Р
Е Ш Е Н И Е
град
София, 18.06.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФАН МИЛЕВ
МЛ. СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
При секретаря: Мариела Миланова и с участието на
прокурор: Калина
Накова, като разгледа докладваното от съдия КОЕВ ВНОХД № 1357 по описа на Софийски градски съд
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
Въззивното производство
е образувано по протест на прокурор при Софийски районна прокуратура срещу
присъда от 26.03.2019 г., постановено по НОХД № 4103 по описа на Софийски
районен съд за 2017 г., Наказателно отделение, 20 състав.
С посочената присъда
подс. Н.Л.С., с ЕГН:
**********
е бил признат за невиновен в това,
че за времето от 19:20
ч. до 19:40
ч. на 07.08.2016 г. в с. Владая, от паркинг до стадиона на селото,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – автомобил марк: "Хюндай",
модел: "Санта
Фе", с Д.К № *******, с номер на рама: ****** на стойност към датата на извършване на деянието в
размер на 12 500 (дванадесет хиляди и петстотин) лева, собственост на Л.Д.К., от
владението на Д.Л.К., без нейно съгласие с намерение да го ползва, като
деянието е извършено в пияно състояние, а отнемането е извършено при условията
на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК, чрез използване на техническо средство –
оригинален контактен ключ за автомобила, поради което и на основание чл. 304 НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 346, ал. 2, т. 2, пр. 1
и т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 346, ал. 1 НК.
Със същата присъда и на
основание чл. 190, ал. 1 НПК, направените по делото разноски са останали за
сметка на държавата.
Със същата присъда
съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, на основание чл. 112,
ал. 1 НПК
В срок е подаден
протест и допълнение към него след изготвяне на мотивите от съда, като се
акцентира, че постановената присъда е неправилна. Прокурорът счита, че
доказателствата в подкрепа на обвинителната теза са достатъчни, за да бъде
прието, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Счита на следващо
място, че първоинстанционният съд е анализирал необективно доказателствата,
като се е предоверил на част от тях, за сметка на други. Иска се от въззивната
инстанция, да отмени присъдата и постанови нова с която да признае подс. Н.С.
за виновен и да бъде осъден по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 2, вр. чл. 346, ал. 1 НК.
Отговор на така
подадения протест от подс. Н.С., не е подаван.
В разпоредително
заседание на 29.04.2020 година, въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК,
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия
и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови
писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане
на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В съдебно заседание
пред настоящия въззивен състав, подс. Н.С. се явява лично и с адв. В. и адв. М..
Представителят на
Софийска градска прокуратура, не поддържа въззивния протест и допълнението към
него и няма доказателствени искания. В пледоарията развива аргументи за
становището си.
Процесуалните представители
на подс. Н.С. считат, че протеста следва да бъде оставен без уважение и
първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна, да
бъде потвърдена от настоящата инстанция. Развиват се подробни аргументи от
защитниците на подсъдимия.
В последна дума пред
въззивната инстанция подс. Н.С., заявява, че се придържа към казаното от
адвокатите му и желае потвърждаване на присъдата.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното
в протеста и допълнението към него, както и доводите на страните в проведеното
съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Протестът е подаден в
срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.
320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Настоящият съд намира,
преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, че разгледан по същество, протеста е неоснователен. Съображенията в тази насока са следните:
Първоинстанционният съд
e извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като
обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото.
Фактическата обстановка по делото, като цяло е правилно изяснена от
първоинстанционния съд, който е направил анализ на събраните доказателства,
спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота
правото на защита на подсъдимия, като в съответствие с изискванията на чл. 6,
§3 от Европейската конвенция за правата на човека. Извършен е задълбочен анализ
на събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели,
писмените и веществени доказателства събрани в хода на досъдебното производство
и хода на съдебното следствие пред районния съд. Фактическата обстановка по
делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд, като са изложени едни
задълбочени мотиви от районния съд, за всяко едно от деянията извършени от
дееца. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната,
като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат
различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически
обстоятелства:
Обосновано е прието, че
подс. Н.Л.С. е родена на *** година в гр. София, българин, български гражданин,
със средно образование, неосъждан, неженен, живущ ***, с ЕГН: **********.
С обвинителен акт,
внесен в Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура е обвинила Н.Л.С. в
това, че:
за времето от 19:20 ч. до 19:40 ч. на 07.08.2016 г. в с. Владая,
от паркинг до стадиона на селото, противозаконно отнел чуждо моторно превозно
средство – автомобил марк:
"Хюндай",
модел: "Санта
Фе", с Д.К № *******, с номер на рама: KMHSH81WP7U241862, на стойност към датата на
извършване на деянието в размер на 12 500 (дванадесет
хиляди и петстотин)
лева, собственост на Л.Д.К., от владението на Д.Л.К., без нейно съгласие с
намерение да го ползва, като деянието е извършено в пияно състояние, а
отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК, чрез
използване на техническо средство – оригинален контактен ключ за автомобила,
поради което и на основание чл. 304 НПК е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл. 346, ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.
2, вр. чл. 346, ал. 1 НК.
Районният съд е
оправдал подс. Н.С. във връзка с така повдигнатото му обвинение, на основание
чл. 304 НПК.
Въззивната инстанция намира,
че авторството на деянието описано в ОА, от страна на подс. Н.С. не е
установено по изискуемия в чл. 303, ал.2 НПК начин. Липсват каквито и да било
съществени доводи или мотиви в протеста и допълнението към него, които да обосноват
отмяната на присъдата.
Липсват основания,
които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото,
а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно
на наведените доводи във въззивната жалба /Решение
№ 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния
касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о./. Настоящата инстанция намира, че в
подадения до въззивната инстанция протест и допълнение към него липсват
наведени съществени от правна страна аргументи, които да опровергават
постановената присъда, както и аргументи, които вече да не са получили
задълбочен отговор от първоинстанционния съд в неговите мотиви. В съдебното
заседание пред въззивната инстанция, вкл. и прокурора от Софийска градска
прокуратура е на становището, че присъдата е обоснована и правилна.
Въззивният съдебен състав, също както и
първоинстанционният, кредитира с доверие писмените доказателства: протоколи за
претърсване и изземване; протокол за
доброволно предаване; трасологична експертна справка; справка от
централна база КАТ за МПС; справка за
съдимост; заповед за задържане на лице по ЗМВР; икономическа
експертиза; балистична експертиза.
Въззивният съдебен състав, също както и
първоинстанционният, кредитира с доверие показанията на разпитаните свидетели,
както и се присъединява в частта, с която не дава вяра на част от показанията
от разпитаните свидетели и следва да бъде подчертано, че районният съд е развил
задълбочени и логически издържани мотиви върху свидетелските показания, които
мотиви се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.
Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка по делото районният съд е направил
съответстващ на закона извод, че подс. Н.С. не е осъществил от обективна и от
субективна страна съставомерните елементи на престъплението по чл. 346, ал. 2,
т. 2, пр. 1 и т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 346, ал. 1 НК.
Тъй като при цялостната
служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на
материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да
налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че
същият следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 338 вр. с чл. 334, т. 6 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
Присъда от 26.03.2019 година, постановена по НОХД № 4103 по описа на Софийски районен съд за
2017 година, Наказателно отделение, 20 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.