№ 106
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20211001000252 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – въззивно
обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Областна дирекция по
безопасност на храните – Ямбол“, чрез адв. Г. срещу решение № 260580 от
17.12.2020г. по т.д. № 2383/2019г. по описа на Софийски градски съд, VI - 4 с-
в, с което е осъден да заплати на ищеца - „Екарисаж - Варна” ЕООД, ЕИК
********* сумата от 187 108,58 лева, представляваща дължимо
възнаграждение по договор № 23 от 17.08.2016г. и допълнително
споразумение от 16.02.2017г., за извършени дейности по договора в периода
от 01.02.2017г. до 16.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.10.2019г. до окончателното й плащане, сумата от 45 105,43
лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата
за периода от 07.03.2017г. до 30.10.2019г., както и сумата от 18 478,91 лева
представляваща разноски по делото.
Въззивникът/ответникът – „Областна дирекция по безопасност на
храните –Ямбол“ счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че липсвала пасивна легитимация на ответника
1
да отговаря по предявените искове, тъй като не бил страна по процесния
договор. Счита, че било ирелевантно сключеното между директорите на
ОДБХ споразумение от 05.08.2016г., което било подписано само от
директора на ОДБХ – София – град и не обвързвало другите ОДБХ, които
дори не се споменавали в договора. Твърди, че изводите на съда
противоречали на чл. 21 ЗЗД, тъй като договорът имал действие само между
страните и не обвързвал третите лица. На следващо място твърди, че не била
налице хипотезата на чл. 23 ЗЗД и не възниквало задължение за ответника,
който бил трето лице и не носил отговорност за неизпълнението на договора
от обещателя. Счита, че процесният договор и споразумение към него били
нищожни, поради липса на съгласие от ответника за неговото сключване. На
следващо място твърди, че по делото не било установено и реалното
изпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор, тъй като били
събрани само едностранно съставени от ищеца документи, които нямали
доказателствена стойност. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си
по чл. 8, ал.1, т. 1 и по чл. 8, ал. 1, т. 5 и т. 8 от договора – да предостави
график, да води дневник и онлайн информационна система, както и да
предостави на ответника информация във връзка с изпълнението на договора.
Твърди, че не било установено приемане на изпълнението от възложителя по
договора. Счита, че предвид доказаното виновно неизпълнение на договора
от страна на ищеца, той нямал право да претендира изпълнение от
насрещната страна по него. Излага доводи за неправилност на обжалвания
съдебен акт, поради допуснати от съда процесуални нарушения във връзка
със събирането на сочените от страните доказателства, които са довели до
наличието на доказателствена непълнота по делото. Счита за необосновани
изводите на съда, досежно релевантната към спора погасителна давност, тъй
като с оглед периодичния характер на престациите била приложима кратката
тригодишна давност по чл. 111, б. „в“, пр. 3 ЗЗД. Твърди, че осчетоводяването
на процесните фактури от ответника не било действие, което прекъсвало
давността. В този смисъл било и решение № 105 от 05.06.2014г., по т.д. №
1697/2013г. по описа на ВКС, I т.о. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото
разноски за двете инстанции, съобразно списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемият/ищецът – „Екарисаж - Варна” ЕООД е подал в срок
2
отговор на въззивната жалба, чрез адв. С.. Счита въззивната жалба за
неоснователна и недоказана. Излага подробни доводи по всяко едно от
твърденията на въззивника, които ще бъдат съответно разгледани при
обсъждане довдите във въззивната жалба. Моли въззивния съд да остави
жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение, което счита за
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното
производство, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на сторените разноски от
насрещната страна.
Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства,
оплакванията в жалбата и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по
делото и срещу подлежащо на въззивно обжалване решение, същата е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена
проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната
част.
Неоснователно са възраженията на въззивника/ответника, че не е страна
по процесния договор. Видно от споразумение от 05.08.2016г. - за съвместно
възлагане на обществена поръчка за събиране, транспортиране и
обезвреждане умрели животни и странични животински продукти, добити
при клане на животни от цялата страна, сключено между директорите на
областните дирекции по безопасност на храните, се установява, неговото
подписване от директора на ОДБХ – Ямбол, представлявано от Н. Г.. С т. 3 от
това споразумение е упълномощен директорът на ОДБХ София – град, да
проведе процедура по ЗОП и да сключи договор от името и за сметка на
всички възложители. В т. 5 от споразумението е уговорено, че разходите по
заплащане са за сметка на бюджета на съответния възложител - областна
дирекция и в процентно съотношение. В т. 6 е уговорено, че заплащането на
изпълнителя се извършва от отделните ОДБХ и съгласно посоченото в т. 5
процентно разпределение за съответната позиция.
В изпълнение на горното споразумение и даден мандат, директорът на
ОБДХ София – град е сключил с „Екарисаж – Варна“ ЕООД договор № 23 от
3
17.08.2016г. В чл. 5 от този договор е уговорено задължението на всяка
ОДБХ, включително и ответника, да заплати на изпълнителя съответния
процент, посочен в споразумението между директорите на ОДБХ от
05.08.2016г. Уговорено е всяка ОДБХ да заплаща авансово 30 % от дяловото
си участие, изчислено на база прогнозни месечни разходи до 15-то число на
текущия месец и окончателно след представен до 10 – число на всеки
следващ месец отчет и фактура. С допълнително споразумение от
16.02.2017г. срокът за изпълнение на договора е удължен до сключване на
договор въз основа на проведена от ЦУ на БАБХ открита процедура, но не
повече от шест месеца. Възложители са всичките посочени в преамбюла на
договора областни дирекции за безопасност на храните, на териториите на
които с договора се възлага извършването на дейности от изпълнителя
„Екарисаж – Варна“ ЕООД, а не само ОДБХ София – град, включително и
ОДБХ – Ямбол. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗЗД, последиците от
извършените от представителя правни действия, възникват направо в
правната сфера на представлявания. Следователно уговорените с договора от
17.08.2016г. права и задължения са възникнали в правната сфера на ответника
ОДБХ - Ямбол, който е страна по договора и дължи плащане на уговореното в
договора възнаграждение и в определените в него размери. В този смисъл са
и разпоредбите на чл. 8 ЗОП, че двама или повече възложители могат да
сключат споразумение за съвместно възлагане на обществена поръчка, в
което се уреждат всички организационни, технически и финансови въпроси,
свързани с провеждането на процедурата, сключването на договорите, като в
този случай, всеки един от възложителите отговаря за изпълнението на
задълженията си по закона, независимо дали процедурата за възлагане на
обществена поръчка се провежда съвместно от името и за сметка на всички
възложители, или един от възложителите изпълнява техническите дейности
по провеждането на процедурата, като представлява едновременно себе си и
другите възложители.
По вече изложените съображения е неоснователно и възражението на
въззивника, че процесната сделка е сключена без съгласие от ответника,
поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Още повече, че
ответникът е осчетоводил процесните фактури, с което е потвърдил
действията извършени без представителна власт, поради което договорът го
обвързва и на основание чл. 301 ТЗ.
4
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства –
двустранно подписани стойностни сметки, описи за предаване от
изпълнителя на възложителя на потвърдителни бележки, описи за предаване
на пътни листа, сметки за разпределение на сумите между отделните ОДБХ,
се установява изпълнението на задължението на ищеца по договора. Видно от
заключението на вещото лице, изготвило съдебно- икономическата
експертиза, се установява, че за процесните вземания всички фактури са
двустранно осчетоводени от страните по делото. Това е още едно
доказателствено средство, с което се установява основателността на исковата
претенция за главница в общ размер на 187 108,58 лева. Следователно,
ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване иска за
главница, поради което правилно е уважен от първоинстанционния съд.
Неоснователен е и възражението на ответника, че не дължи
възнаграждение на ищеца, тъй като неизпълнил поетите с чл. 8, ал. 1, т. 1, т. 5
и т. 8 от договора задължения - да изготви график за събирането от
административните области, които обслужва, да води дневник на входа на
екарисажа и да инсталира онлайн информационна система за престираните
услуги. Неизпълнението на тези задължения не могат да имат за последица
неоснователност на исковите претенции, доколкото е релевантен фактът на
точно изпълнение на задълженията на ищеца по делото, който е безспорно
установен от всички събрани и вече обсъдени доказателствени средства по
делото.
Неоснователни са доводите на ответника по отношение дължимостта на
обезщетение за забавено изпълнение върху всяка една от претендираните
главници.
С чл. 5, ал. 3, т. 4 от договора, страните са уговорили срок за заплащане
на възнаграждението по договора – 3 дни от датата на издаване на данъчна
фактура. След последната дата ответникът е в забава за изпълнение на
паричния си дълг и дължи обезщетение за забавеното изпълнение, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Дължимият размер на обезщетението за горния
период на забавата на дължимите по всяка от процесните фактури суми и при
съобразяване на заявения с исковата молба период е изчислен от вещото лице
по ССчЕ. Общият размер на това задължение е 45 105,43 лв., като срещу
размера и фактическите изводи на съда в тази част не се съдържат оплаквания
5
в жалбата на ответника, и същият се възприема от въззивния съд.
Възражението на въззивника, че процесните вземания са погасени по
давност, поради изтекъл кратък давностен срок по чл. 111в ЗЗД не е
направено в срока за подаване на писмен отговор на исковата молба по чл.
367 ГПК, поради което е преклудирано и не следва да се обсъжда.
Само за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че това
възражение е и неоснователно. Видно от датата на падеж на всяко от
вземанията по процесните фактури за заявения период 01.02.2017г. до
16.08.2017г., то до датата на предявяване на исковата молба в съда на
31.10.2019г. не е изтекла и кратката тригодишна давност. Още повече, че
процесните вземания са по договор за изработка, които се погасяват с общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
По отношение на допуснатите в хода на делото увеличения на
предявения частичен иск, по които възражение е заявено в срок от ответника,
следва да бъде взето предвид писмо за годишна инвентаризация
инвентаризация на активите и пасивите, с което ответникът на 22.01.2019г. е
потвърдил дълга за главница от 187 108,58 лв. пред ищеца. Това представлява
признание на вземанията на ищеца, поради което изтеклият давностен срок е
прекъснат и е започнал да тече нов такъв, на основание чл. 116, б. а ЗЗД.
Новият давностен срок не е изтекъл към датата на подаване на молбите за
увеличение на исковете в съда.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Ищецът е доказал, че е договорил и реално заплатил в брой адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 7 382,94лева с ДДС,
които следва да му бъдат присъдени.
Предвид гореизложеното обжалваното решение е законосъобразно и
правилно, поради което следва да бъде потвърдено и в останалата част
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на
основание чл. 272 ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260580 от 17.12.2020г. по т.д. №
6
2383/2019г. по описа на Софийски градски съд, VI - 4 с-в, с което „Областна
дирекция по безопасност на храните – Ямбол“, е осъден да заплати на
„Екарисаж - Варна” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 187 108,58 лева,
представляваща дължимо възнаграждение по договор № 23 от 17.08.2016г. и
допълнително споразумение от 16.02.2017г., за извършени дейности по
договора в периода от 01.02.2017г. до 16.08.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.10.2019г. до окончателното й плащане, както
и сумата от 45 105,43 лева, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение върху главницата за периода от 07.03.2017г. до 30.10.2019г.
ОСЪЖДА „Областна дирекция по безопасност на храните – Ямбол“ да
заплати на „Екарисаж - Варна” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 7
382,94/седем хиляди триста осемдесет и два, и 94 стотинки/ лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7