М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 131/2020 г. по описа на КрлРС
По
отношение на подсъдимия И.Г.Н. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен
акт за това, че на 23.05.2017 г. в гр. К., обл. П. с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Й.Д.П. ***, че
нотариус С.П. *** му казал, че издаденото пълномощно от брат й Д.Д.Т. *** за продажбата на поземлен имот № 007017 с площ
4,537 декара, находящ се в местност “С.” в землището
на с. Г.м., обл. П. не може да произведе правни
последици и с това на 30.05.2017 г. причинил имотна вреда в размер на 2500 лева
на Д.Д.Т. ***, като деянието е извършил повторно в
немаловажен случай- престъпление по чл.210 ал.1 т.4 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.28
ал.1 от НК.
Районна прокуратура- П., ТО- К.,
представлявана от прокурора Д.Д.счита вината на
подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение
за безспорно доказана, поради което пледира за налагане на наказание лишаване
от свобода за срок от две години и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален
строг режим. Иска се от съда на осн. чл.68 от НК да
постанови да бъде изтърпяно изцяло и отложеното на осн.
чл.66 от НК наказание по НОХД № 969/2014 г. на РС- П..
Подсъдимият Н., лично, пледира за
постановяване на оправдателна присъда, тъй като счита, че не е виновен по
повдигнатото му обвинение. Дава обяснения.
Защитникът на подсъдимия- адв. К. пледира за оправдаване на подсъдимия, поради липса
на достатъчно доказателства обосноваващи повдигнатото обвинение.
По делото не е предявен граждански иск
и не е конституиран частен обвинител.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Г.Н., ЕГН ********** е роден на *** ***. ****
е, ****. ******. ****. *****. Има постоянен адрес ***.
Осъждан е три пъти.
С протоколно определение е одобрено
споразумение по НОХД № 127/2014 г. по описа на РС- П., влязло в сила на
07.04.2014 г., по силата на което Н. е осъден за престъпление по чл.209 ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца,
чието изпълнение на осн. чл.66 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на определението в сила.
С присъда по НОХД № 969/2014 г. на РС- П.,
влязла в сила на 24.10.2014 г., Н. е бил осъден за престъпление по чл.235 ал.1
от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и глоба в размер на 1500 лв. и е осъден за престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок една година и шест месеца. На осн.
чл.23 ал.1 от НК е било определено едно общо най- тежко наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение е отложено на осн. чл.66 от НК с изпитателен срок от четири години, считано
от влизане на присъдата в сила. С посочената присъда на осн.
чл.25 ал.1 вр. чл.23 от НК е определено едно общо
най- тежко наказание между наложените на Н. наказания по НОХД № 969/2014 г. и
НОХД № 127/2014 г. и двете на РС- П., в размер на една година и шест месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на осн.
чл.66 от НК с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила. Присъединено е и наказанието глоба в размер на 1500 лв., за
събирането на която е образувано изпълнително производство в НАП.
С присъда по НОХД № 983/2020 г. на РС- П.,
влязла в сила на 23.06.2020 г., Н. е осъден за престъпление по чл.209 ал.3 вр. ал.1 от НК, като му е налогжено
наказание Пробация в съвкупност от следните пробационни мерки-
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година.
Д.Т. ***.
Същият страдал от психично заболяване „Умствена изостаналост, средна дебилност“, бил трудно подвижен и притеснителен, поради
което за него се грижили двете му сестри- свидетелките М.Т. и Й. П.. Тъй като Т.
не бил в състояние да организира сам битието си, през месец май 2017 г. неговите
сестри взели решение да продадат наследствените им земеделски земи, находящи се в с. Г.м., общ. К., обл.
П.. Получените от продажбата паричните средства искали да използват за ремонт
на родната им къща, находяща се в гр. К., на ул. „К.в.“
№ ***, където живеел брат им Д.Т.. За
решението информирали брат си, който не възразил.
Свидетелките
Й.П. и М.Т. *** има офис на фирма, която се занимавала с изкупуване на земя, а
именно „А.г.“ ООД. Офисът на дружеството се намирал на ул. „Ген. К.“ в града.
Свидетелките отишли до офиса на фирмата и разговаряли с подс.
И.Г.Н.- управител на дружеството. Обяснили му, че притежават наследствени
земеделски земи в землището на с. Г.м. с обща площ около 32 декара, които
искали да продадат. Подсъдимият им отговорил, че може да ги купи за цена от 550
лв. за един декар. Свидетелките се съгласили и Н. им казал, че трябва да му
предоставят скици на имотите.
След
няколко дни свидетелките занесли в офиса скиците на имотите и ги предали на
подсъдимия, който им заявил, че след няколко дни ще им се обади да отидат
заедно при нотариус, за да подпишат документи и да им плати. Свидетелките
предоставили на подс. Н. скици за имот № 007017 с
площ 4,537 декара в местността „С.“, който бил собственост на техния брат св. Д.Т.,
за имот № 007016 с площ 4,537 декара в местността „С.“, който бил собственост
на М.Т., и за имот № 007015 с площ 4,537 м. Трите имота били наследство от
майка им Куна Т. и се намирали в землището на с. Г.м., като им била извършена
делба. Също така на подсъдимия свидетелките предоставили и скици за още три
имота в землището на с. Г.м., които били наследство от баща им Дончо Делев Т.,
а именно имот № 012091 с площ 4,998 декара в местността „Г.“, № 007034 с площ
6,866 декара в местността „Х.в.“ и № 008042 с площ 6,977 декара в местността „К.д.“.
Тези имоти били съсобствени на двете свидетелки и
брат им. Н. изявил желание да закупи посочените имоти, с изключение на един от съсобствените им имоти- № 007034 с площ 6,866 декара в
местността „Х.в.“.
След няколко дни подс. Н. се обадил на св. Й.П. и й обяснил, че тя, сестра й
и брат й трябва да отидат в кантората на нотариус С.В.в гр. К., за да подпишат
документите и да им плати.
На
22.05.2017 г. свидетелките П. и Т., и
брат им Д.Т. упълномощили подс. И.Н. и св. С.К.К. да извършват разпоредителни действия с описаните в
съставените пълномощни техни собствени и съсобствени
недвижими имоти, с изключение на имот № 007034 с площ 6,866 декара в местността
„Х.в.“, включително да договарят сами със себе си. Подписите на свидетелките Т.
и П. били заверени нотариално. Тъй като св. Д.Т. се притеснил и не могъл в да
изпълни подпис, положил пръстов отпечатък върху две от съставените пълномощни,
които също било заверени нотариално. Съставените общо четири броя пълномощни- по
едно от Й.П., М.Т. и Д.Т., касаели извършването на разпоредителни действия с
имотите, които притежавали изцяло и едно, от името и на тримата, касаещо извършването на разпоредителни действия с два от
имотите, които притежавали в режим на съсобственост.
При
съставяне на пълномощните присъствали и подс. Н. и
св. С.К.К.. След заверяване на пълномощните, св. К.
заплатил продажната цена за имотите, предмет на продажба, съгласно съставените
пълномощни. В случая, св. К. действал
като пълномощник на на „В.А.“ ООД, което дружеството
впоследствие придобило правото на собственост върху имотите, а подс. Н. като посредник между купувача и продавачите.
Парите
от продажбата получила св. М.Т., тъй като тя живеела в наследствената къща,
която трябвало да ремонтират, заедно с брат и полагала ежедневните грижи за
него. Подсъдимият и Д.Т. се видели единствено в деня на съставяне на
пълномощните.
На
23.05.2017 г. подс. И.Н. се обадил на св. Й.П. и й
обяснил, че нотариусът от П. му е казал, че нивата, която брат й притежава, а
именно имот № 007017 с площ 4,537 декара в местността „С.“ не можела да бъде
продадена по този начин- с пълномощно с пръстов отпечатък, тъй като брат й бил
инвалид и не можело така с пръстови отпечатъци да подписва документи. Казал й,
че трябвало да има гарант и чак когато имало такъв, можело да се изповяда
сделката, но към този момент имотът си оставал на брат й- св. Д.Т.. Поискал от
св. Й.П. да му върне парите- сумата от 2500 лв., тъй като иначе щял да си
изгуби работата. Св. П. повярвала на тези твърдения на Н. и решила, че следва
да върне парите, следващи се за продажбата на имота, който бил лична
собственост на брат й. Тъй като подсъдимият комуникирал във връзка с продажбата
приоритетно със св. Й.П., тя след проведения с него на 23.05.2017 г. разговор
по телефона, предала думите му на сестра си- св. Т.. Съобщила и на брат си, че
трябва да върнат сумата от 2500 лв., така както и било обяснено от подсъдимия.
На
30.05.2017 г. Й.П. и сестра й отишли в офиса на И.Н. в гр. К. и му върнали
сумата от 2500 лв. За получената сума И.Н. съставил квитанция към приходен
касов ордер № 173, от името на фирма „А.г.“ ООД за получени от И.Г.Н., ЕГН **********
пари в размер на 2500 лв., които представлявали връщане на сума за имот №007017-
собственост на Д.Д.Т..
На
30.05.2017 г. в кантората на св. С.П.-***, бил съставен нотариален акт № 72,
том. III, рег.№ 3049, дело № 404 от 2017 г., по силата на който продавачът Д.Т.,
действащ чрез пълномощника си С.К.К., упълномощен с
нотариално заверено пълномощно рег. № 899/22.05.2017 г., продал на купувача „В.А.“
ООД, действащо чрез изрично упълномощения си представител „Т.г.“ ЕООД с
управител С.К.К., недвижим имот № 007017- нива с площ
4,537 дка в землището на с. Г.м.. Съгласно приложената по делото „Справка по
лице в цялата страна“, издадена от Службата по вписвания към РС- К. на същия
ден „В.А.“ ООД придобил правото на собственост и върху двата съсобствени имота - № 008042 и № 012091, и двата в
землището на с. Г.м., общ. К..
Във връзка с извършената
продажба нито св. К., след съставяне на пълномощните в гр. К. на 27.05.2017 г.,
нито нотариус П., преди сделката, разговаряли с подс.
Н. във връзка с продажбата на горепосочените имоти.
През
месец февруари 2018 г. Й.П. решила да провери в Общинска служба „Земеделие“ с. К.,
какви земи притежават тя, сестра й и брат й. След като била извършена справка, служител
й казал, че тримата притежавали само наследствената нива от баща им, която И.Н.
не искал да купи- имот № 007034 с площ 6,866 декара в местността “Х.в.“. Свидетелката
изрично попитала за нивата, за която върнали парите и била собственост на брат
им Д.Т.- имот № 007017. Получила отговор, че същата е собственост на друго
лице.
Разбирайки
че имотът на брат й Д.Т., за който са върнали парите на подс.
Н., също е бил продаден, св. Й. П. се свързала по телефона с И.Н., разказала му
за случилото се, на което Н. отговорил, че не знаел за това, но ще й върне
парите. След този разговор свидетелката многократно звъняла по телефона на
подсъдимия, а той все й казвал, че нямал пари, тъй като не му превеждали.
Обещавал й, че след като му бъде направен превод, веднага щял да върне сумата
от 2500 лв. След един момент насетне обаче престанал да отговаря или отказвал
повикванията.
Тъй
като свидетелката П. се почувствала измамена от действията на подсъдимия подала
жалба срещу Н. за извършена измама от негова страна, тъй като същата му дала
получената от продажбата на имота на брат си сума от 2500 лв. в резултат от
заблуждението, в което била въведена от подсъдимият, че не може да се извърши
сделка с имота, тъй като пълномощното за продажба на имота било с пръстов
отпечатък.
След
образуване на досъдебното производство по делото подс.
Н. върнал сумата от 2500 лв. на Д.Т., за което била съставена разписка за
получена сума от 23.07.2019 г.
Съгласно
заключението на изготвената по делото съдебно- психиатрична експертиза по
делото Д.Т. страдал от психично заболяване „Умствена изостаналост, средна дебилност“. Той не могъл да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ги ръководи. Лицето имало субнормални
интелектуални възможности не бил способен на абстрактно мислене, а общата му
информираност била на ниско ниво. При лицето липсвала психотична
продукция, но независимо от това същият не могъл да разбира сложни понятия и
събития, не могъл да съгласува и предвижда резултатите от тях. Неспособността
му да организира битието си, го направило крайно зависим, подчиняем
и податлив на влияния. Допълнително затруднения създавали и характеровите
му особености- бил плах и затворен. През годините двете му сестри изградили способност да го контролират,
покровителстват и да вземат решения вместо него.
Според
заключението на изготвената по делото съдебно- графологична
експертиза се установява, че почеркът в квитанцията от „А.г.“ ООД към приходен
ордер № 173/30.05.2017 г. и подписът в каре „Касиер“ в същия документ са
изпълнени от И.Г.Н..
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в обясненията на подс. Н.
и показанията на свидетелите П., Т., К. и П.; писмените доказателства,
прочетени на осн. чл.283 от НПК- удостоверение за
наследници, копие от квитанция към ПКО № 173/30.05.2017 г., дружествен договор
от 04.12.2004 г., справка Търговски регистър, запорно
съобщение, заявка за определяне на крайна цена, копие от решение №
04271/26.05.97 г. за възстановяване правото на собственост, скица №
7017/10.02.1997 г., справка от АИС-БДС, справка от Служба по вписванията- К.
относно „А.г.“ ООД, справка от Служба по вписванията- К. относно И.Г.Н.,
експертно решение на ТЕЛК, справка от ОСЗ- К.,
извадка от регистъра на ЗЗГи ЗГФ в землището на с. Г.м.,
справка от ИС за ползване на земеделски земи, четири броя пълномощни от
22.05.2017 г., справка от Служба по вписванията- К. относно Д.Д.Т., три броя справки АИС- БДС, копие от нотариален акт №
72, т.III, рег. № 3049, дело № 404 от 2017
г., скица № К02405/29.05.2017 г., пълномощно от управителя на „В.А.“ ООД,
заверени преписи от материалите, находящи се по нот.дело № 404/2017 г.- нотариален акт, молба, пълномощно,
протокол от общо събрание, декларация по чл.4 ал.7 ЗМИП, декларация по чл.6
ал.2 от ЗМИП, скица, удостоверение за данъчна оценка, пълномощно, декларация за
гражданство и гражданско състояние, декларация по чл.264 ДОПК, решение № 04271
на ПК с. Д.м., справка за съдимост, извадка от регистър на нотариус Сл. П.
относно извършвани действия с И.Н., протокол за снемане на сравнителен
материал, характеристична справка, протоколно определение № 154/10.07.2019 г.
по ЧНД № 498/2019 г. на КрлРС, протоколно определение
по вчнд № 1379/2019 г. на ПОС, копие от разписка за
получена сума от 23.07.2019 г., протокол за доброволно предаване, квитанция към
ПКО № 173/30.05.2017 г. /оригинал/, справка от ТДНАП-
П., справка от ГД “ИН“; както и заключенията на назначените по делото съдебно-
психиатрична и съдебно- графологична експертизи.
Обсъждайки събраните по делото доказателства,
съдът намира, че същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват по- голяма част от обстоятелствата от значение за предмета на
делото, поради което съдът ползва същите при постановяване на присъдата си.
Безспорно установено по делото е намерението на свидетелките Т. и П. да
продадат земеделските земи, притежавани от тях и брат им в землището на с. Г.м.,
кои са земеделските земи, предмет на продажбата, както и че именно към подс. Н. са се обърнали свидетелките във връзка с
продажбата на земеделските земи, тъй като същият е бил управител на фирма,
занимаваща се с търговия и посредничество с недвижими имоти. Липсва спор и по
отношение на обстоятелствата, свързани с изготвяне и нотариална заверка на
необходимите пълномощни за продажбата, изплатените суми, представляващи
продажната цена и самата продажба. Не се спори и относно обстоятелството, че
след разговор с подс. Н. свидетелките П. и Т. върнали
сумата от 2500 лв., представляваща продажната цена за имота, собственост на Д.Т..
За така посочените обстоятелства са налице, както обясненията на подсъдимия,
така и показанията на свидетелите Т., П. и К., които се явяват изцяло
непротиворечиви вътрешно и помежду си. Налице са и копия от пълномощните, въз
основа на които са извършени сделките за покупко-
продажба на наследствените земеделските земи на свидетелките Т. и П., както и
техния брат Д.Т.. Безспорно е, че в пълномощното, с което Д.Т. е упълномощил
св. К. и подс. Н. да се разпореждат с имот № 007017, находящ се в местността „С.“ в землището на с. Г.м. е
поставен пръстов отпечатък от упълномощителя. Налице
е копие от нотариален акт № 72, т.III, рег.
№ 3049, дело № 404 от 2017 г., установяващ безспорно извършената покупко- продажба на горепосочения недвижим имот.
Налице е спор по делото относно
причината, поради която свидетелките П. и Т. са в върнали на подс. Н. сумата от 2500 лв., представляваща продажната цена
за имота на техния брат Д.Т..
В тази насока са налице
обясненията на подс. Н., който твърди, че
придобивайки впечатления от състоянието на Д.Т. в нотариалната кантора при
подписване на пълномощните счел, че същият няма право да подписва сделки за покупко- продажба на недвижими имоти и във връзка с
подготвяна втора сделка със земеделски земи- имота, отхвърлен от „В.А.“ ООД,
провел разговор с нотариус П., но не за конкретната сделка с имот на Т., която
щяла да мине през неговата нотариална кантора, а за принципни положения във
връзка с лица, страдащи от „шизофрения“. Получил отговор, че лице в такова състояние
следва да се освидетелства и да му се определи настойник и съдът да разреши
извършване на такава сделка. След това с Т. / и по нейно предложение/ се
разбрали да върне парите, взети за продажбата на имота на нейния брат, докато
не са налице условия за законност сделките. Разговарял, но след изповядване на
сделката и със С.К., който му заявил, че тъй като сделката е минала вече да
остави нещата, както са.
От друга страна са налице показанията на
свидетелите П. и Т., които категорично твърдят, че причината да върнат сумата
от 2500 лв. на И.Н. било неговото обаждане, в което заявил, че нотариуса в гр. П.
му казал, че сделката не може да мине, тъй като Т. бил инвалид и не можел да
подписва документите за нея с пръстов отпечатък. Налице са и показанията на св.
С.К., който заявява, че във връзка със сделката за продажба на имота на Д.Т. не
е говорил с подс. Н. след подписване на пълномощните
при нотариус в гр. К.. Налице са и показанията на св. П., който заявява, че
като нотариус, който изповядал процесната сделка,
никога не е водил разговор във връзка с нередовност на пълномощно с положен
пръстов отпечатък, тъй като това бил напълно легален способ за идентификация на
упълномощителя, който е неграмотен или страда от
недъг.
Съдът, след като обсъди гласните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както във връзка с писмените
доказателства и експертизите по делото намира, че следва да кредитира с доверие
и ползва при постановяване на присъдата си показанията на свидетелите Т. и П. досежно твърдяната от тях причина за предаване на сумата от
2500 лв. на подс. Н.. Същите депозират показанията си
добросъвестно и без установени данни по делото за наличие на причини, които да
се отразяват на тяхната обективност. Показанията не само в посочената част, но
и изцяло на двете свидетелки се явяват взаимно непротиворечиви, последователни по
време на цялото производство по делото и житейски логични. Същите са се
обърнали към подс. Н. за съдействие във връзка с
осъществяваната от него търговия и посредничество при продажба на недвижими
имоти и тъй като не са били наясно с правилата и процедурата при извършване на
такива сделки, добросъвестно са се отзовали и върнали получената от тях сума,
разбирайки от подсъдимия, че сделката с имота на брат им не може да се извърши
въз основа на пълномощно с поставен пръстов отпечатък. Впоследствие, разбирайки
че имота на техния брат е продаден, същите си потърсили парите и подали жалба
след като дълъг период от време не ги получили обратно.
При постановяване на присъдата,
съдът ползва изцяло показанията на свидетелите К. и П., които намира за
безпристрастно депозирани, последователни и пряко касаещи обстоятелствата от
предмета на делото. И двамата свидетели с показанията си оборват изцяло
твърдените в обясненията на подсъдимия обстоятелства във връзка с водени
разговори относно нередовности по пълномощното за
продажба на имота на Д.Т. във връзка с психическото му състояние.
От друга страна, съдът обсъждайки
доказателствата по делото намира, че не следва да кредитира с доверие при
постановяване на присъдата си обясненията на подсъдимия досежно
причината за получаване от него на сумата от 2500 лв., дадена му от
свидетелките Т. и П.. От обясненията, депозирани единствено в съдебното
производство по делото, става ясно, че Н. притежава завидни познания, макар и
без необходимото юридическо образование, в областта на търговията и
посредничеството при продажба на недвижими имоти, с които дейности се занимава
професионално. Видно от представената от св. П. извадка от общия регистър на
нотариуса и справката за клиент, подс. Н. е и участвал
в сделки с недвижими имоти като пълномощник. В този смисъл, съдът счита, че
същият е имал добра представа за начините на упълномощаване при извършване на
сделки с недвижими имоти и в частност възможностите да се изповяда сделка чрез
пълномощно с положен пръстов отпечатък. Бил е наясно, че като посредник може да
получи единствено договорената комисионна, но че няма право да получи обратно
продажната цена, доколкото не той я е платил и няма пълномощия да иска
разваляне на сделката. Ярко демонстрираната позиция на подсъдимия като защитник
на интересите на страните по сделката се явява необоснована, а и житейски
нелогична. Ако е искал да защити интересите на страните по сделката, чиито
посредник е и при липсата на възможност да иска развалянето й, то би било
нормално и логично да се приеме, че преди изповядването й следва да ги уведоми
за притесненията си, което не се доказа да е сторил. Както нотариус П., така и
св. К. в показанията си отричат да са разговаряли с Н. във връзка с психичното
състояние на продавача Д.Т. и поставените от него отпечатъци върху
пълномощните, с което опровергават твърденията му в тази насока. Без обаче да е
уведомил купувача подс. Н. е без всякаква логика задържал
в себе си върнатата му продажна цена. Опровергани от доказателствата по делото се
явяват и обясненията на подсъдимия, че инициативата за връщане на парите е била
на св. Т.. Както самата свидетелка, така и нейната сестра св. П. безпротиворечиво установяват, че инициативата за връщане на
парите е била на подсъдимия. По изложените мотиви, съдът счита обясненията на
подсъдимия единствено за израз на осъществената от него в процеса функция по
защита, опровергани от останалите събрани по делото доказателства, поради което
и не ги ползва при постановяван на присъдата си.
Съдебно-
психиатричната и съдебно- графологична експертизи са
изготвени от вещи лица, които са специалисти в областта на графологията и
психиатрията, отговорили са ясно и точно на поставените им въпроси, като
дадените от тях заключения, касаят пряко обстоятелствата от предмета на
доказване по делото. Съдебно- графологичната
експертиза установява обстоятелството, че почеркът в квитанцията от „А.г.“ ООД
към приходен ордер № 173/30.05.2017 г. и подписът в каре „Касиер“ в същия
документ са изпълнени от И.Г.Н.. Заключението на съдебно- психиатрична
експертиза по делото Д.Т. страдал от психично заболяване „Умствена
изостаналост, средна дебилност“. Той не могъл да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Поради
посоченото и Д.Т. е заличен от списъка на лицата за призоваване в качеството на
свидетел.
Писмените
доказателства са събрани по реда на НПК и в изискуемата от закона форма, относима са изцяло към предмета на доказване по делото, безпротиворечиви са, поради което съдът ги ползва при
постановяване на присъдата си.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че с деятелността си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.210 ал.1 т.4 във вр.
с чл.209 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, тъй
като на
23.05.2017 г. в гр. К., обл. П. с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Й.Д.П. ***, че нотариус С.П. ***
му казал, че издаденото пълномощно от брат й Д.Д.Т. ***
за продажбата на поземлен имот № 007017 с площ 4,537 декара, находящ се в местност “С.” в землището на с. Г.м., обл. П. не може да произведе правни последици и с това на
30.05.2017 г. причинил имотна вреда в размер на 2500 лева на Д.Д.Т. ***, като деянието е извършил повторно в немаловажен
случай.
От
обективна страна престъплението измама засяга обществените отношения свързани
със собствеността.
Изпълнителното деяние се изразява в
две форми- деецът да е възбудил заблуждение (създал невярна представа у
адресата) или поддържал заблуждение (използвал вече създадена такава представа)
в определено лице- адресат на измамата. По делото е установено по несъмнен
начин, че подсъдимият е осъществил от обективна страна първата форма на
изпълнителното деяние- въвел е в заблуждение св. Й.П.,*** е отказал да изповяда
сделката с имота, собственост на нейния брат, тъй като не било подписано, а бил
положен пръстов отпечатък, поради което следва да върнат взетата продажна цена
от 2500 лв. В следствие на създадената невярна представа у свидетелката, тя и нейната сестра- М.Т., на която пределе разговора си с подсъдимия, са предоставили на
подсъдимия сумата от 2500 лв. Подсъдимият е съзнавал, че с
действията си възбужда заблуждение у св. П., тъй като същият е бил наясно, че
твърденията му не са истина, но с поведението си е целял да мотивира свидетелката
да се разпореди с поисканата сума, която той самия да получи като имотна
облага, която не му се следва. Измамливите обещания на подсъдимия са мотивирали
свидетелките П. и Т. да му предадат сумата общо от 2500 лв.
Вторият задължителен елемент от състава на престъплението по
чл.209, ал.1 от НК също е налице- заблуденото лице е извършило действия на
разпореждане с пари, размерът на които е установен по несъмнен начин от
показанията на разпитаните свидетели и не е спорен в производството по делото.
Подсъдимият е нанесъл на Д.Т., собственик на имота, за което е съставено процесното пълномощно имотна вреда, която е пряка и
непосредствена последица от измамливите и действия и представлява престъпния
резултат на престъплението, за което е предаден на съд.
Деянието
е извършено от подс. Н. при условията на повторност.
Осъжданията
на Н. по НОХД № 127/2014 г. по
описа на РС- П. и по НОХД № 964/2014 г. на РС- П. се намират в съотношение на повторност с процесното деяние. С
двете присъди Н. е бил осъден за деяния по чл.209 ал.1 от НК. С присъдата по
НОХД № 969/2014 г. на РС- П., влязла в сила на 24.10.2014 г., са били групирани
наложените на Н. наказания по НОХД № 969/2014 г. и НОХД № 127/2014 г. и двете
на РС- П. като е определено едно общо най- тежко наказание в размер на една
година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на осн. чл.66 от НК с изпитателен срок от четири години,
считано от влизане на присъдата в сила. В посочения изпитателен срок се явява
извършено процесното деяние.
От субективна страна деянието
е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици,
които съдът извежда от действията на подсъдимия. Съдът намира за установена в
производството и специалната користна цел- допълнителен субективен признак на
престъплението- деянието е извършено с цел подсъдимият да набави за себе си
имотна облага, като в настоящия случай целта е постигната- получил е сумата от
2500 лева.
По изложените мотиви съдът
призна подс. Н. за виновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. чл.210 ал.1 т.4 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.28
ал.1 от НК, тъй като на на 23.05.2017 г. в гр. К., обл. П. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
заблуждение у Й.Д.П. ***, че нотариус С.П. *** му казал, че издаденото
пълномощно от брат й Д.Д.Т. *** за продажбата на
поземлен имот № 007017 с площ 4,537 декара, находящ
се в местност “С.” в землището на с. Г.м., обл. П. не
може да произведе правни последици и с това на 30.05.2017 г. причинил имотна
вреда в размер на 2500 лева на Д.Д.Т. ***, като
деянието е извършил повторно в немаловажен случай.
При определяне на вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.
Н., съдът взе предвид, че за извършеното от него престъпление по чл.210 от НК е
предвидено налагането на наказание лишаване от свобода от една до осем години.
С оглед индивидуализация на наказанието съдът отчете степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Деянието се явява тежко, умишлено престъпление с
висока степен на обществена опасност. Нанесената имуществена вреда не е в малък
размер. От друга страна, личността на подсъдимия се характеризира с немалка
степен на обществена опасност. Видно е, че същият е осъждан и не се ползва с
добри характеристични данни. У него е налице траен престъпен умисъл за
извършване на измами. Като смекчаващо отговорността на подс.
Ангелов обстоятелство, съдът отчита, че същият е възстановил нанесените от него
имуществени щети на пострадалия, връщайки му сумата от 2500 лв. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че по отношение на подсъдимия следва да се
определи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК над минималния, визиран в
НК размер, но под средния такъв. Като наказание, което ще осъществи
индивидуалната и генерална превенции и преди всичко ще въздейства в необходима
и достатъчна степен по отношение на подсъдимия, за да коригира в бъдеще
поведението си, съдът намира, че следва да определи наказание лишаване от
свобода за срок от две години. На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК следва да бъде
приспаднато от така определеното наказание лишаване от свобода за срок от две
години, времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по делото, считано от 08.07.2019 г. до 19.07.2019 г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. Предвид
осъжданията на подс. Н. до момента са налице
основанията на чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС и така определеното наказание
лишаване от свобода за срок от две години следва да се изтърпи при първоначален строг режим.
Процесното
деяние се явява осъществено в изпитателния срок на определеното с присъда по
НОХД № 969/2014 г. на РС- П., влязла в сила на 24.10.2014 г., общо най- тежко
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца за умишлени
престъпления от общ характер, чието изпълнение е отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години,
считано от влизане на присъдата в сила. Ето защо, са налице основанията на
чл.68 ал.1 от НК подс. Н. да изтърпи отделно и изцяло
от определеното му с настоящата присъда наказание- лишаване от свобода за срок
от две години и отложеното му по НОХД № 969/2014 г. на РС- П. наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Присъединеното за
изтърпяване наказание следва да се изтърпи, на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“
от ЗИНЗС, при първоначален строг режим.
Предвид
резултата от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия
следва да се оставят направените по делото разноски, като същият следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР- П.
направените по делото разноски от досъдебното производство, представляващи
изплатено възнаграждение за графологична експертиза в
размер на 157,84 /сто петдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/
лева, както и да заплати в полза на ВСС, по бюджетна сметка на КрлРС сумата общо от 381,10 /триста осемдесет и един лева и
десет стотинки/, от които сумата от 311,10 /триста и единадесет лева и десет
стотинки, представляваща изплатено възнаграждение на вещо лице за изготвяне на
съдебно- психиатрична експертиза, както и сумата от 70 /седемдесет/ лева,
представляваща изплатено възнаграждение на вещо лице за защита на графологична
експертиза по делото от съдебното производство по делото.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ