№ 610
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора К. Д. Х.
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602831 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от НПК вр.
глава ХХІ от НПК.
С протоколно определение от 01.06.2022 г., постановено по НОХД №
4689/2022 г., СРС, НО, 17-ти състав, в производство по реда на чл. 383, ал. 2
вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, е
групирал наказанията, наложени на Д. В. Д., измежду наложените такива с: 1.
влязло в сила на 08.12.2020 г. споразумение, инкорпорирано в определение по
НОХД № 16229/2020 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), НО, 101-ви
състав; 2. влязло в сила на 21.06.2021 г. споразумение, инкорпорирано в
определение по НОХД № 3920/2021 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав и
3. влязло в сила на 27.10.2021 г. споразумение, инкорпорирано в определение
по НОХД № 14846/2021 г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, като е
определил едно общо, най-тежко наказание "лишаване от свобода" за срок от
една година и два месеца. Преценено е, че доколкото процесното деяние е
извършено на 21.01.2022 г. /тоест в изпитателния срок на всяко едно от
предходните осъждания/, в приложение на чл. 68 от НК единствено
определеното общо най-тежко наказанието следва да се приведе в
изпълнение. На основание чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС е разпоредено наказанието
да се търпи при първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е зачетено и приспаднато
1
времето, през което осъденото лице е било фактически задържано по реда на
ЗМВР, по реда на чл. 64, ал. 2 НПК и докато лицето е било е с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по наказателните производства, част от
процесната съвкупност.
Срещу горепосоченото определение от 01.06.2022 г. е постъпил
срочен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура. В
иницииращия настоящото производство протест представителят на
обвинителната власт възразява срещу извършеното групиране на наказанията
„лишаване от свобода“ по НОХД № 9153/2008 г. по описа на СРС, НО, 9-ти
състав; НОХД № 16229/2020 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав; НОХД №
3920/2021 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав и НОХД № 14816/2021 г. по
описа на СРС, НО, 105-ти състав в частта, в която определеното общо най-
тежко наказание, измежду наложените такива по горепосочените осъждания,
е приведено в изпълнение като такова, наложено конкретно по НОХД №
16229/2020 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав, без експлицитно съдът да е
посочил останалите дела от съвкупността. Изложени са твърдения, че
деянията по последните три наказателни производства се намират в условията
на реална съвкупност помежду си, предвид което следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК за
определяне на общо и най-тежко наказание измежду всички наложени. От
друга страна, в протеста се навежда, че разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК е
неправилно приложена само и единствено по отношение на едно от
наказанията, чийто изпитателен срок е бил нарушен, а именно за това,
наложено по НОХД № 16229/2020 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав. В
подкрепа на лансираната теза се изтъква, че предлаганото от представителя
на държавното обвинение групиране, е в интерес на осъденото лице,
доколкото за него ще възникне възможността от размера на общото
наказание да бъдат приспаднати всички периоди на задържания, реализирани
по реда на ЗМВР и НПК в рамките на всяко едно от наказателните
производства, включени във формираната съвкупност.
С оглед горепосочените доводи, е отправено искане до въззивната
инстанция за отмяна на атакувания съдебен акт. В жалбата не се иска
събирането на нови доказателства.
С определението за насрочване на делото по чл. 327 НПК, въззивният
съд е преценил, че не следва служебно да допуска въззивно съдебно
следствие, доколкото спорът не предполага допълнително изясняване
фактологията по казуса.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура
поддържа, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно, поради което отправя молба до въззивния съд за
упражняване на правомощията си по чл. 334 НПК, отменяйки атакуваното
съдебно определение. Като аргумент обвинителната власт излага, че
определеното общо най-тежко наказание за образувалата се реална
2
съвкупност, следва да бъде нарочно определено като такова измежду трите
наказания, наложени по, както следва: НОХД № 16229/2020 г. по описа на
СРС, НО, 101-ви състав; НОХД № 3920/2021 г. по описа на СРС, НО, 129-ти
състав и НОХД № 14816/2021 г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав.
Служебният защитник на осъдения Д. – адв. Н. от САК, моли за
определяне на общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година
и два месеца при първоначален общ режим.
Осъденият Д. В. Д. не се явява в съдебното заседание, като съдът в
хода на въззивното производство докладва молба, изходяща от лицето,
постъпила в деловодството на съда чрез затворническата администрация, в
която се сочи, че същият не желае да участва в производството. Моли делото
му да бъде разгледано само с участие на неговия процесуален представител.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в протеста‚ както и
тези, изложени от страните в съдебното заседание, подложи на анализ
материалите, събрани по делото и след като провери изцяло правилността
на атакувания акт в съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за
установено следното:
Д. В. Д. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, осъждан, с адрес по лична карта: гр. София, ж.к. **** и с ЕГН
**********. Съгласно приложена справка за съдимост Д. е осъждан 3 пъти,
доколкото касателно осъждането му по НОХД № 9153/2008 г. по описа на
СРС, НО, 9-ти състав е настъпила реабилитация по право на основание чл. 86,
ал. 1, т. 1 от НК, ерго същото е заличено, а последиците, които законите
свързват със самото осъждане – отменени за в бъдеще. Трите осъждания,
касаещи предмета на настоящото дело са, както следва:
1. С влязло в сила на 08.12.2020 г. определение по НОХД №
16229/2020 г. по описа на СРС, 101-ви състав, с което е одобрено
споразумение, осъденият е признат за виновен в извършено за времето от
22.09.2019 г. до 11.07.2020 г. престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
НК, като му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една
година и два месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е
отложено за срок от три години. На основание чл. 59, ал. 1 НК е прието при
евентуално привеждане в изпълнение на така наложеното наказание да се
приспада времето, през което лицето е било задържано по реда на ЗВМР за
двадесет и четири часа – на 08.10.2019 г. и на 16.07.2020 г., както и времето,
през което е бил задържан по реда на чл. 64, ал. 2 НПК за седемдесет и два
часа от 07.10.2020 г., както и времето, в което спрямо него е действала мярка
за неотклонение „задържане под стража“ – от 08.10.2020 г. до 08.12.2020 г.
2. С влязло в сила на 01.06.2021 г. определение по НОХД №
3920/2021 г. по описа на СРС, 129-ти състав, с което е одобрено
споразумение, Д. е признат за виновен в извършено в периода 02.06.2020 г. –
11.07.2020 г., престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като му е
наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, чието
3
изпълнение е определено да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за
срок от три години. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е прието при
евентуално привеждане в изпълнение на така наложеното наказание да се
приспада времето, през което лицето е било задържано по реда на ЗМВР за
двадесет и четири часа – на 03.06.2020 г. и на 15.07.2020 г.
3. С влязло в сила на 27.11.2021 г. определение по НОХД №
14846/2021 г. по описа на СРС, 105-ти състав, с което е одобрено
споразумение, Д. е признат за виновен в извършено на 13.02.2020 г.,
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от шест месеца, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.
На първо място въззивният съд намира за нужно да маркира, че
компетентен за произнасяне по въпроса за кумулиране на наказанията е бил
именно СРС, 17-ти състав, доколкото същият е постановил последното влязло
в сила определение, с което е одобрено споразумение между осъдения и
представителя на държавното обвинение /в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от
16.11.2009 г., постановено по н.д. № 3/2009 г. на ОСНК, ВКС/.
При решаване на делото със споразумение по реда на Глава 29 НПК,
по силата на разпоредбата на чл. 383, ал. 2 НПК съдът определя общо
наказание на основание чл. 25 и чл. 27 НК и се произнася по прилагане на чл.
53 НК по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК с определение. В унисон с
предписаното в процесуалния закон е процедирал и първият съд.
На основание чл. 383, ал. 3 НПК вр. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 3 НК
съдът е групирал мисловно и определил едно общо, най-тежко наказание на
осъденото лице измежду наложените му по НОХД № 16229/2020 г. по описа
на СРС, НО, 101-ви състав; НОХД № 3920/2021 г. по описа на СРС, НО, 129-
ти състав и НОХД № 14816/2021 г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав,
защото именно между тези три осъждания е налице множество престъпления
и по-конкретно реална съвкупност от престъпления. Това е така, тъй като
осъждането по НОХД № 16229/2020 г. по описа на СРС, 101-ви състав /влязло
в сила на 08.12.2020 г./ касае консумирана продължавана по смисъла на чл.
26, ал. 1 НК престъпна деятелност, довършена на 11.07.2020 г., осъждането по
НОХД № 3920/2021 г. по описа на СРС, 129-ти състав /влязло в сила в
законна сила на 21.06.2021 г./ пък касае консумиран при условията на
продължавано престъпление престъпен състав, довършен отново на
11.07.2020 г., а осъждането по НОХД № 14846/2021 г. по описа на СРС, 105-
ти състав /влязло в сила на 27.10.2021 г./ касае консумирана престъпна
деятелност на 13.02.2020 г.
Тоест към датата на довършване на въздигнатите в престъпление
продължавани по смисъла на чл. 26 от НК деяния по първите две споменати
наказателни дела, осъденият Д. е бил извършил вече престъплението по
последно цитираното НОХД № 14846/2021 г. по описа на СРС, 105-ти състав,
без да е имало влязла в сила присъда за което и да е от трите престъпления.
4
Съгласно новелата на чл. 23, ал. 1 НК, ако едно лице е извършило
няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за
което и да е от тях, съдът след като определи наказание за всяко
престъпление отделно, налага само най-тежкото от тях. Разпоредбата на чл.
25, ал. 1 НК определя, че горепосоченото правило се прилага и когато лицето
е осъдено с отделни присъди /процесуалният закон изрично приравнява
споразумението по последици на влязла в сила присъда – арг. чл. 383, ал. 1
НПК/.
Предвид горните съображения и с оглед конкретните обстоятелства в
случая, а именно девиантните прояви на осъдения Д., обосновано и
законосъобразно е прието в атакувания съдебен акт, че общото най-тежко
наказание измежду трите определения, с които са одобрени споразумения, се
явява именно наказанието „лишаване от свобода“ в размер на една година и
два месеца.
Адекватно е съобразено и правилото, установено в новелата на чл. 68,
ал. 1 НК, съобразно която съдът следва да приведе в изпълнение
определеното по реда на чл. 25, ал. 4 НК общо и най-тежко наказание, в
случая „лишаване от свобода“ в размер на една година и два месеца. Това е
така, понеже, когато деецът извърши ново престъпление, за което му се
наложи наказание „лишаване от свобода“ /характеризиращо се като такова,
което единствено може да активира предходно условно осъждане/ в
изпитателните срокове на предходни влезли в сила присъди и, когато
престъпленията, предмет на последните, са в съвкупност по смисъла на чл. 25,
ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, след като определи за тях общо наказание, съдът е
длъжен по реда на чл. 25, ал. 4 от НК да определи още и начина на
изтърпяване на общото наказание. В този случай обаче, поради
обстоятелството, че в изпитателния/те срок/ове, определен/и с предходните
присъди (в случая определения по глава 29 от НПК) е извършил ново
умишлено престъпление, за което съдът му е наложил наказание „лишаване
от свобода“, не може да се определи начин на изтърпяване на общото
наказание, различен от ефективен, защото са налице предпоставките за
приложение на чл. 68, ал. 1 от НК. Последното се явява нормативна пречка за
отлагане на изпълнението на общо определеното наказание „лишаване от
свобода“ или в тези случаи, конкуренцията между нормите на чл. 25, ал. 4 НК
и чл. 68, ал. 1 НК е в полза на последната (така и в решение № 128 от
30.03.2015 г. по н.д. № 1953/2014 г., 1-во н.о. на ВКС). Допълнителен
аргумент в подкрепа на последно изведеното е и структурното оформление на
наказателния материален закон и по-специално систематическото място на
новелите на чл. 25, ал. 4 и чл. 68, ал. 1 НК, видно от което приоритетно
приложение следва да има втората спрямо първата, доколкото такава е
последователността, а и логиката на нормотвореца.
Съгласно ТР № 29 от 29.05.1974 г. по н.д. № 23/1974 г., ОСНК на
ВКС, когато настъпят условията за изтърпяване на условна присъда /условно
осъденият извърши в изпитателния срок друго престъпление от общ характер,
5
за което му бъде определено наказание лишаване от свобода/, то тогава
следва да бъде определен първоначалният режим на изтърпяване на
наказанието. В този смисъл законосъобразно е произнасянето на районния
съд и в частта относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието,
тъй като правилото, разписано в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, сочи, че с оглед
конкретиката по делото, единствено приложим се явява общият режим.
Досежно дължимото на осъдения приспадане на времето, през което
същият по един или друг ред е търпял ограничения в правото си на свободно
придвижване поради задържане, то въззивният съд в настоящия си състав не
намира повод за корекция на постановеното от районната инстанция. Видно
от съдебния акт, предмет на разглеждане в настоящото производство,
първоинстанционният съд е приспаднал времето, през което осъденият Д. е
бил задържан. Действително в мотивите си е отбелязал, че следва да се
приспадне само времето, през което лицето е било задържано „по същото
дело“, но за сметка на това в диспозитива е извършено приспадане от
приведеното в изпълнение наказание по отношение на времето, през което Д.
е бил задържан по всяко едно от трите наказателни производства, формиращи
процесната реална съвкупност, а не само по едно от тях. С други думи,
съобразно закона и в интерес на осъденото лице, е извършено приспадане по
реда на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК досежно всяко едно от задържанията по
НОХД № 16229/2020 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав; НОХД №
3920/2021 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав и по НОХД № 14816/2021 г.
по описа на СРС, НО, 105-ти състав.
Депозираният протест, иницииращ развитието на настоящото
въззивно производство, претендира за корекция в частта относно
определеното общо най-тежко наказание, но както стана ясно по-горе
първоинстанционният съд коректно е определил не само размера му, но и
начина на неговото изтърпяване, включително приложимия първоначален
режим по чл. 57 от ЗИНЗС. Искането на представителя на държавното
обвинение по-скоро тангира на претендиране за ревизия по смисъла на чл.
414, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като се счита, че с непосочването в диспозитива на
съдебния акт на конкретните наказателни производства, съставящи
съвкупността по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, се създават затруднения
и/или съмнения, свързани с тълкуването на акта. За въззивната инстанция
волята на първоинстанционния съд е изводима и ясна, а освен това и в унисон
с утвърдените постановки на материалния и процесуалния закон. При все
това обаче, институтът на тълкуване на съдебни актове, разписан като
възможност в новелата на чл. 414 от НПК, дава възможност за корекция на
акт във връзка с привеждането на същия в изпълнение. С цел техническа
изрядност и пунктуалност във всеки един момент може да се развие
процедура по горепосочения ред, което да отговори на молбата на
прокуратурата за контрол върху прецизността на съдебното определение от
01.06.2022 г.
Водим от тези съображения, въззивният състав намира, че
6
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е определил на
основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК общото най-тежко наказание в
размер на лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, привел е
същото в изпълнение в приложение на правилото на чл. 68, ал. 1 НК, а също
така законосъобразно и по реда на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднал
времето, през което осъденият Д. Д. е бил задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР, по чл. 64, ал. 2 НПК, както и с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за всяко едно от трите наказателни производства, формиращи
съвкупността.
В светлината на изложеното, доколкото за въззивния съд атакуваното
определение на първоинстанционния такъв е законосъобразно постановено,
като от мотивите на последния е изводима волята му в посока приложимите
материални и процесуални разпоредби, то и не е необходима корекция от
страна на настоящата инстанция. Вярно е, че в обжалваното определение
няма нарочен диспозитив, определящ общото най-тежко наказание,
определено на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, но мотиви в тази
посока се съдържат в акта на районния съд, а отделно от изричния
диспозитив, с който първоинстанционният съд привежда в изпълнение
отложеното „най-тежко наказание“, става ясно, че мисловното групиране на
трите осъждания е вече извършено. Тоест пропускът, който е забелязан от
държавното обвинение, по мнение на настоящия състав на Софийски градски
съд, е от технически характер, а уважаване искането в протеста по никакъв
начин не би променило вече формулирания извод. Последното важи и за
претенцията на обвинението по повод липсата на екзактно посочване в
диспозитива на определението на трите наказателни производства,
образуващи процесната съвкупност
Поради гореизложените причини, така определеното общо и най-
тежко наказание, приведено в изпълнение и, от което е приспаднато времето,
през което осъденият е бил задържан на различни основания и по трите
наказателни производства, образуващи съвкупността, се явява обосновано и
справедливо, поради което в тази им част изводите на районния съд не следва
да бъдат ревизирани.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция
не констатира наличието на други основания, налагащи неговото изменение
или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
Воден от всичко изложено и на основание чл. 338, вр. чл. 334‚ т. 6
НПК, Софийски градски съд, НО, VIII-ми въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение, инкорпорирано в съдебен
7
протокол от 01.06.2022 г., и постановено по НОХД № 4689/2022 г., Софийски
районен съд, НО, 17-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване и на протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8