№ 607
гр. Ловеч, 12.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ А.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ А. Въззивно частно гражданско
дело № 20224300500235 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 396 вр. чл.274 и сл. ГПК (ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГПК)
С определение № 14/10.01.2022г. по гр.д. № 8/2022г. по описа на РС –
Троян е допуснато обезпечение на предявения иск от ЕЛ. П. Р., ЕГН
**********, гр.***** срещу И.И.М.-Б., ЕГН **********, гр. ***** П. П. Б.,
ЕГН **********, гр.***** и Д. ЕВЛ. Р., ЕГН **********, гр. *****, иск с
правна квалификация чл.34 ЗС, на основание чл.395 ГПК. Наложена е
обезпечителна мярка – спиране на производството по изпълнително дело №
417/2014г. по описа на ЧСИ Р.Д., с рег. № 880 на КЧСИ, с район на действие
ОС – Ловеч, до приключване с влязло в законна сила решение по гр.д. №
8/2022г. по описа на РС – Троян.
Срещу така постановеното определение по 395 ГПК е постъпила частна
жалба с вх. № 344/24.01.2022г., с пощенско клеймо 21.01.2022г., от
„Райфайзен банк България“ ЕАД, гр.*****, ЕИК *****, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Г.С.. В жалбата се излагат доводи, че
определението, с което е допуснато обезпечение не е връчено на взискателя
по изпълнителното дело, жалбоподателят не знае страните по иска и не е
запознат с мотивите на първоинстанционния съд по така постановеното
1
определение. Излага мотиви, че разбрал за спиране на изпълнителното дело
на 18.01.2022г. от ЧСИ Р.Д., поради което счита, че подадената жалба е в
срок. По основателността на жалбата твърди, че не са налице кумулативните
предпоставки по чл.391 и чл.245, ал.1 ГПК, както и искът за делба бил
вероятно неоснователен. Излага подробни съображения за фактическото
развитие на правоотношението и възникване качеството му на взискател по
изпълнителното дело. Моли съда да отмени обжалваното определение, като
при условията на евентуалност моли ако съдът допусне обезпечение на иска,
страната да внесе надлежно и съразмерно обезпечение, което да бъде на
стойността на имота.
В срока по чл.276 ГПК ищецът ЕЛ. П. Р. чрез своя процесуален
представител адв. В.А. изразява становище по недопустимостта на жалбата.
Твърди, че „Райфайзен банк България“ ЕАД не е страна в исковото
производство, поради което няма право да обжалва, предвид чл.275 вр. чл.260
ГПК, като интересът на жалбоподателят е да защити интересите си в
изпълнителния процес, а не в произодството по реда на глава XXI ГПК.
Излага съображения, че не е представено доказателство за качеството на
юрисконсулт на процесуалния представител на жалбоподателя, поради което
не е ясна процесуалното представителство на какво основание е възникнало.
Излага подробни съображения, че подадената жалба е неоснователна, тъй
като ищеца не притежава целия имот, а само една втора идеална част, поради
което не е е могла да обремени целия имот с ипотика, а само за съответната
своя част. Навежда доводи, че производството по делба всички лица са ищци
и ответници, а постановеният акт съдържа мотиви както за вероятна
основателност на иска, така и за правния интерес да се иска обезпечение,
включително и за последниците от изпълнителното производство.
Претендира разноски в размер на 400.00 лева, за което представя списък,
договор и и разписка за направеният разход.
В срока по чл.276 ГПК ответникът И.И.М.-Б. изразява становище за
неоснователност на предявеният иск за делба, ато твърди, че процесът бил
симулиран и представлява злоупотреба с процесуални права. Излага
подробни изложение на фактическата обстановка и развитие на отношенията
между съделителите. Твърди, че са налице предпоставките за обезпечение на
иска като се позовава на съдебна практикта. Изразява становище по
недопустимост на иска за делба, че същата не е собственик на делбения имот.
2
Поради това счита, че наложеното обезпечение е недопустимо, тъй като е
постановено в недопустим процес. Моли да се изиска изпълнителното дело
от ЧСИ в цялост.
В срока по чл.276 ГПК ответникът Д. ЕВЛ. Р. е подал отговор на
частната жалба чрез процесуалния си представител адв. К.Н.. Излага
подробни съображения за фактическата обстановка по възникване на
съсобствеността и доводи, за това кой каква част от делбената вещ
притежава. Цитира съдебно решение относно същия предмет на спора, между
същите страни и твърди, че въпросът за принадлежността на делбата е решен
с влязло в сила решение на ВКС по отношение на П.А.Б. В останалата част
излага становище по основателността и вероятното развитие на делбеното
дело.
В срока по чл.276 ГПК ответникът П.А.Б.не подава отговор на частната
жалба.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното:
По допустимостта
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.396
ГПК) чрез процесуален представител юрисконсулт Г.С., с надлежно учредена
представителна власт (л.9-11 от делото). В представеното пълномощно на
ред 16 е написано, че Г.С. е „старши юрисконсулт“. Същевременно
пълномощното е с нотариална заверка на подписите и съдържанието, поради
което нотариусът е удостоверил верността на фактите, изложени в него, а
именно, че упълномощеният има качеството юрисконсулт в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД. Неоснователно е възражението на адв. А., че пълномощното
е подадено от лице без да има качеството на лицата по чл.32 ГПК. Съгласно
т.6 ТР 6/14.03.2014г. по тълк. д. № 6/2013 на ОСГТК право да обжалва
обезпечението има всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допусната
обезпечителна мярка. В процесният случай жалбоподателят „РАЙФАЙЗЕН
БАНК България“ ЕАД, с ново име „Кей Би си Банк България“ ЕАД, ЕИК
*****, е взискател по изпълнителното дело, поради което за банката
възниква правен интерес да обжалва обезпечението. Следователно жалбата е
подадена от лице, имащо право да обжалва.
Съобщението за спиране на изпълнително длео № 20148800400417 е
3
съобщено на частния жалбоподател „Кей Би си Банк България“ ЕАД, ЕИК
***** на 18.01.2022г. (л.17 от делото). Съгласно чл.396, ал.1 ГПК срокът за
обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване
на съобщението. Срокът изтича на 25.07.2022г. Жалбата е подадена по куриер
на 21.01.2022г. (л.23 от делото), поради което жабата е подадена в
преклузивния срок по чл.396, ал.1 ГПК.
Жалбата съдържа всички необходими реквизити по чл.260 ГПК и
приложения по чл.261 ГПК. Същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По основателността
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Образувано е гражданско дело № 20224340100008 по описа за на 2022
година на РС – Троян по искова молба от ЕЛ. П. Р., ЕГН ***** срещу
И.И.М.-Б., ЕГН **********, П. П. Б., ЕГН **********, Д. ЕВЛ. Р., ЕГН
**********. Искът е с правна квалификация чл.34 ЗС (делбено производство),
цена на иска 39 095.70 лева,
Предмет на иска е самостоятелен обект в сграда, представляващо
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ №2; гр. ***** Брой нива на обекта: 1 /едно/;
Посочена в документа площ: 85.55 /осемдесет и пет цяло и петдесет и пет
стотни/ квадратни метра, състоящ се от: две спални, хол, кухня, баня-
тоалетна, и килер, при граници: улица, дворно място, ап. 1 и стьлбище, и ап. 3
отстрани, ап. 6 отгоре и мазета № 2,6,6.1 и 10 отдолу; заедно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 9 /девет/ с площ 15.45 /петнадесет цяло ичетиридесет и
пет стотни/ квадратни метра, и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 /шест/ с
площ 17.50 /седемнадесет цяло и петдесет стотни/ квадратни метра ведно с
7.590% /седем цяло петстотин и деветдесет стотни процента/ идеални части
от общите части на сградата и от учреденото право на строеж върху
поземления имот с идентификатор по КК и КР № 73198.504.152.1.7.
В исковата молба се твърди, че имотът е придобит през 27 юни 1968
от Е.И.Б. и А.П.Б. в режим на съпружеска имуществена общност (СИО),
която била прекратена със смъртта на А.П.Б. на 08.09.1970г., като
преживялата съпруга Е.И.Б. придобила една втора от процесния имот в лична
собственост. Покойникът А.П.Б. оставил две деца П.А.Б.и Н.А.Б., като всеки
от тях придобил по наследство една четвърт.
4
Излагат се доводи, че преживялата съпруга Е.И.Б. се е разпоредила със
целия апартамент в полза на ЕЛ. П. Р., ищец по делото и П.П. БАЛЕНСКИ,
ответник, която сделка била оформена с нотариален акт № 160, том III, н.д. №
1129/1994г. на нотариус Мария Докторова, РС – Троян. Твърдят, че Е.И.Б. не
е имала право да се разпорежда с целия имот, а само с една втора, която е
придоила след прекратяване на СИО, поради което всеки един от тях е
придобил по една четвърт от делбения имот от превхърлителната сделка.
Твърди се, че искът е насочен и срещу Д. ЕВЛ. Р., тъй като ищцата е
придобила имота чрез цитирания нотариален акт в режим на СИО. Сочат, че
другите наследници на А.П.Б.левски, а именно П.А.Б.и Н.А.Б. също са
починали. П.А.Б.оставил като наследници ЕЛ. П. Р., ищец по делото и П. П.
Б., ответник по делото, и всеки един от тях би трябвало да има по една
четвърт по наследство от П.А.Б. Н.А.Б. оставила като наследник И.И.М.-Б.,
която по наследство придобила една четвърт от делбения имот, според
ищцата.
В исковата молба е направено особено искане за спиране на
изпълнително дело № 417/2014г. по описа на ЧСИ Р.Д. за дълг на ответника,
който е обезпечен с ипотека върху имота, учредена от ищцата ЕЛ. П. Р. и
ответниците П. П. Б. и Д. ЕВЛ. Р.. Твърди се, че ще възникне невъзможност за
осъществяване на правата по съдебното решение, ако бъде извършена
публична продан. Налице били убедителни писмени доказателства за
евентуалността на исковата претенция и доказателство за насрочена публична
продан.
Процедурата по чл.131 ГПК не е завършена, поради което все още
няма постъпили отговори от ответниците по исковата молба.
На 13.12.2004г. ищцата Е.П.Б. и ответниците П. П. Б. и Д. ЕВЛ. Р.
учредили ипотека в полза на РАЙФАЙЗЕН БАНК България“ ЕАД, с ново име
„Кей Би си Банк България“ ЕАД, ЕИК ***** върху целия делбия имот (л.14-
15 от делото).
Ипотеката била подновена на 12.11.2014г., което обстоятелство е било
вписано в СВ (л.13 от делото).
С определение № 14/10.01.2022г. по гр.д. № 8/2022 по описа на РС –
Троян е допуснато обезпечение на така предявения иск за делба. Като
обезпечителна мярка е наложена спиране на производството по изпълнително
5
дело № 417/2014г. по описа на ЧСИ Р.Д.. За да допусне обезпечението, съдът
е приел, че има вероятна основателност за предявения иск, тъй като имало
данни, че изпълнителното дело е за дълг на двамата ответника и ищеца, върху
който са учредили ипотека върху целия имот, а не върху съответните идеални
части, които притажават. При евентуална продажба на апартамента ще бъдат
причинени вреди на съделителите, съответно няма да могат да осъществяват
правата си по делбеното производство. Съдът приел, че е налице е правен
интерес от налагането на обезпечителна нужда като била налице реална
опасност, за да стане невъзможно или да се затрудни осъществяването на
правата на молителя.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС ,
в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Обжалваният акт е валиден и допустим, поради което следва да
провери неговата правилност.
Съгласно чл.391, ал.1 ГПК, за да се допусне обезпечение на иска
следва да са налице следните две кумулативно дадени предпоставки: 1. Искът
е вероятно основателен, т.е. подкрепен с убедителни писмени доказателства
или де представи обезпечение по чл.180-181 ЗЗД: 2. Ще се затрудни или бъде
невъзможно осъществяването на правата по предмета на спора.
От твърденията в исковата молба, приложените документи към нея,
както и от приложенията към частната жалба може се установи, че ищецът
Е.П.Б., ответниците Д.Е.Р. и П. П. Б. са учредили договорна ипотека върху
целия делбия имот за личен дълг на ответника Д. ЕВЛ. Р., поради което
ищцата Е.П.Б. и ответника П. П. Б. притажават качеството на ипотекарни
длъжници, а ответника Д. ЕВЛ. Р. на длъжник.
Първата от законните предпоставки за допускане на обезпечение на
иска е дадена алтернативно, а именно или вероятна основателност или да
бъде дадена гаранция. В исковата молба има твърдения, че делбеният имот е
6
съсобствен между ипотекарните длъжници, главния длъжник и трето лице
И.И.М.-Б., която е придобила една четвърт от делбения, ипотекиран имот по
наследство от Н.А.Б. – дъщеря на наследодателите Е.И.Б. и Атанасов Петров
Б.. Доколкото все още не са събрани необходимите доказателства или няма
решение по чл.344 ГПК, настоящият състав счита, че са налице достатъчно
доказателства за основателността на иска, поради което е налице е първата от
законово предвидените предпоставки. Представените заверени преписи от
нотариални актове, молби за подновяване на ипотека са годни писмени
доказателства, което удостоверяват правото на собственост, неговата
транслация през годините и субектите на делбения процес. От тях може да се
направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.
Неоснователно възражението на частния жалбоподател, че няма налице
убедителни писмени доказателства, от които да е налице вероятна
основателност на иска.
Не е необходимо ищецът да представи гаранция по чл.391, ал.1, т.2
ГПК, тъй като е изпълнена една от двете алтернативно дадени предпоставки
за допускане на обезпечение, поради което предоставянето на гаранция не е
задължително. Освен това, съгласно чл.391, ал.2 ГПК при допускане на
обезпечение съдът може да задължи ищеца да представи гаранция. Нормата
на цитираната разпоредба е диспозитивна, поради което настоящият състав
намира, че не са налице предпоставките за задължаване на ищеца да
представи гаранция. В допълнение частният жалбоподател се позовава, че
наличието на гаранция и задължително условие за допускане на обезпечение
по чл.245, ал.1 ГПК. Съдът намира, че цитираната разпоредба по чл.245, ал.1
ГПК е неотносима, тъй като тя регламентира обществени отношения по
повод предварително изпълнение на съдебно решение, т.е. временно
премахване на суспензивния ефект на съдебния акт. В производството по
чл.389 и сл. ГПК не става въпрос за допускане на предварително изпълнение
на съдебно решение, а за обезепечение на предявения иск, докато съдът реши
спора. На този етап все още няма съдебно решение по чл.344 ГПК, чието
предварително, изпълнение би могло да се иска, доколко то е основателно. В
този смисъл възражението на частният жалбоподател, че съдът следва да
допусне обезпечението на иска като задължи ищеца да представи гаранция и
неоснователно.
Следва да се напомни на частния жалбоподател, че обезпечението на
7
иска може да се отмени по всяко време в производството по чл.402 ГПК ако
отпадна една от двете кумулативно дадени предпоставки по чл.391 ГПК. На
този етап след акто не е проведено съдебно дирене и няма произнасяне на
съда по въпроса кому принадлежи правото на собственост върху процесния
имот и при какви квоти, чл.344 ГПК, то въззвият съд намира, са искът за
делба е вероятна основателен, на този етап от производството.
Съдът намира, че е налице е втората предпоставка, а именно, ако не се
спре производството по цитираното изпълнително дело, същото ще затрудни
осъществянето на правата по решението или ще сатне невъзможно. Това е
така, тъй като всяка една от страните в делбеното производство е ищец и
ответник. На този етап от делото, има данни, че кредиторът е насочил
публична продан върху целия делбен имот, тъй като длъжника и
ипотекарните длъжници са учредили ипотека върху целия имот.
Същевременно има данни, че върху делбения имот има права едно трето лице
- И.И.М.-Б.. По тези причини при евентуална продажба на апартамента ще
бъдат причинени вреди на съделителите, съответно невъзможно да
осъществят правата си по конститутивното съдебно решение. Освен това и
възможно процесният имот да бъде неподеляем, да не се възложи на никого и
същият да бъде изнесен също на публична продан. В този хипотеза ще се
стигне до два изпълнителни титула за един и същ обект, което ще внесе
евентуално противоречие. Възможно е оценката на имота по делбата да се
различава по оценката на имота от изпълнителния процес, което
допълинтелно ще затрудни правата както на взискателя по изпълнителното
дело, така и на страните по иска за делба. Освен това за кредитора остава
напълно възможността да иска насочване на изпълнението и върху сумите,
които страните евентуално ще получат при евентуално уравняване на
дяловете. Същият има правата и по чл.134 и чл.135 ЗЗД. Налице е реална
опасност, в резултат на извършените по изпълнителното дело действия, да
стане невъзможно или затрудни осъществяваването правата на страните по
делбата. Правилно жалбоподателят отразява, че ипотеката следва имота,
поради което взискателят има право предпочтително да се удовлетвори от
вземането си като насочи изпълнително действия спрямо ипотекирания имот.
Но същия има право да предпочтително да се удовлетвори и от вземанията
при продажба на имот, уравняване на дялове. Независимо какво е подписала
ищцата ЕЛ. П. Р. в договора за ипотека, то искът за делба е преюдициален и
8
решава въпроса за принадлежността на правото на собственост между кои
страни и при какви квоти. Ето защо този въпрос е важен, за да се прецени
дали ипотекарните длъжници и длъжника Р. са имали право да се
разпореждат с повече права, отколкото притежават.
Доказването на обезпечителна нужда се установи дори и от отговора
по частната жалба от Д. ЕВЛ. Р.. По него има твърдения, че спорът за
материално право за собствеността на делбения имот, е решен със сила на
пресъдено нещо с Решение № 64/18.02.2019г. по гр.д. № 560./2017г. от РС –
Троян, потвърдено с в.гр.д. № 538/2019 на ОС – Ловеч и касационно
гражданско дело № 2000/2020, по иска с правна квалификация по чл.124, ал.1
ГПК. В този смисъл спора за принадлежността на правото на собственост за
една четвърт идеална част, придобита от ипотекарния кредитор П. П. Б., чрез
наследство от П.А.Б. е решен със сила на пресъдено нещо.
Съгласно практиката на ВКС, влязлото в сила решение по чл. 344
ГПК, с което се допуска делба, формира сила на пресъдено нещо по
въпросите за наличието на съсобственост върху делбения имот, лицата,
участващи в съсобствеността и размера на правата им. Недопускането на
делба на по същество означава, че със сила на пресъдено нещо е отречено
правото на собственост на ищеца върху процесния имот и качеството му на
съсобственик, т. е. в отношенията между него и ответниците въпросът за
принадлежността на правото на собственост е разрешен и това съставлява
абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за пререшаване на същия
спор в последващ процес. Съгласно дадени указания в т. 18 от ТР №
1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС , мотивите не се ползват
със сила на пресъдено нещо, тъй като съдържат констатации относно
преюдициални правоотношения, които не са обхванати от спорния предмет.
Въпросите за наличието на съсобственост, участниците в нея и техните права
са част от предмета на делото за допускане на съдебна делба и се обхващат от
диспозитива на решението по чл. 341 ГПК, с което се допуска нейното
извършване. Следователно мотивите на решението по чл.344 ГПК се ползват
със сила на присъдено нещо за наличието на право на съсобственост. В този
смисъл е ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 29 ОТ 25.02.2021 Г. НА ВКС ПО Ч. ГР. Д. №
3249/2020 Г., I Г. О., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева. Именно
тази съдебна практикта дава основание да се изведе обезпечителната нужда и
допустимостта на иска в производството по чл.129-131 ГПК. На този етап има
9
достатъчо доказателства, че насоченото принудително изпълнение върху
делбия имот ще затрудни осъществяването на правата на съсобствениците.
Съдът не приема за основателно възражението на частния
жалбоподател, че спиране на изпълнителното дело не е адекватна
обезпечителна мярка, а трябва да се спре само публичната продан върху
имота. Обезпечителните мерки са лимитативно изброени в чл.397 ГПК.
Разпоредбата на чл.397, ал.1, т.3 ГПК препраща към чл.432, ал.1, т.1 ГПК,
според който съда спира изпълнителното производство като обезпечение на
иска. Не е допустимо съда да спира конкретен изпълнителен способ, тъй като
това не е предвидено в закона. Налице е приложена законово предвидена
обезпечителна мярка.
Долколкото крайният извод на въззвният съд съвпада изцяло с извода
на РС – Троян, то определение № 14/10.01.2022г. по гр.д. № 8/2022г. по описа
на РС – Троян, с което е допуснато обезпечение на предявения иск от ЕЛ. П.
Р., ЕГН **********, гр.***** срещу И.И.М.-Б., ЕГН **********, гр. ***** П.
П. Б., ЕГН **********, гр.***** и Д. ЕВЛ. Р., ЕГН **********, гр. *****, иск
с правна квалификация чл.34 ЗС и наложена обезпечителна мярка – спиране
на производството по изпълнително дело № 417/2014г. по описа на ЧСИ Р.Д.,
с рег. № 880 на КЧСИ, с район на действие ОС – Ловеч, до приключване с
влязло в законна сила решение по гр.д. № 8/2022г. по описа на РС – Троян,
следва да се потвърди изцяло.
По разноските
Съгласно чл.355 ГПК разноски в делбеното производство се
присъждат едва в края на процеса, след определяне на дяловете и стойността.
В процесния случай частната жаба е подадена от трето лице, чиито правен
интерес е накърнено с обезпечението. Същото не е страна в делбеното
производство и спрямо него няма как да бъде реализирана отговорността за
разноските, които съделителите са направили в частното производство, едва
при приключване на делото. Ето защо на този етап, в обезпечителния процес,
следва да се присъдят разноски на съделителите по иска за делба спрямо
третото лице, което обжалва обезпечението.
Освен това приетото в т. 5 от ТР 6/6.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 на
ОСГТК на ВКС, разноските в обезпечителното производство се присъждат
едва в състезателен процес. Обезпечителният процес се развива едностранно
10
до реализиране на правото на ответника или трето лице да обжалва
предприетите процесуални действия по налагане на обезпечението. Ето защо
отговорността за разноски може да се реализира едва с подаването на частна
жалба.
С оглед изхода на делото „Райфайзенбанк България“ ЕАД, гр.*****,
ЕИК *****, с ново име „Кей Би си Банк България“ ЕАД следва да бъде осъден
да заплати разноски в това производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
И.И.М.-Б., Д. ЕВЛ. Р. и П. П. Б. не са направили искане за присъждане
на раздноски.
По делото само ЕЛ. П. Р., ЕГН **********, гр.***** е направила
искане за присъждане на разноски в размер на 400.00 лева, по ч.гр.д. №
235/2022г. по описа на ОС – Ловеч, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същата е
представила списък по чл.80 ГПК и разписка за извършеният разход (л.33-34
от делото).
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 14/10.01.2022г. по гр.д. №
8/2022г. по описа на РС – Троян, като правилно, на основание чл.278, ал.4
вр. чл.272 ГПК.
ОСЪЖДА „Кей Би си Банк България“ ЕАД, гр.*****, ЕИК ***** да
заплати на ЕЛ. П. Р., ЕГН **********, гр.***** сумата в размер на 400.00
лева (четиристотин лева), представляващи разноски в съдебното
производство по в.ч.гр.д. № 235/2022г. по описа на ОС – Ловеч, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалавне (чл.396,
л.2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12