Решение по дело №749/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 261
Дата: 27 октомври 2023 г. (в сила от 27 октомври 2023 г.)
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20231200600749
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 29 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Благоевград, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев

Крум Динев
при участието на секретаря Илиана А.ова
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20231200600749 по описа за 2023 година
Делото е образувано по депозирана въззивна жалба с допълнение към нея
срещу присъда № 6 от 26.04.2023 г. по НЧХД № 7/2023г. по описа на Районен
съд **.
Със самата присъда съдът е признал подсъдимия А. Д. Ж. - роден на
12.12.1968 година, в гр. **, с постоянен адрес гр.**, ул. ** № 12, българин,
български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, с ЕГН-
**********, работи като директор на ПГ по МСС „***“ гр. * за НЕВИНЕН в
това че на 04.07.2022г. в гр. **, в сградата на ПГМСС „**в”, пред И.А., е
разгласил позорно обстоятелство и приписал престъпление на И. Н. М. с
твърдения, че И. Н. М. „употребява и разпространява наркотици”, като
клеветата е извършена от А. Д. Ж. в качеството му на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1,б. „а” от НК при изпълнение на службата му -
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НК, във вр. чл. 147, ал.1 от НК
и е отхвърлил предявения граждански иск от И. Н. М., ЕГН **********, с
адрес ***, със съгласието на своята майка А.А.Д., ЕГН **********, с адрес;
гр. **, вх. А, ет. 4, ап. 11 срещу А. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ул.
„**” № 12, Директор на Професионална гимназия по механизация на селското
1
стопанство „**в”, гр. **, за на причинените неимуществени вреди с правно
основание чл.45 ЗЗД, както следва: - да се заплати, сумата от 3 000 лева,
представляващи неимуществени вреди от непозволено увреждане от
престъпление по чл. 148, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва считано от
04.07.2022 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се набляга на съображения за немотивираност на присъдата на
районния съд, както и на превратно интерпретиране на доказателствата и
тяхната стойност. Основно обаче се акцентира върху съображения свързани с
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила
изразило се в декларативно изложение на факти, без задълбочено мотивиране
и анализ на доказателствата по делото, с което съществено били нарушени
правата на страните, заради което се иска присъдата да се отмени и вместо
нея делото се върне на първоинстанционния съд за отстраняване на
съществени процесуални нарушения допуснати във фазата на съдебното
следствие, както и алтернативно се постанови нова присъда, с която
подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и осъден
да заплати и гражданския иск за вреди.
Подсъдимият оспорва жалбата, като настоява присъдата на
първоинстанционния съд да се потвърди, като правилна и обоснована. В
последната си дума настоява, че е невинен по повдигнатото обвинение.
Въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства и с оглед
правомощията си по чл. 335 ал. 2 вр. с чл. 348 ал.3 т.1 от НПК, въззивният
съд излага следните доводи за отмяна на присъдата поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, отстраними само във
фазата, в която са допуснати- пред първостепенния съд.
Тези процесуални нарушения са основание за отмяна на постановената
присъда поради абсолютно нарушение на Закона. Възприетият подход се
налага от констатираната при инстанционния контрол липса на мотиви,
поради изложени съображения по фактите и правото, които са декларативно
изложени , без да е подходено със задълбочен анализ на информацията
съдържаща се в доказателствената маса следователно не съответстват със
стандартите за обективност съобразно нормите на чл. 14 НПК, с което
съществено се накърняват правата на страните.
Разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК задължава съда в мотивите на
2
присъдата да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали приема това и какви са правните съображения за
взетото решение. В конкретния случай първоинстанционният съд не е
направен задълбочен анализ на събраните доказателства, за да могат страните
да разберат волята му за постановената присъда. Посочването само на
твърденията на тъжителя и че същите не се възприемат за доказани, поради
обстоятелството, че свидетелят Х. е заинтересована, тъй като била негова
баба и че възприела воден разговор за поведението на нейния внук като
обвинение срещу него за разпространение и употреба на наркотици
единствено поради субективната и нагласа не е анализ на доказателствата по
делото. В конкретния случай първостепенният съд не е обсъдил (както
постановява чл. 14 НПК) обективно, всестранно и пълно всички
доказателства по делото и в съдържателно отношение мотивите към
присъдата не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. РС-** при
анализа на доказателствената съвкупност не е анализирал пълноценно
доказателствата по делото. В този смисъл игнорирайки доказателствената
стойност на други надлежно събрани доказателства без посочени основателни
аргументи, е създал неяснота относно формираното от него вътрешно
убеждение и е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е
извършил пълна и обективна правна оценка на всички събрани доказателства
и дори е достигнал до изводи в противоречие с последните. Противоречията
между показанията на двете групи свидетели по същество не са анализирани
достатъчно пълно. Декларативно е посочено, че се дава вяра на тези на
защитата, а се отхвърлят тази на обвинението. Само за втората група
свидетелски показания съдът е изложил обширни съображения защо ги
дискредитира, но при липса на обективна оценка за тяхната достоверност.
Неправилното анализиране на доказателствените материали и
неизлагането на конкретни и убедителни съображения, защо се отхвърлят
едни от тях, така както задължава чл. 305, ал. 3 от НПК, е съществен пропуск
на мотивирането, защото не позволява да се проследи как е формирано
убеждението на съда, че деянието не е извършено, което обосновава липса на
мотиви. Констатираното съществено процесуално нарушение представлява
такова по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК и е пречка за осъществяване на
въззивната проверка върху присъдата. То по естеството си не е отстранимо от
въззивната инстанция, тъй като не може да се подмени волята на
3
първостепенния съд. В хода на същото следва да се поправи констатираното
нарушение и да се изготви акт съобразно критериите на чл. 305, ал. 3 от НПК,
който с категоричност и яснота да даде отговор и на поставените във
въззивното производство въпроси. Въззивната инстанция като втора първа
инстанция разполага с правомощие да установи фактическа обстановка,
различна от тази, която е приел първостепенният съд, но не и да го замести
изцяло в дейността му по оценка, както на доказателствата и
доказателствените средства, така и по установяване на фактите и
подвеждането им към приложимия материален закон.
Мотивиран от изложеното и на основание 334 т.1 вр. с чл. 335, ал.2 вр. с
чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда № 6 от 26.04.2023 г. по НЧХД № 7/2023г. по описа
на Районен съд **.
ВРЪЩА делото на РС-** за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4