Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
град
Н., 21.02.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Н.ският районен
съд,
I
– ви граждански състав
на двадесет и пети март две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско
дело № 1173 по описа за 2020година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба от „И.П.К.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от И.С.
чрез адв. Д.К., АК гр. Хасково против П.Г.Б., роден
на ***г. в Р., БУЛСТАТ: ****, с адрес: гр. Н., ул. „И.В.“ № *, ет. *, студио **.
В исковата молба се сочи, че ответника Б. е собственик на два недвижими имота в
гр. Н. в комплекс „П.Б.“ – апартамент № ** и студио № **. Същите били придобити
с нотариален акт за покупко – продажба от
27.03.2009г. Твърди се, че на същата посочена дата между Б. и „В.Г.“ ООД бил
сключен и договор за поддръжка и управление, който касаел закупените от Б. два
имота. Съгласно договора Б. се бил възложил на „В.Г.“ ООД, а дружеството приело
да изпълнява срещу възнаграждение поддръжката, организационното, техническото и
административното управление на общите части на комплекс „П.Б.“. Ответникът се
задължил да заплаща годишна такса в размер на сумата от 1440евро с ДДС. Таксата
следвало да се заплаща от собственика до 31.12. за следващата календарна
година. В случая ответникът не бил заплатил таксите за 2018г. и 2019г. Сочи се,
че на 03.05.2018г. между „В.Г.“ ООД и ищеца по делото бил сключен Договор за
заместване в права и задължения , с който първото дружество прехвърлило на
второто дружество своите права и задължения по всички действащи договори за
управление, вкл. и този сключен с Б.. Това включвало и вземанията по договорите
за неплатени такси, разходи, неустойки, лихви и др. За сключения между двете
дружества договор Б. бил уведомен чрез писмо по ел. поща. Уведомление за това
било залепено в общите части на сградата, а служители на двете дружества устно
били уведомили Б. да задълженията му и посочили банкова сметка ***. Ищецът
твърди, че е извършвало уговорената в договора дейност, но изпълнение от страна
на ответника не било извършено. Иска се постановяване на решение, с което Б. да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2816.40лева, представляваща неплатена
такса за поддръжка и управление по Договор за поддръжка и управление на комплекс
„П.Б.“ за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. ,
както и сумата от 845.58лева законна лихва върху главницата за периода 01.01.2018г. до 16.12.2020г., а също така и сумата от
2816.40лева, представляваща неплатена такса за поддръжка и управление по
Договор за поддръжка и управление на комплекс „П.Б.“ за периода 01.01.2019г. до 31.12.2019г. , както и сумата от 560.07лева
законна лихва върху главницата за периода 01.01.2019г.
до 16.12.2020г., както и законна лихва върху главницата за двете години,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до изплащане на сумата. Представени
са писмени доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски. Правят се доказателствени искания.
Ответникът П.Г.Б. депозира писмен отговор чрез адв. П.В.,*** – особен представител. Предявените искове се
оспорват като неоснователни. На първо място защитата сочи, че посочения договор
между Б. и „В.Г.“ ООД е нищожен поради липса на съгласие. Договорът не бил
подписан от ответника, а от К.П.като пълномощник на Ш.В.. Договорът не бил
породил правни последици за ответника, а последвалия договор между двете
дружества също не го обвързвал поради горното съображение. Наред с това, дори
да се приемело, че договорът бил сключен валидно и обвързвал ответника ,
липсвало съгласие от страна на Б. за заместването на „В.Г.“ ООД от ищеца по
делото, което се изисквало на основание чл. 102 от ЗЗД. Сочи се, че Договорът
от 03.05.2018г. бил сключен с правно основания чл. 102 от ЗЗД позоваващо се на
чл. 27 от Договора за управление, а такава клауза в последния договор липсвала.
Оспорва се и твърдението, че ответникът бил уведомен за сключения между
дружествата Договор от 03.05.2018г. Липсвали доказателства в действителност да
са извършвани и посочените в договора дейности. Претендира се за прилагане на
чл. 6 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020г. Претендира се за отхвърляне на иска.
Предявените искове са с материалноправно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява
от адв. Д.К., АК гр. Хасково. Исковата молба се
поддържа. Прави се искане за уважаване на исковата претенция. Претендират се
разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв.
П.В.,***. Подаденият по делото писмен отговор се поддържа. Не се сочат писмени
доказателства. Иска се отхвърляне на иска.
По
делото е разпитан св. И.Й.Ц., гр. Н.. Свидетелят сочи, че е бивш управител на „В.Г.“
ООД, построило комплекс „П.Б.“. Свидетелят
твърди, че познава ответника Б., който бил собственик на апартамент в блок 3.
Имотът Б. бил закупил чрез пълномощник, като Цветков назовава фамилията на
същия – П.. Свидетелят твърди, че Б. бил заплащал такси по договор за поддръжка
, както правели и други собственици на имоти.
По
делото са представени : нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот; Договор за поддръжка и управление на комплекс „П.Б.“
от 27.03.2009г.; Договор за заместване в права и задължения от 03.05.2018г.
между „В.Г.“ ООД и „И.П.К.“ ЕООД; Приложение № 1 към договор за заместване в
права и задължения; уведомително писмо; уведомление; пълномощно; уведомление за
предоговаряне на дължими такси по договор; калкулатор за лихви; справка
БУЛСТАТ; справка ТР; кореспонденция по ел. поща; трудови договори; длъжностни характиристики; ведомости за заплати и фактури за извършени
плащания; договори.
От приетите по делото писмени доказателства се
установи следното.
По делото в тежест на ищеца беше възложено да
установи, че с ответника са се намирали в облигационни правоотношение относно
изпълнението на Договор за поддръжка и управление на комплекс „П.Б.“ от
27.03.2009г. Ищецът е предявил претенция,
че Б. е задължен по посочения договор, в качеството му на собственик на апартамент
№ ** и студио № ** , двете намиращи се в гр. Н., ул. „И.В.“ № *, комплекс „П.Б.“
, представляващ сграда с ид. № *****. По делото са
представени само копия на договора. Същият е на пет страници. Вижда се , че
договорът е подписа в края от двамата управители на дружеството „В.Г.“ ООД И.Ц.
и О.Н.. В договорът се сочи, че Б. се представлява от К.Н.П.– пълномощник, но в
края на договора се вижда, че П.действа като представител на Ш.В.. Останалите
страници на договора също нямат подпис на страните. По делото не е представено
пълномощното, което дава право на П.да представлява Б. и да сключи процесния договор. Ищцовата
страна е представила копие на договор за поддръжка и управление на комплекс „П.Б.“
от 27.03.2009г. сключен с лицето Ш.Д.В.. Двата договора са от една и съща дата,
нямат индивидуални номера. Така представеният договор не може категорично да
докаже наличие на облигационна връзка между ответника и дружеството „В.Г.“ ООД,
представлявано по делото от правоприемника „И.П.К.“. Наред с това по делото е
представена кореспонденция по ел. поща, която ищецът твърди, че е между него и ответника
П.Б.. Представеното писмено доказателство не е оспорено от особения
представител. В него Б. заявява, че иска подробно обяснение по изпратеното му
уведомление за плащане и иска да разбере на кого трябва да превежда пари и на
какво основание. Б. иска да му бъде обяснено за какъв период и как е направено
изчисляването. Тази кореспонденция дава основание да се заключи, че ответникът
не приема, че има договорни отношения с ищеца.
От така събраните доказателства може да се заключи, че
ищецът не доказан наличие на облигационна връзка между него и ответника по Договор
за поддръжка и управление на комплекс „П.Б.“ от 27.03.2009г., което води до
неоснователност на исковата претенция. Ищецът не представи други доказателства,
чрез които да се установи твърдяната връзка между него и ответника по посочения
договор. Същата следва да се отхвърли изцяло – както за главницата, така и за претендираните лихви за забава.
Следва, съобразно решението, претенцията за присъждане
на разноски в полза на ищеца да се остави без уважение.
Воден
от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Н.ският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „И.П.К.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от И.С. срещу П.Г.Б., роден на ***г. в Р., БУЛСТАТ: ****, с адрес: гр. Н., ул. „И.В.“
№ *, ет. *, студио **, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2816.40лева, представляваща неплатена такса
за поддръжка и управление по Договор за поддръжка и управление на комплекс „П.Б.“
за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. , както и
сумата от 845.58лева законна лихва върху главницата за периода 01.01.2018г. до 16.12.2020г., а също така и за сумата от
2816.40лева, представляваща неплатена такса за поддръжка и управление по Договор
за поддръжка и управление на комплекс „П.Б.“ за периода 01.01.2019г.
до 31.12.2019г. , както и сумата от 560.07лева законна лихва върху главницата
за периода 01.01.2019г. до 16.12.2020г., както и
законна лихва върху главницата за двете години, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 16.12.2020г. до изплащане на сумата , като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: