Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  23.05.2018 г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                  II  граждански състав

На десети май                                                   Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                               

                                                                                   Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

 

Секретар: М. М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 3222 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по предявени искове за издръжка и намира правно основание в чл. 143, ал. 2 вр. с чл. 149 от Семейния кодекс СК/, като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК вр. с чл. 146, ал. 2 СК.

 

 Постъпила е искова молба от А.С.Ш. ***, ЕГН ********** като майка и законна представителка на малолетната А. М.С., ЕГН ********** моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М.И.С., ЕГН **********, да заплаща за детето А. М.С. месечна издръжка в размер на по 115 лв. за минало време - за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2017 г. и по 125 лв. за периода от 01.11.2017 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Претендира направените по делото разноски.

Твърди, че с М.С. заживели на семейни начала през *** г. в с. Я., родило им се на **** г. детето А., разделили се през м. *** г. От момента на раздялата единствено тя се грижа за детето. Бащата проявява интерес към него, не го търси, не дава средства за неговата издръжка. Детето е на  години, посещава детска градина в с. Я.. Тъй като храната се носи от кухня-майка в гр.К., заплаща ежемесечно такса в ОДЗ №  ., която е средно ^ около 45 лв. в зависимост от посещенията на детето в градината. Работа в „Б." АД от м. *** г., но получавам много ниско трудово възнаграждение, тъй като е на норма. Както е посочено в издаденото от работодателя удостоверение заплатата за м. август и септември 2017 г. е начислена, но все още не е изплатена. Ежедневно пътува за работа от с. Я. до гр. К., като поема сама разходите за транспорт и за това дава средно по 100 лв. на месец за автобусен билет. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат В. А., която моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.

 

Ответникът М.И.С., ЕГН ********** чрез назначеният му особен представител адвокат Н.Е.М. взема становище да бъде определена на малолетната А. М.С. издръжка в минимален размер, като същата да бъде изплащана чрез нейната майка и законен представител А.С.Ш.. Не възразява представените с исковата молба доказателства да бъдат приети по настоящето производство като необходими и относими за настоящия спор.В съдебно заседание адвокат Н. М. взема становище, че предявения иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

 

Д. „С.п.“ – К. редовно призована, не изпраща процесуален представител. По делото е представен социален доклад, относно защита правата и интересите на детето А. М.С..

 

С протоколно определение постановено в открито съдебно заседание на 10.05.2018г., на основание чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на иска по размер като същия се счита за предявен за сумата от 127.50 лева считано от 01.11.2017г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа акт за раждане № *** г. на община К.  ответникът е баща на детето А. М.С. и следователно е сред кръга на лицата дължащи издръжка.

 

От представеното по делото служебна бележка № ***., издадена от Агенция по заетостта, се установява, че А.С. Ш. е регистрирана като лице търсещо работа за посочените периоди /лист 6 от делото/.

 

По делото е представено и удостоверение изх. № *** г . издадена от „Б.“ АД -  К.. От същото се   установява, че ищцата А.С.Ш. е получила  доходи за периода от 10.2016 г. до 09.2017г. общо в размер на 3  645.66 лева.  Посочено е, че заплатите за месец август и септември са начислени, но не са изплатени /лист 5 от делото/.

От представения по делото социален доклад се установява, че страните по делото са живеели на семейни начала през ***., като  през *** г. се ражда детето А. М.С..  От раздялата на родителите на детето през ***г. същото се отглежда и възпитава единствено от своята майка.  Посочено е, че родителят, който се грижи за благополучието на А., като е осигурила дом, финансова издръжка, пълноценна храна, дрехи обувки според сезона, образованието и нуждите й е неговата майка. Жилището в което се отглежда детето е собственост на бащата на ищцата и представлява едноетажна къща с три стаи. От социалния доклад се установява още, че А. е записана и посещава Обединено детско заведение в село Я., четвърта група. Детето е общително и комуникативно.  Посочено е, че между майката и детето има силна емоционална връзка и привързаност. Установява се още, че бащата на детето изцяло се е дезинтересирал от живота и развитието на своята дъщеря. От заключителната част на социалния доклад се установява, че единственото майката  за грижи за финансовата издръжка на детето и е успяла да задоволи потребностите му.

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК предвижда, че размера на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето което я дължи. Съгласно ал. 2 на горецитираната  разпоредба размерът на минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от  размера на минималната работна заплата, която към момента за страната е 510 лева (Постановление  № 316 на МС 20.12.2017 г.), т.е. размерът на минималната месечна издръжка на едно дете е 127. 50 лева.

 

Към момента на приключване на съдебното дирене детето  А. М.С. е  на 6 години, т.е. малолетна по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЛС. Следователно баща му  е сред кръга на лицата  дължащи издръжка.

                                                                                                                     

По отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:

 

Безспорно по делото се установи, че непосредствените грижи по възпитанието и отглеждането на детето А. се полагат единствено и само от неговото майка А. М.С..

           

По делото няма обаче данни за  доходите на ответника М.И.С., материално състояние и семейно положение. Въпреки това, с оглед вмененото от закона задължение на родителите да дават издръжка на непълнолетните си деца, дори и липсата на доходи не освобождава ответника от задължението му да дава издръжка на дъщеря си А., съобразена с възрастта и нуждите й. Още повече, че ответника С. се намира в трудоспособна възраст и няма данни да има здравословни проблеми.

От изложеното по – горе се установи, че на основание чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Размерът на минималната месечна работна заплата за страната е 510 лева, т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 127.50 лева.

 

Както, обаче, бе посочено, при определяне на размера на издръжката се вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите на лицето, което има право на издръжка.

 

По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или който искат да поддържат. Претендираната издръжка от 127.50  лева месечно за детето А. не  надхвърля средствата, които са необходими за съществуването й и нормалното й развитие. При определяне размера на издръжката съдът взе предвид установеното от съдебната практика принципно положение е, че не следва да се присъжда издръжка в размери, даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката /ППВС № 5/1970 г, т. 4/.

 

  Съдът счита, че за задоволяване на основните нужди на детето А. от издръжка, с оглед възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и възпитание, ответникът следва да поеме изплащането на ежемесечна издръжка в размер на 127.50 лева, а останалата част от сумата, следва да се поеме от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. В случай, че са налице някакви изключителни нужди на детето, разходите за тези нужди не могат да бъдат причислени към издръжката, а би могло да се иска добавка на основание чл. 143, ал. 4 от СК. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства, че са налице изключителни нужди на детето, които следва да бъдат покривани от добавка  определена от съда извън определения размер на издръжката.

 

Съдът намира за основателна и претенцията на ищеца за присъждане на издръжката, считано една година преди предявяването на иска, а именно от 13.11.2016г., тъй като грижите за детето, след като родителите му са се разделили, са били полагани единствено от неговата майка. Издръжка за минало време се дължи, ако такава не е давана или е давана в недостатъчен размер. По делото липсват доказателства, от които да се установява, че за миналия период от фактическата раздяла между страните до датата на завеждане на иска  ответника да е давал издръжка на детето си  в пари, или в натура

 

Следва на основание 78, ал. 1 ГПК ответника да бъде осъден да заплати на законната представителка на ищеца сумата от 50 лева., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Следва на основание чл.  чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета  на съдебната власт по сметка на Районен съд - К. върху присъдения размер на издръжките в размер общо на 183.60  лева.

 

Тъй като ищеца не дължи заплащането на такси и разноски по производството /чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК/,  дължимите разноски в размер на 300 лева за назначения по чл. 47,  ал. 6  от ГПК особен представител, следва да бъдат възложени в тежест на ответника с настоящото решение /чл. 78, ал. 6 от ГПК/.

 

В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 25.05.2018г., от която дата тече и срокът за обжалването му /чл. 315, ал. 2 от ГПК/.

 

Предвид вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.

 

Воден от горните  мотиви, съдът 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на основание чл.149 от СК на малолетното си дете А. М.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.С.Ш., ЕГН **********, с адрес *** издръжка за минало време в размер на 115 лева, считано от 13.11.2016 до датата на подаване на исковата молба в съда - 13.11.2017г., по банкова сметка : ***: *** (валута BGN), BIC: ***, „П.“.

 

ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на малолетното си дете А. М.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.С.Ш., ЕГН **********, с адрес *** ежемесечна издръжка в размер на 127.50 лева, считано от 13.11.2017 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й  по банкова сметка : ***: *** (валута BGN), BIC: ***, „Първа инвестиционна банка“ .

 

ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.С.Ш., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 50.00 лева представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 483.60 лева  представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката и разноски за възнаграждение за особен представител.

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за присъждане на издръжка.

 

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок, считано от 25.05.2018 г.

 

 

                                                 

                                       

                                                    Районен съдия :