О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                 № 260191

26.01.2021г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                  

             ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ

                                   МИРЕЛА  ЧИПОВА

като разгледа докладваното от съдията Илиев в.ч.гр.дело №163  по описа за 2021г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.413, ал.2  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба,  подадена  от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД,  ЕИК  *********, против Разпореждане № 32936/21.05.2020г.,  поправено  с  Определение  №260459  от  31.08.2020г.  и  Определение  №263276  от  17.11.20202г.,  постановени  по ч.гр.д.№ 5302/2020г. на Районен съд- гр.Пловдив, IV гр.с., в частта  му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за  изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу  Л.  Т.  Д.,  ЕГН  **********,  за сумите от:  404,29 лева- главница  по договор  за паричен заем  №60909  от  18.01.2016г.,  сключен  със  „Сити кеш“  ООД; 15,71 лв.-договорна лихва  за периода  14.03.2016г.-09.05.2016г.; 172,70 лв.-   обезщетение за забава за периода  15.03.2016г.-13.03.2020г. По изложени в частната жалба съображения се иска отмяна на разпореждането в посочените негови части.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена  в срока по чл.275, ал.1 ГПК,  поради което като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение  по отношение  на претендираните  вземания  за главница,  договорна  лихва и обезщетение  за забава, първоинстанционният съд е приел, че е налице  обоснована  вероятност  за   наличието  на неравноправни клаузи  в сключения  с  потребителя  договор.  Изложил е съображения, че  в договора  „липсва посочване на  факти  относно  броя  на платените от длъжника вноски  и  какви задължения са погасили  те“, което  е „пречка  да се  установи съществуването  на  претендираните  вземания“.

Жалбата  срещу  така  постановеното  разпореждане  в  обжалваната  му  част  е    основателна.

Съгласно  разпоредбата  на  чл.411, ал.2, т.2  и  т.3  от ГПК  не  може да  се  издаде  заповед  за изпълнение,  ако  искането  е  в противоречие  със закона  или с  добрите нрави,  както  и  ако  искането се основава  на неравноправна  клауза  на  договор,  сключен с потребител,  или  е  налице  обоснована вероятност за това. 

Според настоящия  състав  на съда по отношение  на  претендираните  вземания  за  главница,  възнаградителна  лихва  и  законна  лихва за  забава  не  би  могъл  да се направи  извод  за наличието  на  пречките  по чл.411, ал.2, т.2  и  т.3  от  ГПК  за издаване  на поисканата  заповед  за  изпълнение. Представените  към  заявлението  договор за паричен заем и  общи  условия  към него отговарят на изискванията  за съдържанието  им,  уредени  в  разпоредбата  на  чл.11  от  ЗПК,  като  на този  етап  от производството  няма  основание  да  се  приеме  наличието  на  обоснована  вероятност  да  съдържат неравноправни  клаузи.  Що  се  отнася  до  съображенията на първоинстанционния  съд за липсата  на  данни   за извършени плащания по договора  и  техния размер,  то  това  би съставлявало  евентуално  нередовност  на  заявлението,  която  е  следвало  да  бъде отстранена  от  заявителя по  указания на  съда съгласно  чл.411, ал.2, т.1 от  ГПК,  но не  може  да  е  основание  за  директното  му  отхвърляне.  Предвид  горното  и  доколкото  не  са  налице посочените  от първоинстанционния  съд основания  за  отхвърляне  на заявлението в частта  му  за  претенциите  за  главница,  възнаградителна  лихва  и  законна  лихва за  забава,  както  и  не  се  констатираха  такива  от  въззивната  инстанция,  то в тази  му част обжалваното  разпореждане  следва  да  бъде отменено,  а  делото-  върнато  на първоинстанционния съд за издаване на  заповед  за изпълнение.    

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ  Разпореждане № 32936/21.05.2020г.,  поправено  с  Определение  №260459  от  31.08.2020г.  и  Определение  №263276  от  17.11.20202г.,  постановени  по ч.гр.д.№ 5302/2020г. на Районен съд- гр.Пловдив, IV гр.с., в частта  му, с която е отхвърлено заявлението на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД,  ЕИК  *********,  за издаване на заповед за  изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу  Л.  Т. Д.,  ЕГН  **********,  за сумите от:  404,29 лева- главница  по договор  за паричен заем  №60909  от  18.01.2016г.,  сключен  със  „Сити кеш“  ООД; 15,71 лв.-договорна лихва  за периода  14.03.2016г.-09.05.2016г.; 172,70 лв.-   обезщетение за забава за периода  15.03.2016г.-13.03.2020г.

ВРЪЩА  делото  на първоинстанционния  съд  за  издаване  на заповед  за изпълнение  за посочените  суми,  както  и  за  направените  от  заявителя  разноски  пред първата  и въззивната  инстанция, съразмерно  на  уважената част  от претенциите.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: