Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260040/29.09.2020 г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І Граждански състав
На втори септември Година 2020
в публичното заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ 2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ КЕМЕРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1399 по описа за 2020 година.
Производството е
на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззивната жалба на С.Б.К. и Д.Б.К., чрез адв.И.А. ***, против решение № 291 от
28.02.2020 г., постановено по гр.дело № 1615/2019г. по описа на Старозагорски
районен съд.
Въззивниците молят да бъде отменено
първоинстанционното решение, като неправилно, незаконосъобразно и против
императивните разпоредби на чл.34 ЗС и съдебната практика на ВКС по приложение
на делбените производства. Цитират съдебна практика. Подробните им съображения
са изложени във въззивната жалба по делото.
Доказателствени
искания не са направени.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК,
другата страна, „Е.“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.И.З. от АК – М., вземат
становище, че постановеното първоинстанционно решение е валидно, правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а депозираната
въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Излагат подробни съображения в
тази насока.
Претендират
присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Доказателствени
искания не са направени.
След
извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и
чл.261 ГПК, съдът намира депозираните въззивни жалби за допустими и редовни,
поради което същата следва да се разгледа по съществото си.
Въззивниците С.Б.К.
и Д.Б.К., редовно и своевременно призовани, явява се лично ПЪРВИЯ ОТ ТЯХ,
заедно с ПЪЛНОМОЩНИКА НА ДВАМАТА ВЪЗЗИВНИЦИ адв. И.А. надлежно упълномощен по
делото, които молят въззивиния съд да уважи въззивната жалба и да отмени изцяло
първоинстанционното съдебно Решение, с което е допуснал до делба процесния
недвижим имот като незаконосъобразно и в противоречие с императивната
разпоредба на чл.34 от ЗС.
Въззиваемят „Е.“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.– редовно и
своевременно призовани, не се явяват вместо тях се явява адв. И.З. от АК – М., надлежно упълномощен от
по-рано, който моли въззивиния съд да остави без уважение въззивната жалба и да
потвърди изцяло първоинстанционното съдебно Решение.
След
като се запозна с изложеното в жалбата и с допълнителната писмена молба на
жалбоподателите, както и с писмените доказателства по делото съдът намира за
изяснено следното :
Предявени са искове с правно основание
чл. 34 и сл. от ЗС, във вр. с чл. 341 и
сл. от ГПК за делба, като производството е във фазата по допускането на
делбата.
В първоинстанционното производство е
установена следната фактическа обстановка:
По делото е
представено и прието като писмено доказателство пред първостепенния съд надлежно
заверено копие от нотариален акт с №126, т. III, дело №1229 от 20.06.1967г. на
нотариус при Народен съд - С.З., от което се установява, че процесният недвижим
имот е бил придобит от С. А. К. и М.Х.К. - съпрузи, при равни квоти, през
1967г. Видно от представеното копие на Удостоверение за наследници с изх. №743
от 11.02.2019г. на гр.С.З., С. А. К. е починал на 10.08.1968г. Същият е имал
съпруга - М.Х.К. и двама синове - А.С.К. и Б.С.К.. Те са наследили имуществото
на С. А. К. при равни квоти. Тъй като процесният имот е бил съсобствен между
починалия С. А. К. и съпругата му, тя е прибавила към своята 1/2 идеална част
от имота съответно 1/3 идеална част от половината на съпруга си, при което е
станала собственик на общо 4/6 идеални части от процесния имот, а А.С.К. и Б.С.К.
са наследили съответно по 1/6 идеална част от същия имот.
Видно от
приетото като писмено доказателство от първоинстанционния съд копие на
Удостоверение с изх. №74/31.07.1968г., издадено на 20.03.2017г. от РС-С.З., М.Х.К.
и А.С.К. са направили отказ от наследството на С. А. К., вписан в специалния
регистър при РС-С.З. под №74/31.07.1968г. На основание чл.53 от Закона за
наследството „Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да
приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.“. По този
начин с направения отказ от наследство, идеалните части от наследството на С. А.
К. на М.Х.К. и А.С.К. са уголемили дела на другия наследник от същия ред - Б.С.К..
След направения отказ от наследството М.Х.К. е продължила да притежава своята
половина от недвижимия имот по силата на покупко-продажбата, а другата половина
от недвижимия имот е станал собственост по наследство на Б.С.К..
Видно от
представеното и прието като писмено доказателство от първостепенния РС-С.З.
копие на Удостоверение за наследници изх. № 742 от 11.02.2019 г. на гр.С.З., М.Х.К.
е починала на 15.12.1994г., като е оставила за свои наследници С. А. К. - внук,
ПО заместване на починалия по-рано син А.С.К., и Б.С.К. - син. Те са наследили
имуществото на наследодателката М.Х.К. при равни квоти. По този начин С. А. К.
/внук/ е станал собственик на ¼ /една четвърт/ идеална част от процесния
недвижим имот, а Б.С.К. е станал собственик на ¾ /три четвърти/ идеални
части от процесния недвижим имот, наследство от баща му и от майка му. Б.С.К. е
починал на 26.10.2018г. и е оставил за свои наследници ответниците С.Б.К. и Д.Б.К.,
които са наследили имуществото на баща си при равни квоти. По този начин всеки
от ответниците е станал собственик на 3/8 идеални части от процесния недвижим
имот.
От приетите
като писмени доказателства по делото от първата инстанция копия на: Нотариален
акт за дарение на идеална част от недвижим имот №165, т. I, per. №2563, дело
№135 от 11.02.2019г. на Нотариус Д.Н., per. №** в Нотариалната камара, (вписан
в Служба по вписванията - С.З., вх. per. №1055 от 11.02.2019г., дв. вх. per.
№1043 от 11.02.2019г, Акт №136, том III, дело №575/19г., п. 169833) и
Нотариален акт за покупко- продажба на идеална част от недвижим имот №166, т.
I, per, №2564, дело №136 от 11.02.2019г. на Нотариус Д.Н., per. №** в
Нотариалната камара, (вписан в Служба по вписванията - С.З., вх. per. №1056 от
11.02.2019г., дв. вх. per. №1045 от 11.02.2019г., Акт №138, том III, дело
№577/19г., п. 169833) се установява, че С. А. К. е дарил на ищеца 1/40
идеална част от процесния недвижим имот и впоследствие продал още 9/40 идеални
части от същия. По този начин С. А. К. се е разпоредил с целия си дял от 1/4
идеална част от процесния недвижим имот в полза на ищеца.
Въззивният съд
намира за несъстоятелни оплакванията на процесуалния представител на въззивниците
във въззивната им жалба, че разпореждането с идеалните части било недопустимо,
тъй като имотът бил неподеляем и трябвало да се съберат всички съсобственици да
решат коя част от имота всъщност се прехвърля. Касае се за прехвърляне на
идеални части в конкретния случай, а не на реални такива. Освен това видно от
поредността на нотариалните актове съсобственикът първоначално е дарил част от
притежаваното имущество, като за този вид сделка специалната разпоредба на чл.ЗЗ
от ЗС е неприложима. След това друга част от имуществото е прехвърлена вече на
съсобственик на процесния недвижим имот - с договора за дарение ищецът е станал
съсобственик на имота и поради тази причина няма пречка да придобие чрез
покупко-продажба други идеални части от същия. С писмения си отговор на
исковата молба ответниците и въззивници са оспорили посочените по-горе
нотариални актове, като са предявили и съответните искове по чл.26 от ЗЗД за
обявяването на нищожността на същите нотариални актове, но поради
неотстраняването на нередовностите на искането си от самите въззивници пред
първоинстанционният съд, съдията-докладчик при този съд е прекратил
производството по делото във връзка с това оспорване и именно тези искове по
чл.26 от ЗЗД. Поради което и настоящият въззивен съд няма как да разглежда и да
се произнася по тези искове на въззивниците, които са извън предмета на
настоящото дело.
В допълнение на това въззивният
съд следва да отбележи, че съгласно Чл. 33. ал.(1) от ЗС Съсобственикът
може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като
представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред
него, че никой от тях не е приел това предложение.
Според ал. (2) Ако декларацията по предходната
алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при
условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият
съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия.
Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. Въззивната
инстанция намира, че по делото нито пред първостепенният съд, нито пред
настоящият съд са налице данни и доказателства такъв иск изобщо да е предявяван
от въззивниците, нито са налице такива и горепосочения срок от два месеца да е
спазен от въззивниците или от съсобствениците, които считат че са нарушени
правата им. В тази връзка и това оплакване във въззивната жалба се явява
неоснователно.
Видно от
гореизложеното страните са станали съсобственици на процесния недвижим имот, а
именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ № 6 (шест), с изложение север
- изток, разположен на III (третия) /втори жилищен/ етаж от масивна жилищна
сграда, находяща се в гр. С.З., на ул. ****(тридесет и шест - буква „А"),
със застроена площ на апартамента от 55 кв.м (петдесет и пет квадратни метра),
състоящ се от: спалня, дневна, кухня, килер, баня с тоалетна, антре и балкони,
с гранини п съседи /по предходен документ за собственост/: от север - ул. „****";
от изток - бул. „****"; от юг- апартамента на М.М.и от запад- стълбище,
който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор № 68850.514.139.1,5
(шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и
четиринадесет, точка, сто тридесет и девет, точка, едно, точка, пет), с
предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със съседни самостоятелни
обекти в сградата /по приложената кадастрална схема/: на същия етаж: обект №
68850.514.139.1.6; под обекта: обект № 68850.514.139.1.1 и над обекта: обект №
68850.514.139.1.9, ЗАЕДНО с прилежащото му избено помещение № 19
(деветнадесет), с граници: от север - мазе на Т. П.; от юг - мазе на И.Д.; от изток-
бул."****" и от запад - коридор, заедно с 2,43 % (две цяло и
четиридесет и три стотни процента) идеални части от общите части на сграда № 1
(едно), съгласно чл.38 от ЗС и идеални части от общите помещения, а именно:
изцяло общ тавански етаж, състоящ се от две общи перални и три общи сушилни,
както и заедно с 2,43 % (две цяло и четиридесет и три стотни процента) идеални
части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
представляващо поземлен имот с идентификатор № 68850.514.139 (шестдесет и осем
хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и четиринадесет, точка, сто
тридесет и девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.З.,
одобрени със заповед № РД - 18 - 65 от 30.05.2008 год. на Изпълнителния директор
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, при квоти V* идеална част за
ищеца, 3/8 идеални части за ответника С.Б.К. и 3/8 идеални части за ответника Д.Б.К..
Делбата на
недвижимия имот е допустима независимо от факта, дали същият е реално поделяем
или не, тъй като ГПК предвижда и други способи за прекратяване на
съсобствеността - публична продан, възлагане на неподеляемо жилище. С
настоящото решение съдът следва да определи кръга на съсобствениците и
съсобственото имущество, както и квотите на съделителите. Фактът на
поделяемостта на имота и евентуалните предпоставки за неговото възлагане се
изследва във втората фаза на делбата, след влизане в сила на настоящото
решение, което разглежда първата фаза на делбата.
В тази насока съдът намира, че
въззивната жалба се явява неоснователна поради следното:
На първо място във въззивната жалба се
твърди, че съдът бил допуснал съществени процесуални нарушения при
постановяване на решението, като бил нарушил изискванията на чл.349, ал.4 ГПК
във вр. с чл.344, ал.1 ГПК, а и делбеният имот бил неподеляем.
Въззивната инстанция следва да посочи, че
въззивниците са се ограничили до
горецитираните абсолютно бланкетни твърдения, без да ги подкрепят с никакви
доводи, нито пък са посочили в какво се изразява нарушението“, което съдът
според техните твърдения е извършил.
В тази насока
съдът приема, че не налице никакво нарушение на посочените текстове и не е
осъществено от съда, най-малкото защото чл.349, ал.4 от ГПК касае искане за възлагане
на делбения имот, а в производството по делбата такова искане въобще не е
правено, а и още повече такова искане за възлагане се прави във втората фаза по
реалното извършване на делбата, а не при разглеждането на настоящата първа
фаза, която касае кой лица са съсобствениците и съответно какви са идеалните
части на всеки един от отделните съсобственици. Същото се отнася и е посочването
в текста на чл.344, ал.1 от ГПК, който постановява, че: „В
решението, с
което се допуска делба, съдът се
произнася по въпросите между кои лица
и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.
Съдът точно
това е направил в решението си и по никакъв начин не е нарушил изискванията на
сочения от въззивниците текст.
В този смисъл твърденията на въззивниците за
допуснати от съда процесуални нарушения се оказват безпочвени и неподкрепени с
нищо - нито някакви доводи, нито доказателства.
На следващо място във въззивната жалба
са направени твърдения за незаконосъобразност на решението поради неприлагането
от съда на някаква (не е уточнено от въззивните жалбоподатели точно каква)
процедура по Закона за наследството, във връзка с чл.32 ЗС (който всъщност
урежда въпроса за използване и управляване на съсобствена вещ и няма нищо общо
с процесния казус) и в противоречие с чл.348 ГПК, който пък постановява, че: „Когато
някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът
постановява той да бъде изнесен на публична продан“.
Очевидно е в случая, че съдът
просто не би могъл да допусне някакво нарушение на този текст, по простата
причина, че евентуалното изнасяне на делбения имот на публична продан (ако се
окаже неподеляем) е предмет на решението, което се постановява във втората фаза
на делбата, а в процесния случай се обжалва решение по първата фаза на делба на
процесния имот.
Съдът е обсъдил всички, представени по делото доказателства,
в тяхната цялост и взаимовръзка и е постановил решение, което отговаря на
приетите за установени по делото факти и при спазване на предвидените в закона
съдопроизводствени правила. Твърденията на въззивниците за допуснати нарушения
от съда на съдопроизводствените правила и на материалния закон, видно от
изложеното по-горе, са безсистемни, безпочвени, необосновани и следователно
атакуваното решение не страда от нито един от сочените от въззивните
жалбоподатели пороци.
Освен това
съгласно Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012
г., ОСГК, с докладчик съдията М.Ф., постановено по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗС
и чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД Когато с договора за дарение се отчужди идеална
част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за
съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с
договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за
изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма
заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД.
Видно от мотивите на горецитираното ТР, което е задължително за всички
съдилища в Републиката, Когато
правото на собственост върху идеална част от недвижим имот се придобие чрез
продажба в нарушение на правилото за предлагане на дела първо на останалите
съсобственици, осъществената сделка не е нищожна. При подобно нарушение в полза
на останалите съсобственици се поражда потестативното право да изкупят
продадената идеална част, като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят
купувача, а, за да могат да сторят това, сделката трябва да е действителна - по
силата на сделката купувачът да е станал собственик на съответната идеална част
от вещта. При извършване на дарение на част от съсобствен имот в полза на лице,
външно за съсобствеността, сделката по принцип не е в нарушение на закона.
Когато надареното, външно за съсобствеността лице, впоследствие придобие по
силата на продажба и останалата част от собствената на продавача идеална част
от имота, резултатът е придобиване на право на собственост върху идеална част
от недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди извършването на
първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Това е
така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети
правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, тъй като
преследваният резултат не е забранен или непозволен.
Във връзка с гореизложеното съдът
счита, че постановеното от първоинстанционния СтРС решение е валидно, правилно
и законосъобразно и съответно Старозагорският окръжен съд следва да потвърди
изцяло Решение № 291 от 28.02.2020г, постановено
по гр. дело с № 1615/2019г по описа на Районен съд - гр. С.З.
и да остави без уважение въззивната жалба на двамата въззивни жалбоподатели.
С оглед на гореизложеното, Окръжният
съд като въззивна инстанция следва да постанови съдебно решение, с което да потвърди
обжалваното Решение, по първата фаза на
делбата, в обжалваната му част.
На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273
от ГПК и във връзка с определение № 152/08.06.2015 год., постановено по ч.гр.
дело под № 6646/2014 год. на ВКС, 2-ро гр.о. въззивниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемото дружество направените по делото разноски
пред въззивната инстанция, общо в размер на 500 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат адв. И.З. от Адв. Колегия – М. съобразно представените
доказателства за направени такива, а именно договор за правна защита и
съдействие от 17.06.2020 год. /на лист 11 от въззивното дело/, в който е
отбелязано че посоченото възнаграждение на адв. З., е заплатено в брой.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение под №
291 от 28.02.2020 г., постановено по гр.дело № 1615/2019г. по описа на
Старозагорски районен съд,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
С.Б.К.
с постоянен адрес:***, ЕГН **********, и Д.Б.К. с постоянен адрес:***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Е.“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.“****, представлявано от Д.Н.Д.сумата от 500.00 лв./петстотин лева/, представляваща направените
от последната разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд при наличието на предпоставките по
чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.