Р Е Ш Е Н И Е
№ 1088/1.6.2021г.
гр. Пловдив, 01, 06 , 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав, в открито заседание на 30,03, 2021 г. в състав:
Административен
съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар В. К., като разгледа докладваното
административно дело № 2506 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Жалбоподателят
– "Агрипланет“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Раковски, ул. "Шейново" № 6, представлявано от управителя Е.Ф.Ф.,
оспорва Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619008167-091-001/26.06.2020 г., издаден
от Г.Ч.– Началник сектор, възложил ревизията, и Р.М.– гл. инспектор по приходите
при ТД НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
435/08.09.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно –
осигурителна практика" /ОДОП/ – гр. Пловдив, с който на дружеството са
определени задължения за данък добавена стойност за внасяне в размер общо на
268 554,45 лева, ведно с лихви за забава в размер общо на 128 576,27 лева, в
резултат на непризнато право на данъчен кредит и корекция по реда на чл. 78 от ЗДДС в размер общо на 278 522 лева, за данъчни периоди месец Август и Септември
2015г. и Януари 2016 г. във връзка с издадените му фактури от „ОАК – Интерагро
– България“ ЕООД.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност и необоснованост на оспорения РА. Според жалбоподателя
категорично е установено извършването на доставките на стоки, за което са
издадени и разглежданите данъчни фактури, по които правомерно е начислен данък,
респ. е упражнено и правото на данъчен кредит; не са касае до авансови
плащания; недопустимо органите по приходите се позовават единствено на обясненията
и документите, дадени от доставчика, на съдебен акт, страна по който не е
„Агриплатен“ ООД, а и на доказателства събрани в друго съдебно производство.
Излага подробри аргументи за това, че констатациите на приходната администрация
не се подкрепят от извършените в хода на ревизията процесуални действия и
установените факти и обстоятелства, респ. доказателства за тях. Претендира се
отмяна на ревизионния акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП е на
становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена,
съображения за което излага в писмена защита. Претендира се присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив – не встъпва в процеса и не изразява становище по
основателността на жалбата.
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция
“ОДОП” – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивският Административен Съд в
настоящият си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено от фактическа страна на следното:
Настоящата ревизия на жалбоподателя е
започнала /л. 1103 - 1104/ със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001619008167-020-001/12.12.2019 г. на Началник сектор в ТД на НАП - гр.
Пловдив. С тази ЗВР е било възложено да се извърши ревизия на задълженията на
жалбоподателя относно задължения за ДДС изчерпателно посочени в нея данъчни периоди,
определен е и екипът от органи по приходите, който да я извърши, вкл.и неговия
ръководител. С последващи ЗИЗВР №№ Р-16001619008167-020-002/13.03.2020 г. и
Р-16001619002497-020-003/15.04.2020 г. е разширен обхватът на ревизираните
периоди и е определен краен срок на ревизионното производство до 04.05.2020 г.
В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е
бил изготвен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001619008167-092-001/03.06.2020 г.
/л. 100 - 110/. От страна на дружеството е изготвено / л. 74 - 97/ възражение,
към което са приложени и писмени доказателства, против възприетото от
фактическа и правна страна в РД, относно наличието на основанията по чл. 78 от ЗДДС за корекция през данъчен период месец Януари 2016 г. на иначе възприетото
от ревизиращия екип за правомерно ползвано право на данъчен кредит по
фактурите, издадени от „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД през данъчни периоди
месец Август и Септември 2015 г.
Последвало е издавеното на процесния
РА № Р-16001619008167-091-001/26.06.2020 г. /л. 60 - 71/, с който не са
възприети в цялост констатациите в РД, като е отречено правото на данъчен
кредит изцяло по две от фактурите и частино
по третата, издадени от „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД на основание
чл. 70 ал. 5 от ЗДДС, с мотива че липсва извършена облагаема доставка на стоки,
респ. данъчно събитие и данъкът е напревомерно начислен, поради което и за
получателят не възниква правото на данъчен кредит, както и че за частта от 20
000 лева от начисления ДДС по фактура № 347 от 13.07.2015г. е на лице
хипотезата на авансово плащане в размер на 120 000 лева, респ. изискуемост на
данъка, поради което и правото е признато /начислени са лихви във връзка с
както е прието преждевременното му ползване/, но е извършена и корекция на
основание чл. 78 от ЗДДС в данъчен период месец Януари 2016 г., с аргументи, че
доставката е била развалена и е издадено ДКИ от доставчика.
РА е бил обжалван /л.47 и сл. / по
административен ред пред Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив,
койото със свое Решение под № 435/08.09.2020 г., го е потвърдил изцяло. Според
изложените в решението аргументи, с Решение № 14644/28.11.2018г., постановено
по адм. дело № 6649/2018 г. по описа на ВАС, е разрешен въпросът относно
липсата на доставки на стоки /нимазал и феромонови капани/ между „ОАК – Интерагро
– България“ ЕООД и „Агрипланет“ ООД и основанието за издаването на кредитните
известия в хипотезата на чл. 115 от ЗДДС от този доставчки, а и са дадени
задължителни съгладно чл. 297 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК според този
административен орган указания за извършване на корекции по реда на чл. 78 от ЗДДС на ползваното право на данъчен кредит от получателя по фактурите, което
именно е и сторено с процесния РА. Настоява се, че по този начин е спазен и
принципът на данъчен неутралитет, при положение че в изпълнение на това съдебно
решение на доставчика е възстановен начисления във връзка със спорните доставки
данък добавена стойност.
Или въпреки вътрешните противоречия
между отразеното в РД, процесния РА и в Решението на ответника, като съобрази,
че меродавен е именно РА, който в крайна сметка е изцяло потвърден в хода на
административния му контрол и е предмет на съдебен контрол (чл.156 ал.1 ДОПК),
съдът приема, че процесните публични вземания, произтичат както следва:
1. Отказано
право на данъчен кредит през данъчен период месец Август 2015г., на основание
чл. 70 ал. 5 от ЗДДС, поради липса на осъществена доставка на стоки по смисъла
на чл. 6 от ЗДДС, а и на извършено авансово плащане, обосноваващо изискуемост
на данъка в хипотезата на чл. 25 ал. 7 от ЗДДС, както следва:
-
в размер на 85 555 лева, по фактура № 365/03.08.2005 г., издадена от „ОАК –
Интерагро – България“ ЕООД, с предмет на стопанската операция „капани
феромонови“ 4 750 бр., с единична цена 45,50 лева , общо 216 125 лева, и
„Нимазал“ л. 1 500, с единична цена 141,10 лева, общо 211 650 лева, и вписване
„А.П.“, обща данъчна основа 427 775 лева и начислен ДДС в размер на 85 555
лева, с начин на плащане „по банков път“ с „падеж до 30.11.2015г. и
- частично
в размер на 60 960 лева, по фактура № 347/13.07.2015г., издадена от „ОАК –
Интерагро – България“ ЕООД, с предмет на стопанската операция „феромонови
уловки – капани“ 5 600 бр., с единична цена 45,50 лева, крайна – 254 800 лева,
с вписване „А.П.“, обща данъчна основа 254 800 лева и начислен ДДС в размер на
50 960 лева, с начин на плащане „по банка“ с „падеж до 30.11.2015 г.
2. Отказано
право на данъчен кредит през данъчен период месец Септември 2015г., на
основание чл. 70 ал. 5 от ЗДДС, поради липса на осъществена доставка на стоки
по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а и на извършено авансово плащане, обосноваващо
изискуемост на данъка в хипотезата на чл. 25 ал. 7 от ЗДДС, както следва
- в
размер на 142 007 лева по фактура № 503/03.09.2015г., издадена от „ОАК –
Интерагро – България“ ЕООД, с предмет на стопанската операция „капани
феромонови“ 1 030 броя, с единична цена 45,50 лева и крайна 46 865 лева и
„Нимазал“ 4 700 л., с единична цена 141,10 лева и крайна 663 170 лева, с
вписано „А.П.“, обща данъчна основа 710 035 лева и начислен ДДС в размер на 142
007 лева, с начин на плащане „по банка“.
3. Извършена
на основание от ревизиращите органи на основание чл. 78 във вр. с чл. 115 от ЗДДС корекция на остатъка от ползваното право на данъчен кредит в размер на 20
000 лева фактура № 347/13.07.2015г., посочена по-горе.
От фактическа страна, въз основа на
събраните и приобщени по съответни ред в хода на ревизията писмени
доказателства, е установено, че „Агрипланет“ ООД развива дейност като
регистриран земеделски производител, като оглежда зърнени култури и зеленчуци,
вкл. и домати, върху 21 057,10 дка земя /собствена и наета/ в землищата на с.
Шишманци и с. Белозем.
Прието е, че през посочените периоди
– месец Август и Месец Септември 2015г., дружеството е упражнило в пълен размер
правото си на данъчен кредит по посочените по-горе фактури, с издател „ОАК –
Интерагро – България“ ЕООД.
Констатирано е въз основана
приобщените в хода на ревизията материали по предходно извършени ПУФО на
„Агрипланет“ ООД и „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД, вкл. и тези по
извършените две ревизии на доставчика, част от които и материалите по
насрещните проверки на „Агрипланет“ ООД, че са на лице две групи противоречиви
твърдения относно развилите се отношения между посочените търговци по повод на
които са издадени и спорните фактури – доставчикът е поддържал становище и е
ангажирал съставени от него доказателства (счетоводни регистри и разходни
касови ордери /РКО/), че се касае до авансови плащания като фактурите са
издадени и данъкът е начислен в хипотезата на чл. 25 ал. 7 от ЗДДС, като в
последствие доставките са „развалени“ (поради неосъществено финансово
подпомагане от ДФ“Земеделие“ в полза на „Агрипланет“ ООД и отделно от това
невъзможност „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД да достави стоките), поради
което са издадени и кредитни известия по чл. 115 от ЗДДС през данъчен период
месец Януари 2016 г., докато ревизирания субект поддържа тезата и ангажира от
своя страна доказателства, че се касае до доставки на стоки по смисъла на чл. 6
от ЗДДС – нимазал и феромонови капани, а не до авансови плащания, като липсва
„разваляне“, респ. каквото и да било основание за издаване на кредитни известия
и корекции по чл. 78 от ЗДДС.
От своя страна органите, издали РА
противно на възприетото в РД, въз основа на анализ на представените писмени
доказателства са приели, че в случая липсва реално движение на стоки – ПРЗ
(препарати за растителна защита, бел. моя) – нимазал и феромониви капани от
„ОАК – Интерагро – България“ ЕООД към „Агрипланет“ ООД, т.е. липсва доставка на
стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, както и липсва и авансово плащане по фактури
№ 365/03.08.2015 г. и фактура № 503 / 03.09.2015г. и частично по фактура № 347
/ 13.07.2015г. /признато е авансово плащане в размер на 120 000 лева с вкл. ДДС
и то в последващ данъчен период спрямо този, през който е упражнено правото на
данъчен кредит/, поради което и приел хипотезата на чл. 70 ал. 5 от ЗДДС и на
това правно основание е отказал правото на данъчен кредит, както бе посочено
по-горе.
Основанията за това са следните: 1.
Съгласно представените счетоводни регистри от „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД
– движението на сметка 302 „Стоки“, липсват заведени, респ. изписани стоки от
рода на процесните; фактурите, издадени към „Агрипланет“ ООД са отразени по
сметка 412 „Клиенти по аванси“; единственият официален дистрибутор на „нимазал“
и „феромонови капани“ /„Амитица“ ООД/ не е отразил доставки на такива спрямо
„ОАК – Интерагро – България“ ЕООД. 2. Представени са доказателства за транспорт
– договор за превоза, пътни листи и РКО за изплатено възнаграждение на
физическото лице, осъществило превоза, вкл.
складови разписки при приемането им в склада на „Агрипланет“ ООД –
двустранно разписани, но това лице не е декларирало доходи от извършената
транспортна услуга, а материално отговорните лица в „ОАК – Интерагро –
България“ ЕООД отричат да е имало фактически налични такива стоки и те да са
били превозени до „Агрипланет“ ООД. 3. Не са осъществявани проверки на място от
ДФ “Земеделие“. 4. Във фактурите е посочено „А.П.“ което според обясненията на
„ОАК – Интерагро – България“ ЕООД означавало „авансово плащане“, но и такова не
било констатирано за сумата от общо 1 551 132 лева с ДДС, по фактури № 365 / 03.08.2015 г. и 503 / 03.09.2015г., а и
частично по фактура № 347 от 13.07.2015г. /за сумата от общо 185 760 лева, от
които 154 800 лева данъчна основа и 30 960 лева ДДС/, аргументите за което са
данните от банковите сметки и счетоводните отразявания при двете дружества, от
които се установявало, че част от сумите били теглени от банковата сметка на
„ОАК – Интерагро – България“ ЕООД, след това внасяни по сметката на
„Агрипланет“ ООД с основание „захранване“ и превеждани по банковата сметка на
доставчика с посочено основание плащане било то частично или окончателно по
съответната фактура, а за остатъка също се установявало, че били теглени от
банковата сметка на „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД на близки дати и
отразявани по дебита на сметка 501 „Каса в лева“ на този търговец /167 500
лева/, след което част от тях в размер на 1 541 973 лева – по сметка 255-1
аналитичност заеми „Агрипланет“ ЕООД на основание съставени РКО , а в
последствие (през 2016 г.) и по дебита на сметка 498 „Други дебитори“, но
предвид липсата на съществени реквизити във въпросните РКО (вкл. и име и подпис
на лицето, което се предполага че е получило сумите) и становището на
„Агрипланет“ ООД и липсата на съответни счетоводни отразявания при ревизираното
лице, е прието че се касае до създадени от „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД
„привидни заемни договори“ с цел да не връща даденото след издаването на кредитните
известия през месец Януари 2016 г., и се касае до едни и същи суми, като целта
е била само привидно да се установи, че има извършени плащания между
търговците. Единствено е прието, че е доказано разплащане за сумата от 120 000
лева.
Т.е. органите по приходите са
формирали извод, че при събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, не е налице реално извършена доставка между ревизираното
дружество и доставчика му на стоките, посочени във фактурите и плащането,
поради което следва, че няма възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, във връзка с чл.6 ал.1 от същия закон, т.е. данъкът по спорните първични
счетоводни документи, е начислен без основание, съответно за ревизираното
дружество не е на лице правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл.70
ал.5 от ЗДДС, и същото му е отказано на това основание по посочените
фактури.
По
отношение на признатото право на данъчeн кредит в размер на 20 000 лева –
частично по фактура № 347 от 13.07.2015 г. през данъчен период месец Август
2015г., ревизиращите са счели че
предвид издадените кредитни известия
през месец Януари 2016г. от доставчика и влязлото в сила Решение №
14644/28.11.2018 г., постановено по адм. дело № 6649/2018г. по описа на ВАС, с
което е разрешен, както са приели, със сила на пресъдено нещо въпросът относно
липсата на доставки и издаването на фактурите, в условията на извършено
авансово плащане, респ. основанията за издаването на кредитните известия в
хипотеза на „разваляне“ на доставката, поради неуважени искания за финансиране
на земеделския производител, съответно възстановяване на данъка в полза на „ОАК
– Интерагро – България“ ЕООД в изпълнение на този съдебен акт, са на лице
основанията за корекция по реда на чл. 78 от ЗДДС във вр. с чл. 115 от ЗДДС на ползваното право
на данъчен кредит.
В съдебно заседание оспорващия
ангажира писмени доказателства, неоспорени от процесуалния представител на
ответника, съответно по негово искане бяха допуснати, изготвени и приети без
оспорване от страните в процеса заключения на вещи лица по допуснатите СТЕ и
ССчЕ, бе проведен и разпит на свидетели, които доказателства и доказателствени
средства ще бъдат коментирано по-долу в това изложение.
От своя страна ответника ангажира
надлежни доказателства за изпълнение на фактическия състав на заместването на
титуляра на длъжността Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, в която
хипотеза е издадено Решение № 435 от 08.09.2020 г., с което РА е потвърден
изцяло в хода на административния му контрол (л. 1215- 1216).
Предвид събраните по делото
доказателства и изложените от становища от страните, съдът от фактическа и правна страна излага следното:
Ревизионният доклад и ревизионният
акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от
компетентните органи по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност
на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се
издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на Директора на
компетентната териториална дирекция/ и Ръководителя на ревизията /определен със
заповедта за възлагане на ревизия/.
Следва да се констатира също така, че
от приобщените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са
подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие с нормативните изисквания към момента на
подписването на електронните документи, а и редовно връчени на ревизираното
лице.
Изложеното налага извод, че порцесния
РА е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената за това форма,
като в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.
По приложението на материалния закон.
Съгласно чл. 68 ал. 1 т. 1 ЗДДС данъчен
кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от
данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по
облагаема доставка.
Според легалното определение на чл. 6
ал. 1 ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на
правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл.25
ал.1 от закона данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от
данъчно задължени лица, вътреобщностно придобиване, както и вносът на стоки по
чл. 16. Разпоредбата на чл. 25 ал. 2 ЗДДС установява, че данъчно събитие в
общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е
прехвърлена или услугата е извършена. Следователно, за преценката дали са
осъществени реални доставки по конкретните фактури, е необходимо да се изследва
дали е налице предвиденият в разпоредбата на чл. 6 ал. 1 ЗДДС правопораждащ
юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху
стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици.
Спорният между страните въпрос се
концентрира именно по отношение наличието на осъществени от доставчика „ОАК –
Интерагро – България“ ЕООД спрямо жалбоподателя доставки на процесните стоки
„нимазил“ и „феромонови капани“. По делото няма спор относно наличието на
останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, визирани в
чл. 69 ал. 1 т. 1 и чл. 71 т. 1 ЗДДС – доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице,
а жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с
изискванията на чл.114 от ЗДДС, съответно чл. 226 от Директива 2006/112, в
който данъкът е посочен на отделен ред.
Разглеждането на текущия
административноправен спор, налага да се съобразят някои разрешения, дадени от
Съда на Европейския съюз по отправени до него и то от български съдилища,
преюдициални запитвания.
В пункт 33 и сл. от Решение на Съда
(втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Е.-К“ ЕООД срещу
Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно
управление на Националната агенция за приходите) е указано следното: „……33
Следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда понятието
„доставка на стоки“ по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася
до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право
форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено
лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като
собственик (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding
Enterprise Safe, C-320/88, Recueil, стр. I-285, точка 7, Решение от 14 юли 2005
г. по дело British American Tobacco и Newman Shipping, C-435/03, Recueil, стр.
I-7077, точка 35 и Решение от 3 юни 2010 г. по дело De Fruytier, C-237/09,
Сборник, стр. I-4985, точка 24).
В този контекст националният съд
следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото
дали е налице прехвърляне на правото за разпореждане със съответната вещ като
собственик (вж. Решение по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe,
посочено по-горе, точка 13).
Оттук следва, че дадена сделка може
да бъде окачествена като „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1
от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице
прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с
нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване
на право на собственост върху въпросната вещ. По същия начин доказването на
действителното осъществяване на такава доставка на стоки, което обуславя
наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за придобиване
на право на собственост върху съответните стоки….“.
В същото решение, Съдът на
Европейския съюз е посочил още, че „…запитващата юрисдикция следва в
съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на
всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното
производство, за да определи дали „Е.-К“ може да упражни право на приспадане по
посочените доставки на стоки ... “.
В решението отново се препраща към
предишни указания на Съда, за това, че данъчната администрация не може по
принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на
приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите,
във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на
данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в
състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за
внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са
извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в
това отношение.
В случая, както вече се посочи,
установява се наличието на редовно издадени от доставчика фактури, двустранно
разписани от представляващите двамата търговци, съдържащи всички нормативно
установени с чл. 114 от ЗДДС, а и чл. 226 от Директива 2006/112 реквизити,
индивидуализарищи доставката.
Във връзка с всяка една от доставките
от „Агрипланет“ ООД и Й.К.Г.са представени договор за превоз на товари от
28.05.2015 г., редовно съставени пътни листове и складови разписки, двустранно
разписани за предал от физическото лице, осъществило транспорта на стоките,
респ. за приел – от служител на ревизирания субект (св. А.).
От същите безспорно се установява, че
на посочените дати е осъществен превоз на товари – в случая „нимазал“ и
„феромонови капани“ в посочените във
фактурите количества с МПС „Ситроен – Джъмпър“ с рег. № РВ 87 16 АК
(вписано и в складовите разписки) с водач Й. К. Г., по маршрута „Скутаре –
Шишманци – Скутаре“, които стоки са предадени съгласно съставените складови
разписки от Г. на Е.Г.А.. Изплащано е и възнаграждение на лицето, осъществило
транспорта, за което са съставяни РКО.
Все в тази връзка са и дадените
свидетелски показани от св. Г. и св. А., които се кредитират от състава на съда
като обективни, безпротиворечиви и кореспондиращи си със събрания писмен
доказателствен материал. От същите показания се установява, че през 2015г. в
периода месец Юни – Август св. Г. е осъществил транспорт със собствения на
племенника му бус с рег. № РВ 87 16 АК /тогава, сега с рег. № РВ 35 01 СХ, като
следва да се отбележи, че спор относно собствеността на МПС по делото липсва а
и са събрани доказателства/ на стоки, натоварени от склад в с. Скутаре до
базата на в с. Шишманци, които стоки е предал на лице на име Е., който е бил
агроном, и за което се е подписал в стокова разписка. Стоката преди това е била
приета от жена, без да е съставян приемо-предавателен протокол. От своя страна
св. Е. А., за когото не се спори че през процесните периоди е бил нает на
работа в „Агрипланет“ ООД като технически изпълнител и помощник на главния
агроном, също потвърждава че лятото на 2015 г. в периода месец Юни – месец
Август са получавали доставки на нимазал и феромонови уловки, които са били
транспортирани от свидетеля преди него /св. Г., бел. моя/ и при приемането им
са съставяни приемо-предавателни протоколи /според свидетеля/ разписвани от
него и шофьора, самите препарати са били използвани за машинно пръскане на
площите с домати, като уловките са зареждани в същите площи /по 2 капана на
декар, които са били общо 4-5 хиляди/ ръчно, и е използвано цялото количество.
Този свидетел потвърждава, че изписването е ставало въз основа на искане от
съответния работник, като данните са въвеждани в специален дневник от агронома.
Така дадените свидетелски показания
се потвърждават и от приобщените към материалите по ревизията на „Агрипланет“
ООД писмени обяснения, дадени в хода на извършената насрещна проверка по повод
ревизията на „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД от М. М. – заемащ длъжността
агроном при жалбоподателя, вкл. и в ревизирания период. От същите се установява
и че въпросния ПРЗ и феромонови капани са закупени във връзка с дадените
задължителни преписания от длъжностно лице при ОДБХ – Пловдив за постоянно
наблюдение и унищожаване на вредителя – доматен миниращ молец (Tuta Absoluta),
като същите са доставяни от „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД и „Агро Гест“
ЕООД. Подробни са и обясненията за начина на използване на ПРЗ и поставянето на
феромоновите капани, отразяването на извършените дейност в съответните
документи и прочие факти, посочени по-горе (л.970 и сл.).
Част от доказателствения материал по делото са Предписание за
предприемане на действия по „Национана програма от мерки за контрол на доматен
миниращ молец (Tuta Absoluta) на гл. Инспектор при ОДБХ – Пловдив от
15.06.2015г. със срок на изпълнение преодоляване на огнището 2015 г.
(л.967-гръб), искания за отпускане на материални ценности и Дневник за
проведените химически обработки и употребените торове, подобрители на почвата и
биологични вещества, който носи заверка от 19.10.2015г. на длъжностно лице от
ОДБХ – Пловдив във връзка с НПМКДММ за 2015г., в които писмени доказателства са
намерили отражение осъществените дейности във връзка с борбата с вредителите,
вкл. и с т.нар . „доматен минираща молец (Tuta Absoluta), вкл. и с препарат за
растителна защита /ПРЗ/ „нимазал“ посредством тракторна пръскачка,. Част от
посочения Дневник е и Приложение № 1 – „Дневник за появата, развитието,
плътността или степента на нападение от вредители“ съдържащ данни за стадия на
развитие и плътността на установените в обследваните площи вредители – в случая
„доматен минираща молец (Tuta Absoluta)“, посредством заложените феромонови
капани/уловки. Последното се установява и посредством отразеното върху
процесните фактури от същото това длъжностно лице от ОДБХ – Пловдив.
Същите документи са подробно
анализирани от вещото лице по допуснатата ССчЕ от която е видно, че данните
напълно си кореспондират едни с други, въз основа на така съставените документи
са взети и съответните счетоводни записвания по заприхождаването на
стоките/количествено и стойностно/ по дебита на сметка 302 „Материали“, по
аналитич-ността на съответната подсметка, срещу кредита на сметка 401
„Доставчици“, аналитична подсметка „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД, респ. е
сторено и изписването им при потреб¬ле¬нието им /дебит сметка 601 „Разходи за
материали“ срещу кредита на сметка 302 „Материали“ въз основа на посочените
искания за отпускане на материални ценности, за които вещото лице е посочило и
че касаят изписването при потреблението им и на други материали, а не само на
процесните/. Вещото лице е дало експертен изводи и че според Счетоводния
амортизационен план на „Агрипланет“ ЕООД дружеството разполага със собствена
техника, необходима за осъществяване на пръскането с ПРЗ.
Тук е мястото да се посочи, че
абсолютно недопустимо е позоваването на органите по приходите на свидетелски
показания, дадени в хода на съдебни производства, по повод оспорване РА,
съставен на доставчика, при липсата на предприети действия по извършване на
насрещни проверки и изискване на писмени обяснения в хода на настоящото
ревизионно производство от тези физически лица, вкл. и без дори да са приобщени
каквито и да било писмени доказателства. Също толкова недопустимо е
изграждането на фактическите и правни изводи от настоящия състав на съда въз
основа на доказателства и доказателствени средства, които не са събрани по
съответния процесуален способ в рамките на настоящото производство(за което
пречки не е имало).
Същественото е, че по делото са налични
писмени доказателства – писма от ОДБХ – Пловдив и ОД на ДФ “Земеделие“ –
гр.Пловдив (л.960-961). Съгласно изнесеното от ОД на ДФ “Земеделие“ –
гр.Пловдив, въпросните фактури са представени на ДФ “Земеделие“ от „Агрипланет“
ООД във връзка с кандидатстване за държавна помощ за компенсиране на разходите,
свързани с изпълнение на мерки за контрол на доматен минираш молец през 2015г.
и доказват вложени средства за борба с този вредител, заверени са от ОДБХ –
Пловдив, част са от досието на „Агрипланет“ ООД и са приети от ДФ “Земеделие“
след извършени проверки от ОДБХ – Пловдив на база и попълнен Дневник за
проведени химични обработки съгласно Закона за защита на растенията за контрол
върху предлагането на пазара и употребата на продукти за Растителна защита. Съгласно
указанията на ДФ “Земеделие“ именно посредством заверката от ОДБХ върху
фактурите се удостоверява използването на капани, феромони и биологични агенти.
Въз основа на това на „Агрипланет“ ООД е извършено плащане в размер на 1 159
740 лева на 01.12.2015г. (това е удостоверено и в писмо изх. № 01-16-1200/397
от 11.10.2016г.) Отделно от това е удостоверено, че за периода 03 -
08.07.2015г. РТИ към ОД на ДФ“Земеделие“ – Пловдив е извършена проверка на място, като са
установени на място площи засети с домати 691,507 хка. От ОДБХ – Пловдив е
потвърдено издаването на посоченото по-горе Предписание, вкл. наличието на
издадено на „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД Удостоверение №
160046/07.04.2015г. за търговия с ПРЗ (то е налично и по делото на л. 1021) и извършени
физически проверки на място в склада на едро без констатирани несъответствия.
Относно проверката на представените фактури и дневници е посочено, че тя е
документна, но удостоверява че употребените продукти за растителна защита са
разрешени, количествата на употребените ПРЗ съответстват на отглежданите декари
и че ПРЗ са закупени от фирма притежаваща разрешение/удостоверение от
БАБХ/ОДБХ. В случая следва да се обърне внимание и на факта, че липсват
твърдения, а и наложени санкции, за неизпълнение на посочените по-горе и то
задължителни предписания на административен орган от състава на ОДБХ – Пловдив,
което е косвено доказателство за това, че на място е извършено третиране с
въпросния ПРЗ и са използвани и процесните феромонови капани.
Или посочените писмени доказателства
и доказателствени средства категорично обосновават тезата на жалбоподателя, че
на посочените дати му е прехвърлено от неговия доставчик правото да се
разпорежда със спорните стоки, което съставлява доставка на стоки по смисъла на
легалното определение на това понятие, дадено с чл. 14 от Директива 2006/112,
неточно транспонирано в чл. 6 от ЗДДС, както и че същите са използвани в
осъществяваната от него независима икономическа дейност.
Нищо друго не следва от дадените
обяснения от представляващия доставчика, преценени през призмата и на
очевидната му заинтересованост, предвид проведените спрямо него ревизионни
производства (а може да се предполага и обтегнати чисто облигационни отношения
между двамата търговци), което следва да се подчертае е било и становището на
органите по приходите, последователно провеждано в хода на извършените до
настоящото ревизионно производство ПУФО и ревизии на доставчика.
Противно на твърденията на
представляващия „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД, очевидно възприети и от
приходната администрация, фактура № 347 от 13.07.2015 г. е отразена в дневника
за продажби с основание „продажба на стока“, а не „авансово плащане“ (така и
изричните констатации в съставения на доставчика РД № Р-16001616002659-092-001
от 10.10.2016 г., л. 923 и сл.); записът във фактурите „а.п.“ не води до
еднозначен извод, че съответства на „авансово плащане“, още повече че видно от
записа във фактура № 347 от 13.07. 2015г. и фактура № 365 от 03.8.2015г. като
начин на плащане е посочено „по банка“ с падеж до 30.11.2015 г., а от банковите
извлечения и счетоводните записвания както при „Агрипланет“ ООД така и при „ОАК
– Интерагро – България“ ЕООД се установява по безпротиворечив начин, че
каквото и да било „авансово плащане“ към
датите на фактурите липсва. Доставчикът пропуска да отбележи, а и органите по
приходите от своя страна допускат същия пропуск, че съгласно собствената му
счетоводна отчетност първоначално фактурите са отразени по дебита на сметка
411-30 „Клиенти“, подсметка „Агрипланет“ ООД, а не по сметка 412 „Клиенти по
аванси“ което е станало на един последващ етап.
Противно на възприетото от органите
по приходите, а и твърденията на представляващия доставчика, в хода настоящата
ревизия са събрани и надлежни доказателства за извършено разплащане и то по
банков път на данъчните основи и начисления ДДС по всяка една от спорните
фактури.
По делото са приложени съответните
извлечения от банковите сметки на „Агрипланет“ ООД и „ОАК – Интерагро –
България“ ЕООД, данните от които категорично опровергават дадените обяснения от
представляващия доставчика.
Същите са анализирани и от вещото
лице по допуснатата ССчЕ, което и в тази
си част се кредитира изцяло от съда, като обективно, съответно на събрания
доказателствен материал по делото, и неоспорено от страните в процеса.
Така противно на твърденията на
представляващия „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД, за плащанията на 14.09.2015
г. (70 000 лева), 15.10.2015 г. (50 000 лева), 16.10.2015 г. (100 000 лева),
23.10.2015 г. (200 000 лева), 26.10.2015 г. (215 000 лева, която сума противно
на възприетото в РА е преведена по сметка на „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД
в ПИБ), 27.10.2015г. (195 042 лева) и 28.10.2015г. (200 000 лева), липсват
каквито и да било доказателства за внесени суми в брой по банковата сметка на
„Агрипланет“ ООД, както се е поддържало в писмените обяснения, подадените
сигнали и прочие документи от доставчика, напротив – както е посочило и вещото
лице (а и това се установява от банковите извлечения) средствата са с установен
произход – получени плащания от клиенти на „Агрипланет“ ООД по банков път,
усвоени средства по кредит/овърдрафт, преведени средства от получени заеми от
трети лица. Междувпрочем липсват каквито и да било доказателства аналогичните
суми по издадените РКО от „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД да са внасяни било
то по банковата сметка или на каса в „Агрипланет“ ООД.
Що се касае до внесените средства с
основание „захранване“ на дата 19.10.2015 г. в размер на 100 000 лева, то първо
вещото лице е установило, че същите са с произход касовата наличност на
„Агрипланет“ ООД, за което са взети и съответните счетоводни записи, а второ –
преведената сума на същата дата по сметката на „ОАК – Интерагро – България“
ЕООД е в размер на 120 000 лева; аналогично е положението с внесените средства
в размер на 140 000 лева на дата 20.10.2015г. и преведени по банковата сметка
на доставчика 150 000 лева, както и с тези внесени на 21.10.2015г. в размер на
45 000 лева, съответно преведени по сметка на „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД
един път 74 200 лева и втори път 54 800 лева. Единственото съответствие е за
сумите от 110 000 лева и 120 000 лева от 22.10.2015 г., но и за тях вещото лице
е установило, че са с произход касовата наличност на дружеството „Агрипланет“
ООД.
Съгласно заключението на вещото лице
по допусната ССчЕ към датите на посоченото „захранване на сметката“ на
„Агрипланет“ ООД наличностите в касата на това дружество са от порядък
съответно 1 085 522,89 лева на 19.10.2015 г., 985 522,89 лева на 20.10.2015 г.,
843 696,44 лева на 21.10.2015 г., 798 696,44 лева на 22.10.2015 г. и 688 696,44
лева на 22.10.2015 г. Необосновано в този смисъл органите по приходите са
търсили осчетоводяване на предоставени средства от собственика – касае се до
собствен на дружеството паричен ресурс, което е видно и от взетите счетоводни
записи /кредит сметка 501/дебит сметка 503/. Както се поддържа и от
жалбоподателя напълно нелогично е да се приеме, че при наличието на посочените
парични средства се е наложило да се получава заем от „ОАК – Интерагро – България“
ЕООД.
Или
неподкрепени с така събраните писмени доказателства са изнесените твърдения в
писмените обяснения и сигнали на „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД относно
това, че при откриването на сметката на този търговец в „Си банк“АД на същия
ден „Ф. носеше пари в брой, които той внесе в неговата сметка и веднага нареди
към нас“ (на дата 16.10.2015г. както се посочи по-горе по сметката на
„Агрипланет“ ООД са постъпили банкови преводи от клиенти на това дружество,
които средства са наредени по банковата сметка на „ОАК – Интерагро – България“
ЕООД), а още по-малко такива операции се констатират и на „следва¬щия ден“,
както се поддържа в същите тези обяснения. По идентичен начин в пълно
противоречие с данните от банковите сметки на двете дружества са и твърденията
на „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД, че „не е получавал никакви пари“, с
обяснението, че „всички суми които се внасяха от Ф.“ са се теглили от
представляващия „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД и са „предавани на него в
самата банка“.
В тази връзка се установява
очевидната тенденция при доставчика „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД да
съставя документи установяващи едни привидни взаимоотношения по повод както е
поддържал предоставени заемни средства на „Агрипланет“ ООД, което е стано¬ви¬щето
и на приходната администрация, но неправилно същата тази приходна администрация
отрича разплащането от страна на „Агрипланет“ ООД при така коментираните
категорични доказателства за това.
Най-сетне по делото са налични и
доказателства за това, че през месец Март 2016 г. от „Агрипланет“ООД са
предадени на „Витал Ресурс“ ООД празни опаковки, съдържащи остатъци от опасни
вещества вкл. и от препарата „нимазал“ и от „феромоновите капани“, използвани
през 2015 г., редовно класифицирани, за което са на лице и редовни счетоводни
отразявания /така писмени доказателства на л. 1 160 и сл., вкл. и работен лист
за класификация на отпа¬дъци, заверен от длъжностно лице при РИОСВ – Пловдив, и
приетото заключението по допусната ССчЕ/, което обосновава извода за фактическата
наличност и използването на спорните стоки в дейността на дружеството.
Все в тази насока следва да се
отбележи, че органите по приходите не са освободени от задължението си да
подкрепят фактическите си и правни изводи с надлежно събрани по реда на ДОПК
доказателствени средства (арг. чл.170 ал.1 АПК вр. § 2 ДР ДОПК), а в случая
съраните такива, вкл. и при изрична констатация на вещото лице по допусната
ССчЕ за редовността на счетоводните записвания, са в противоположна на
сторените фактически изводи.
От значение в случая е, че са налице
редовно издадени и осчетоводени фактури, материалите по които са използвани в
дейността на дружеството-жалбоподател, наличието на извършени плащания по тях,
както и това, че се касае за стоки, превозът на които не изисква специализирана
техника и е напълно възможно да бъде осъществен по начина по който се е
поддържало /така и неоспореното заключение по допуснатата СТЕ, чиито експертни
изводи не бяха подложени на криката от ответника/.
Или в обобщение всички описани по-горе
факти, които се установяват от събраните в хода на ревизията и в съдебното
производство писмени и гласни доказателства, подкрепят доводите на
жалбоподателя за това, че процесните фактури обективират доставки на стоки, а
не извършени авансови плащания.
Освен това следва да се подчертае и
че при доказано реалното осъществяване на доставките и последващото им
използване най-общо казано в икономическата дейност на ревизирания субект за
осъществяване на последващи облагаеми доставки, правото на данъчен кредит не
може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална
обезпеченост на доставчиците и непредставянето на доказателства за транспорт,
доказателства за счетоводно отразени в счетоводствата на доставчиците разходи
във връзка с доставките (а именно последното се поддържа от приходната
администрация), освен ако ревизиращите докажат и то въз основа на обективни
данни, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел
измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка,
част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по
веригата от доставки. / решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11,
Боник, т. 40, решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и
С-142/11, Mahageben и David, т. 66; решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело
C-324/11, G. T., т. 45; решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13,
М. П., т. 31/. Позоваването на такива обективни факти, респ. тяхното доказване
лежи изцяло в доказателствена тежест на органите по приходите.
Безспорно измама, извършена от самото
данъчно задължено лице, упражняващо правото на приспадане, е налице, когато то
само е придобило стоките, във връзка с които претендира приспадане на ДДС, по
фактури, издадени от други доставчици. В случая обаче нито се твърди тази
хипотеза от органите по приходите, нито са на лице обективни данни предоставени
от същите за едно такова положение.
Следва все в тази връзка да се посочи
и че дори да не е доказано, че предметът на доставката е реализиран именно от
издателя на фактурата, при доказаното получаване на този предмет от получателя
на фактурата, следва да е установено, че получателят е знаел това и че
процесната фактура е издадена единствено с цел ревизираното дружество –
получател по нея да упражни право на приспадане.
Това следва от задължителното
тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС в съдебната практика на Съда на
ЕС.
Съгласно Решение от 22 октомври 2015
година по дело С-277/2014г. на Съда на ЕС е прието, че разпоредби на
Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
правна уредба като тази по главното производство, която не признава на
данъчнозадълженото лице право да приспадне данъка върху добавената стойност,
дължим или платен по получени от него доставки на стоки, когато фактурата е
издадена от лице, което с оглед на предвидените от тази правна уредба критерии
следва да се счита за несъществуващо, и не може да се установи кой е
действителният доставчик на стоките, освен ако въз основа на обективни данни и
без да се изисква от данъчнозадълженото лице да е извършило проверки, които не
са негова задача, е било установено, че това данъчно-задължено лице е знаело
или е трябвало да знае, че посочената доставка е част от измама с данъка върху
добавената стойност, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.
Тълкуването по това дело е приложимо
и за настоящия случай, тъй като от акта за преюдициално запитване следва, че
както и в настоящия случай, лицето, което желае да упражни право на приспадане,
има качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на Директивата за ДДС,
действително е получило и платило предмета на доставките, посочени в издадените
от доставчика фактури, и впоследствие е използвало този предмет за нуждите на
сключените от него облагаеми сделки. /т.30/. /така Решение № 2359/19.02.2019г.,
постановено по адм.дело № 11775/2018 по описа на ВАС/.
Такива обективни обстоятелства в
настоящия процес по никакъв начин не бяха доказани от органите на данъчната
администрация. Т.е. следва се изводът, че в конкретната хипотеза не само, че
данъчната администрация не е доказала каквото и да е участие в „данъчна измама”
в обсъждания по-горе смисъл от ревизирания субект, а и не се установи наличието
на обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било
длъжно да знае за извършването на такава от прекия или предходните нему
доставчици.
Неприемлив се явява и използваният от
приходната администрация подход, на жалбоподателят да се отказва правото на
данъчен кредит, единствено и само въз основа на твърдения и то противоречащи на
всички останали доказателства, изхождащи от неговия доставчик (при явната
заинтересованост на същия този търговец), във връзка с липсата на стоки от рода
на процесните при същия, което е в пълно противоречие с цитираната практика на
СЕС, а и по този начин всъщност сочената администрация е прехвърлила върху
данъчния субект собствените си задължения за контрол върху данъчнозадължените
лица. Още повече, че в случая се ангажират доказателства (л. 84-86) за доставки
от страна на „Амитица“ ООД (официалния дистрибутор според установяванията на
органите по приходите) на „нимазал“ и „феромонови уловки“ в полза на дружество
„ОАК – Интерагро – България“ ООД (разликата е единствено и само в правноорганизационната
форма), чийто управител е същото физическо лице, управител и на „ОАК –
Интерагро – България“ ЕООД а именно М.П.П., които две дружества са свързани
лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „д“ от ДР на ДОПК, второто е създадено през месец
Март 2015 г., като съгласно Договор за наем от 20.03.2015 г. новосъздаденото
дружество стопанисва и обекта – склад, находящ се в с. Скутаре, предоставен му
именно от наемодателя „ОАК – Интерагро – България“ ООД (л.1 018).
При това положение на нещата и
съобразно цитираната задължителна практика на Съда на Европейския съюз е
необосновано да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е
направено с процесния РА.
Поради всички изложени съображения се
налага изводът, че процесните фактури удостоверяват осъществена облагаема
доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС, а не авансово плащане, надлежно
документирани с първични счетоводни документи и осчетоводени на база същите, по
които е начислен правомерно данък, и които формират данъчен кредит за
приспадане по смисъла на чл.68 ал.1 и чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС, който неправилно е
отказан на получателя на основание чл.70 ал.5 ЗДДС, поради което и така
постановеният отказ следва да бъда отменен.
Консеквентно това обосновава и извода
на настоящия състав за отмяна на оспорения РА и в частта му относно извършените
корекции по реда на чл. 78 от ЗДДС в данъчер период месец Януари 2016 г.
Каса се до извършената от органите по
приходите корекция на данъчен кредит по смисъла на чл. 78 ЗДДС в данъчен период
м. 01.2015 г. въз основа на издадено от доставчика кредитно известие по чл.
115, ал. 1 ЗДДС към фактура № 347 от 13.07.2015г.
По аргумент от чл. 185, пар. 1 от
директивата коригирането на данъчния кредит се извършва въз основа на обстоятелства,
настъпили след изготвянето на справка – декларацията за ДДС, които обуславят
настъпване на промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за
приспадане, като например анулиране на покупките или намаление на цените. В
националния закон в чл. 78, ал. 1 ЗДДС (в действащата за ревизирания период
ред. от ДВ бр. 63/2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) е предвидено задължение
получателят да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на
данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида
на доставката. Корекция се извършва в данъчния период, през който са възникнали
обстоятелствата, с отразяването на документа по чл. 115 или по чл. 116, в
дневника за покупките и в справка – декларацията за съответния период.
Предвид възприетото от фактическа и
правна страна от настоящия състав на съда, изложено по-горе в мотивите, се
налага и изводът, че в данъчен период месец Януари 2015 г. не са настъпили
посочените в чл. 78 ЗДДС основания за корекция на ползвания от "Агрипланет“
ООД данъчен кредит, доклокто не можо да се приме, че е на лице нито разваляне
на доставката, обективирана със спорната фактура, нито промяна във вида на
доставката или в данъчната основа, които да представляват основание за издаване
на кредитно известие по чл. 115, ал. 1 ЗДДС от доставчика.
Следва да се посочи, че самият
доставчик поддържа издаването на кредитното известие към фактурата в хипотезата
на развален договор поради невъзможност за изпълне-ние и то от негова страна на
поетият ангажимент за доставка на стоки, но както се посочи по-горе това негово
задължение е изпълнено в цялост, не се касае до авансово плащане.
Тук е мястото да се съобрази, че
както правилно се поддържа и от жалбоподателя правото на разваляне на
двустранен договор по реда на чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД принадлежи на изправната
страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на
насрещната страна. Във всички случаи е изявлението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма и е необходимо същото да е
достигнало до получателя му. Отделно от това, за да настъпи правното действие
на изявлението за разваляне на договора, е необходимо да е доказано, че са били
налице законовите предпоставки на чл.87 ал.1 от ЗЗД, вкл. с предоставяне от
изправната страна по договора на подходящ срок за изпълнение или чрез
безусловно изявление за разваляне поради невъзможност за изпълнение, за което
длъжникът носи отговорност при безполезност на изпълнението или при уговорка за
изпълнение непременно в определено време, в хипотезата на ал.2. /в този смисъл
например Решение № 75/1.07.2014 г. по т. д. № 3723/2013 на ВКС, II т. о
ТК/. В случая още изначално съобразно и
самите му твърдения не „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД е изправната страна по
правоотношението, за да разполага изначално с правото по чл. 87 от ЗЗД, а
отделно от това за каквото и да е неизпълнение на задълженията по
облигационната връзка не може да става въпрос.
Действително съгласно решението на
Съда на ЕС по дело С-532/16, Seb Bankas, член 184 от Директивата за ДДС трябва
да се тълкува в смисъл, че задължението за коригиране на неоснователното
приспадане на ДДС се прилага и когато изобщо не е следвало да се извършва
първоначалното приспадане (т. 39). В случая не може да се приеме и че по фактура
№ 347/13.07.2015 г. не е настъпило данъчно събитие и изобщо не е следвало да се
извършва първоначалното приспадане на ДД, за което се изложиха съображения
по-горе.
Нищо друго не следва и от принципа на
данъчен неутралитет, като неоснователни са доводите на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – гр. Пловдив, основани на опасността от загуба на данъчни приходи.
Отделно от това както е прието
например в Решение № 6784 от 5.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13700/2019 г., I
о. „Отстраняването на риска от загуба на данъчни приходи, който поради
действието на принципа за данъчен неутралитет правото на приспадане може да
породи, се охранява от нормата на чл. 203 от Директива 2006/112. Тази норма
предвижда, че начисленият във фактурата ДДС е дължим, независимо от задължението
за заплащането му поради облагаема по ДДС сделка (решение по делото С-138/12,
Руседеспред, т. 24). Трайно в практика на Съда на ЕС по тълкуването й е прието,
че издателят на фактурата може да кори-гира ДДС, без да се изследва неговата
добросъвестност и без това да зависи от усмотрението на администрацията, при
условие, че не е налице риск от загуба на данъчен кредит. По аргумент за
противното коригирането на ДДС от доставчика, в нарушение на чл. 203 от
Директивата за ДДС, не може да служи като основание за коригиране на ползвания
данъчен кредит“, в какъвто смисъл са доводите на приходната администрация.
Все в тази връзка неоснователни са
аргументите, черпени и от влязлото в сила Решение № 14644 от 28.11.2018г.,
постановено по адм. дело № 6649/2018 г. по описа на ВАС, с което е отменен
съставеният ревизионен акт на доставчика и е призната корекцията на
фактурирания от него ДДС.
Действително според чл. 297 ГПК във
вр. с чл. 144 АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. България, но също
така е вярно и че нормата на чл. 298, ал. 1 ГПК, която регламентира
пределите/обективни и субективни/ на силата на присъдено нещо разпорежда, че
решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото
основание.
Очевидно е че в случая липсва
идентитет на субектите, участващи в настоящото и разглежданото съдебно
производство, липсва идентитет и в обективните й предели, поради което и силата
на пресъдено нещо не се разпростира в отношенията между данъчната администрация
и „Агрипланет“ ООД, който търговец не е взел участие по това дело и не е могъл
да се защити в него.
Не може да бъде споделен и доводът на
ответника, че изложените от ВАС мотиви по друго адм. дело също са задължителни,
тъй като на първо място обвързващата сила на мотивите по право се разпростира
между страните, респ. техните правоприемници и няма ex lege действие erga
omnes.
Изложените в тази връзка аргументи не
са съобразени и с различния предмет на двете производства, както и с
разпоредбите на чл. 177, ал. 1 АПК и чл. 297 ГПК вр. с чл. 144 АПК, сочещи, че
със сила на пресъдено нещо и задължителна сила се ползва само съдебното
решение, но не и на неговите мотиви, поради което фактическите установявания в
друго производство не обвързва съда при преценката на релевантните факти и
обстоятелства по конкретния спор.
Нещо повече, по настоящото дело,
противно на данните от цитираното Решение на ВАС, е категорично установен
фактът на осъществяване на доставка на стоки, а не авансово плащане; начина
разплащане между страните и той не е този възприет от касационния състав; вкл.
е категорично установено (противно на възприетото състава на ВАС) постъпилите
плащания в полза на „Агрипланет“ ООД от ДФ“Земеделие“; както и категорично е
опровергана тезата за наличието на някакви заемни правоотношения между двамата
търговци(при спор между последните по тези въпроси, то същият би следвало по
начало да се разреши от общите съдилища, а не и във висящо производство по
оспорване на административен акт и то само с решаващите мотиви на съда и без
участието на едната страна по твърдяния договор).
Предвид изложеното, съдът намира
жалбата за основателна, и като такава същата следва да бъде уважена, а РА, като
неправилен и незаконосъобразен – отменен.
При този изход на делото и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 7 350
лева, представляващи – 50 лева ДТ, 6 500 лева възнаграждение за един адвокат и
общо 800 лева депозити за вещи лице, които следва да бъдат заплатени от НАП ( §
1 т. 6 от ДР на АПК).
Водим от горното, съдът:
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16001619008167-091-001/26.06.2020 г., издаден от Г.Ч.– Началник сектор,
възложил ревизията, и Р.М.– гл. инспектор по приходите при ТД НАП – гр.
Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 435/08.09.2020 г. на
Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" –
гр. Пловдив, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите, да заплати на „Агрипланет“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Раковски, обл. Пловдив, ул. „Шейоново“ № 6, представлявано от
управителя Е.Ф.Ф., сумата от 7 350 (седем хиляди триста и петдесет) лева,
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: