Р Е Ш Е Н И Е
№ 261597/13.05.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 11700 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по подадена искова молба, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, срещу И.К.И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
за ОСЪЖДАНЕ на ответницата ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 1 000 лв. /хиляда
лева/, представляваща незаплатена главница по Договор за кредит № ********** от
17.02.2016 г., сключен между „*“ ЕООД (*) и И.К.И., което вземане е прехвърлено
на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 79, ал. 1, предл. I, вр. чл. 240 ЗЗД, евентуално за осъждане на ответницата да заплати
същата сума като дадена без основание по чл. 55, ал. 1, предл.
I ЗЗД, както и за
сумата от 185,85 лв. /сто осемдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 23.11.2018 г.
– 21.09.2020 г., на основание чл. 86 ЗЗД.
В
исковата молба ищецът „К.Б.“ ЕООД твърди, че на 17.02.2016 г. между „*“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „*“ и И.К.И. е
сключен Договор за кредит № ********** от 17.02.2016 г., по реда на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Подробно описва
процедурата по сключване на договора. Сочи, че ответницата е подала заявка за
отпускане на сума в размер на 1 000 лв. за период от 30 дни с падежна дата
18.03.2016 г., която сума и́ е преведена посредством „И.“ АД на датата на
сключване на договора. Кредитополучателят се е възползвал от правото си да
удължи срока за връщане на кредита и е уговорена нова падежна дата – 28.07.2016
г. Излага, че към датата на падежа кредитополучателят е останал задължен за
сумата от 1 000 лв. главница по договора за кредит и за други вземания, които
не се претендират в настоящото производство.. Твърди, че на падежа им
задълженията не са погасени, поради което кредитополучателят е изпаднал в
забава и кредиторът е започнал да му начислява наказателна лихва, като на
ответника са изпратени напомнителни писма за това. Сочи, че на 23.11.2018 г.
между него и „*“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата
на който цедентът му е прехвърлил вземането по процесния договор за кредит и го
упълномощил да уведоми длъжницата за цесията. Излага, че е изпратил на
длъжницата уведомление за цесията с препоръчана пратка посредством Български
пощи, която е върната в цялост с отметка „Непотърсена“, поради което и прилага
уведомлението с настоящата искова молба. Моли съда да осъди ответницата да му заплати
сумата от 1 000 лв., представляваща главница по договора за кредит, евентуално
да върне сумата като дадена без основание, както и да заплати обезщетение за
забава върху главницата от датата на цесията до датата на подаване на исковата
молба, Претендира и разноските по делото, като изрично заявява, че не
претендира договорна лихва, наказателна лихва, такса за експресно разглеждане и
такси за събиране на вземането.
Ответницата
И.К.И. не е подала отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание страните не се явяват. Ищецът подава молба, с която поддържа
исковете.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Представен е от ищеца Договор за кредит №
**********/17.02.2016 г. със страни „*“ ЕООД и И.К.И. с параметрите на договор
за потребителски кредит от разстояние, по силата на който на ответницата е
отпусната сумата от 1 000 лв. със задължение за връщане на 18.03.2016 г.
От представената Разписка за извършено плащане от
17.02.2016 г. се установява, че в полза на И.К.И. от „*“ ЕООД е нареден паричен
превод в размер на 1 000 лв. към EasyPay.
От представения Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. и приложенията към него се установява, че „*“ ЕООД е
прехвърлило вземания на „К.Б.“ ЕООД, включително и вземането си към И.К.И. по
процесния договор за кредит в общ размер от 2 530,21 лв.
От представените документи /пълномощно от „*“
ЕООД към „К.Б.“ ЕООД, уведомление до
длъжницата за прехвърляне на вземането и известие за доставяне се установява,
че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжницата за извършената цесия, за което е изпратено писмо с обратна разписка
съдържащо уведомление за цесията, което писмо не е достигнало до длъжницата, доколкото
пратката е непотърсена от адресата.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски районен
съд формира следните правни изводи:
Предявени са осъдителен иск за реално изпълнение на задължение за заплащане на
главница по договор за кредит, което вземане е прехвърлено с договор за цесия,
на основание чл. 79, ал. 1, предл. I, вр. чл. 240 ЗЗД, осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
забава на основание чл. 86 ЗЗД, както и евентуален иск за връщане на дадено без
основание по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД.
Съобразно
разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че
е придобил надлежно
правата си по сключен договор за цесия с кредитора на ответника; че ответникът
е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането; че с ответника са във
валидно облигационно отношение по договор за кредит; че е предоставена и
ответницата е усвоила претендираната сума за главница, както и нейното
основание и размер; че длъжникът е в забава и дължи обезщетение за посочения
размер и период; по евентуалния иск следва да докаже, че е предоставил на
ответницата посочената сума. Съгласно чл. 18,
ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние в тежест на ищеца
(в качеството му на правоприемник на доставчика на тази услуга) е било да
докаже: че са изпълнени задълженията за
предоставяне на информация на потребителя /чл. 8-11/; че са спазени сроковете
по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получено съгласието на потребителя за сключване на
договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. В тежест на ответницата
(в случай, че ищецът докаже своите твърдения) е било да докаже:
че е върнала получената сума за главница или че е настъпило друго основание за
погасяване на вземането; че е заплатила обезщетението за забава; че има
основание за задържане на сумата.
Представеният от
ищеца договор за кредит е с характера на договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР. Въпреки указанията на съда
в настоящото производство ищецът не е представил доказателства за получено съгласие от потребителя за
сключване на договора, в т.ч. съобразно чл. 1.8. от ОУ, че потребителят е
подписал договора електронно и е получил същият, заедно с общите условия на
траен носител, включително подсигурен PDF формат, който не позволява да бъдат
изменяни.
В този смисъл следва да се
приеме, че договор между страните не е бил сключен, предвид непредставянето на
доказателства за завършването на фактически състав, който специалния закон
изисква, за да възникне облигационната връзка. Дори да се приеме, че договор е
бил сключен, то недоказване изпълнението от страна на кредитора на поставените
в ЗПФУР условия води до ограничаване правата на потребителя създаващо
значително неравновесие в отношенията между страните. Липсата на представени
доказателства за предоставяне на информация на потребителя води до
недействителност договора за кредит от разстояние на основание чл. 143, ал. 2,
т. 2,10,15 и 19 ЗЗП.
По отношение на
доказването на другите факти, за които ищецът носи доказателствена тежест се
установява от доказателствата, че претендираното вземане
е надлежно прехвърлено. По отношение на надлежността на
уведомяването на длъжницата за цесията съдът споделя становището в съдебната
практика, че длъжникът може успешно да възразява срещу цесионера
за неуведомяването си за прехвърлянето на вземането единствено ако твърди, че е
заплатил суми след цесията на стария кредитор (цедента),
каквито твърдения в случая не се навеждат. В този смисъл ищецът по делото
валидно е придобил правата по прехвърленото вземане и е легитимиран да търси
същото от ответницата.
Без
съмнение се установява от представеното доказателство за извършен паричен
превод, че ответницата е получила сумата от 1 000 лв. Доколкото настоящият
състав приема, че между страните няма сключен договор за кредит и ответницата
не е представила доказателства за наличието на друго основание за задържане на
сумата, то същата е получена без основание и подлежи на връщане. Цедентът е прехвърлил всички права във връзка с договора за
кредит, поради което следва да се приеме, че е прехвърлено и правото да се иска
връщане на даденото във връзка с този договор.
Предвид
тези изводи на съда главният иск за връщане на дадената в заем сума следва да
се отхвърли като неоснователен. Неоснователен е и искът за заплащане на
обезщетение за забава във връзка с това вземане. Поради настъпване на вътрешнопроцесуалното условие следва да се разгледа искът
за неоснователно обогатяване поради даване и получаване на нещо без основание,
който следва да се уважи, доколкото се доказва по делото, че ответницата е
получила сумата от 1 000 лв. и не е посочила основание за задържането
и́.
Предвид изхода на спора
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в размер на 100 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, п.к. 1606, срещу И.К.И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, за ОСЪЖДАНЕ на ответницата
ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща
незаплатена главница по Договор за кредит № ********** от 17.02.2016 г.,
сключен между „*“ ЕООД (*) и И.К.И., което вземане е прехвърлено на ищеца с
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 79, ал. 1, предл. I, вр. чл. 240 ЗЗД, както и за сумата от 185,85 лв. /сто
осемдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 23.11.2018 г. – 21.09.2020 г., на основание
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
п.к. 1606, сумата от 1 000 лв.
/хиляда лева/, като дадена и получена без основание на 17.02.2016 г., на
основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД.
ОСЪЖДА И.К.И.,
ЕГН **********, с настоящ адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, сумата, сумата от 250
лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща
извършени от ищеца разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените
с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца банкова сметка
*** „*“ ЕАД с IBAN:
***, BIC: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: