РЕШЕНИЕ
№ 1483 01.07.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На втори юни две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Н.Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 4518 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Генерал Владимир
Вазов” № 3, ет.4, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т., против М.И.С.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***. Ищецът моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника съществуването на следните парични
задължения, за които е постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 807/ 2019г. по описа на БРС : 105,34
лв. – неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода в
периода 23.12.2016г. - 24.03.2017г., 19,09
лв. - обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 24.01.2017г. - 25.01.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението 30.01.2019г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира и присъждане на направените
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът
е потребител на предоставяните от дружеството услуги – на основание Наредба №
4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, и като такъв е обвързан от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги. Съгласно чл.33 ал.2 от Общите
условия потребителите са длъжни да заплащат задълженията си в 30-дневен срок от
издаването на фактурата. Ответникът не е изпълнил това свое задължение за
процесния период.
На ответника са
редовно връчени преписи от исковата молба и
приложенията – на основание чл.47 ал.5 от ГПК. На основание чл.47 ал.6
от ГПК на ответника е назначен особен представител, който представя писмен
отговор в преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК. Оспорва качеството на ответника
на потребител на ВиК услуги, поради което оспорва възникването на твърдяното
облигационно правоотношение. В хода на делото в съдебно заседание заявява, че
не оспорва отчетеното в имота количество вода.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Исковете са с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.124 ГПК, чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
По ч.гр.д. № 807/
2019г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение № 394/ 31.01.2019г. против
ответника М.И.С. за заплащане на ищеца
„ВиК” ЕАД на следните суми : 105,34 лв. – главница, представляваща неплатени
задължения за доставена, отведена и пречистена вода в периода 23.12.2016г. - 24.03.2017г.,
19,09 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
24.01.2017г. - 25.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението 30.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането и
направените по делото разноски от 75 лв. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на основание чл.47 ал.5 от ГПК. С разпореждане от 23.04.2019 г. на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията си. Разпореждането е връчено на ищеца
на 09.05.2019г. Настоящият иск е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК – на 04.06.2019г.
Не се спори, че ищцовото
дружество предоставя услугите по доставяне, пречистване и отвеждане вода за процесния
водоснабден обект с абонатен № 859027, представляващ къща с административен
адрес село Р., ***. Титуляр на клиентската партида за имота в ищцовото
дружество е ответникът М.И.С., като ищецът не установява в настоящото
производство въз основа на какви обстоятелства е това записване.
Съгласно
представените от ищеца доказателства - декларация на ответника М.И.С. по чл.14
от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с № 3352/ 22.10.2019г.,
подадена пред Община Камено, и удостоверение за родствени връзки на ответника,
процесният имот е бил собственост на неговите родители И.М.С., починал на ***г.,
и Д.С.С., починала на ***г. Освен ответника М.И.С., техни наследници по закон
са и неговите две сестри – М.И.С. и Ж.И.С., починала на ***г., с наследници по
закон децата ѝ И.Ж.С., М.Ж.С., Д.Ж.С. и С.Ж.С..
Заключението на
вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза, което не се оспорва
от ответника, установява отчетените потребени в обекта количества вода през
процесния период 23.12.2016г. - 24.03.2017г. на обща стойност 105,34 лв.
съгласно издадените за този период неоспорени 4 фактури, първата с падеж 22.01.2017г.,
а последната с падеж 23.04.2017г. Съгласно приетото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза тези
фактури са надлежно осчетоводени в сметка 411 /Клиенти/ на ищцовото дружество,
чието счетоводство е редовно водено.
При така
установените по делото факти съдът прави следните изводи :
Съгласно приложимата
норма на чл.3 от Наредба № 14/ 04.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи постановява, качеството потребител на предоставяните
от ищцовото дружество услуги - доставяне, пречистване и отвеждане на вода имат
собствениците на имота, които при липса на учредено вещно право на ползване на
основание чл.32 ал.1 от Наредбата дължат заплащане на изразходваното за обекта
количество вода. Поради това ответникът в качеството си на съсобственик на
имота е носител на задължението за плащане на потребената в имота вода, но само
съответно на притежаваната от него идеална част от правото на собственост върху
имота. По делото се установи, че имотът е бил собственост на родителите на
ответника, които след смъртта си са оставили за наследници по закон своите три
деца. На основание чл.5 ал.1 от Закона за наследството децата на починалия
наследяват по равни части, поради което след смъртта на родителите си, в това
число и през процесния период, ответникът и всяка от сестрите му се легитимират
като собственици на 1/3 ид.ч. от процесния водоснабден имот. Това е
установеният обем на отговорността на ответника за заплащане на ползваното в
обекта количество вода, претендирано от ищеца.
На основание
чл.182 от ГПК съдът кредитира счетоводните записвания на ищцовото дружество,
поради което приема за установено, че задължението за заплащане на
предоставените услуги през процесния период възлиза на 105,34 лв. С оглед
квотата си в съсобствеността ответникът дължи на ищеца 1/3 от тази сума – 35,11
лв., до която предявеният иск е основателен и доказан. За останалата част от
претендираното вземане ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран и
предявеният срещу него иск е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
На основание чл.86
ал.1 от ЗЗД ответникът, който не е изпълнил претендираните парични задължения
на падежите, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
изчислено за всяка месечна доставка – след падежа на задължението за плащане /24-о
число на месеца, следващ издаването на съответната фактура/ до посочената
крайна дата –25.01.2019г., предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Така за целия
предявен период от 24.01.2017г. - 25.01.2019г. на основание чл.162 от ГПК съдът
определя дължимото обезщетение за забава в на 6,36 лв. /1/3 от начислените 19,09
лв./. Над тази сума до предявения размер на иска от 19,09 лв. искът е неоснователен
и ще бъде отхвърлен. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението на 30.01.2019г. до
окончателното изплащане на задълженията.
С оглед изхода от
спора, на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените съдебни
разноски, съразмерно с уважените претенции. Разноските на ищеца в заповедното
производство са 75лв. (25 лв. - заплатена държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение). Разноските на ищеца в настоящото производство
са в размер на 645 лв. (75 лв. -
заплатена държавна такса, 200 лв. – депозит за възнаграждение на особен
представител на ответника, 350 лв. – възнаграждения на вещи лица и 20 лв. – държавни
такси за съдебни удостоверения). Така общият размер на направените от ищеца съдебни
разноски е 720 лв., за които съразмерно с уважените искове ответникът му дължи
сумата от 240 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.С. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, дължи
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.”Генерал Владимир Вазов” № 3, ет.4, следните паричните
задължения, за които е постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 4241/
09.11.2018г. по ч.гр.д. № 807/ 2019г. по описа на БРС : 35,11 лв. – неплатени задължения за доставена, отведена и
пречистена вода в периода 23.12.2016г. - 24.03.2017г. за обект с абонатен № ***,
находящ се в село Р., ***, 6,36 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 24.01.2017г. - 25.01.2019г.; ведно със законната лихва
върху главницата от подаването на заявлението 30.01.2019г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД – гр.Бургас с ЕИК ********** против М.И.С. с ЕГН ********** за установяване
съществуването на следните паричните задължения, за които е постановена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК № 4241/ 09.11.2018г. по ч.гр.д. № 807/ 2019г. по
описа на БРС : 1. за разликата над уважения размер от 35,11 лв. до предявения
размер от 105,34 лв. на претендираните неплатени задължения за доставена,
отведена и пречистена вода в периода 23.12.2016г. - 24.03.2017г.; ведно със
законната лихва върху тази главница от30.01.2019г. до окончателното изплащане
на вземането; 2. за разликата над уважения размер от 6,36 лв. до предявения
размер от 19,09 лв. на претендираното обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 24.01.2017г. - 25.01.2019г
ОСЪЖДА М.И.С.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Генерал Владимир Вазов” № 3, ет.4,
сумата от 240 лв.за направените съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД