Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

№ 260070                                            27.10.2020 г.                            гр.С.З.                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, VІІ - ми състав

в публично заседание, проведено на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година

в следния състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС АТАНАСОВ

 

Секретар: Павлина Г.

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов гр.д. № 2 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба от М.Я.Я., действаща чрез своя настойник и законен представител И.П.И. срещу С.Д.П. ***, с която са предявени три евентуално обективно съединени иска за обявяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 105, т.ІІ, рег.№ 3774, дело 260/2005 г. на нотариус П. И.,*** действие при СтРС, за нищожен поради противоречието му с добрите нрави; евентуално за нищожен, поради относителна симулация на продажбата като прикриваща дарение; евентуално за недействителен, поради сключването му във вреда на представляваното лице.

При условията на кумулативно обективно съединяване е предявен и иск за присъждане на сумата от 45 700 евро, представляваща сегашната продажната цена на подлежащия на връщане недвижим имот.

Твърди се, че с решение № 16/2004 г. по гр.д. № 870/2004 г. М. Я.Я. е била поставена под пълно запрещение, а с решение на Органа по настойничество и попечителство при Община С.З.за неин настойник е била определена Т. С.Д., която изпълнявала тази дейност до смъртта си на 02.07.2019 г.

Към момента на поставянето й под запрещение М. Я.Я. е била собственик на недвижим имот, находящ се в гр. С.З., ул. “****, представляващ единственото й жилище.

Скоро след назначаването на Т. С.Д. за настойник на М. Я.Я., с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 105, т.ІІ, рег.№ 3774, дело 260/2005 г. на нотариус П. И.,*** действие при СтРС, Т. С.Д., действаща в качеството си на законен представител на М. Я.Я., продала на съпруга си Д.К.Д.собствения на поднастойната си недвижим имот, находящ се в гр.С.З., ул. “*****за цена от 16 500 лв., която съгласно посоченото в нотариалния акт била платена напълно и в брой.

В последствие с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 24, т.VІ, рег.№ 10368, дело № 867 от 2011 г. на нотариус Д.Н., с рег.№ 181 на НК и район на действие при СтРС, Д.К.Д.и Т. С.Д. продали на трети лица недвижимия имот, находящ се в гр.С.З., ул.“****, за цена от 30 000 евро.

Претендира се, че договорът за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 105, т.ІІ, рег.№ 3774, дело 260/2005 г. на нотариус П. И.,*** действие при СтРС е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави, тъй като при сключването му Т. С.Д. на практика се е разпоредила с имота в своя полза, доколкото е придобила собствеността върху него в режим на съпружеска имуществена общност със своя съпруг и купувач по сделката -  Д.К.Д..

Освен това се твърди, че не е съществувала конкретна нужда на поставената под пълно запрещение М. Я.Я., чието задоволяване да е налагало продажбата на единственото й жилище, тъй като тя е получавала пенсия, която е била достатъчна, за да покрива собствената й издръжка.

Налице била и нееквивалентност на престациите, тъй като имотът бил продаден по данъчната му оценка, а не на пазарна цена.

Твърди се, че посочената в нотариалния акт като заплатена напълно и в брой продажна цена от 16 500 лв., не била внесена по банкова сметка *** Я., в съответствие с изискването на закона, поради което липсвали доказателства за реалното й плащане.

С оглед на това се претендира, че договорът за покупко-продажба е нищожен, поради противоречието му със закона, тъй като представлява привидна сделка, прикриваща договор за дарение.

Евентуално се твърди, че договорът е недействителен, поради сключването му във вреда на представляваната, тъй като имотът не е бил продаден на трето лице на пазарна цена, а на съпруга на настойника Т. С.Д. на сума, равна на данъчната му оценка.

Освен това, получената от продажбата сума не била внесена в банкова сметка *** Я., за сделката не бил даден отчет от страна на настойника пред Органа по настойничество и попечителство, а самата сума, представляваща продажната цена, не била използвана за задоволяване на нуждите на поставеното под запрещение лице.

Претендира се уважаване на предявените искове и обявяване нищожността или недействителността на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 2005 г., както и осъждането на ответницата, в качеството й на единствен наследник на Т. С.Д. и Д.К.Д., да заплати сумата от 45 700 евро, представляваща сегашната продажна цена на недвижимия имот.

Ответницата С.Д.П. оспорва предявените искове, като недопустими и неоснователни.

Излага възражение, че не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове и възражение за погасяване на исковете по давност.

Излага твърдения, че още от раждането си М. Я.Я. е била с тежко увредено здравословно състояние, което е изисквало да бъде обгрижвана от друго лице, като до 14.10.2004 г. това са правели нейните родители.

В последствие на 21.03.2005 г. М. Я.Я. била поставена под пълно запрещение, а на 20.04.2005 г. Т. С.Д. била назначена за неин настойник.

Т. С.Д. не живеела с поднастойната си в едно домакинство, но ежедневно била в дома й, за да се грижи за задоволяване на типичните й нужди.

Сумата, която М. Я.Я. получавала като доход от пенсията си била недостатъчна за нейната ежемесечна издръжка, тъй като била под 200,00 лв. месечно, поради което Т. С.Д. взела решение за продажбата на недвижимия имот на поднастойната си, с цел осигуряване на средства за издръжката й за в бъдеще.

Продажбата на имота на съответната цена била разрешена от съда и предварително одобрена от Органа по настойничество и попечителство, а самата продажна цена била съответна на пазарната, предвид състоянието на жилището.

Ответницата твърди, че тя и съпругът й Т.П.са дарили на Д.К.Д./неин баща/ сумата от 16 500 лв., с която е била заплатена продажната цена по договора.

След продажбата на жилището М. Я.Я. продължила да живее в същото до 2010 г., без да й се налага да заплаща наем, като получените от сделката средства били използвани за задоволяване на нуждите й от храна, облекло, консумативи, лекарства и други.

През 2010 година ответницата и съпругът й Т.П.дарили на родителите на ответницата парична сума, с която последните закупили жилище, в което настанили М. Я.Я. да живее и където и понастоящем ищцата живеела.

Претендира се отхвърляне на исковете и присъждането на разноски.

В откритото съдебно заседание ищцата се представлява от законния си представител – настойника И.П.И. и от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявените искове и пледира за уважаването им; прави възражение за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответницата се явява лично и се представлява от пълномощник.-адвокат, чрез когото оспорва предявените искове, пледира за отхвърлянето им и за присъждането на разноски. Прави възражение за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

По реда на чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване истинността на представени от ответницата документи – договор за дарение на парични средства от 10.06.2005 г. и договор за дарение на сума от 20.06.2010 г.

След  преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

Не се спори между страните, а и от представените с исковата молба писмени доказателства - медицински протокол № 315/31.08.1972 г. на МНЗ; експертно заключение на ТЕЛК № 10/13.04.1972 г.; медицински протокол № 420/14.01.1974 г. на МНЗ; експертно заключение на ТЕЛК № 31/17.06.1974 г., удостоверение за наследници изх.№ 2794/20.10.2004 г. на Община С.З.; удостоверение за наследници изх.№ 4023/03.11.2000 г. на Община С.З.се установява, че от ранната си детска възраст ищцата М. Я.Я. е страдала от олигофрения, като до смъртта на майка й Д. Д. Я. на 14.10.2004 г., грижите за нея са били полагани в семейството.

Не се спори също така, а и видно от материалите по настойническото дело № 14/2005 г. на Община С.З.се установява, че влязло в сила на 12.04.2005 г. съдебно решение № 16/21.03.2005 г., постановено по гр.д.№ 870/2004 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, М. Я.Я. е била поставена под пълно запрещение.

Към момента на поставянето си под запрещение М. Я.Я. е била собственик на недвижим имот, находящ се в гр.С.З., ул.“****, представляващ единственото й жилище, в което тя е живеела.

С решение от 20.04.2005 г. на Органа по настойничество и попечителство при Община С.З.за настойник на М. Я.Я. е била назначена Т. С.Д.; за заместник-настойник – С.Д.П., а за съветници – С.С.Т. и Н.Т.Н..

На 18.05.2005 г. Т. С.Д. е подала молба до Органа по настойничество и попечителство при Община С.З.за разрешение да замени, дари, продаде жилището на М. Я.Я., поради невъзможност да го поддържа.

Органът по настойничество и попечителство при Община С.З.е издал писмено становище, с което не е възразил да бъде извършена сделка със собствения на поставената под запрещение недвижим имот, като е постановил за резултата от сделката и придобитите средства да се направи отчет пред него.

Видно от материалите по представената преписка на Старозагорски районен съд за даване на разрешение за продажба на недвижим имот, находящ се в гр.С.З., ул.“****, с молба от 16.05.2005 г., Т. С.Д. е поискала разрешение да продаде  или замени собствения на поднастойната си недвижим имот, като е мотивирала искането с твърдения за затруднена поддръжка. Посочила е, че т.к. М. Я.Я. живее сама, желанието й е да закупи по-малко жилище, близо до нейния адрес.

На 19.05.2005 г. Старозагорски районен съд е издал удостоверение, от което е видно, че е разрешил продажба или замяна на собствения на М. Я.Я. недвижим имот. 

С договор за покупко-продажба от 13.06.2005 г., обективиран в н.а.№ 105, т.ІІ, рег.№ 3774, дело № 260/2005 г. на нотариус П. И.,*** действие при СтРС, М. Я.Я., действаща чрез настойника си Т. С.Д., е продала на Д.К.Д., собствения си недвижим имот-апартамент № 45, находящ се в гр.С.З., ул.“*****,  за сумата от 16 500 лева, която купувачът е заплатил напълно и в брой на продавача, чрез настойника му, преди подписване на договора.

Няма спор, че към момента на сключване на договора Т. С.Д. и Д.К.Д.са били в граждански брак /били са съпрузи/, като това обстоятелство се установява и от приетото като доказателство удостоверение за наследници изх.№ 6794/03.12.2019 г. на Община С.З..

Видно от материалите по настойническото дело № 14/2005 г. на Община С.З., за сделката и получената сума настойника Т. С.Д. не е предоставила отчет пред Органа по настойничество и попечителство при Община С.З., а между страните не се спори, че сумата от продажната цена не е била внесена по банкова сметка ***.

С договор за покупко-продажба от 25.08.2011 г., обективиран в н.а.№ 24, т.VІ, рег.№ 10368, дело № 867/2011 г. на нотариус Д.Н., с рег.№ 181 на НК и район на действие при СтРС Т. С.Д. и Д.К.Д.са продали на трети лица недвижимия имот-апартамент № 45, находящ се в гр.С.З., ул.“*****,  за сумата от 30 000 евро.

Видно от представените с исковата молба препис-извлечение от акт за смърт № 1209/02.07.2019 г. на Община С.З.; препис-извлечение от акт за смърт № 117/21.01.2015 г. на Община С.З.; удостоверение за наследници изх.№ 6795/03.12.2019 г. на Община С.З.; удостоверение за наследници изх.№ 6794/03.12.2019 г. на Община С.З., Д.К.Д.е починал на 20.01.2015 г.; Т. С.Д. е починала на 02.07.2019 г., а техен единствен наследник по закон е ответницата С.Д.П..

От материалите по  настойническото дело № 14/2005 г. на Община С.З.се установява, че  след смъртта на   Т. С.Д. за настойник на М. Я.Я. е била назначена С.С.Т., а считано от 18.11.2019 г. на настойник е назначен И.П.И..  

Видно от представения с отговора на исковата молба н.а.№ 184, т.ІІІ, рег.№ 7023, дело № 495/2010 г. на нотариус Д.Н., с рег.№ 181 на НК и район на действие при СтРС, на 23.06.2010 г. е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижими имот, по силата на който Т. С.Д. е закупила апартамент, находящ се в гр.С.З., ул.“*****за сумата от 30 000 лева, която е изплатила изцяло на продавача преди подписване на нотариалния акт.

 От представения от ответницата договор за дарение на сума от 10.06.2005 г. се установява, че на посочената дата С.Д.П. и Т.В.П.са дарили на бащата на С.П. –Д.К.Д.сумата от 16 500 лв. за закупуване на недвижим имот- апартамент № 45, находящ се в гр.С.З., ул.“*****.

От представения с отговора на исковата молба договор за дарение на парични средства от 20.10.2010 г. се установява, че на посочената дата С.Д.П. и Т.В.П.са дарили на майката на С.П. –Т. С.Д. сумата от 30 000 лв. за закупуване на недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.С.З., ул.“Стефан Стамболов“ № 16.

От заключението на съдебно-графологическата експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че ръкописният подпис в договор за дарение на сума от 10.06.2005 г., положен срещу реквизита „дарен“ не е изпълнен от Д.К.Д., ЕГН – **********, а ръкописният подпис в договор за дарение на парични средства от 20.10.2010 г., положен срещу реквизита „надарена“ не е изпълнен от Т. С.Д., ЕГН – **********.

От заключенията на съдебно-оценъчната и допълнителната съдебно-оценъчна експертиза, които съдът кредитира изцяло, се установява, че средната пазарна цена на недвижимия имот - апартамент № 45, находящ се в гр.С.З., ул.“***** към 2005 г. възлиза на 37 800 лв., а към 2020 г. възлиза на 76 700 лв.

Видно от удостоверение изх.№ Ц1056-23-3134#1/23.06.2020 г. на ТП на НОИ – гр.С.З., М. Я.Я. е получила за периода м.І.2005 г. – м.V.2005 г. сумата от общо 786,10 лв., от които 157,22 лв. – пенсия и 39,75 лв. – добавка за чужда помощ, а за периода м.VІ.2005 г. – м.ХІІ.2005 г. е получила сумата от общо 1201,76 лв., от които 171,68 лв. пенсия, 45,00 лв. – добавка за чужда помощ и 20,00 лв. –други добавки.

Видно от удостоверение изх.№ Ц1056-23-3134#2/23.06.2020 г. на ТП на НОИ – гр.С.З., за периода м.І.2006 г. – м.VІІ.2019 г. е получила суми за пенсия и добавки, както следва: за м.І.2006 г. – 171,68 лв.; за м.ІІ.2006 г. – 173,36 лв.; за м.ІІІ.2006 г. – 197,21 лв.; за всеки от месеците в периода от м.ІV.2006 г. до м.VІІІ.2006 г. – 180,75 лв.; за м.ІХ.2006 г. – 195,93 лв.; за м.Х.2006 г. и м.ХІ.2006 г. – по 185,81 лв.; за всеки от месеците в периода м.І.2007 г. – м.VІ.2007 г. – по 185,81 лв.; за всеки от месеците в периода м.VІІ.2007 г. – м.ІХ.2007 г. – по 204,40 лв.; за всеки от месеците в периода м.Х.2007 г. – м.VІ.2008 т. по 224,83 лв.; за всеки от месеците в периода м.VІ.2008 г. – м.ХІ.2008 г. – по 248,10 лв.; за м.ХІІ.2008 г. – 398,10 лв.; за м.І.2009 г. – 248,10лв.; за м.ІІ.2009 г.- 276,78 лв.; за м.ІІІ.2009 г. – 262,44 лв.; за всеки от месеците в периода м.ІV.2009 г.- м.VІ.2009 г. – по 270,22 лв.; за всеки от месеците в периода м.VІ.2009 г. – м.V.2012 г. – по 294,54 лв.;  за всеки от месеците в периода м.VІ.2012 г. – м.ІІІ.2013 г. – по 298,45 лв.; за всеки от месеците в периода м.ІV.2013 г. – м.ІІІ.2014 г. – по 322,62 лв.; за м.ІV.2014 г. – 342,62 лв.; за всеки от месеците V и VІ 2014 г. – по 322,62 в.; за всеки от месеците в периода м.VІ.2014 г. – м.V-.2015 г. – по 331,37 лв.; за всеки от месеците в периода м.VІ.2015 г. – м.VІ.2016 г. – по 337,02 лв.; за всеки от месеците в периода м.VІ.2016 г. – м.VІ.2017 г. – по 344,91 лв.; за всеки от месеците в периода м.VІ.2017 г. – м.ІХ.2017 г. – по 358,20 лв.; за всеки от месеците в периода м.Х.2017 г. – м.VІ.2018 г. – по 369,70 лв.; за всеки от месеците в периода м.VІ.2018 г. – м.ХІІ.2018 г. – по 382,48 лв.; за всеки от месеците в периода м.І.2019 г. – м.VІ.2019 г. – по 348,58 лв. и за м.VІІ.2019 г. – 368,45 лв.

От представеното с исковата молба извлечение от банковата сметка на М. Я.Я. в „У.Б.“ АД се установява, че за периода от 10.01.2017 г. – 11.12.2019 г. единствените постъпления по сметката й са от получаваните от нея пенсии и социални добавки.

Видно от представените с отговора на исковата молба амбулаторен лист  № 281/26.04.2010 г.; искане за образно изследване от 26.04.2010 г.; резултати от образно изследване от 26.04.2010 г.; медицинско направление от 14.06.2010 г.; фактура № **********/14.06.2010 г.;  фактура № **********/14.06.2010 г.; 2 бр. фискални бонове от 15.06.2010 г.; лист за преглед на пациент в спешно отделение от 26.04.2011 г.; искане за рентгенологично изследване от 26.04.2011 г.; резултат от рентгенологично изследване от 26.04.2011 г.; амбулаторен лист № 442/20.06.2011 г., М. Я.Я. е имала здравословни проблеми, свързани съответно със счупвания на лявата ръка и на дясната ръка в областта на китките, във връзка с които ищцата е била лекувана и за периода от 15.06.2010 г. до 26.06.2010 г. е провела рехабилитация в „С.Р.М.“ ООД- гр.П. на цена от 265 лв., като е била придружена от Т. С.Д., която е заплатила за престоя си същата сума.

От удостоверение изх.№ 1634/13.04.2010 г. на ЕТППМП-****“; социална оценка от 09.04.2010 г. на ДСП-С.З.се установява, че М. Я.Я., чрез настойника си Т. С.Д., е кандидатствала за отпускане на социални добавки за социална интеграция.

От представените с исковата молба медицинска характеристика изх.№ 443/28.09.2015 г. на ЦПЗ ЕООД – гр.С.З.; медицинско удостоверение № 1001/ 30.09.2015 г.; медицинско удостоверение № 562/04.05.2015 г.; социална оценка; заявление от 28.06.2017 г.; декларация от 01.10.2015 г.; писмо изх.№ 2406-94Т-00-1833/08.05.2018 г. на АСП; писмо изх.№ 242/0031/30.03.2016 г. на ДСП-Гълъбово се установява, че М. Я.Я., чрез настойника си Т. С.Д., е кандидатствала съответно през 2015 г. и 2017 г. за настаняване в специализирана институция.

От завереното копие на рецептурна книжка № 1405210 на хронично болния, издадена от РЗОК – гр.С.З.на М. Я.Я. се установява, че считано от 2002 г. до 2017 г. на ищцата е било изписвано лекарството Pyramen, което е било закупувано на цена от 3,18 лева.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели по почин на всяка от страните.

От показанията на разпитаните по почин на ищцовата страна свидетели М.Д.С. и В.Ж.К. се установява, че познават М. Я.Я. от повече от осем години. Запознали са се с нея на павилион за вестници, в който М.С. работела като продавачка, където М. Я. ежедневно, с изключение на неделите, ходела, и престоявала при М.С. през целия ден. Всяка от двете свидетелки при различни поводи носела на ищцата храна или дрехи, а понякога случайни минувачи й оставяли дребни суми, за да си купи закуска, или самите те правели това. Поради липсата на зъби, затрудняващи храненето, се наложило М. Я. да си прави зъбни протези, а необходимата сума от около 370 лева била събрана от двете свидетелки и от други клиенти на павилиона за вестници. През 2019 година след смъртта на Т. Д. имало случай, при който М. Я.Я. била изгонена от дома си, т.к. ключът й бил взет насила от сестрата на Т. Д.. Посредством свои познати свидетелите сигнализирали в полицията, а впоследствие ключа бил върнат на ищцата. Според двете свидетелки М. Я. винаги била чиста и спретната, показвала им, че се грижи за себе си – пере, чисти. Не можела да разговаря с членоразделна реч, но общували помежду си жесто-мимично.  Свидетелките сочат, че откакто настойничеството над ищцата е било поето от И.И. тя изглеждала много добре и била добре обгрижвана.

От показанията на разпитаните по почин на ответната  страна свидетели Д.Г.С. и С.С.Т. се установява, че след смъртта на майката на М. Я. за неин настойник била назначена братовчедка й Т. Д.. Първоначално ищцата останала да живее в наследственото си жилище, което било отдалечено от жилището на настойника й, но въпреки това Т. Д. ежедневно я посещавала, като и носела храна и й помагала с почистване на жилището и прането на по-големите дрехи и завивки. Често се случвало вечер да ходи до дома на М. Я., за да я заведе на лекар или във връзка с други спешни нужди. Поради напредване на възрастта и влошаване на здравословното си състояние Т. Д. взела решение да продаде жилището на поднастойната си и да закупи друго по-малко жилище, което да е по-близо до дома й. През 2005-2006 година продала жилището на ищцата, а през 2009 - 2010 година закупила друго жилище, близо до своето, в което М. Я. живеела и понастоящем. Според свидетелките закупуването на второто жилище станало с финансова помощ от страна на дъщерята на Т. Д. – ответницата С.П., която освен това и подпомагала майка си ежемесечно с около 500 лв., които служели за задоволяване издръжката на М. Я.. И двете свидетелски сочат, че нуждите на ищцата от храна и облекло винаги са били задоволявани от Т. Д., която й купувала всичко необходимо, а ежеседмично й давала по около 50 лева за джобни, които М. Я. харчела за дребни вещи, които често след това губела. Здравното обслужване на ищцата също било осигурявано от Т. Д., която винаги при необходимост я водела на лекар, осигурявала й необходимите лекарства, закупени й били две зъбни протези, които М. Я. отказвала да носи. Често се налагало да бъдат заплатени счупени от ищцата в различни магазини вещи, т.к. М. Я. имала проблеми с координацията на движенията.  Няколко години преди да почине Т. Д. подала документи за настаняването на М. Я. в специализирана институция, но въпреки че имало различни подходящи домове, в които да бъде настанена ищцата, тя отказвала да отиде да живее там.

Според показанията на свидетелката С.С.Т. ищцата се е запознала със свидетелката М.С. преди години, като една вечер са заварили последната у дома на М. Я.. Впоследствие била установена липсата на златни накити, останали в наследство на М. Я. от нейната майка. Впоследствие свидетелката, заедно с И.П.И. и лице на име Д.К.Н.предприели действия за очернянето на роднините й, сред които и самата тя, като подали жалба в полицията и инициирали настоящото дело. Понастоящем под настойничеството на  И.П.И. М. Я. не изглеждала здравословно да е добре, страхувала се от настойника си, като го видела започвала да трепери.

Свидетелката дава противоречив отговор относно обстоятелствата за какво са били използвани получените от продажбата на жилището на М. Я. средства, като сочи, че от сестра си знае да са били използвани за закупуване на новото жилище и да бъде възвърната част от дадената от С.П.  сума.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Относно производството по чл.193 от ГПК:

С протоколно определение от 10.07.2020 г.  е било открито производство по оспорване истинността на представените от ответницата документи – договор за дарение на парични средства от 10.06.2005 г. и договор за дарение на сума от 20.06.2010 г.

От приетото и кредитирано от съда заключение на съдебно-графологическата експертиза е установено, че ръкописния подпис в договор за дарение на парични средства от 10.06.2005 г., положен срещу реквизита „дарен“  не е изпълнен от Д.К.Д., ЕГН – **********, а ръкописният подпис в договор за дарение на парични средства от 20.10.2010 г., положен срещу реквизита „надарена“ не е изпълнен от Т. С.Д., ЕГН – **********.

Тъй като двата документа представляват частни диспозитивни документи, които се ползват единствено с формална доказателствена сила, т.е. че изхождат от съставилите ги лица, и предвид заключението на експертизата, следва да се приемат за неистински и да бъдат изключени от доказателствата по делото.

Относно предявените искове:

         Предявените при условията на евентуалност обективно съединени искове са с правни основания съответно по чл.26, ал.1, пр.ІІІ – то от ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.V-то от ЗЗД и чл.40, ал.1 от ЗЗД, а предявеният кумулативно обективно съединен иск е с правно основание по чл.57, ал.2 от ЗЗД.

Същите са допустими, т.к. са предявени от лице с право на иск, срещу надлежен ответник и при наличието на правен интерес за ищцата, при липсата на отрицателни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск на ищцата.

Изтъкнатото от ответната страна възражение, че не е процесуално –легитимирана да отговаря по предявените искове е неоснователно, т.к. С.Д.П., в качеството си на законен наследник на Д.К.Д.и Т. С.Д., е надлежен ответник.

Възражението за погасяване на правото на иск на ищцата по давност също е неоснователно, т.к. на първо място то е относимо към съществото на правния спор, а на следващо – правото на иск на М. Я.Я. не е погасено по давност, т.к. исковете за обявяване на нищожност на правна сделка не се погасяват по давност, а досежно осъдителния иск до 02.07.2019 г. давност не е текла на основание чл.115, ал.1 т.“б“ от ЗЗД.

Разгледани по същество съдът намира главния евентуално съединен иск по чл.26, ал.1, пр.ІІІ – то от ЗЗД за основателен, и кумулативно съединения иск по чл.57, ал.2 от ЗЗД за частично основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, пр.ІІІ – то от ЗЗД договорите са нищожни когато са сключени в противоречие с добрите нрави.

В съдебната практика еднозначно се приема, че противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаването на морални, неписани норми на обществения живот от гледна точка на които е морално недопустимо сключения договор да породи съответните правни последици, като преценката за нищожността се извършва към момента на сключване на договора.

Моралната укоримост в случая е налице, т.к. с процесния договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 105, т.ІІ, рег.№ 3774, дело 260/2005 г. на нотариус П. И.,*** действие при СтРС, Т. С.Д., действаща в качеството си на законен представител на М. Я.Я., е продала на съпруга си Д.К.Д.собствения на поднастойната си недвижим имот на значително занижена спрямо пазарната му цена от 37 800 лв. цена от 16 500 лв.

По този начин и предвид факта, че към момента на сделката Т. С.Д. е била съпруга на купувача Д.К.Д., реално Т. Д. е придобила в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху имота на поднастойната си на цена, накърняваща имуществения интерес на последната.

Действалата към 2005 г. норма на чл.111, ал.1 от СК от 1985 г. /отм./ предвижда, че настойника се назначава измежду роднините и близките на поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговия интерес.

Съгласно чл117 от СК /отм./ дейността на настойника е почетна, като той е длъжен да се грижи за поставения под запрещение и да управлява имуществото му.

По силата на чл.118 СК /отм./ разпореждането с имущество на лице под настойничество се допуска при съответно приложение на чл.73, ал.2 и ал.3 от СК, т.е. отчуждаването на недвижим имот се допуска с разрешение на районния съдия само при нужда или очевидна полза за лицето под настойничество, а съгласно чл.119 настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество в банка.

Анализът на нормативната уредба води до извода, че отношенията между настойника и поставеният под настойничество съответстват по форма и предназначение на семейните отношения, в частност на отношенията родители-деца, и се характеризират със своеобразен единен характер на правата и задълженията на настойника, съгласно който той е овластен, но и задължен да се грижи за личността и имуществото на поднастойния си с дължимата за защита на най-добрия му интерес грижа.

В случая при сключването на процесния договор за покупко-продажба Т. Д. не е положила дължимата за защита на най-добрия интерес на М. Я. грижа, т.к. се е разпоредила с единственото й жилище без да е налице нужда или очевидна полза за лицето под настойничество.

Съдът приема, че е не е била налице нужда имотът да бъде продаден, т.к. към момента на сделката М. Я.Я. не е имала спешна или извънредна нужда от парични средства нито за своята издръжка, нито за друг извънреден разход.

От събраните доказателства се установява, че през този период тя е получавала ежемесечно средства от пенсия и социални добавки, а съгласно показанията на разпитаните по почин на ответната страна свидетели, които съдът кредитира в тази им част, т.к. те са имали преки впечатления от бита и ежедневието на М. Я. към 2005 година, нуждите й от издръжка – закупуване и приготвяне на храна, облекло, вещи за бита, медицинско обслужване, са били изцяло задоволени от Т. Д., която е получавала и финансова подкрепа от дъщеря си С.П., която от своя страна е била назначена за заместник-настойник.

В същия период от време не е налице и нужда от средства за извънреден разход, а именно закупуването на друго по-малко жилище, което да се намира в близост до жилището на Т. Д., съгласно заявеното пред районния съдия в молбата по чл.118 от СК отм. намерение, т.к. видно от доказателствата по делото такъв имот не е бил закупен за М. Я.Я..

Обстоятелството, че през 2010 година Т. С.Д. е закупила такъв имот, в който е настанила поднастойната си да живее, не може да обоснове необходимата нужда, т.к. имотът е бил придобит в собственост от настойника, а не от ищцата.

Не е налице и очевидна полза за поставената под настойничество, т.к. имотът й е бил продаден за цена равна на данъчната му оценка от 16 500 лв., при средна пазарна цена от 37 800 лв., т.е. от сделката не е била реализирана печалба.

Освен това безспорно е, че получената като продажна цена сума не е била внесена по банкова сметка *** Я., а от страна на настойника Т. С.Д. липсва представен отчет за сделката пред органа за настойничество и попечителство при Община С.З..

При това положение липсват категорични доказателства, че посочената като получена в брой от Т. С.Д. сума от 16 500 лв. е била разходвана за нуждите на  М. Я.Я., поради което следва да се приеме, че при сключване на договора за покупко-продажба настойника не е действал в защита на най-добрия интерес на представляваното от него лице.

В тази насока следва да се ценят и показанията на свидетелката С.С.Т., съгласно които получените от продажбата на жилището на М. Я. пари са били използвани за закупуване на новото жилище и да бъде възвърната част от дадената от С.П.  сума.

Макар и нееднозначни тези доказателства също сочат на извод, че сумата е била разходвана не за нуждите на поставената под настойничество, а за нуждите на настойника й или в интерес ответницата.

След като настойникът, който трябва най-добре да се грижи за интересите на поставения под пълно запрещение, не е сключил договора за покупко-продажба в интерес на последния, а дори във негова вреда, т.к. на практика е договарял сам със себе си и е придобил имота на повече от два пъти по ниска-цена, то той е нарушил изискването за добросъвестност при упражняване на представителните си права и е накърнил добрите нрави.

Ето защо договорът за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 105, т.ІІ, рег.№ 3774, дело 260/2005 г. на нотариус П. И.,*** действие при СтРС е сключен в противоречие с добрите нрави и като такъв е нищожен на това основание.

С оглед на изложените съображения предявения евентуално съединен иск по чл.26, ал.1 пр.ІІІ-то от ЗЗД се преценява от съда за основателен и следва да бъде уважен, а предвид уважаването му другите два евентуално съединени иска по чл.26, ал.2, пр.V-то от ЗЗД и чл.40, ал.1 от ЗЗД не следва да бъдат разглеждани.

Предвид основателността на чл.26, ал.1 пр.ІІІ-то от ЗЗД за частично основателен съдът намира кумулативно обективно съединения иск по чл.57, ал.2 от ЗЗД.

Даденото по нищожен договор представлява дадено при начална липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1 пр.І-во от ЗЗД, а в този случай всяка от страните дължи да върне на другата даденото по договора, а когато подлежащата на връщане вещ е била отчуждена от приобретателя, то на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД той дължи връщането на действителната й стойност или на получената за нея цена.

В случая след сключването на нищожната сделка за покупко-продажба, Т. С.Д. и Д.К.Д.са отчуждили недвижимият имот, който е бил предмет на сделката.

Ето защо понастоящем ответницата, като техен единствен наследник по закон, дължи връщане на действителната му стойност, която съгласно приетите заключения на СОЕ и ДСОЕ е в размер на 76 700 лв., или 39 216,09 евро съгласно заявения с исковата молба петитум, до който размер предявеният иск се явява основателен, а за разликата до пълния заявен размер от 45 700 евро следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Обезщетението от 39 216,09 евро следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Началният момент на дължимост на лихвата съдът определи като приема, че исковата молба се явява поканата но чл.57, ал.2 от ЗЗД до ответницата С.П., чиято добросъвестност до този момент се предполага, предвид че не е била страна по нищожната сделка.

Относно разноските и държавните такси:

При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от всяка от страните има право на разноски по съразмерност на уважената/отхвърлената част от исковете.

На ищцата не се присъждат разноски, т.к. такива тя не е доказала да е сторила.

С оглед на представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение от 3 700 лв., в полза на ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 346,76 лв., съответстващи на припадащата се част на отхвърлената част от иска по чл.57, ал.2 от ЗЗД.

Припадащата се част съдът определи като взе предвид цената на предявените при условията на евентуалност обективно съединени искове от 53 495,80 лв. и цената на кумулативно обективно съединения иск от 89 381,43 лв., по отношение на които определи минималните дължими адвокатски възнаграждения, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ /, съответно от 2 134,87 лв. и от 3 211,44 лв.

Предвид липсата на отразяване в представения договор за правна защита и съдействие каква част от общото адвокатско възнаграждение от 3 700 лв. страната е заплатила за защита по всеки от исковете и предвид разпоредбите на чл.2, ал.5 от НМРАВ и чл.72, ал.1 от ГПК съдът приема, че за защита по евентуалните искове е платено общо адвокатско възнаграждение от 1 258 лв., а за кумулативния иск – 2 442 лв., при определен коефициент на съотношение от 0,66, изчислен на база цените на исковете.

Възражението на ищцата за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е неоснователно, т.к. възнаграждението в размер на 3 700 лв. е съобразено с минималния размер, определен по реда на чл.7, ал.2 т.4 от НМРАВ, съпоставено с действителната фактическа и правна сложност на делото, които са му съответни.

Тъй като ищцата е била освободена от заплащането на държавни такси и разноски в производството, на основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответницата С.Д.П. следва да бъде възложено заплащането на дължимите държавни такси върху уважените искове и съответните сторени от бюджета на съда разноски.

Тя следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Старозагорски окръжен съд държавна такса за уважения иск по чл.26, ал.1 пр.ІІІ-то от ЗЗД в размер на 534,96 лв., държавна такса в размер на 20,00 лв. за издадени във връзка с уважения иск съдебни удостоверения, 3 068 лв. – държавна такса върху уважената част от иска по чл.57, ал.2 от ЗЗД, или общо държавни такси в размер на 3 622,96 лв., както и сумата от 1 133 лв. – сторени от бюджета на съда разноски за възнаграждения за вещи лица.

 

Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Старозагорски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  И:

 

 ПРИЗНАВА на основание чл.194, ал.3 от ГПК представените от ответницата С.Д.П. частни диспозитивни документи – договор за дарение на парични средства от 10.06.2005 г. и договор за дарение на сума от 20.06.2010 г. за неистински и ги изключва от доказателствата по делото.

ОБЯВЯВА на основание чл.26, ал.1 предл.ІІІ – то от ЗЗД за нищожен поради накърняване на добрите нрави договора за покупко-продажба от 13.06.2005 г., обективиран в н.а. № 105, т.ІІ, рег.№ 3774, дело 260/2005 г. на нотариус П. И.,*** действие при СтРС, по силата на който Т. С.Д., действаща в качеството си на законен представител на М. Я.Я., ЕГН - ************ е продала на Д.К.Д., ЕГН - ********** собствения на М. Я. Я.  недвижим имот – апартамент № 45, находящ се в гр.С.З., ул. “*****, за цена от 16 500 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД С.Д.П., ЕГН – **********, с адрес: *** да заплати на М. Я.Я., ЕГН – ************, действаща чрез своя настойник и законен представител И.П.И., ЕГН – ****** 7563, с адрес: *** сумата от 39 216,09 евро /тридесет и девет хиляди двеста и шестнадесет евро и девет евроцента/, с левова равностойност от 76 700 лева /седемдесет и шест хиляди и седемстотин лева/, съставляваща обезщетение в размер на действителната стойност на подлежащия на връщане отчужден недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска на 10.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 45 700 евро /четиридесет и пет хиляди и седемстотин евро/.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от Граждански процесуален кодекс М. Я.Я., ЕГН – ************, действаща чрез своя настойник и законен представител И.П.И., ЕГН – ****** 7563, с адрес: *** да заплати на С.Д.П., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от  346,76 лв. /триста четиридесет и шест лева и седемдесет и шест ст./ - съдебно-деловодни разноски по съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от Граждански процесуален кодекс С.Д.П., ЕГН – **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Старозагорския окръжен съд държавна такса върху уважените искове в общ размер от 3622,96 лв. /три хиляди шестстотин двадесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/ и сумата от 1 133 лв. /хиляда сто тридесет и три лева/, представляваща сторените от бюджета на съда разноски за възнаграждения за вещи лица.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

          След влизане в сила на съдебното решение на основание чл.194, ал.3 от ГПК препис от същото, ведно с  признатите за неистински представени от ответницата С.Д.П. документи – договор за дарение на парични средства от 10.06.2005 г. и договор за дарение на сума от 20.06.2010 г.,  да се изпратят на Районна прокуратура-С.З..                                                   

                                                                                         

                                                                        

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

                                                                                   /Ат.Атанасов/