Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на осми февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 6462 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 32604
от 04.02.2020 г. по гр.д. № 8462/2018 г. по описа на СРС, 31 с-в е признато за
установено, че К.С.К., ЕГН **********, дължи на
Е.М. ЕООД, ЕИК *******, следните суми, за които е била издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 56981/2017 г.
по описа на СРС, 31 с-в, а именно:
- на
основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД – сумата 1250.00 лева – главница, представляваща част
от частична претенция при пълен заявен размер
на вземането от 6103,57 лв., главница по договор
за револвиращ потребителски кредит №
PLUS-12983344 от 12.03.2016г., сключен
между К.С.К. и БНП П.П.Ф.ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с Протокол № 19 от 09.12.2016г. към Рамков договор за цедиране на
задължения от 02.06.2015г.,
ведно със законна лихва за
периода от 18.08.2017 г. до изплащане на
вземането.
Срещу така
постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените по реда на
чл.422 ГПК искове е подадена въззивна жалба от ответника К.С.К., чрез
назначения му особен представител адв.Т.И.Т. от САК с
излагане на доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и
незаконосъобразност. В производството, според жалбоподателя не е установено
прехвърлянето на вземането по договора на ищеца и съобщаване на цесията на
ответника. Поддържа доводи, че с измененията на ЗПК /ДВ. Бр..35/2014 г. в сила
от 23.07.2014 г./ е въведено изискване договорът за потребителски кредит да се
сключи по ясен и разбираем за потребителя начин. Освен това е въведено
изискване по отношение размера на шрифта, в който договорът следва да бъде
изготвен. Несъблюдаването на това изискване води до санкция – недействителност
на договора /чл.22, ал.1 ЗПК/. Поддържа, че в случая това изискване не е
спазено, тъй като договорът е изготвен със ситен шрифт, който не позволява на
потребителя да се запознае с условията по него и от своя страна нарушава
изискването на закона за сключване на договора по ясен и разбираем начин.
Поддържа, че при сключването на договора страните не са уговорили погасителен
план с посочване не само на всяка погасителна вноска, а и на разпределението в
нея на различните включващи се суми /главница, договорна лихва, такси/. Това
нарушение на изискванията /чл.11, т.11 ЗПК/ води до недействителност на
договора /чл.22, ал.1 ЗПК/. Макар така изложените възражения да не са направени
от ответника в срок пред първата инстанция, според жалбаподателя, това не
изключва възможност за контрол от съда, тъй като е налице уредба с норми от
обществен порядък, за съблюдаването на които съдът следи служебно. С оглед
изложеното, счита че съобразно указанията на чл.23 ЗПК потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи.
Моли за
отмяна на решението на СРС в обжалваната част и отхвърляне в цялост на
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Е.М.
ЕООД в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на
въззивна жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е правилно,
като съдът е обсъдил в него възникването на вземането, прехвърлянето му и
настъпването на изискуемост за изпълнение на същото. Твърди се, че
първоинстанционният съд е обсъдил всички доводи на въззивника. Отделно от това,
първоинстанционният съд правилно е установил, че прехвърлянето на вземането е
било осъществено от пълномощник на цесионера въз основа на упълномощаване от цедента,
като с това задължението е преминало върху последното. Моли за потвърждаване на
решението като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Настоящият състав
намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Във връзка
доводите в жалбата за неправилност на решението, съдът намира следното:
СРС е
сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 124 ГПК, вр. с чл.240,
ал.1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, доколкото вземанията, чиято дължимост се иска за бъде
установена произтичат от договор за паричен кредит, вземането по който е
прехвърлено с договор за цесия в полза на ищеца.
В подадената
искова молба ищецът твърди, че на 12.03.2016г. в гр.София е сключен договор за
потребителски кредит с номер PLUS-12983344 между К.С.К. и БНП П.П.Ф.ЕАД,
по силата на който на ответника е отпусната сума в размер на 6000.00 лева.
Ответникът бил се задължил да погаси задължението си по кредита на 44 месечни
вноски, всяка от които в размер на 287,38 лева. Последната вноска следвало да
бъде заплатена на 20.11.2019г. След усвояване на кредита, кредитополучателят не
бил изпълнил поетите договорни задължения, като останала неплатена сума в
размер на 6103,57 лева главница и 4980,78 лева- договорна лихва. Кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем на 24.07.2017г., когато на длъжника било връчено
уведомление за предсрочна изискуемост. Поддържа, че на 02.06. 2015г. бил
сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между БНП П.П.Ф.ЕАД и Е.М.
ЕООД като на адреса на длъжника било изпратено уведомление по чл. 99 ЗЗД.
Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от К.С.К., чрез назначения му
особен представител адв. Т.Т., с който се оспорва
предявения иск. Изложени са твърдения, че исковата молба е нередовна, тъй като
в нея липсва както изложение на обстоятелствата, на които се основава иска,
така и конкретизация на петитума на иска. Прави
възражение, че предявеният иск е недопустим поради липса на процесуална
легитимация, тъй като няма представено пълномощно. Поддържа, че уведомяването
на длъжника за прехвърляне на вземания е задължение на неговия кредитор БНП П.П.Ф.ЕАД,
което в случая не е налице. Твърди, че към настоящия момент нямало надлежно
уведомяване на ответника. Освен това поддържа, че исковете били недопустими
поради липса на обоснован правен интерес от страна на ищеца. От петитума на исковата молба било видно, че ищецът се домогва
да му бъде заплатено нещо, което не му се дължало. Моли, съдът да приеме, че
ответникът няма никакви отношения с ищеца по делото. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Както е
приел и СРС с доклада по делото при разпределяне на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на ищеца по общите правила на чл. 154, ал. 1 ГПК е да
установи възникването и съществуването на вземането си към ответника по основание
и размер.
Видно от
представените по делото писмени доказателства е, че:
Между ответника,
в качеството му на кредитополучател, и БНП П.П.Ф.ЕАД,
в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски паричен кредит с
номер PLUS-12983344 от 12.03.2016 г., по силата на който последното дружество му
е предоставил потребителски кредит в размер на 6000.00 лева, като ответникът е
поел задължение да я върне на 44 броя месечни вноски, всяка от които в размер
на 287.38 лв. в срок до 20.11.2019 г.
Допълнително
към главницата били калкулирани таксите по договора в общ размер от 350.00
лева, както и дължимата застрахователна премия по договор за застраховка на
плащанията по процесния паричен заем в размер на 1240.00 лева, дължими от
заемополучателя, за които последният също е бил кредитиран от заемодателя. В
текста на договора е обективиран и погасителния план. Договорът предвижда, че
просрочието в плащането на погасителните вноски е скрепено с право на кредитора
да иска изпълнение, ведно с лихва за забава за времето на просрочието – чл.5 от
договора. Постигнато било съгласие, че кредиторът може да прехвърли по всяко
време вземанията си по договора на трето лице
– чл.18.
Сочените
обстоятелства се установяват от представените пред първата инстанция
доказателства, поради което настоящата съдебна инстанция споделя извода на
първостепенния съд, че по делото е установено, че между него и БНП П.П.Ф.ЕАД е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски паричен кредит, по силата на които кредиторът е предоставил на ответника
потребителски кредит при задължение за ответника да върне предоставените му
суми съобразно договореният погасителен план към договора. Безспорно е, че
кредиторът е изпълнил задълженията си по процесния договор, респективно за ответника
е възникнало задължение да върне получения кредит и договорената надбавка съобразно
уговореното в съответния погасителен план.
Доводите на
ответника, че не е получил заетата сума, съдът намира за неоснователни. Чрез изслушаната
пред първата инстанция ССчЕ, която настоящия състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че заемната сума, след
приспадане на дължимите такси по договора –такса ангажимент 150.00 лв. е била
преведена на потребителя по банковата му сметка на 12.03.2016 г. с посочено
основание – сключения договор. Според констатациите на експерта към 18.08.2017
г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по образуваното ч.гр.д.№8462/2018
г. по описа на СРС, 31 с-в дължими по договора е сумата 6103.57 лв., от която: 5914.59
лв.-непогасена главница и 188.98 лв.-непогасена главница по застраховка кредит.
Установява се, че след сключване на договора и преди прехвърляне на вземането в
полза на ищеца от ответника са извършени само две погашения за общата сума
590.00 лв., както следва: на 28.04.2016 г.- сумата 290.00 лв. и на 14.05.2016
г.-сумата 300.00 лв. С тази сума са били погасени изцяло първа и втора вноска и
част от трета вноска, от която непогасена е останала сумата 274.76 лв. Установено
е и, че след последната посочена дата потребителят е спрял погашенията по
договора.
Съгласно
постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о.,
решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №
111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, непосредствена цел на въззивното
производство е повторното разрешаване на материалноправния
спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с
установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и
преценка на доказателствата и субсумиране на
установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на
въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство
въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по
съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните
в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В
случай, че във въззивната жалба са релевирани
оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което
може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна,
или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства,
несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства
и др./, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви, като обсъди въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими
и релевирани своевременно доказателства, възражения и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата
обстановка, към която да приложи относимите материалноправни
норми.
Във
въззивната жалба се излагат оплаквания досежно уведомяването от ответника за
обявената предсрочна изискуемост, неравноправността на част от клаузите в
договора и недължимостта на вземанията по договора. В
отговора на исковата молба ответникът обаче е възразил, че към договора липсва
погасителен план, а от самите уговорки между страните не става ясно какъв е
размерът на дължимите задължения. Съдът намира именно това възражение за
основателно.
Установената
съдебна практика приема категорично, че за неравноправния характер на клаузите
в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по делото има качеството потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като става въпрос
за вземания въз основа на договор за потребителски кредит, по който на ответника
е била предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл.
22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа "условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването", а
съгласно т. 12 - "погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит".
От
съдържащата се в договора информация не става ясно какво точно се включва в
размера на месечната вноска като части от главницата, лихвата и други
такси/разноски. В случая не става ясно как е формирана месечната погасителна
вноска, каква част от нея представлява главница и лихва. От представените по
делото доказателства не може да се установи, че е изпълнено задължението на
кредитора да информира кредитополучателя каква част от определената месечна
погасителна вноска е предназначена за погасяване на главницата, каква част - за
погасяване на задължението за лихва, и каква част - за погасяването на други
разходи или такси. Дори и да се приеме, че за кредитополучателя е изначално
ясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитора
от задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да информира
кредитополучателя за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и
за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква
част представлява дължимата лихва. В договора е посочено, че общата дължима
сума по договора, изчислената към момента на сключването му, възлиза на 12644.72
лева. Между страните е уговорен и размерът на месечната вноска, а именно 287.38
лева, като изрично е записано, че тази сума включва главницата, лихва и
съответната част от таксата за управление и обслужване, но никъде не е посочено
разпределението им по отделни суми или това, че всяка една от тези
суми-компоненти на месечната погасителна вноска, ще бъде в един и същи размер
всеки месец. Макар годишният лихвен процент да е бил първоначално уговорен в
размер на 37.20 % (при възможност за промяната му при определени
обстоятелства), ежемесечно начисляваната лихва, такса и застрахователна премия е
имала винаги променлив характер, тъй като същата е изчислявана върху остатъка
от главницата, чийто размер намалява всеки месец. При изменение на посочените
договорени дължими суми при посочен годишен процент на разходите 46.73 % всеки
месец следва, че се изменят и размерите на другите два компонента от
фиксираната месечната вноска (главницата и лихвата), за да се запази погасителната
вноска винаги в размер от 287.38 лева. Следователно не може да се приеме, че в
посочената обща ежемесечна сума от 287.38 лева всеки месец се включва такса/застрахователна
премия, главница или лихва в едни и същи размери.
Процесният
договор за кредит не съдържа погасителен план, съдържащ последователността на
разпределение между различните неизплатени суми, разбивка на всяка вноска,
показваща погасяване на главница, лихва и допълнителни разходи, съответно каква
част от кредита остава непогасена след всяка вноска. От представените по делото
доказателства е видно, че кредитът се погасява на равни вноски, но размерът на
компонентите, включени във всяка вноска, варира. Предвид това и
обстоятелството, че договорът предвижда възможни промени в лихвения процент за
срока на отпускане на кредита, е следвало да се предостави информация за
последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени
суми.
За пълнота
на изложението, въззивният съд посочва, че принципно се съгласява с посочената
от първоинстанционния съд практиката на СЕС (Решение от 09.11.2016 г. по дело №
С-42/15), с оглед тълкуването на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23.04.2008 г. В решението се казва, че "в договора за
кредит не е необходимо да се посочват точните дати на падежа на отделните
вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват на
потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски",
както и че "в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата
чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен
план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази
главница". Падежите в процесния договор са фиксирани за всяка вноска - на
всяко 20-то число на месеца. В случая обаче не става въпрос само за точното
упоменаване на падежите за ежемесечните плащания, а за липса на информация
относно размера на компонентите, включени във всяка вноска, и каква част от
задълженията се погасява с всяко направено плащане. Тази липса би могла да
попречи на потребителя да прецени обхвата на задълженията си, включително и в
хипотезата на предсрочна изискуемост, каквато е налице в процесния случай.
С оглед на
изложеното, в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 22 от ЗПК,
посочваща, че при неспазването на изискванията на конкретни разпоредби от
закона, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между
изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК.
Предвид това, процесният договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 12.03.2016 г. се явява недействителен. Редакцията на нормата,
доколкото не предвижда специално недействителността да се отнася до отделни
разпоредби на договора, следва да се разбира, че предвижда нищожност за целия
договор. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Законодателят
е счел, че в тази хипотеза на недействителност на договора отговорността на
кредитополучателя не следва да отпадне изцяло, като доколкото разпоредбата на
закона не предвижда нищо в противния смисъл, тази отговорност може да бъде
ангажирана в настоящото производство.
В настоящия случай
чистата сума, подлежаща на връщане съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК,
възлиза в размер на 6000, 00 лева. С оглед на това, че ответникът е заплатил
две вноски и част от трета вноска за погасяването на кредита дължимия остатък
от главното задължение възлиза на сумата 5410.00 лева при съобразяване
констатациите на експерта по приетата ССчЕ.
При съобразяване, че
претенцията е предявена за част от вземането за главница в размер на 1250.00
лева основателна се явява претенцията за тази сума, която е част от общо
вземане с размер 5410.00 лева
Поради съвпадение на
крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния
съд относно изхода на спора, решението на СРС следва да бъде потвърдено в
частта, в която е признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество част от вземането за главница в размер
на 1250.00 лв., при допълнително изложените съображения с настоящето решение,
че общото задължение по договора възлиза на сумата 5410.00 лева, а не както е
приел СРС сумата от 6103,57 лв.
Предвид изложеното,
въззивният съд счита за безпредметно да обсъжда останалите оплаквания,
направени във въззивната жалба.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
32604 от 04.02.2020 г. по гр.д. № 8462/2018 г. по описа на СРС, 31 с-в, в
частта с която е признато за установено, че К.С.К., ЕГН **********, дължи
на Е.М. ЕООД, ЕИК *******, следните
суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 56981/2017 г. по описа на СРС, 31 с-в, а
именно:
- на основание чл. 422,
ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД –
сумата 1250.00 лева – главница, представляваща част от частична претенция при
пълен заявен размер на вземането от 5410.00 лв., главница по договор за
револвиращ потребителски кредит № PLUS-12983344 от 12.03.2016г., сключен между К.С.К.
и БНП П.П.Ф.ЕАД, вземанията по който са прехвърлени
на ищеца с Протокол № 19 от 09.12.2016г. към Рамков договор за цедиране на
задължения от 02.06.2015г., ведно със законна лихва за периода от 18.08.2017 г.
до изплащане на вземането,
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.