№ 277
гр. ВТ, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВТ в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20224100500008 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.Б.“ ЕАД
въззивна жалба против Решение № 1278/10.11.2021г., постановено по гр.д. №
1297/2021г. по описа на РС – ВТ, с което е прието ЗА УСТАНОВЕНО, че ЯН.
АТ. Т. ЕГН: ********** от гр. ВТ, ул. К.Г. № 50, вх.А, дължи на „Т.Б.“ ЕАД
ЕИК: ... гр. С., ЖК М. 4, р-н "М.", Бизнес Парк С., сграда 6, общ. С., обл. С.,
сумата 402.87 лв. /четиристотин и два лева и осемдесет и седем стотинки/ за
предоставени мобилни услуги по договор от 19.12.2018г. за периода
21.12.2018г. – 24.02.2019г., със законна лихва от 21.01.2021 г. до изплащане
на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
274/2021 г. по описа на Районен съд – ВТ, и е отхвърлен искът за сумата от
290.89 (двеста и деветдесет лева и осемдесет и девет стотинки) неустойка по
договор от 19.12.2018г., и за сумата 244.12 лв. /двеста четиридесет и четири
лева и дванадесет стотинки/, представляваща разликата между цената на
предоставено устройство без абонамент и заплатената при предоставянето на
устройството преференциална цена по договор за мобилни услуги и договор
за лизинг от 19.12.2018г., като неоснователен и недоказан. Решението се
обжалва в отхвърлителната му част, с наведени доводи за неправилност и
незаконосъобразност, както следва :
Неправилно съдът е отхвърлил иска за сумата от 223,42 лв., която
представлявяа дължими лизингови вноски, а не неустойка, както е посочил
първоинстанционният съд. Сочи се, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК срокът на договора за лизинг е бил изтекъл и лизинговите
вноски са били с настъпил падеж. Така те са станали изискуеми на общо
1
основание.
По отношение на претендираната неустойка в размер на 67,47 лв., се
посочва, че основанието за нейното начисляване е не прекратяването на
договора за мобилни услуги, а неизпълнението по него от страна на ответника
да заплати изискуемите абонаметнти такси и използвани услуги.
Неоснователен е доводът на съда ,че за да се уважи искът за неустойка
договорът между страните трябва да е предсрочно прекратен. По отношение
на сумата от 244,52 лв., представляваща разликата в цената на мобилното
устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, на която
е предоставено, се посочва, че не е правилен изводът на съда, че за
начисляването на тази сума се изисква договорът за мобилни услуги да е
предсрочно прекратен. Развиват се подробни съображения и се отправя
искане до въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част и да уважи исковите претенции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по същата чрез назначения му особен представител, в който
жалбата се оспорва. Посочва се , че решението в обжалваната му част е
правилно и че съдът се е съобразил с общите условия по сключения между
страните договор. Отправя се искане да бъде потвърдено обжалваното
решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против
обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо
в обжалваната част по исковете за установяване дължимост на сумите
от 67,47 лв.неустойка и 244,52 лв. разлика в цена на мобилно устройство
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, на която е
продадено. В частта относно претенцията за сума от 223,42лв.
първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът се е
произнесъл по непредявен иск. Съображения относно недопустимостта
на решението съдът ще развие по- долу.
Относно валидността :
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав,
в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта:
2
Решението в допустимата си част отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното
право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,
въззивният съд счита решението за правилно в частта му, с която е
отхвърлен искът за установяване дължимост на сумите от
67,47лв.неустойка и 244,52 лв. разлика в цена на мобилно устройство без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена, на която е
продадено .
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът „Т.Б.” ЕАД гр.С.т върди, че между него
и ответника са били налице облигационни правоотношения по сключен
между тях договор за мобилни услуги и договор лизинг за ползване на
мобилно устройство. Твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични
задължения, обективирани в 4 броя фактури, издадени в периода декември
2018г. – януари 2019г. на обща стойност 938.28 лева, от които 402.87 лв.
неплатени мобилни услуги, 223,42 лв. неплатени лизингови вноски, чийто
падеж е настъпил, 67,47 лв.неустойка и 244.52 за разликата между цената на
мобилно устройство и преференциалната такава с абонамента. Ищецът моли
съда да приема за установено съществуването на вземане от ответника за
сума в общ размер от 938.28 лева – главница, представляваща сбор от
неплатени задължения по договор за мобилни услуги и договор за лизинг,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното
изплащане на вземането, за които задължения е издадена заповед за
изпълнение по ЧГД № 274/2021 г. по описа на Районен съд – ВТ.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът ЯН. АТ. Т., чрез назначения му особен представител, заема
становище за допустимостта на предявения иск, като сочи, че същият е
неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на
сключени между страните Договор за мобилни услуги от 19.12.2018 г. с
предоставен мобилен номер ********** и мобилен телефонен апарат
Самсунг Галакси по договор за лизинг от 19.12.2018г. В договора за
уговорено, че предоставеният телефонен апарат на ответника ще бъде
заплатен на 23 месечни вноски. По делото е установено, че ответникът в
периода 21.12.2018г. – 24.02.2019г. не е изпълнил условията по Договор за
мобилни услуги, като не е заплатил месечна абонаментна такса и ползвани
услуги в общ размер на 402.87 лв. Липсва заплащане на сумите за дължими
лизингови вноски за предоставен мобилен апарат, съобразно сключения
договор.
Съгласно сключения договор от 19.12.2018г. В случай на
3
прекратяването му преди изтичане на срока по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му , потребителят дължи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок , но максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. В допълнение към тази неустойка в случаите, когато е
предоставено устройство за ползване на услуги , потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа и
заплатената от него при предоставянето му съответстваща на оставащия срок
на договора.
Тези данни от фактическа страна обосновават извод за
неоснователност на иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД, който ищецът е предявил за
сумите от 67,47 лв.неустойка и 244.52 за разликата между цената на мобилно
устройство и преференциалната такава с абонамента по процесния договор.
Макар да не споделя изводите на първоинстанционния съд за
нищожност на неустоечната клауза, на която ищецът се позовава, въззивният
съд счита, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска, основан
на неустоечната клауза. Необходимо условие за дължимост на сумите за
неустойка в двете й уговорени разновидности, е договорът да бъде развален
по вина на потребителя. В конкретния случай не е доказано настъпването на
това условие, а именно- че процесният договор е едностранно развален от
ищеца поради неизпълнение от страна на ответника. Доколкото договорът не
съдържа клауза за автоматично прекратяване при настъпването на конкретни
условия ( като например неплащането на определен брой месечни
абонаментни такси), то развалянето му се подчинява на общите правила за
разваляне на договорите, определени в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД . Съгласно тези
правила развалянето следва да бъде предхождано от предоставен подходящ
срок за изпълнение и предупреждение, че след изтичането му договорът ще
се смята за развален. С оглед формата, в която е сключен договорът между
страните, предупреждението в следва да бъде отправено в писмена форма (чл.
87 , ал. 1 пр. посл. ЗЗД).
По делото липсват доказателства, установяващи спазването на
правилата за разваляне на процесния договор, поради което съдът намира, че
договорът не е бил едностранно развален от страна на ищеца.
При това положение недължими са и двете суми, претендирани като
неустойка по процесния договор.
Относно сумата от 223,42 лв. , за която първоинстанционният съд е
приел, че се претендира като неустойка по договора и е отхвърлил иска за
тази сума, въззивният съд намира, че е налице произнасяне по непредявен
иск. Посочената сума е претендирана като стойност на неплатени лизингови
вноски по процесния договор, чийто падеж е настъпил. Тоест, претенцията на
ищеца за тази сума намира основанието си в разпоредбата на чл. 79 , ал.1 от
ЗЗД, а не в разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД. Като е разгледал непредявен иск, в
4
случая първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
налагат извода, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
като правилно в частта му, с която са отхвърлени исковете за сумите от 67,47
лв.неустойка и 244.52 за разликата между цената на мобилно устройство и
преференциалната такава с абонамента, а в частта му относно претенцията за
сумата от 223,42 лв. неплатени лизингови вноски, чийто падеж е настъпил,
следва да бъде обезсилено и делото да се върне на първоинстанционния съд
за произнасяне по предявения пред него иск.
При този изход на делото ответникът не дължи разноски на ищеца.
Въпросът за присъждане на разноските по иска с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД вр. С чл. 422 от ГПК следва да се реши от първоинстанционния съд
при разглеждането му.
Водим от горното, съдът ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1278/10.11.2021г., постановено по гр.д.
№ 1297/2021г. по описа на РС – ВТ в частта му, с която отхвърлен искът на
„Т.Б.“ ЕАД ЕИК: ... гр. С. против ЯН. АТ. Т. ЕГН: ********** за
установяване дължимост на сумата от 67,47 лв. ( шестдесет и седем лева 47
ст. ) неустойка по договор от 19.12.2018г., и за сумата 244.12 лв.(двеста
четиридесет и четири лева и дванадесет стотинки), представляваща разликата
между цената на предоставено устройство без абонамент и заплатената при
предоставянето на устройството преференциална цена по договор за мобилни
услуги и договор за лизинг от 19.12.2018г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ЧГД № 274/2021 г. по описа на Районен съд – ВТ,
като неоснователен и недоказан.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1278/10.11.2021г., постановено по гр.д. №
1297/2021г. по описа на РС – ВТ в частта му, с която отхвърлен искът на
„Т.Б.“ ЕАД ЕИК: ... гр. С. против ЯН. АТ. Т. ЕГН: ********** за
установяване дължимост на сумата от 223,42 лв. неустойка по договор от
19.12.2018г., като недопустимо - постановено по непредявен иск.
Връща делото на ВТРС за разглеждане на предявения иск за
установяване дължимост на сумата от 223,42 лв. неустойка по договор от
19.12.2018г., съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението, в частта му, с която е обезсилено Решение №
1278/10.11.2021г., постановено по гр.д. № 1297/2021г. по описа на РС – ВТ,
подлежи на жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
В останалата си част решението не подлежи на жалба.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6