МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 98/20.03.2017г. НОХД № 16/2017г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД СЛИВНИЦА
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА СЛИВНИЦА, е предявила обвинение срещу подсъдимата Л.С.М., за това, че на 16.11.2015г., около 21.20 часа, в района на село
У., община Д., обл. С., с цел да набави
за себе си
имотна облага, (парична сума от 90 евро) противозаконно подпомогнала чужденци – три лица да преминават
в страната в нарушение на закона, както
следва : С.З.Д. – с ЛНЧ ********** и Т.А. – с ЛНЧ **********
–- в нарушение на чл. 30а т. 6 от ЗУБ, тъй като по
време на производството чужденецът е длъжен да не
навлиза в граничната зона на Р Б., без
надлежно разрешение и И.А. в
нарушение на § 1 т. 3б от ДР ЗЧРБ, тъй като превозваното лице е гражданин на трета държава
и се е намирал на територията на Р Б. в нарушение на условията за
престой и пребиваване, както и в нарушение на § 1 т. 3 от ДР на Закона за
автомобилните превози, тъй като превозвала
пътници в МПС, без същото да е специално
конструирано и оборудвано за целта, като
деянието е извършено чрез използване на МПС – л.а. „****“, модел „*****“, с ДК№ ******* и по
отношение на повече от едно
лице – престъпление по чл. 281 ал. 2 т. 1 и 5, вр. ал. 1 пр. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа така предявеното обвинение.
Подсъдимата се признава за виновна,
признава фактите и обстоятелствата отразени в обвинителния акт и изразява
съгласие производството да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК. Същата, изразява
съжаление за стореното и моли за минимално наказание. Упълномощеният защитник –
адв. Е. Н. от САК претендира за постановяване на
минимална присъда.
Предвид направените самопризнания
от страна на подсъдимата, както и като взе предвид, че същите се подкрепят от
събраните във фазата на досъдебното производство доказателства, на основание
чл. 373 ал. 3 от НПК настоящият състав приема за установени изложените в
обвинителния акт фактически обстоятелства и не намира за необходимо да ги
пресъздава повторно в мотивите си.
С оглед на установеното в обвинителния акт, подкрепящо се от
самопризнанията на подсъдимата, съдът
достигна до правния извод, че Л.С.М., с ЕГН **********, е осъществила престъпния състав на престъпление по чл. 281 ал. 2 т. 1 и 5, вр. ал. 1 пр. 1 от НК.
Престъплението е извършено
при форма на вината пряк умисъл - чл. 11, ал. 2, пр. 1-во от НК - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Това е така, тъй като същият съзнателно е превозвал чуждите граждани, като е
бил наясно, че
лицата нямат разрешение за влизане и пребиваване в страната, както и че той
самия с поведението си им съдейства да пребивават и да се придвижват на
територията на страната в нарушение на закона.
От субективна страна умисълът на
подсъдимия е обхващал и квалифициращите обстоятелства, тъй като той е бил
напълно наясно, че подпомага чуждестранни граждани, превозвайки ги с МПС, както
и че това МПС му е предоставено доброволно. Съзнавал е също така, че е
превозвал повече от едно лице – чуждестранен гражданин.
Налице е била и специфичната за този вид
престъпление от субективна страна цел - намерение, а именно подсъдимият е извършил деянието с цел да набави
за себе си имотна облага, без значение
под каква форма..
Обвинението
се доказва от: събраните във фазата на досъдебното производство доказателства,
като протоколи за разпити на свидетели и направените от подсъдимия самопризнания.
Смекчаващи отговорността обстоятелства се явяват направените от подсъдимата
самопризнания, критичното отношение към деянието, чистото съдебно минало, липсата
на негативни данни за личността и оказаното съдействие на разследващите органи.
Отегчаващи
наказателната отговорност факти не са установени.
Причините за
извършване на престъплението са ниско правно съзнание у подсъдимия, незачитане на установения правов ред и стремеж към добиване
на доходи по незаконен начин.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне на размера на наказанието на
подсъдимата М., съдът взе
предвид обществената опасност на деянието,
обществената опасност на дееца и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а ал. 4, вр. чл. 55 ал. 1т. 1 от
НК. При
спазване на правилата, предвидени в тази разпоредба, съдът определи наказанието
на подсъдимата Л.М. под предвидения минимален размер на наказанието за
престъплението, в извършването на което същата е призната за виновна, а именно
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. За да индивидуализира
така наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода в посочения
размер, съдът отчете изключителния превес на смекчаващите наказателната
отговорност обстоятелства. След като анализира така изложените обстоятелства,
степента на обществена опасност на подсъдимата и на извършеното от нея деяние,
с оглед относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът
определи размерът на наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода
при превес на смекчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства, в
извършването на което е призната за виновна.
На основание чл. 66 ал. 1 от
НК изпълнението на така определеното наказание беше отложено за срок
от три години,
като съдът намира, че по
този начин ще бъдат изпълнени
целите на чл. 36 ал. 1 от
НК, както и че ще бъде реализирана генералната и индивидуална превенция на закона.
С оглед личността на подсъдимата,
нейният социален статус и характерът на производството, съдът не наложи на
подсъдимата М., кумулативно предвиденото по – леко наказание за извършеното
престъпление „глоба“ на основание чл. 55 ал. 3 от НК.
По отношение на веществените
доказателства, а именно: л.а. „****“, модел „*****“, с
ДК№ *******, съдът
постанови на основание чл. 281 ал.3 от НК същият да бъде отнет в ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА.
Това е така с оглед изричната
разпоредба на чл. 281 ал.
3, вр. ал. 2 т.1 от НК. Независимо от
факта, че този автомобил не е собственост на подсъдимата, но предвид цитираната
разпоредба на отнемане подлежат и МПС, които са предоставени доброволно на
дееца. Няма никакъв спор, че в случая подсъдимата не е собственик по документи
на автомобила, но същата го е ползвала
като свой и очевидно й е бил предоставен доброволно. Тя е разполагала свободно
и по всяко време както с него, така и с документите за автомобила и контактния
ключ. За да бъде отнето МПС в полза на държавата, законът не поставя изискване
лицето, предоставило МПС да е имало знанието и съзнанието какво възнамерява да
върши с него дееца, респективно, че възнамерява да извършва престъпление по чл.
281 от НК. Наличието на такова знание сочи на форма на съучастие на лицето,
предоставило доброволно МПС на дееца - т.е. на помагачество.
А от стриктното и буквално тълкуване на закона не следва, че лицето, което е
предоставило МПС следва да е съучастник на дееца, т.е. да има знание за това
какво ще извърши и какво на практика е извършил дееца.
Ето защо и в конкретния случай
МПС подлежи на отнемане, независимо, че формално се води собственост на друго
лице различно от подсъдимата.
На следващо място следва да се
отбележи, че МПС послужило за извършване на деянието по чл. 281 ал. 2 от НК,
подлежи на отнемане независимо от обстоятелството, че органите на ДП и
прокуратурата, не са го приобщили като веществено доказателство по делото. В случая
е достатъчно то да е било достатъчно детайлно индивидуализирано, като
действията по фактическото му отнемане следва да бъдат извършени от съответните
институции.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: