Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.07.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на втори юли
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Ива И., като разгледа
докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 14140 по
описа за 2016
год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р.С.Р., срещу решение № 12662/09.08.2016
г., постановено по гр. д. № 42427/2015 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в частта
му относно вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, в частта му относно предоставяне
упражняването на родителските права и режима на лични отношения на бащата с
детето, както и в частта му относно определената издръжка за детето за
разликата над 105 лв. до размер на 300 лв., както и началния момент, от който е
присъдена издръжката. В жалбата са изложени съображения. Моли да се отмени
решението в обжалваните части и съдът да постанови друго, с което да приеме, че
вината за разстройството на брака е на съпругата, да предостави упражняването
на родителските права спрямо детето на бащата, а при потвърждаване на решението
в тази му част- съдът да определи по-
разширен режим на лични отношения на бащата с детето, посочен в жалбата. Моли
издръжката за детето да бъде определена в размер на 105 лв., считано от влизане
в сила на решението относно родителските права. Претендира присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна К.К.Д. в писмения си отговор оспорва
въззивната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено,
като законосъобразно и правилно. Моли да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на адвоката, оказал безплатна адвокатска защита на основание чл.
38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв.
В съдебно заседание въззивника Р.С.Р.
поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на разноски, за които
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание по делото въззиваемата страна К.К.Д. моли въззивната
жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено
следното:
С решение № 12662/09.08.2016 г., постановено по гр. д. № 42427/2015 г.,
СРС, ІІІ ГО, 139 състав е прекратил бракът, сключен между страните по делото,
по взаимна вина, предоставил е упражняването на родителските права над детето Е.
Р.С.на майката, при която детето да живее, определил е на бащата режим на лични
отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
за времето от 10 часа на съботния до 18 часа в неделния ден, с преспиване,
както и един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката. С решението съдът е
осъдил бащата да заплаща на детето си, чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 300 лв., считано
от 21.07.2015 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, предоставил е ползването на семейното жилище на съпруга,
постановил е жената да носи предбрачното си фамилно име. Съдът е осъдил Р.С.Р. да
заплати държавна такса в размер на 482 лв., от която държавна такса за
издръжката в размер на 432 лв. и е допуснал предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката. Районният съд е приел, че и двете страни проявяват
физическа агресия и психическо насилие един спрямо друг, поради което вината за
разстройството на брака им е обща, че майката има по-добри възпитателски
качества, че поради пола и възрастта на детето, упражняването на родителските
права следва да бъде предоставено на нея.
Пред настоящата инстанция са събрани
доказателства за трудовата ангажираност и доходите на страните, за техните
жилищни условия, страните са изслушани и са приети заключенията на допуснатата комплексна
съдебно-психологична и психиатрична експертиза.
Относно вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака:
Установи се по делото, че съпругът е
проявявал спрямо съпругата си директна физическа агресия и психологическо
насилие (заключението на изслушаната комплексна съдебно-психологична и
психиатрична експертиза). Както правилно е приел и СРС, в поведението и на
двамата съпрузи липсва взаимно уважение, доверие, взаимност и разбирателство.
Във въззивното производство не бяха ангажирани доказателства, променящи
убеждението на съда, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и
двамата съпрузи, поради което решението в тази му част, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
От заключението на
съдебно-психологичната експертиза, изготвено от Р.И.М., което съдът счита за
компетентно и безпристрастно, се установява следното:
На
въпроса: Каква е емоционалната привързаност на детето към всеки един от
родителите му и какво е отношението на детето към всеки един от родителите му?,
вещото лице установява, че привързаността е дълбока и трайна връзка, образувана
между детето и този, който се грижи за него в първите няколко години от живота
му. За формирането на привързаност важно влияние имат всички компоненти на
човешката личност; привързаността не е нещо, което родителите правят за децата
си, а е нещо, което децата и родителите изграждат заедно на базата на
реципрочни отношения. След раздялата на родителите и досега Е. се отглежда от
майката К.Д.. Съвсем естествено детето е силно привързано към нея, търси
нейната помощ, очаква тя да й бъде постоянно на разположение. Връзката между К.Д.
и Е. е от типа, който е характерен за по-ранна възраст на детето. Към момента Е.
е навършила 3 години и 3 месеца. Обичайно около тази възраст децата преживяват
първата си възрастова криза, свързана с придобиването на известна автономност,
с полагане на основите на адекватно самочувствие на детето. Става въпрос
предимно за своевременно формиране на навици за самообслужване, на умения за
самостоятелна игра и за сътрудничество при съвместна игра, за въвеждане и
приемане от детето на основни правила за поведение, и др. Е. демонстрира
поведение на по- малко дете, което не е достатъчно самостоятелно, търси
постоянно компанията и помощта на майката; опитва се да командва и изисква, но
не се отзовава, когато същите или подобни изисквания са отправени към нея. При
раздяла е тревожна, несигурна.
По отношение на
привързаността на Е. към бащата Р.Р.- не може да се говори за формирана
привързаност на детето към бащата, поради почти пълната липса на контакти през
последните две години. Определено има емоционална връзка между тях- Е. го
приема /макар и не в първия момент/, наблюдава го с интерес, установява
вербален и игрови контакт, позволява да я прегърне. Отношението на детето към
бащата може да се разглежда в два контекста: в отсъствие и в присъствие на
бащата. По време на първата среща с Е. в присъствие само на майката, думата
тати е провокирала отдръпване и негативна вербална реакция; предвид възрастта
на детето и характеристиките на паметта в тази възраст логичното обяснение е,
че това отношение е формирано с активното участие на майката; самата тя има
негативно и отхвърлящо бащата отношение; разглежда снимки на бащата във Фейсбук
заедно с детето, като според описанието й снимките го представят в лоша
светлина. В присъствие на бащата отношението на детето е било съвсем различно и
е преминало през няколко етапа - сдържаност, любопитство, интерес, активен
контакт; в присъствие на баща си Е. не е показало раздразнение, страх,
неприязън от него, дори не се е разплакала.
На
въпроса: Какво е емоционалното състояние на детето?, експертът установява
следното: Е. е несигурна и неуверена като цяло по отношение на семейната си
ситуация. За трите години е сменила няколко жилища, две ясли и две детски
градини. Вероятно има добри адаптивни възможности, майката не е споделила да
има проблеми в детската градина. Единственото постоянно присъствие в живота й засега
е майката, която също има своите емоционални проблеми. Е. има сравнително добри
комуникативни умения, но ги проявява
в зависимост от социалната среда и подхода на възрастните. Към момента детето
проявява прилепчивост към майката, което е израз точно на несигурността, която детето
изпитва. Вещото лице счита, че по отношение на въвеждането на обичайните
правила и норми, които дете на тази възраст е в състояние да възприеме и
спазва, Е. има потенциал да се справи. Тя има потребност да й бъде осигурена
добре структурирана среда, в която да знае какво се очаква от нея, какво ще се
прави. Към момента майката /вероятно в желанието си да й осигури сигурност и
закрила/, се отнася към нея като към по-малко дете, обгрижва я по начин, който
не й дава възможност да
развие своята самостоятелност и
самочувствие.
При изследване родителския капацитет на К.Д., вещото лице
установява следното: Като цяло
родителският капацитет на К.Д. може да се определи като добър. Тя е наясно с
родителските функции и отговорности, с изискванията за осигуряване на безопасна
среда за отглеждане на детето, споделя отделни правилни подходи за справяне с
нежелано поведение на детето. Условията в жилището, в което понастоящем се
отглежда детето са добри. Набляга на емоционалната топлота и на отзивчивостта
към потребностите на Е.. Познава и обяснява поведението на Е.. Има пропуски в
разбиранията за характерните възрастови потребности на Е., основно в
осигуряването и използването на стимулиращи познавателното развитие играчки и
игри, както и в стимулирането на самостоятелността на детето. Основният проблем
е в поставянето на граници между възрастен и дете, въвеждането и спазването на
правила, а също и игнорирането на бащата на детето като важна фигура в живота
му. Аргументите й по отношение на последното са свързани главно с неговото
агресивно и опасно поведение. Тук, обаче, има едно противоречие - от една
страна К.Д. представя Р.Р. като изключително агресивен и опасен както за нея,
така и за детето; от друга страна няма нищо против Е. да се среща с него, ако
той я взема в петък от детската градина и я връща в понеделник пак там, като по
този начин двамата родители няма да се срещат.
За родителския капацитет на Р.Р., вещото лице установява, че също може да се оцени като добър. По отношение на осигуряването на
сигурна, безопасна и постоянна среда бащата проявява разбиране и на практика
жилището, в което живее, е дом за него и за големият му син; Запазил е детското
креватче на Е., както и нейни играчки. Проявява познаване на потребностите на
децата на тази възраст, въпреки, че за Е. не може да бъде конкретен поради
липсата на контакти през последните две години. На декларативно ниво изразява
добри схващания за методите на възпитание. На практика по време на
наблюдаваната среща с Е., подходът му към нея е бил съобразен с нейното
емоционално състояние, /въпреки че той самият е бил доста развълнуван/, не се е
опитал да бъде настойчив за каквото и да било, изчаквал е детето да прояви
инициатива. Много важно е това, че Р.Р. има отлична подкрепяща среда в лицето
на по-големия брат на Е. - Марк и на приятелката, с която живее - Ваня, която е
показала сензитивен подход и отношение към Е., а и самото дете я възприема
съвсем нормално.
Към момента нерешените между
родителите въпроси приоритетно засягат собствените им потребности и чувства, а
тези на Е. остават на втори план.
Вещото лице счита, че определеният с първоинстанционното решение режим на
лични отношения на бащата с детето по принцип е добър, но досега не е спазван
по ред причини. Като се има предвид заявеното категорично нежелание на К.Д. да
се среща с Р.Р. за предаване на детето по режим, и в бъдеще подобен режим ще
бъде неизпълним. Поради изложените по-горе съображения психологът счита, че в
интерес на детето е да има по- продължителен контакт с баща си и с по-големия
си брат. Експертът не е установил наличие на някакви рискове и опасности,
свързани с поведението на бащата към детето. Ползите от един по-разширен режим
на лични отношения могат да се проявят само, ако и двамата родители преоценят
досегашното си поведение и се постараят да спазват постановения от съда режим,
без манипулации и търсене на причини да не се осъществяват контактите.
Експертът предлага като подходящ следният режим: всяка нечетна седмица от
годината от петък в 17 часа с вземане на детето от детската градина, с
преспиване до понеделник сутринта, с ангажимент за водене на детска градина.
При остро заболяване на детето с температура, контактът да се прехвърли за
следващата седмица. По време на почивните дни, свързани с национални празници, същите
може да се редуват - един път при майката, следващия - при бащата. През лятото
- един месец при бащата по време, несъвпадащо с годишната отпуска на майката,
като планирането на отпуските да е уточнено по възможност до 01.06. на
съответната година.
Вещото лице обсъжда въпросът доколко е
необходим преходен адаптационен период предвид дългия период, в който Е. не е
живяла при баща си. При други обстоятелства експертът би препоръчал 2-3
по-кратки срещи, но в случая ще бъде трудно да се осигури посредник за
предаването на детето, съгласно желанието на К.Д.. Отчитайки наблюдаваните
реакции на Е., вещото лице счита, че тя
ще се чувства добре в семейната среда на бащата и без преходен период.
Вещото лице дава заключение, че К.Д. и Р.Р.
поотделно заявяват, че родителите трябва да имат разбирателство и единство
помежду си, синхрон и взаимно уважение, за да може детето да се възпитава и
развива правилно, но се съмняват, че другия родител ще отговори със същото. Ясно са проличали *********** и страдания, които те са си
причинили, и които все още ги вълнуват твърде много. Взаимните обвинения и
негативните емоции, които всеки от тях изпитва към другия, доминират и оставят
в сянка потребностите на детето, като по-силно това е изразено при майката. Дори
и разделени, родителите са длъжни в интерес на собственото си дете да подтиснат
взаимните си отрицателни чувства и обвинения и да поемат отговорностите и
ролите си на родители.
В съдебното заседание, проведено на 12.02.2018
г., вещото лице М. е заявило, че на първо време определения режим от съда, е
максимума, докато детето свикне със
средата, защото почти две години не е имало контакти с бащата. Същото така, при
устното изслушване, вещото лице е уточнило, че по принцип сменянето на жилища и
на детски градини не се отразява добре на детето, защото в тази възраст децата
се влияят много от изграждането на един стереотип, една повторяемост в живота
им. Това ги структурира и развива нормално. Да се сменят местата, където
живеят, срещите с различни хора и различни лица ги напряга, най-малкото, и ги
прави тревожни.
Към материалите по въззивното дело са
приобщени социални доклади, изготвени от АСП- Д „СП“-Лозенец и АСП- Д „СП“-Слатина.
АСП- Д „СП“-Лозенец препоръчва, с оглед защита интересите на Е. по
най-добър начин, детето да не бъде въвличано в конфликт на лоялност между
родителите, да й бъде осигурена сигурна и стабилна семейна среда. Дава
заключение, че за правилното личностно развитие на детето е необходимо то да
има връзка с двамата си родители и разширените им семейства. Нарушаването и
драстичното прекъсване на връзката „родител-дете“ не е в интерес на Е. и ще се
отрази пряко на емоционалното й състояние и на психическото й развитие.
Препоръчват детето да има контакт и с двамата си родители.
По време на срещата на социалните
работници от ДСП-Слатина с детето е направило впечатление, че Е. е развита в
норма за възрастта и пола й. По време на разговора, детето е било контактно,
усмихнато, била е видна силната емоционална връзка между него и майката. Между Е.
и по-голямата й сестра Каролина има добре изградена емоционална връзка.
Жилището, в което се отглежда детето се състои от хол и кухненски бокс, детска
стая и санитарен възел, с осигурен за детето детски кът. Социалните работници
са установили, че жилището разполага с всичко необходимо за едно домакинство.
Майката на Е. може да разчита на помощ в отглеждането на детето от страна на
родителите си и на брат си.
Изслушан в съдебното заседание на 29.05.2017 г., бащата потвърждава, че майката
възпрепятства контактите му и възможността да полага грижи за Е. по неизвестни
за него причини. Твърди, че е полагал за Е. повече грижи от майката на детето.
Изслушана в същото съдебното
заседание, майката твърди, че от раждането на детето, до момента, основно тя
полага грижи за Е.. Признава, че детето рядко осъществява контакти с баща си.
Поне докато Е. навърши тригодишна възраст, би желала контактите с баща й да
стават в защитена среда. Според нея бащата използва контактите с Е., за да
осъществява психически и физически тормоз спрямо бившата си съпруга.
Предвид
установените факти и съобразявайки критериите, залегнали в разпоредбата на чл.
59, ал. 4 от СК - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето
към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети
лица- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, настоящия
съдебен състав приема, че в интерес на
детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговата
майка. СГС счита и, че промяната на жилището, в което детето живее, социалното
обкръжение и среда на детето и евентуалната смяна на детската градина, наред с
кризата, в която се намира детето, предизвикана от възрастта ( в тази възраст
децата се влияят много от изграждането на един стереотип, една повторяемост в
живота им, които ги структурират и развиват нормално, като смяната на
местоживеенето ги прави тревожни), както и стреса от променените условия на
живот и отглеждане, вследствие раздялата на родителите му, ще предизвика допълнителен стрес и дискомфорт за
детето.
Във
връзка с довода, че съдът е следвало да посочи и на какъв адрес ще живее
детето- разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изисква от решаващия орган да
посочи при кого от родителите да живеят децата, т. е. –родителя, а не конкретен
административен адрес.
Поради изложеното, решението на първоинстанционния съд в частта
относно предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето на
детето е правилно, постановено е изцяло в интерес на детето и следва да бъде
потвърдено.
Въззивният съд, обаче, намира
определения режим на лични отношения на бащата с детето за рестриктивен, без по
делото да се установи необходимост от постановяване на такъв. Разпоредбата на
чл. 59, ал. 3 от СК регламентира, че режима на личните отношения между
родителите и децата включва определяне
на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата,
включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници
на детето, както и по друго време. Първоинстанционния съд не е предоставил
възможност на бащата да може да вижда и взема детето през официалните празници,
без да са налице доказателства за необходимостта от такова ограничаване на
контактите баща- дете. Ваканциите и
празничните дни следва да бъдат поделени между двамата родители. Установи се,
че между детето и бащата е налице изградена емоционална връзка, която следва да
бъде съхранена и доразвита, за да може помежду им да се създаде доверителна
връзка- бащата притежава добър родителски капацитет, поради което настоящия
съдебен състав счита, че на интересите на малолетната Е. би съответствал
следния режим на лични отношения с нейния баща: бащата да има право да вижда и
взема детето всяка първа и трета седмица от месеца, от петък от 17.00 часа от
детската градина на детето, а след като детето започне училище- в 18 часа от
дома на майката, или след приключване на училищните занимания от училище
(когато детето е втора смяна на училище),
до понеделник, със задължение да заведе детето на детска градина/
училище, като при хоспитализация на детето, контактът да
се прехвърля за следващата седмица за същите дни и при същите условия, един месец през лятото, несъвпадащ с
платения годишен отпуск на майката, на четни години- за Коледните празници за
времето от 18 часа на 23- ти декември до 18 часа на 27- ми декември и междусрочната
училищна ваканция на детето от 10 часа на първия й ден до 18 часа на последния
й ден, на нечетни години— за Новогодишните празници за времето
от 18 часа на 30- ти декември до 18 часа на 2- ри януари, както и за пролетната
ваканция на детето от 10 часа на първия й ден до 18 часа на последния й ден,
със задължение на бащата да върне детето на майката.
Съдът приема и споделя изцяло становището на вещото лице-психолог, че не
следва първите няколко срещи да бъдат по-кратки, поради изложените от експерта
съображения.
Предвид така изложеното, настоящия съдебен състав намира, че
решението на първоинстанционния съд в частта относно режима на лични отношения
на бащата с детето следва бъде отменено и постановено друго от настоящата
инстанция в посочения по-горе смисъл.
По жалбата на Р.С.Р. срещу решението в частта му относно издръжката:
Наведени са доводи, че съдът е определил
сумата, необходима за месечна издръжка без наличие на доказателства за
изключителни потребности на детето, че не е взел предвид факта, че страните са
живели заедно до 03.11.2015 г. Тези доводи са частично основателни. Установи се
по делото, че на 14.05.2015 г. съпругата е напуснала семейното жилище, като на
18.05.2015 г. е взела и детето Е. Р.С.. И самия въззивник твърди в молбата си
от 23.11.2015 г., че страните след посочената като първа дата не живеят заедно,
като в последствие са се събирали за съвсем кратки периоди, че от раздялата им
грижи за отглеждането и възпитанието на детето полага майката. Съобразно
изложеното, първоинстанционното решение в частта му относно началния момент на
издръжката е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимоД. са работоспособни иД. могат да се
издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи- чл. 142, ал. 1 от СК. Като се ръководи от
законните критерии, настоящата инстанция счита, че за издръжката на детето Е. са необходими месечно общо около 320 лв.- съобразявайки и точка 1 на Постановление № 5 от
Поради изложеното, обжалваното
решение в частта, в която иска за месечна издръжка е уважен за разликата над
220 лева до размер от 300 лв., следва да се отмени, тъй като издръжката, която бащата
следва да заплаща на детето си Е. Р.С.е в размер на 220 лева месечно.
С оглед изхода на въззивното производство и общата вина (арг. от чл. 329,
ал. 1 ГПК) въззивният съд оставя без уважение исканията на страните за
присъждане на направени разноски по делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 12662/09.08.2016
г., постановено по гр. д. № 42427/2015 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в частта
му относно режима на лични отношения на детето Е. Р.С., с ЕГН********** с нейния
баща Р.С.Р., с ЕГН********** и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата Р.С.Р., с ЕГН********** с детето Е. Р.С., с ЕГН**********, както
следва: бащата да има право да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица
от месеца, от петък от 17.00 часа от детската градина на детето, а след като
детето започне училище- в 18 часа от дома на майката, или след приключване на
училищните занимания от училище (когато детето е втора смяна на училище), до
понеделник, със задължение да заведе детето на детска градина/ училище, като при хоспитализация на детето, контактът ще се осъществява следващата седмица за същите дни и при
същите условия, един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на
майката, на четни години- за Коледните празници за времето от 18 часа на 23- ти
декември до 18 часа на 27- ми декември и междусрочната
училищна ваканция на детето от 10 часа на първия й ден до 18 часа на последния
й ден, на нечетни години— за Новогодишните празници за времето
от 18 часа на 30- ти декември до 18 часа на 2- ри януари, както и за пролетната
ваканция на детето от 10 часа на първия й ден до 18 часа на последния й ден,
със задължение на бащата да върне детето на майката.
ОТМЕНЯ решение № 12662/09.08.2016 г.,
постановено по гр. д. № 42427/2015 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в частта, в
която Р.С.Р., с ЕГН********** е осъден да заплаща за малолетното си дете Е. Р.С.,
с ЕГН********** месечна издръжка в размер на 300 лв., за разликата над 220 лв., както и в частта, в която Р.С.Р., с
ЕГН********** е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса за издръжката
в размер на 432,00 лв.- за разликата над 316,80 лв.
ОСТАВЯ В
СИЛА решението в останалите му обжалвани части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Р.С.Р., с ЕГН********** и К.К.Д., с ЕГН********** за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, при условията на чл.280, ал.1 от
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.