. П, *****, и
А. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. П, ***** (конституирани на мястото на
починалия ответник Ж. А. П. на основание чл. 227, ал. 1 ГПК с Определение
№ 4480/26.04.2022 г.) пасивно субективно и кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД както следва:
1. за установяване, че Р. П. П. дължи на “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД сумата от 492, 84 лв., представляваща ½ ид. ч. от главница,
формирана от стойността на продажна цена за доставена питейна вода и
отвеждане на канална вода за периода от 17.05.2017 г. до 20.11.2019 г. в
размер на сумата от 985, 68 лв. за обект, находящ се в гр. П, *****, както
и сумата от 43, 22 лв. – ½ ид.ч. от начисленото обезщетение за забава за
периода от 31.07.2017 г. до 31.10.2019 г., ведно със законната мораторна
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 05.12.2019 г., до окончателното й
1
заплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №
10902/12.12.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 19813/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IV граждански състав.
2. за установяване, че А. П. П. дължи на “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД сумата от 492, 84 лв., представляваща ½ ид. ч. от главница,
формирана от стойността на продажна цена за доставена питейна вода и
отвеждане на канална вода за периода от 17.05.2017 г. до 20.11.2019 г. в
размер на сумата от 985, 68 лв. за обект, находящ се в гр. П, *****, както
и сумата от 43, 22 лв. – ½ ид.ч. от начисленото обезщетение за забава за
периода от 31.07.2017 г. до 31.10.2019 г., ведно със законната мораторна
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 05.12.2019 г., до окончателното й
заплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №
10902/12.12.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 19813/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IV граждански състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия
(ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на
ЗРВКУ. Ответникът, потербител с № *****, не заплатил за периода от
17.05.2017 г. до 20.11.2019 г. дължимата цена за доставка на питейна вода до
обект, находящ се в гр. П, ***** – собственост на ответника. Твърди, че в
имота на потребителя има монтирани две измервателни устройства,
фигуриращи в картотеката на дружеството с номер ***** и *****. Твърди, че
в имота на ответника предоставените услуги се отчитали по наличните
водомери. Ответникът не заплатил в срок задълженията си, поради което
претендира и присъждане на обезщетение за забава. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове, с присъждане на
сторените в производството разноски.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника
Ж. А. П. (починала в хода на процеса), чрез назначения й от съда особен
представител – адв. Н.. В отговора се излагат съображения за
неоснователност на предявените искове. Твърди се, че ответната страна не е
потребител на предоставяните от ищцовото дружество услуги, тъй като не е
подписвала договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода,
нито е положила подпис на Общите условия на дружеството. Оспорват се
2
изложените от ищеца обстоятелства, че ответната страна е собственик или
ползвател на имота. Счита, че представената от ищеца справка по лице не е
актуална, като отразеното в последната вписване от 02.07.2019 г. не
представлява титул за собственост. Излагат се съображения, че посоченият
адрес на имота е ***** и не съвпада с процесния. Сочи, че от представените
доказателства може да се достигне единствено до извод, че ответната страна е
собственик на 4/6 ид.ч. от имота, поради което последната не следва да
отговаря за цялата претендирана сума. Счита задълженията за погасени по
давност, в който смисъл релевира възражение. Оспорва съдържанието на
приложените по делото карнети, както и положения от абоната подпис на
последните. Твърди, че последните не са редовно водени, тъй като през по-
голямата част от периода подписи не са поставяни. Счита, че потреблението е
било начислявано служебно без да са били налице основание за това. Твърди,
че не са представени доказателства за изправността, съотв. неизправността на
водомерите.
В хода на устните състезания конституираните на основание чл. 227, ал.
1 ГПК ответници Р. П. П. и А. П. П. молят за уважаване на предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обектвино и пасивно
субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически
факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е
задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне
за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги
получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в
твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на
каналната вода.
Съдът намира, че така посочените предпоставки за уважаване на
3
предявените искове се установяват в процеса, доколкото ответните страни –
конституирани на основание чл. 227, ал. 1 ГПК не оспорват исковите
претенции и молят за тяхното уважаване, а ответникът, починал в хода на
процеса не е участвал лично в производството по делото, а чрез назначен
особен представител, поради което следва да бъдат съобразени доводите на
ответниците, участващи в производството в качеството им на наследници.
Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и
за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на
отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този
договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи
условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл.
11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и
опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения.
Така представените документи представляват частни свидетелстващи
документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния
издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено
от субекта, сочен като техен издател.
Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение №
ОУ-027/09.06.2006 г. и одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Ищецът твърди, че ответната страна Ж. П. е била потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги в качеството й на собственик на
обект, находящ се в гр. П, *****, т. е. че той е страна по процесното
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г.
4
потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По
смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители на
водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.
Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите
условия облигационни задължения.
По делото е представена данъчна декларация, депозирана по
отношение на недвижим имот, находящ се в гр. П, *****. Данъчната
декларация е депозирана от страна на П. Р. П., като последният е декларирал,
че не е единствен собственик на недвижимия имот. В Таблица № 1, Раздел III
„Собственици“ последният е посочил, че процесният недвижим имот е
съсобствен между него и Ж. А. П. по силата на нотариален акт от ****.
Двамата съсобственици са посочени последователно един след друг,
съобразно указанията за попълване на декларацията, в която е указано, че при
съпружеска имуществена общност съпрузите се вписват винаги един след
друг.
В Таблица № 4 към Част II „Сграда и обекти в нея“ е посочено, че
всеки един от съсобствениците притежава по ½ ид.ч. от правото на
собственост, като П. Р. П. е декларирал, че жилището е основно за него и
другия съсобственик, с отбелязване в съответната графа от таблицата.
От представените по делото доказателства се установява, че П. Р. П. и
Ж. А. П. са сключили граждански брак на *****, който не е прекратен с
5
развод, а поради настъпила смърт на съпруга П. Р. П. на ***** г.
Следователно с прекратяване на брака Ж. А. П. е станала собственик на
съответните ид.ч. по силата на наследственото правоприемство, заедно с
останалите наследници, както и на съответната ½ ид.ч. от прекратената
съпружеска имуществена общност.
От представеното по делото удостоверение за наследници се
установява, че Ж. А. П. е оставила за единствени свои наследници Р.П. и
А.П., които са придобили процесния имот по силата на универсалното
наследствено правоприемство от своята майка Ж. А. П. при равни права в
наследствената маса от по ½ ид.ч.
В производството по делото са снети показанията на свидетелката Н. Г.
Д., заемащ длъжността „****“ при ответното дружество, отчитала процесния
имот. Свидетелства, че потребител по партида е Ж. А. П., като достъп до
имота се осигурявал от снахата – Д., като имало и още едно лице - Р..
Отчитането се извършвало по водомер, като са се подписвали посочените
лица. Сочи, че няма спомен да е виждала Ж.П. в апартамента, а доколкото си
спомняла тя била под наем на първия етаж, а в апартамента живеел синът й с
жена му и детето им. Свидетелства, че си спомня, че водомерът е бил
абсолютно изправен, като там където липсва подпис в карнетите е
начислявано служебно на база разхода от предходен месец –
средноаритметично.
Съдът цени показанията на тази свидетелка на основание чл. 172 ГПК
като безпристрастно и обективно дадени, доколкото по делото не са налице
обективни данни за наличие на конкретна заинтересованост на тази
свидетелка от изхода на правния спо, предмет на производството по делото.
В производството по делото са представени преписи от карнетите за
процесния период, които носят подпис на представител на потребителя в част
от полетата.
Съдът намира, че в производството по делото е установено, че до
обекта, собственост на ответника е доставено и потребено количеството
питейна вода, за което са издадени фактури от ищцовото дружество. Това
обстоятелство се установява от приложените по делото карнетни листове,
който съдържа подпис от страна на ответника срещу част от датите на
отразените посещения, както и от показанията на свидетелката Д., която е
6
отчитала потребеното количество питейна вода в имота.
От изслушаната в производството по делото съдебно-счетоводна
експертиза, осъществила проверка в счетоводството на ищцовото дружество,
се установява, че в последното е открита счетоводна партида на клиент Ж. А.
П.. Вещото лице е установило, че от ответната страна не са постъпили
плащания, като размерът на задължението за главница за процесния период е
в размер на сумата от 985, 68 лв. Вещото лице е посочило, че за задълженията
на потребителя са издадени фактури, намерили счетоводно отражение в
счетоводството на дружеството. Посоченото по карнетните листове
количество вода било изчислено съобразно действащите цени за битови
потребители за процесния период. Вещото лице е установило размерът на
законната лихва за забава за сумата от 86, 43 лв.
Следователно и като съобрази събраните по делото доказателства,
съдът намира исковата претенция за заплащане на цената на доставените
водоснабдителни и канализационни услуги за сумата от 985, 68 лв. за изцяло
основателна, като ответните страни следва да заплатят по ½ ид.ч. от сумата –
съответно на наследствения им дяла или сумата от по 492, 84 лв.
Тъй като ищецът не е изпълнил точно в темпорално отношения
задължението си за заплащане на цената на доставените и потребени услуги,
последният е изпаднал в забава, като на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва.
В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползваните услуги в 30-дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на В и К оператора. Вещото лице, при
съобразяване на датата на настъпване на падежа и изпадането на длъжника в
забава за заплащане на задължението по всяка една фактура е установило, че
за процесния период от 31.07.2017 г. до 31.10.2019 г. законната лихва е в
размер на сумата от 86, 43 лв., поради което и искът с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер по отношение на двамата ответници за ½ ид. ч. или за сумата
от по 43, 22 лв.
7
При този изход на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски,
така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. № 19813/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав – арг. т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което
се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75 лв. В
исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в
размер от 25 лв., депозит за особен представител на ищеца за сумата от 300
лв., депозит за вещо лице в размер на 120 лв. и за призоваване на свидетел от
15 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение,
определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100
лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 560 лв. Разноските в заповедното и исковото следва да бъдат
разпределени в тежест на ответните страни пропорционално с дела им в
наследствената маса от ½ ид.ч. – или за сумата от по 37, 50 лв. – разноски в
заповедното производство и от по 280 лв. – разноски в исковото
производство.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Р. П.
П., ЕГН ********** (конституиран на основание чл. 227, ал. 1 ГПК на
мястото на починалия в хода на процеса ответник Ж. А. П.), с адрес гр. П,
*****, че “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
е носител на вземане в размер на сумата от 492, 84 лв., представляваща ½ ид.
ч. от главница, формирана от стойността на продажна цена за доставена
8
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 17.05.2017 г. до
20.11.2019 г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, *****, както и сумата от 43,
22 лв. – ½ ид.ч. от начисленото обезщетение за забава за периода от
31.07.2017 г. до 31.10.2019 г., ведно със законната мораторна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 05.12.2019 г., до окончателното й заплащане, за които вземания
е издадена Заповед за изпълнение № 10902/12.12.2019 г., издадена по ч. гр. д.
№ 19813/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на А. П.
П., ЕГН **********, (конституиран на основание чл. 227, ал. 1 ГПК на
мястото на починалия в хода на процеса ответник Ж. АТ. П.) с адрес гр. П,
*****, че “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
е носител на вземане в размер на сумата от 492, 84 лв., представляваща ½ ид.
ч. от главница, формирана от стойността на продажна цена за доставена
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 17.05.2017 г. до
20.11.2019 г. за обект, находящ се в гр. П, *****, както и сумата от 43, 22 лв.
– ½ ид.ч. от начисленото обезщетение за забава за периода от 31.07.2017 г. до
31.10.2019 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
05.12.2019 г., до окончателното й заплащане, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение № 10902/12.12.2019 г., издадена по ч. гр. д. №
19813/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав.
ОСЪЖДА Р. П. П., ЕГН **********, да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 37, 50 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 19813/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав и сумата от 280
лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 10840/2020 г. на Районен
съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН **********, да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 37, 50 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 19813/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав и сумата от 280
9
лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 10840/2020 г. на Районен
съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
10