РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Павликени , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Боряна Д. Николова
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Гражданско дело №
20214140100004 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производството по делото е образувано по искова молба от М. С. А.,
ЕГН ********** от с. Б., ул. „***“ № ***, депозирана чрез пълномощника
адв. И.Т. М., *** против „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., *** с искане да бъде признато за установено, че ищцата не
дължи на дружеството сумата в размер на неизплатена главница в размер на
4653,36 лв. /четири хиляди шестотин петдесет и три лева и тридесет и шест
ст./, ведно със законната лихва върху главницата от 21.10.2010 г. до
изплащане на вземането, сумата 439.47 лв. /четиристотин тридесет и девет
лева и четиридесет и седем ст. / договорна лихва и 408.83 лв. /четиристотин и
осем лева и осемдесет и три ст. / наказателна лихва по чл. 7 от договора, двете
за периода от 15.11.2009 г. до 20.10.2010 г., както и сумата 418.08 лв. /
четиристотин и осемнадесет лева и осем ст. / разноски по делото, за които
вземания срещу ищцата са издадени Заповед № ***/26.10.2010 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
1
ГПК, постановена по ЧГД № ***/2010 г. по описа на Районен съд - П. и
Изпълнителен лист № ***/27.10.2010 г., въз основа на който срещу нея е
образувано изп. дело № ***/2011г. по описа на ЧСИ А.В., с район на действие
Окръжен съд - гр. П., което е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Въз основа на посочения изпълнителен титул срещу ищеца е образувано изп.
дело № ***/2010 г. по описа на ЧСИ Р. К. /per. № ***/ и с район на действие
Окръжен съд - ***, а след издаване на изпълнителния титул и предвид
бездействието на кредитора вземанията били погасени по давност. Търси
разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответното дружество признава
производството по горното изпълнително дело действително по силата на
закона - чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК да е прекратено и претенцията изцяло и
моли постановяване на решение при признание на иска. Възразява срещу
искането да бъде осъден за разноски - чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Павликенският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.
Страните не спорят, че ищцата, в качеството си на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит е сключила на
21.10.2008 г. Договор за кредит № ***/21.10.2008 г., по силата на който „***“
АД ѝ е предоставила кредит в размер на 5.000 (пет хиляди) лева.
В резултат на настъпила автоматична предсрочна изискуемост на
получения кредит на основание чл. 19 от договора, с влязлата в сила Заповед
2
№ ***/26.102010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ЧГД № ***/2010 г. по описа на
Районен съд - П. А. е осъдена да заплати следните суми: неизплатена
главница в размер на 4653,36 (четири хиляди шестотин петдесет и три лева и
тридесет и шест ст.) лева, ведно със законната лихва върху главницата от
21.10.2010 г. до изплащане на вземането, 439.47 (четиристотин тридесет и
девет лева и четиридесет и седем ст.) лева договорна лихва и 408.83
(четиристотин и осем лева и осемдесет и три ст.) лева наказателна лихва по
чл. 7 от договора, двете за периода от 15.11.2009 г. до 20.10.2010 г., както и
сумата 418.08 лв. (четиристотин и осемнадесет лева и осем ст.) лева разноски
по делото.
Издаден е и Изпълнителен лист № ***/27.10.2010 г., въз основа на който
е образувано изпълнително дело № ***/2010 г. по описа на ЧСИ Р. К. / per.
№***/ и с район на действие Окръжен съд - *** от кредитора „***“ АД. По
силата на молба с вх. № ***/27.06.2018 г. и с Разпореждане изх. №
***/01.07.2018 г. съдебният изпълнител е конституирал като взискател по
изпълнителното дело цесионера по Договор за цесия между „***“ АД
(цедент) и „***“ АД (цесионер). В самата молба на новия взискател и
цесионер от 27.06.2018 г. не е направено нарочно искане за прилагане на
конкретен изпълнителен способ.
От материалите по ИД № ***/2010 г. по описа на ЧСИ Р. К. /per. № ***/
става ясно, че по отношение на А. е налице Покана за доброволно изпълнение
с изх. № ***/09.11.2010 г., изпратени са редица запорни съобщения до
различни банкови институции, изходящи от дата 09.11.2010 г. и дата
12.11.2010 г. Извършвани са справки за наличие на регистрирани трудови
договори в системата на НАП, регистрирани в КАТ МПС на името на
длъжника.
С нарочна молба с вх. № ***/14.01.2011 г. в Служба по вписванията при
PC - гр. П. е вписана възбрана по отношение на притежавания от ищцата в
3
режим на СИО недвижим имот в с. Б., Община П. На 26.01.2011 г. е
подписано споразумение между взискателя и длъжника, а на 28.01.2011 г. е
направено изрично искане от страна на процесуалния представител на „***“
АД за спиране на изпълнителното производство - Постановление с изх. №
***/28.01.2011 г. за спиране на ИД на основание чл. 432, т. 2 от ГПК.
Поради неизпълнение на сключеното споразумение от страна на
длъжника, е депозирана молба с вх. № ***/15.06.2011 г. за възобновяване на
ИД № ***/2011 г. и налагане на запор на банкови сметки и трудово
възнаграждение, както и нова молба от името на взискателя за извършване на
справки за трудови доходи и налагане на запор с вх. № ***/20.09.2014 г., но
няма данни за произнасяне на ЧСИ за налагане на такъв.
Наложен е запор по отношение на налична банкова сметка в „***“ АД
след депозиране на молба с вх. № ***/27.03.2015 г.
Заявено е искане за извършване на опис на движими вещи в дома на
длъжника с нарочна молба с вх. № ***/21.06.2017 г., но липсват данни за
реално проведен опис. Последната активност на взискателя в лицето на „***“
АД до конституирането на цесионера „***“ се изразява в направено искане за
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, като молбата на
взискателя е с вх. № ***/19.01.2018 г. Изпратено е и запорно съобщение с изх.
№ ***/19.01.2018 г. до „У***“ АД.
След конституирането на „***“ на 01.07.2018 г. липсват данни за
изискани от новия взискател и реално предприети от съдебния изпълнител
действия, насочени към прилагане на конкретен изпълнителен способ.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
4
изводи:
Правните последици на перемпцията на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК и на погасителната давност са санкция за бездействащия кредитор, който
е имал възможността на действа с оглед на защитата на интересите си, но не е
сторил това. При перемпцията тези последици водят до прекратяване на
изпълнителното производство по право, без да е необходимо изрично
постановление на съдебния изпълнител, което автоматично води и до
отпадане на валидността на всички процесуални действия по прекратеното
изпълнително производство.
Дори и впоследствие, след като изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, да предприети действия то
всички те, извършвани от било от взискателя, било от съдебния изпълнител
вече няма да са валидни. Причината за това е, че те се обезсилват по право и
губят с обратна сила своето процесуално и материално значение. В контекста
на прекъсването на погасителната давност ще бъдат обезсилени както
процесуалните действия на взискателя, касаещи прекъсването на
погасителната давност – овластяването по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ или отделните
молби с искане за предприемане на изпълнителни действия, така и всяко едно
предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие в рамките на
конкретен изпълнителен способ, което го изгражда. Изключение е създадено
единствено за изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания – арг. от чл.
433, ал. 3 ГПК. Пример за такива действия са влязлото в сила постановление
за възлагане, от което купувачът на публична продан на недвижим имот
черпи своето право на собственост, както и плащанията на работодателя,
извършени на основание получено запорно съобщение.
Въпросът за изискването за валидност, изразяващо се в преценката за
липса на прекратено изпълнително производство в хипотезата на чл. 433, ал.
5
1, т. 8 ГПК и настъпило поради това обезсилване по право на всички
изпълнителни действия, е преюдициален отсносно поставянето на въпроса
дали погасителната давност въобще някога е била прекъсвана в рамките на
изпълнителното производство на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Налага се
изводът, че ако е налице прекратяване в хипотезата на перемпция, тогава
няма да има каквито и да е било валидни изпълнителни действия по смисъла
на т. 10 от диспозитива на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и погасителната давност никога няма да
е била прекъсвана по време на неговата висящност на основание чл. 116, б.
„в” ЗЗД, така Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о.
на ВКС „В хипотезата на прекратено по право принудително изпълнение,
както се посочи и по-горе, всички предприети изпълнителни действия по него
се считат обезсилени, така че те също не са прекъснали давността, дори и да
са били от вида на посочените в чл.116 б. ”в” ГПК, според задължителното за
прилагане и съобразяване ТР №2/2013 г. на ОСГТК”; Решение № 371 от
29.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 285 от
06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г., IV г. о. на ВКС „В мотивите на
решението е посочено, че каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни
действия се обезсилват по право (с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания). Обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила
и те не се считат произвели правно действие, така, както се счита за
непостановен обезсиленият съдебен акт. Поради това на поставеният в
настоящето производство материалноправен въпрос следва да бъде даден
отрицателен отговор: когато е проведено принудително изпълнение въз
основа на заповед за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист, които
впоследствие са обезсилени и изпълнителното производство е прекратено,
предприетите по него изпълнителни действия не са прекъснали погасителната
давност по смисъла на чл. 116 б.”В” ЗЗД. Тези действия се обезсилват по
право с прекратяването на принудителното изпълнение и не могат да имат
нито процесуалноправни, нито материалноправни последици”.
6
В конкретния случай за периода 27.03.2015 година – 20.06.2017 година
не са поискани и извършвани каквито и да било изпълнителни действия, с
което към 27.03.2017 година и изпълнителното производство се явява
прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Последното прекъсване давността е това по налагането на запор по
отношение на сметка в „***“ АД след молба от името на взискателя с вх. №
***/27.03.2015 г., тъй като съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва
с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването
на давността, съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД, започва да тече нова давност.
Изложеното позволява да се направи извода, че към 27.03.2020 г.
петгодишния срок е изтекъл, което и не се спори от ответното дружество и
обосновава основателността на претенцията.
С оглед на гореизложеното и направеното признание на предявеният
иск от страна на ответника следва да бъде прието за установено по отношение
на последния, че ищцата не дължи на дружеството сумата в размер на
неизплатена главница в размер на 4653,36 (четири хиляди шестотин петдесет
и три лева и тридесет и шест ст.) лева, ведно със законната лихва върху
главницата от 21.10.2010 г. до изплащане на вземането, сумата 439.47
(четиристотин тридесет и девет лева и четиридесет и седем ст.) лева
договорна лихва и 408.83 (четиристотин и осем лева и осемдесет и три ст.)
лева наказателна лихва по чл. 7 от договора, двете за периода от 15.11.2009 г.
до 20.10.2010 г., както и сумата 418.08 (четиристотин и осемнадесет лева и
осем ст.) лева разноски по делото, за които вземания срещу ищцата са
издадени Заповед № ***/26.10.2010 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД № ***/2010 г. по описа на
Районен съд - П..
7
По отношение на отговорността за разноски, на основание чл. 78, ал. 2
от ГПК, то същите остават за сметка на ищцата - ответникът с поведението
си, дори и в изпълнителното производство не е дал повод за завеждане на
делото и признава иска.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „***“ ЕООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. С., ***, че М. С. А., ЕГН
********** от с. Б., ул. „***“ № *** не дължи на дружеството следните суми
- неизплатена главница в размер на 4653,36 (четири хиляди шестотин
петдесет и три лева и тридесет и шест ст.) лева, ведно със законната лихва
върху главницата от 21.10.2010 г. до изплащане на вземането, сумата 439.47
(четиристотин тридесет и девет лева и четиридесет и седем ст.) лева
договорна лихва и 408.83 (четиристотин и осем лева и осемдесет и три ст.)
лева наказателна лихва по чл. 7 от договора, двете за периода от 15.11.2009 г.
до 20.10.2010 г., както и сумата 418.08 (четиристотин и осемнадесет лева и
осем ст.) лева разноски по делото, за които вземания са издадени Заповед №
***/26.10.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ЧГД № ***/2010 г. по описа на
Районен съд – П. и за чието принудително събиране е образувано
изпълнително дело *** на ЧСИ Р. К., рег. № ***, с район на действие
Окръжен съд - ***, на основание на изтекла давност по чл. 110 от ЗЗД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала.
ИИ
8
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
9