и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 1/17.01.2007 г., постановено по гр. д. № 130/2006 г. по описа на Ардинския районен съд,Кезим Хълми Азис от с. Голобрад, общ. Ардино с ЕГН **********, е осъден да заплати на Садет Бейсим Мурад с. Голобрад, общ. Ардино с ЕГН **********, сумата в размер 1022,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния имуществени вреди- 22,40 лв. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Присъдени са и направените по делото разноски съразмерно уважената част от иска, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 1000 лв. до пълния размер от 1977.60 лв. като неоснователен. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Садет Бейсим Мурад от с. Голобрад, община Ардино, Кърджалийска област, който го обжалва в частта относно размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лв. като неправилно, постановено при непълно обсъждане на събраните по делото доказателства. Поддържа се в жалбата, че при определяне размера на обезщетението, следвало да се вземе предвид, че в следствие на причиненото телесно увреждане- прободно нараняване с нож, жалбодателят изпаднал в кръвоизливен шок, състояние, временно опасно за живота. Бил лекуван седем дни в МБАЛ "Д- р Атанас Дафовски" АД- гр. Кърджали, като търпял болки и страдания. И в момента не можел да ходи нормално и търпял силни болки в наранения крак. Счита присъдения размер от 1000 лв. за претърпените неимуществени вреди за занижен. Моли да се постанови решение, с което да се уважи изцяло исковата му претенция. Претендира разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Ответникът по жалбата не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище адвокатът- пълномощник на ответника изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила атакуваното решение, като се отчете, че жалбодателят е имал провокативно и агресивно поведение спрямо ответника по иска. Въззивният съд като прецени събраните поделото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Ищецът твърди в исковата молба, че на 14.11.2006 год. около 16 часа в с. Голобрад, община Ардино, в магазина на селото, бил наръган с нож в областта на лявата подбедрица от ответника по иска Кезим Хълми Азис. Нараняването довело до значителна загуба на кръв и изпадането на ищеца в кръвоизливен шок, което представлявало престъпление по чл. 129 ал. 2 пр. 5 във вр. с ал. 1 от НК. За извършеното престъпление било образувано досъдебно производство и наказателно дело № 120/2006 год. по описа на районен съд гр. Ардино, по което дело подсъдимият Кезим Хълми Азис- ответник по настоящия иск, бил признат за виновен и на основание чл. 78 "а" от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание "глоба". В наказателното производство не предявил граждански иск. Ищецът твърди, че бил лекуван в МБАЛ"Д - р Атанас Дафовски" АД- гр. Кърджали от 14.11.2006 г. до 21.11.2006 г. Твърди, че и към момента на подаване на исковата молба не можел да ходи нормално и търпял силни болки в нараненият крак. Претендира да му бъдат заплатени неимуществени вреди в размер на 2000 лв. С протоколно определение от 10.01.2007 г. първоинстанционният съд на основание чл. 116 ал. 1 от ГПК е допуснал изменение на предявения иск като същия се счита предявен за сумата 1977.60 лв.- неимуществени вреди и 22.40 лв.- имуществени вреди. Въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционният съд в частта, с която е присъдено на ищеца- жалбодател пред тази инстанция, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 22.40 лв. е недопустимо, тъй като с исковата молба не е бил предявен такъв иск, респ. съдът се е произнесъл по непредявен иск. Неправилно съдът с определение е допуснал на основание чл. 116 ал. от ГПК изменение на иска като е приел, че за част от сумата по иска се претендират и имуществени вреди, т·й като не са били налице предпоставките на сочената разпоредба. В тази му част обаче, решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което тази инстанция не следва да се произнася. Що се касае до решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е присъдено на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв., тази инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Решението в атакуваната му част е правилно, поради което следва да се остави в сила, по следните съображения: От приложеното към настоящото наказателно дело с № 120/2006 г. по описа на Ардинския районен съд се установява, че подсъдимият- ответник по настоящия иск, е осъществил от обективна и субективна страна, престъпния състав на чл. 132 ал. 2 от НК, във вр. с чл. 129 ал. 2 пр. 5 във вр. с ал. 1 НК- при превишаване пределите на неизбежната отбрана причинил на Садет БейсимМурад от с. Голобрад, общ. Ардино средна телесна повреда, изразяваща се в прободно- порезно нараняване по задната повърхност на лявата подбедрица, довело до значителна кръвозагуба и изпадане на пострадалия в състояние на кръвоизливен шок, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Видно от приетата по делото епикриза на ищеца, издадена от МБАЛ- Кърджали, пострадалият е престоял в болницата от 14.11.2006 г. до 21.11.2006 г., където е бил опериран и изписан с добър статус. При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема предявения иск за основателен и доказан, но завишен по размер. Съгласно чл. 222 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следва впрочем да се приеме, че ответникът е извършил спрямо ищеца по иска противоправно деяние. На ищеца в резултат на противоправното поведение на ответника, който е действал виновно, е била причинена средна телесна повреда, за чийто вид, характер и тежест не се спори. Същият е претърпял болки и страдания, поради факта на увреждането, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното деяние. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното. В случая безспорно е установено противоправно и виновно поведение на ответника по иска. Установена е причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. С оглед критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид характера и степента на получените увреждания на ищеца, продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства, и тъй като други доказателства за претърпени от ищеца болки и страдания не са представени по делото, съдът приема, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен до размера на 1800 лв. Отчитайки обаче обстоятелството, че и пострадалият също е допринесъл за настъпването на вредите, съдът приема, че посочената сума следва да се намали до размера на 1000 лв., в който размер иска като доказан следва да се уважи. Следва поради това ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждането. В останалата част до пълния размер иска следва да се отхвърли. Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват. Водим от изложеното, въззивният съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1/17.01.2007 г., постановено по гр. д. № 130/2006 г. по описа на Ардинския районен съд. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1/ 2/
|