№ 593
гр. Бургас, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20232100100920 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. М. С. против Т. Г. М.
за присъждане на сумата от 35000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че на 20.12.2021 година в град Ахтопол
ищецът бил нает да извърши ремонтни дейности от трето за спора лице.
Около 15ч. по улицата преминал л.а. „Тойота, управляван от ответника, който
спрял, отворил шофьорската врата и започнал да обижда ищеца с неприлични
думи. След това му заявил, че ще го гръмне, извадил пистолет и го насочил
към него. Заявява се, че ищецът се изплашил много, тъй като пистолетът
изглеждал като бойно оръжие. В същия момент ответникът възпроизвел 2
изстрела срещу него, но ищецът се прикрил зад бетонна колона, вследствие на
което изстрелите попаднали в бетона. Ищецът разбрал, че пистолетът е
пневматичен и се опитал да отнеме оръжието от ръцете на ответника. Заявява
се, че ответникът се качил в автомобила си и го заплашил че ще го „оправи“.
Веднага след това ищецът сигнализирал телефон след 112, след което
пристигнал патрул на МВР. Било образувано ДП против ответника Т. Г. което
приключило внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 325
ал. 5 връзка ал. 1, връзка чл. 29 ал. 1 буква „а“ и буква „б“ от НК. Ответникът
се признал за виновен и сключил споразумение, с което му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца при първоначален строг
режим.
Твърди се, че вследствие на действията на Т. М. ищецът понесъл
1
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на достойнството му,
уронване на доброто му име и престижа му и това довело до душевни
терзания и значителни неудобства. След инцидента той спрял да излиза от
дома си, защото се страхувал за живота си; не можел да си намери работа, тъй
като се разчуло за случката и никой не искал да го наема по този начин той
останал без доходи за значителен период от време; многократно бил викан от
органите на МВР за разпити, както и няколко пъти се явявал като свидетел по
делото. Бил лишен от нормална комуникация с близките и познатите си,
ограничени били социалните му контакти.
В съдебно заседание претенцията се поддържа от назначения от съда
процесуален представител на ищеца по ЗПП.
Депозиран е отговор от назначения служебен адвокат на ответника -
адвокат Александър Събев. Поддържа становище, че предявеният иск е
неоснователен. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение,
който не е съответен на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че ищецът
не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни
последици, психически срив, ограничени социални контакти, като
непосредствена последица от воденото срещу ответника наказателно от общ
характер дело. Заявява се, че при определяне на обезщетението съдът следва
да отчете превес на обстоятелствата, обуславящи по-нисък размер на
обезщетението, тъй като не е установено в резултат на наказателното
производство да е настъпило влошаване на здравословното състояние или
съществено влошаване на психическото състояние на ищеца, което да се е
отразило на личния, социалния му и професионалния му живот, да е било
опозорено доброто му име в обществото. Заявява се, че установената съдебна
практика дава разяснения за критериите, по които във всеки отделен случай
се определя обезщетението за причинени неимуществени вреди. Сочи се, че
осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за
незаконността на деянието, от което се причинени вредите, което само по
себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното. Поддържа се, че са
несъстоятелни твърденията на ищеца за лишаването му от доходи за
значителен период от време, тъй като деянието, за което е осъден ответника, е
от 20.12.21 год., а първото разпореждане на съдия-докладчик по
наказателното дело е от месец март 2022 година. Поддържа се, че при
определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид, че от това
престъпление ищецът не е търпял болки и страдания, липсват проявления в
емоционалното състояние на пострадалия, по-големи от обичайните, ищецът
не е бил обвързан с трудово правоотношение, от което да е настъпила
промяна в имущественото му състояние. Също така трябва да се има предвид,
че справедливо обезщетение, което би репарирало неимуществени вреди,
2
доколкото те изобщо могат да се оценят в пари, е това, което да е достатъчно
по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване. Моли се
претенцията да бъде отхвърлена, а в случай, че бъде намерена за частично
основателна, да бъде намалено търсеното обезщетение до справедливия
размер.
В съдебно заседание оспорването се поддържа от представителя на
ответника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните,
представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ответникът се е признал за виновен в извършване на престъпление по
чл.325 ал.5, вр.с ал.1, вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ от НК и е подписал
споразумение с ЦРП, одобрено по НОХД №70/2022 год. по описа на РС
Царево. Видно е от съдържанието на протокола по НОХД №70/22 год., с
който се одобрява споразумението, както и от внесения обвинителен акт, че
престъплението по чл.325 от НК е извършено чрез непристойни действия –
обиди от Т. М. към ищеца на обществено място, ругатни, заплахи и
възпроизвеждане на два изстрела с пневматичен пистолет по посока на И. С..
От свидетелските показания се установява, че на 20.12.21 год. ищецът
работел в дома на св.Н.. Ответникът се приближил с автомобила си, спрял,
стрелял по ответника, наругал го, след което двамата се сдърпали и
свидетелят ги разтървал. Св.Н. сочи, че в началото както той, така и ищецът,
се притеснили при вида на пистолета, но след като ответникът възпроизвел
изстрел, станало ясно, че оръжието е въздушно. Общо възпроизведените
изстрели били два или три, но ответникът не уцелил ищеца, а колона. На
следващия ден св.Н. и ищецът пътували за гр.Царево, където дали показания,
но от поведението на С. не личало да има някакви проблеми.
Св.С. С., с. на ищеца, също съобщава,че ответникът насочил пистолет,
но не е чул да е възпроизвел изстрел. Посочва, че около една седмица след
инцидента б. му влязъл в затвора за изтърпяване на наказание. От
показанията му става ясно, че не поддържа отношения с б. си и живеят
отделно от около 6 – 7 год.
Непристойните действия, извършени спрямо личността на ищеца на
обществено място – на улицата в гр.Ахтопол, са накърнили достойнството му
и са му причинили чувство на страх за живота и здравето му. И личност с
обременено съдебно минало, за каквото съобщават свидетелите, има свое
човешко достойнство и чувство за чест, които са били засегнати от
нанесените обиди и ругатни. В мотивите на обвинителния акт се чете, че
страните са имали влошени отношения отпреди и това е възможното
3
обяснение за спречкването им, но тези влошени отношения не оправдават
постъпката на ответника и не могат да заличат нанесените обиди и уроненото
достойнство на ищеца. Чувството за застрашеност при насочено оръжие,
което при това е имало външен вид на боен пистолет (мотиви на
обвинителния акт), е присъщо на всеки здравомислещ човек и от
свидетелските показания на св.Н. става ясно, че ищецът се притеснил при
вида му. Ответникът възпроизвел изстрели срещу ищеца, които не го
засегнали, но също са му причинили сериозен стрес и чувство на
застрашеност.
Въз основа на акта на наказателния съд и събраните доказателства в
настоящото производство съдът достигна до извод, че от деянието на ищеца
на ответника са причинени неимуществени вреди – накърняване на
достойнството му, душевни терзания, чувство на страх (последните вреди се
твърдят в ръкописната молба, първоначално образувана в адм.д.832/23 год.).
Не се доказа, че деянието е увредило доброто му име в обществото и неговия
престиж, в резултат на което бил лишен от доходи и никой не го наемал на
работа. Никой от двамата свидетели не съобщава, че репутацията на ищеца е
пострадала от престъплението, тъкмо напротив – според св.С.ов познатите на
семейството, като узнали за случката, реагирали лошо, той като виновен бил
б. му. Загубата на доходи не се доказва, а и такава вреда не може да се
намира в причинна връзка с деянието, тъй като според свидетелите съвсем
скоро след това ищецът влязъл в затвора.
Според чл.51 ал.1 от ЗЗД, на обезщетение подлежат всички вреди
(имуществени и неимуществени), които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, а неимуществените вреди се обезщетяват по справедливост.
Засегнатите от деликта неимуществени блага нямат парична оценка, а
тяхното обезщетяване, което съдът е длъжен да определи по справедливост,
не ги възстановява, а ги компенсира. Затова още с т.11 от ПП №4/1968 год. на
ВС са маркирани обективно съществуващите обстоятелства, които следва да
бъдат взети предвид при определяне на обезщетението: характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания, възраст и т.н. С по-новата
практика със задължителен характер се приема, че при определяне на
обезщетението следва да се вземат предвид не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите,
при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура
(така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о.,
ТК).
4
В случая са понесени само морални вреди, от които не са засегнати
здравето и телесната неприкосновеност на ищеца като висши ценности. Тези
вреди обаче са били понесени на обществено място, пред други хора, които са
възприели обидите и ругатните, и по много стресиращ за ищеца начин –
стрелба срещу него. Като съобрази горните обстоятелства, както и това, че
липсват данни събитието е повлияло отрицателно на качеството на живот на
ищеца, съдът намира за справедливо обезщетение за понесените
неимуществени вреди в размер на 3 500 лв. В този размер претенцията следва
да бъде уважена, а в останалата част до претендирания размер от 35 000 лв. да
се отхвърли.
В съответствие с отправеното до съда искане, в полза на ищеца следва
да бъде присъдена законна лихва от датата на предявяването на исковата
молба – 11.05.2023 год.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, върху ищеца следва да се възложи
държавна такса върху уважения размер на претенцията от 140 лв.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Г. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.А., ул.“Р.“
№ *, понастоящем изтърпяващ наказание в Окръжен затвор Бургас, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд
Бургас държавна такса в размер на 140 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните лично в мястото за лишаване от
свобода, както и на служебните им адвокати.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5