Р Е Ш Е Н И Е
№ 108, 27.06.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд , Пловдив втори
граждански състав
на двадесет и четвърти
юни две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав
Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова
Надежда
Дзивкова
секретар : Анна Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 273 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба на И.З.П.
против Решение № 301/12.03.2019, пост. по гр.д.№ 980/2018, ПдОС, с което е
постановено унищожаване в полза на „О.и.“ЕАД на заявения от И.З.П. и вписан в особената книга
на Районен съд – гр.Пловдив под №502/2017г. с определение №7850/16.08.2017г. по
ч.гр.д.№13005/2017г. по описа на ПРС, ІХ гр.с., отказ от наследство, останало след
смъртта на баща му З. И. П., починал на 01.07.2017г., като присъжда и разноски.
Жалбоподателят
И.П. поддържа, че решението е неправилно , необосновано и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че съдът е взел предвид
задължението му към ответника от удостоверение, издадено година преди
постановяване на решението. Неправилно е определил и качеството му на задължено
лице по договора за финансов лизинг на оборудване. Поддържа, че положението му
по този договор е аналогично на това на поръчителя, поради което и кредиторът
няма процесуалната възможност за предявяване на иск по чл.56 от ЗН, който е
подобен на Павловия иск, който пък категорично не може да бъде воден срещу
поръчителите. Отделно от това счита, че липсва правен интерес от водене на иск
по чл.56 от ЗН, т.к. кредиторът може да се удовлетвори от останалото имущество,
независимо от отказа от наследство. Главният длъжник „Н. п.“ АД може да извърши
погашение на целия дълг, при което ще се погасят задълженията и на солидарния
длъжник И.П.. Освен това кредиторът е вписан в списъка с приети и одобрени
вземания на „Н. п.“ АД / в несъстоятелност/.
Дружеството разполага с имущество на стойност над 10
млн.лв., при което всички кредитори могат да се удовлетворят. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови ново такова, с което са отхвърли предявения иск. Претендира разноски
за двете инстанции.
Въззиваемата
страна „О.и.“ ЕАД оспорва въззивната жалба, като поддържа, че постановеното
решение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че по делото правилно е
установен размерът на задължението на двамата солидарни длъжници – Н. п. АД и И.П.. Поддържа, че физическото лице има качеството
на главен длъжник, а не на поръчител в договора за лизинг, от който произтича
задължението. Твърди, че вече е проведено успешно производство за отмяна на
извършен отказ от друго наследство от страна на П. , в което съдът се е
произнесъл по въпроса какво е качеството му по договора , а именно на главен
длъжник. Излага съображения за предприетите изпълнителни действия по
изп.д.№1135/2015 по описа на ЧСИ П. И., от 2016г. до сега, като твърди, че и до
момента дългът не е изплатен, а от извършеното проучване на имуществото на
длъжника е видно, че същото е недостатъчно да удовлетвори вземанията на
взискателя, които произтичат от няколко изпълнителни листа. Поддържа, че
извършеният отказ от наследство уврежда интересите му на кредитор, т.к. го
лишава от възможността да се удовлетвори от имуществото, което длъжникът е
придобил по наследство. Поддържа и че е неоснователно твърдението, че кредиторът
може да се удовлетвори от имуществото на другия солидарен длъжник „Н. п.“ АД/в
несъст./. Твърди, че размера на задълженията на дружеството е над 27 млн.лв.,
които вземания са и лихвоносни, като част от тях – на стойност над 8
650 000лв. са и привилегировани. Твърди, че установеното по изпълнителното
дело имущество на П. е недостатъчно за удовлетворяване на вземанията на
дружеството. Самият П. е солидарен длъжник с „Н. п.“ АД и кредиторът може да се
претендира удовлетворяване от който и да е от длъжниците, без да е задължен да спазва някаква
последователност. Поради това е без значение и факта дали някой от солидарните
длъжници притежава имущество достатъчно да удовлетвори вземането. Счита, че са налице предпоставките на чл.56
от ЗН – спазен е преклузивния срок за предявяване на иска, установява се
качеството на кредитор на ищеца и на длъжник на ответника, доказва се, че
длъжникът няма достатъчно имущество, което да удовлетвори вземането на
кредитора, отказът от наследство уврежда интересите на кредитора. Моли за потвърждаване на постановеното
решение. Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 от ГПК,
изхожда от легитимирана страна - ответник, останал недоволен от постановеното
решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само
по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността
и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е
в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал
търсената защита.
От фактическа страна по
делото се установява, че И.П. е длъжник на „О.и.“ ЕАД въз основа на няколко
съдебно признати вземания - Решение от 30.10.2014г., постановено по в.а.д.№731/2011г. по описа на Арбитражен съд при
БТПП - 123 798,04 евро, неплатени лизингови
вноски по Договор за финансов лизинг на оборудване № ….; 20 918,25 евро, договорна
неустойка; 18 525,00 лв. – разноски по делото
; 553,13лв. и 50лв. – разноски по изп.л., изд. по т.д.№5106/2015,
СГС; 11 492,35лв. – по изп.л. изд. по т.д.№ 1302/2016, ВКС; 59 423,00лв. –
обезщетение за вреди по изп.л. изд. по нохд№1859/2015, ПРС.
За тези вземания е
образувано изп.д.№1135/2015 по описа на ЧСИ П. И. /части от същото са прилагани
по делото, но в пълнота е изискано и приложено на л. 26 до л.1044 от
първоинстанционното дело/.
По изпълнителното дело са
предприети действия по принудително изпълнение, като след осребряване на част
от имуществото към 03.04.2018г. дългът е в размер на 426 685,07лв., от които лихвоносно е задължението за
59 423,00лв., съгласно удостоверение
на ЧСИ П. И. с изх.№18220 от 03.04.2018г./л.1036 от делото/. От приложеното
копие на изпълнителното дело не се установява след тази дата да са предприемани
изпълнителни действия / копието на изпълнителното дело е приложено по
първоинстанционното дело и приключва на стр. 1044/.
Представено е и Решение
№1141/13.04.2017, гр.д.№2057/2016, ПРС, с което е постановено унищожаване н
полза на О.и. ЕАД на извършен от И.П. отказ от наследството на майка му Н.П., вписано в особената книга на ПРС, под № 44/2016, ПРС с Разпореждане №
4571/20.01.2016 по ч.гр.д.№669/2016, ПРС.
Видно от удостоверение , изд. по ч.гр.д.№13005/2017,
ПРС И.П. е направил отказ от
наследство на починалия си баща З.П. /поч. на 01.07.2017г./, вписан на 16.08.2017г.
в особената книга на Пловдивски районен съд . Съгласно УН №5768/26.07.2017,
изд. от Община П. , наследниците на З. П. са двамата му сина И.З.П. и В. З.П..
От събраните по изпълнителното дело писмени доказателства – договори за
доброволна делба /л.117-119 от първоинстанционното дело/ се установява, че
наследството на З. И. П. включва недвижими имоти – поземлен имот в гр.П., ведно
с построените в него сгради и земеделски земи в землището на с.Р. К..
По делото са представени
копия от списъка на приетите вземания на кредиторите на „Н. п.“ АД/в
несъстоятелност/ по т.д.№709/2011, ПдОС.
По делото са изготвени и
приети СТЕ и ССЕ, които не са оспорвани от страните и се възприемат от съда
като компетентни , обективни и пълни.
Съгласно СТЕ с в.л. Л. Л.-Е.,
стойността на имуществото, установено по изпълнителното дело, което не е
продадено към момента е 2 120лв. .
Съгласно ССЕ с в.л. В. Ш.
след проверка на задълженията по
изп.д.№1135/2015 по описа на ЧСИ П. И. към 26.10.2017г. същите възлизат на
404 853,26лв. По делото са
извършени действия по принудително изпълнение, като е продадено имущество на
обща стойност от 2 074,77лв. Заключението на експертизата е, че не е
открито достатъчно имущество за удовлетворяване вземанията на взискателя по
изпълнителното дело. В допълнително заключение експертизата установява, че И.П.
има записани вземания в счетоводството на „Н. п.“ АД/в несъстоятелност/ на
стойност 140 616лв. По данни на счетоводството на „Н. п.“ АД/в
несъстоятелност/ от 30.10.2014г. не са извършвали плащания по договора за
финансов лизинг №2985/А/20.02.2007г.
След образуване на изпълнителното дело чрез принудително изпълнение са
събрани общо 4 387,24лв., с които се погасяват съдебни разноски.
При тази фактическа обстановка, се правят следните правни изводи :
Искът по чл.56 от ЗН предоставя
правото на кредиторите на лице, което се е отказало от наследство и не
притежава имущество достатъчно да удовлетвори вземанията на тези кредитори, да
претендират за унищожаване на този отказ ако ги уврежда. Законодателят е
предвидил преклузивен срок за упражняване на това право – в едногодишен срок от
узнаването, но не по-късно от три години от отказа. Този иск наподобява Павловия иск, но при него
не се изисква като елемент от фактическия състав знание за увреждане. Недействителността е относителна – само по
отношение на кредитора, предявил иска. За уважаване на този иск е необходимо
кредиторът да докаже вземането си, факта да е възникнало преди отказа от
наследство, както и че извършеният отказ го уврежда. Ответникът следва да доказва единствено
възраженията си – свързани с твърдението, че има имущество, от което да се
удовлетвори кредитора.
В настоящия случай искът е
предявен в рамките на преклузивния срок за това по чл.56, ал.2 от ЗН. От
представените изпълнителни листове, въз основа на които е образувано
изпълнителното дело се установява, че ищецът има вземания към ответника, като
първото е съдебно признато с изпълнителен лист от 2015г., като самото вземане е
възникнало още през 2014/ виж арбитражното решение/. Междувременно към първоначално
претендираното вземане на О.и. ЕАД, признато с арбитражно решение, по което е
издаден и изпълнителен лист, са прибавени и други съдебно признати вземания –
за разноски и обезщетения за вреди, лично дължими от И.П. – през 2015г. Част от тези вземания са лихвоносни. Съгласно
приложеното удостоверение за отказ от наследство – същият е извършен и вписан
през 2017г. Следователно отказът е
извършен след възникване на задълженията на И.П. към О.и. ЕАД.
Остава установяването на
последния елемент от фактическия състав на нормата на чл.56 от ЗН - увреждане интересите на кредитора. Приетите
по делото СТЕ и ССЕ установяват непротиворечиво, че имуществото на длъжника П.
е недостатъчно и не може да удовлетвори
задълженията, които има към кредитора О.и. ЕАД, т.к. дългът надхвърле
мнокогратно стойността на имуществото.
Този извод не може да бъде променен дори и да се вземат предвид
вземанията на П. към Н. п. АД/ в несъстоятелност/, т.к. техният размер също е
много по-малък от размера на задълженията. Отделно от това, тези вземания са хирографарни , а от списъка на приетите
вземания да се установява, че дори привилегированите вземания надхвърлят
имуществото на несъстоятелното дружество.
Не може да се възприеме възражението на жалбоподателя П., че съдът
неправилно определя размера на задълженията въз основа на данни от м.04.2018г.,
а междувременно дългът бил променен, т.к.- приетите по делото СОЕ и ССЕ не
установяват да са извършвани принудителни изпълнителни действия, с които
размерът на дълга да е намалял. С оглед на изложеното съдът намира, че искът ,
предявен от О.и. ЕАД е основателен и
доказан, т.к. се установяват всички елементи от фактическия състав на
посочената норма.
В същия смисъл е и
постановеното от първоинстанционния съд решение, към изводите на което, съдът
се присъединява. На изложените във
въззивната жалба твърдения за това, че задължението на И.П. следва да се
приравни на задължение на поръчител, че отговорността била солидарна , но
основанието за възникване бил дълг на дружеството Н.п.АД/в несъст./, е
необходимо да се даде следния отговор- видно от изпълнителните листове ,
приложени по изпълнителното дело И.П. е осъден самостоятелно да заплати на О.и.
ЕАД суми, съставляващи не само неплатени лизингови вноски, но и разноски по
дела, които е водил лично, както и обезщетение за вреди, причинени лично от
него. Следователно дългът по изпълнителното дело не е такъв, по който да има
само солидарно отговорни длъжници, а
една част от него включва и лични задължения на жалбоподателя П.. В този
смисъл, изобщо се явява безпредметно обсъждането на въпроса дали неговото
задължение по договора за лизинг е главно или има характер на такова на
поръчител. Независимо от това, съдът споделя изложените мотиви в тази насока и
от първоинстанционния съд, а и изложеното по делата в производството по чл.56
от ЗН по отношение на предходния му отказ от наследството на покойната му майка
/виж решения по гр.д.№2057/2016, ПРС/, че съгл. чл.122 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото
задължение от който и да е от солидарните длъжници. Законодателят не е
предвидил някаква поредност в действията на кредитора. Поради това е без
всякакво значение за иска по чл.56 от ЗН дали някой от другите длъжници
притежава имущество, което да удовлетвори вземането. Длъжникът, ответник по
иска с пр. осн. чл.56 от ЗН, може да възразява единствено ако докаже, че
притежава сам имущество, достатъчно да удовлетвори кредитора /
О№558/12.12.2018, гр.д.№996/2018, Iг.о., ВКС, Р№489/22.04.2008г., гр.д.№2220/2007, Vг.о., ВКС и др./
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати въззиваемата
страна сумата от 2 369,72лв. разноски
във въззивната производство, съобразно представения списък с разноски..
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 301/12.03.2019, пост. по гр.д.№ 980/2018, ПдОС.
ОСЪЖДА И.З.П., ЕГН **********,***, да заплати на О.и. ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адред на управление *** А, сумата от 2 369,72лв. разноски във въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :