РЕШЕНИЕ
№ 4093
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110151073 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „** срещу***с която по реда на чл.
422 ГПК е предявен иск за признаване за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 930,77 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение.
В исковата молба се твърди, че на 24.07.2023 г. в гр. **, на бул. „***“ и при
завой към ул. „***“, настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между МПС
„**“ с рег. № **и МПС „**“ с рег. № **, като двамата водачи съставили двустранен
констативен протокол. Съгласно същия вина за настъпването на инцидента имал
водачът на МПС „**“ с рег. № **, който поради неспазване на необходимата дистанция
ударил в задна лява част намаляващото скоростта си поради наличие на пешеходна
пътека МПС „**“ с рег. № **.
Към датата на инцидента МПС „**“ с рег. № **бил застрахован по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото дружество с полица № **от
04.07.2023 г. Вследствие настъпилото ПТП при ищеца била образувана ликвидационна
преписка по щета № ***. След извършен оглед и оценка на щетите бил извършен
ремонт на увредения автомобил, като стойността на ремонта възлизала на сумата от
915,77 лева, платена от ищеца на сервиза на 21.02.2024 г.
Към момента на настъпване на произшествието отговорността на виновния за
него водач била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество, поради което ищецът предявил регресната си претенция до този размер,
1
ведно със сторените ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, към ответника за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение с нарочно
съпроводително писмо и покана за доброволно възстановяване на сумата. До датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение претендираното
регресно обезщетение не било изплатено, поради което ищцовото дружество моли да
бъде постановено решение, с което да бъде уважен изцяло предявения иск за
установяване дължимостта на вземането, като в негова полза се присъдят и сторените
по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника *** за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който предявеният иск се
оспорва по основание и размер. Ответникът оспорва да е настъпвало ПТП между
процесните автомобили, на посоченото място и при така описания в исковата молба
механизъм, както и че всички обезщетени от ищеца вреди са настъпили именно в
резултат на това произшествие. Поддържа, че липсвали доказателства за твърдяната
вина на застрахования от дружеството водач, както и за наличието на причинна връзка
между ПТП и обезщетените вреди. Твърди се недоказаност на правоотношението по
застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения
автомобил, както и на действителното заплащане на обезщетение по него.
Предявеният иск се оспорва и по размер. Отправено е искане за отхвърляне на
исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 411 КЗ за признаване за установено между
страните, че ответникът З** дължи на ищеца „**сумата от 930,77 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско на
МПС”, полица № **от 04.07.2023 г., за вреди, причинени на МПС „**“ с рег. № **в
резултат на настъпило на 24.07.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.06.2024 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, за която на 16.07.2024 г. е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 39456/2024 г. по описа на СРС, 47-ми състав.
Съобразно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникне регресното
притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу
застрахователя, обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите физическо
лице (делинквент), е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/
действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца
застраховател; 2/ възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно
(деликтно) основание срещу причинителя на вредата; 3/ застрахователят по
имуществената застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за
2
причинените на увреденото лице вреди; 4/ към момента на настъпване на вредата
(осъществяването на процесния деликт - ПТП) между делинквента и
ответниказастраховател да съществува действително застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“.
В случая, въз основа на представената застрахователна полица № **от
04.07.2023 г. /двустранно подписана/ съдът приема за установено, че между „** и
собственика на уведения автобомил - МПС „**“ с рег. № **, е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“, обективиран в същата, действащо за времето от 00:00 часа на 05.07.20203 г. до
23:59 часа на 04.07.2024 г., като именно в рамките на този период - на 24.07.2023 г. - е
настъпило и процесното ПТП. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че не е налице влязъл в сила застрахователен договор между ищеца и
собственика на МПС „**“ с рег. № ***. Това е така, тъй като застрахователната полица
е представена в цялост по делото и съдържа подписите на страните по нея, с които те
са изявили съгласието си за встъпване в застрахователно правоотношение.
Следователно така сключената полица е породила своето действие в отношенията
между тях. Отделно от това, видно от полицата, застрахователната премия е разсрочена
на четири равни вноски, като изрично е посочено, че покритието на застраховката
влиза в сила след заплащане на цята застрахователна премия или на първата вноска.
Ищецът е представил по делото валидни доказателства за това, че първата вноска от
разсрочената премия, със заплащането на която полицата е влязла в сила, е платена –
този факт се установява именно от платежно нареждане от 04.07.2023 г. за сумата в
размер от 128,52 лева. По делото е безспорен фактът, че застрахователят е заплатил
застрахователно обезщетение за вредите от процесното ПТП, поради което може да се
направи обоснован извод, че не е оспорил действителността на изявлението на
насрещната страна по застраховката, поради което договорът е действителен и е
породил действие между страните. По силата на договора ищецът е приел да покрива
риска от повреди по собствено на застрахования МПС. В срока на действие на
договора е настъпило застрахователно събитие /покрит застрахователен риск, съгласно
Общите условия на договора - ПТП, по смисъла на дефиницията, дадена в
последните/. Във връзка с така настъпилото ПТП застрахователят е обезщетил
застрахованото лице за причинените на застрахованото имущество щети в размер на
915,77 лева, платена от ищеца на доверен сервиз - *** на 21.02.2024 г., поради което е
встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият
увреден има такива права.
В подкрепа на извода за валидно възникнало застрахователно правоотншение е
и поведението на самия застраховател - ищец, доколкото след уведомяването за
застрахователното събитие той е извършил оглед и е изготвил опис заключение на
щетите по процесния автомобил, във връзка със заведената пред него застрахователна
щета, като е възложил извършването на ремонта на доверен сервиз „*** и е изплатил
застрахователно обезщетение, което не би сторил, ако не е счел, че е налице влязъл в
сила застрахователен договор, от който да се счита за обвързан.
На следващо място, от приетите като част от застрахователната преписка искане
за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“, протокол № ***за извършен оглед
на МПС, опис-заключение по претенция № **от 25.07.2023 г., се установява
образуването на застрахователна преписка при ищеца по щета № **, както и
признаване на правото на застрахователно обезщетение в размер на 915,77 лева, в т.ч. и
3
ликвидационни разноски в размер на 15 лева за настъпили вреди по застрахования
автомобил в резултат на настъпилия пътен инцидент.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че е налице валиден
сключен договор за имуществено застраховане между ищцовото дружество и
собственика на увреденото при процесното ПТП имущество, с оглед на което е
възникнало регресно право по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ. Този извод се подкрепя от
заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза,
кредитирано от съда в цялост по реда на чл. 202 ГПК като мотивирано и компетентно
изготвено, съгласно което процесните щети по МПС „**“ с рег. № **от техническа
гледна точка биха могли да настъпят и са в причинно-следствена връзка с описания в
исковата молба механизъм на ПТП.
По делото е приет двустранен констативен протокол от 24.07.2023., в който са
описани видимите увреждания на двата автомобила, както и че ПТП-то е настъпило на
бул. „**“ и при завой към ул. „**“. В частта за вината за МПС „**“ с рег. № **е
посочено, че същият е потърпевш, а виновен е водачът на МПС „**“ с рег. № **.
Фактическите обстоятелства относно настъпването на инцидента се
установяват по категоричен начин от приобщените към доказателствения материал
свидетелски показания на В. Г. Г. и М. И. Д. - водачите на двамата автомобила, между
които е настъпило процесното ПТП, които съдът кредитира в цялост като логични,
непротиворечиви и съответни на останалите. доказателства по делото. Свидетелят В. Г.
Г., управлявала застрахованият от ищцовото дружество МПС „**“ с рег. № **, заявява,
че инцидентът е настъпил именно по начина, описан в исковата молба. Същата е
посочила, че при движеноето си по бул. „** и преди предприемане на десен завой към
ул. „**в“ спряла, за да предостави път на пешеходците, когато е била ударена в левия
заден ъгъл от друг автомобил. Този механизъм на настъпване на произшествието се
потвърждава и от водача на другия автомобил, който сочи, че към момента на ПТП-то
нямал опит в шофирането и признава вината си за настъпването на същото. И двамата
свидетели заявяват, че са постигнали съгласие относно начина, по който е настъпил
инцидентът, като са подписали съставения за произшествието двустранен констативен
протокол, отразяващ механизма на инцидента. Предвид изложеното, съобразявайки
свидетелските показания по делото във взаимовръзка със заключението на вещото
лице по изготвената САТЕ, съдът намира за безспорно установено, че механизмът на
произшествието е съответен на изложеното в исковата молба, като вина за
настъпването му носи водачът на МПС „**“ с рег. № **. Екпертът потвърждава и
разяснява, че на 24.07.2023 г. в светлата част на денонощието в гр. **по бул. „**“
попътно и в една пътна лента са се движили МПС „****“, управляван от В. Г. и МПС
„***я“ управляван от М. Д., като в района на кръстовището с ул. „**“ МПС „*“
потеглил, предприемайки завой надясно за включване в ул. „**“, като непосредствено
преди пешеходната пътека спрял за изчакване на преминаващи пешеходци, когато
водачът на МПС „*“ не преценил добре създалата се пътна обстановки и реализирал
ПТП с предна дясна част на управлявания от него автомобил в задна лява част на
автомобил „**“.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за вреди, причинени на трети лица, вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.
Съобразявайки посочената материалноправна уредба, съдът намира, че ответното
4
дружество, в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
спрямо МПС „**“ с рег. № *, носи отговорност за вредите, причинени на МПС „*“ с
рег. № *, доколкото същите са пряка и непосредствена последица от предприетите от
водача МПС „*“ с рег. № *действия. Същият не е преценил правилно създалата се
пътна обстановка /наличие на на кръстовище с пешеходна пътека и преминаващ
пешеходец, пропускан от стоящия пред него автомобил/ и е нарушил разпоредбите на
чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП, изискващи водачите на пътни превозни средства при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на
движението, и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, както и да се движат на такова разстояние от
движещото се пред тях друго превозно средство, че да може да избегнат удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко.
Свидетелските показания по делото дават информация и за причинените на
процесния автомобил щети, като тези данни съответстват на приобщените по делото
писмени доказателства за настъпилите от ПТП вреди (протокол за ПТП и опис -
протокол по щета).
Като съобрази изложеното, съдът намира, че описаните в исковата молба вреди
по МПС „*“ с рег. № *се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
процесното ПТП, реализирано по вина на водача на МПС „*“ с рег. № *.
Спорен по делото остава въпросът относно размера на застрахователното
обезщетение, изплатено от ищеца в резултат на процесното пътно произшествие.
Съгласно изслушаното по делото и неоспорено от страните заключение по съдебната
автотехническа експертиза, стойността на така причинените щети възлиза на сумата от
1257,42 лева, определена по средни пазарни цени, и на сумата от 728,00 лева,
определена по средни пазарни цени с алтернативни авточасти.
Съгласно представената по делото фактура № *от 19.02.2024 г. процесният лек
автомобил е отремонтиран в доверен сервиз за сумата от 915,77 лева с вкл. ДДС.
Същата е одобрена с ликвидационен акт № * от 20.02.2024 г. и изплатена от
дружеството с платежно нареждане на 21.02.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като
целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно от
съществено значение е размерът на действително причинените вреди, като
обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие,
а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на
регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване
или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента
на осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване (Решение № 52 от
5
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО). При нейното пълно или частично
унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ
от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на
ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и
чл. 203 КЗ (отм.) - сега чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда (Решение № 115/9.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО), като при определяне на обезщетението съдът,
ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба
№ 24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение №
52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката
дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в
официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във
връзка с ремонта фактури. При липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът
е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е
станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се
определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност
на имуществото. Ето защо ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок,
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията. В
този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила (3 или 5 години в зависимост от конкретно определения
от продавача или производителя гаранционен срок), този автомобил обективно има
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
При таза хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще
бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените
автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се
ремонтира в сервиз с цени над средните с оглед запазване на гаранцията на
автомобила, дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните
пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване размера на
дължимото обезщетение е на ищеца. В случая по делото липсват данни за
необходимостта ремонтирането на автомобила да бъде извършено в оторизиран
сервиз, в това число и влагането на оригинални части и детайли с оглед запазване на
гаранцията. В случая, видно от представения талон за регистрация на МПС
регистрацията на МПС „**“ с рег. № *е на 06.06.2005 г., или към момента на
настъпване на процесното ПТП - 24.07.2023 г., той е бил в експлоатация около 18
години, като в този смисъл е и заключението на вещото лице по съдебно
автотехническата експертиза, което посочва също, че автомобилът не е бил в
гаранционен срок. Ето защо и доколкото към датата на събитието автомобилът е бил в
експлоатация над 5 години от датата на производство, съдът не може да приеме при
липса на доказателства, че същият е подлежал на гаранционно обслужване.
По отношение на определянето на действителната стойност на частите и
6
материалите, които са необходими, за да бъде ремонтиран автомобилът, съдът намира,
че не би могла да се вземе единствено стойността на алтернативни части, тъй като тази
стойност не представлява средна пазарна стойност. Съгласно разпоредбите на чл. 400,
ал. 1 и ал. 2 КЗ действителната стойност на вредата се определя по средни пазарни
цени към датата на настъпване на застрахователното събитие, без прилагане на
обезценка, а не само на база средни цени от алтернативни доставчици, т. е. съобразно
цени само от ограничен сегмент на пазара. Средната пазарна цена следва да бъде
формирана на база цени на всички доставчици - на нови оригинални части и
алтернативни такива. Според заключението на съдебно автотехническата експертиза
средната пазарна цена на вложените части и материали към датата на
застрахователното събитие е в общ размер на 1257,42 лева с ДДС, която следва да се
вземе предвид при определяне на действителната стойност на вредите. Въз основа на
изложеното по-горе съдът намира, че действителната стойност на вредите на
процесния лек автомобил е в размер на 1257,42 лева. Към така определена
действителната стойност на вредите следва да се прибавят и ликвидационните разходи
в размер на 15 лева, за които липсва спор между страните, или общият размер на
дължимото обезщетение ведно с ликвидационните разходи е в размер на 1272,42 лева.
В заключение, предявеният главен иск е основателен до посочения размер, тъй
като е проведено пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които извежда
правото си ищеца - наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при
ответника по договор за застраховка ГО МПС, както и плащане на щетата от
застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на собственика на
застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ, която щета
възлиза на стойност, по-висока от заплатената от ищеца.
Поради изложеното, съдът намира, че искът на ищцовото дружество следва да
се уважи в предявения му пълен размер от 930,77 лева, в която сума се включват и
обичайните ликвидационни разноски, които ищецът извършва при ликвидиране на
образуваните пред него щети и покриващи разходите му във връзка с изготвените
описи на щети, калкулациите и докладите по тях, изготвяне на снимков материал.
Същите се претендират в минимален размер от 15,00 лева, който не се оспорва от
ответника и поради което съдът намира същите за дължими, като общата сумата се
присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 27.06.2024 г., до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноските, сторени от ищеца в хода на
производството, следва да бъдат понесени от ответника, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. За исковото производство същите възлизат на сумата от общо 335,00 лева за
внесен депозит за съдебна експертиза, заплатена държавна такса, депозит за разпит на
свидетели и юрисконсултско възнаграждение, а за заповедното производство - в общ
размер на 75,00 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, че
*, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**, дължи на „**
ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „**, сумата от 930,77
лева, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка
„Каско на МПС”, полица № **от 04.07.2023 г., за вреди, причинени на МПС „*“ с рег.
№ *в резултат на настъпило на 24.07.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва от
27.06.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за които на 16.07.2024 г.
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 39456/2024 г. по описа на СРС, 47-ми
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, *, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. **, да заплати на „**, със седалище и адрес на управление
гр.** сумата от 335,00 лева, представляваща сторени от ищеца разноски в хода на
исковото производство, и сумата от 75,00 лева, представляваща сторени от ищеца
разноски в хода на заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8