Р
Е Ш Е Н И Е
№ 616
гр.Плевен, 04.11.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №914 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 121, ал.1, т.1 и чл. 124 от
Закона за държавния служител
във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от К.А.Г. с ЕГН **********,***, чрез адв.Х.С.Б. ***,
със съдебен адрес ***, оф.6, против
Заповед № 1/19.07.2019 год. на Управителя на НЗОК, с която е прекратено
служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл.106, ал.1, т.5 от
ЗДСл поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се твърди, че от 1.08.2012
год. Г. е назначена на длъжност „Началник сектор” към РЗОК-Плевен, а от месец
юни 2017 год. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е
започнала да получава пенсия, като продължила да работи на същата длъжност в
РЗОК-Плевен. На 24.07.2019 год. получила писмо
изх.№35-15-666/18.07.2019 год. и Заповед №1/19.07.2019 год. на
Управителя на НЗОК, с която на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДС е прекратено
служебното й правоотношение за заеманата длъжност. Счита последната за
незаконосъобразна поради нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила. Сочи, че за периода от 30.05.2019 год. до 14.08.2019 год. е била в
отпуск поради временна неработоспособност, за която са й издадени болнични
листи. Оспорената заповед е издадена на 19.07.2019 год. и е връчена на
24.07.2019 год., по време на отпуска за временна неработоспособност. Счита това
нарушение за отменително основание. Сочи, че основанието за прекратяване на
служебното й правоотношение е по чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл., като причина за
прекратяването е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Счита, че това субективно материално право на административния орган настъпва
само при наличието на една предпоставка-придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, което се придобива веднъж и не може да се
придобива повторно. Твърди, че към момента на прекратяване на служебното й
правоотношение жалбоподателката вече е била придобила това право и вече е имала
отпусната пенсия, поради което тя не е имала статут на лице, придобило право на
пенсия, а на работещ пенсионер. Правоотношението на такова лице счита, че може
да бъде прекратявано на всички останали основания, посочени в закона, но не и на
основание чл.106, ал.1, т.5 о ЗДСл. Поради това не е било налице и
материалноправното основание за прекратяване на служебното правоотношение.
Счита още, че независимо от придобитото право на пенсия от държавния служител,
административният орган може да не извърши прекратяване на правоотношението,
ако прецени, че интересът на службата налага лицето да продължи да изпълнява
служебните си задължения. На следващо място твърди, че в оспорената
заповед липсва подробно, пълно и ясно
изложение на мотивите за прекратяване на служебното правоотношение на
жалбоподателката. Самото получаване на пенсия не е основание за лишаване от
трудови права или от правото им да заемат служба в държавната администрация.
Като нарушение сочи факта, че в оспорената заповед не посочен реда за оспорване
на акта. В заключение моли съда да отмени заповедта или да прогласи нейната
нищожност.
В
съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и се представлява от
адв.Б. съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.07.2019 год. на
л.58 от делото, упълномощен в съдебно заседание устно от жалбоподателката, на
основание чл.33, изречение трето от ГПК вр. чл.144 от АПК, обективирано в
протокола от съдебно заседание на л.104 от делото. И жалбоподателкта, и
упълномощения адвокат поддържат жалбата на заявените в нея основания, излагат
подробни съображения по съществото на спора, молят съда да отмени оспорената
заповед. Претендират направените по делото разноски.
Ответната страна – Управителят на Национална здравноосигурителна каса
гр.София, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г.с пълномощно на
л.59 от делото, който счита жалбата за неоснователна и недоказана , като
развива подробни съображения в писмена защита. Твърди, че основание за
прекратяване на служебното правоотношение е придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст от жалбоподателката по чл.68, ал.1 от КСО. Правото
по чл.106 ал.1 т.5 от ЗДСл е лично право на работодателя или на органа по
назначаване в случая, а това е управителя на НЗОК, да прекрати служебното
правоотношение при вече придобито право на пенсия. Позовава се на съдебната
практика, според която правото по чл.106, ал.1, т.5 от КСО изисква наличие на
кумулативно посочените в чл.68 от КСО условия, т.е. да са налице двете
предпоставки за достигната съответна възраст и съответен осигурителен стаж,
които в случая са налице, което се установява от представеното разпореждане на
ТП НОИ, с което от 5.07.2017 г. е отпуснато пожизнено право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст на служителката. Същото кореспондира с
останалите доказателства по делото – исканата от страна на директора и
получената от управителя от ТП на НОИ информация, че има служител, придобил
право на пенсия за ОСВ, което е в изпълнение на общите указания, дадени от
управителя на НЗОК към директорите на РЗОК. Неправилно според ответника се сочи
в жалбата, че причина за освобождаване на служителя е несъвместимостта да
упражнява държавна служба с вече придобитото право на пенсия, нито че е
освободена по причини, които касаят изпълнението на нейните задължения.
Уволнението не е на база несправяне с
работата или неизпълнено задължение. Позовава се на доказателствата по делото,
от които се установява, че служителката не е спазила разпоредбата на чл.27 от
ЗДСл – т.е. тя не е информирала своевременно работодателя за упражненото от нея
лично субективно право, поради което са неоснователни твърденията й, че
управителят на НЗОК не е реализирал своевременно това свое право. На трето
място, в жалбата се твърди, че въпреки, че служителят е работещ пенсионер, няма
пречка той да продължи да работи. Счита, че от съвкупността на всички
представени по делото болнични листове е видно, че Г. към процесния период –
началото на 2019 г. до 19.07.2019 г. – датата на нейното освобождаване, е в
явно видно увредено здравословно състояние, което не се оспорва и от нея. Това
е причината за иницииране на производството от страна на управителя на НЗОК за
прекратяване на служебното правоотношение поради факта, че от началото на
януари 2019 г. до датата на прекратяване на правоотношението, а и след това,
видно от представените болнични листове, същата е присъствала на работа за
седем месеца не повече от два месеца. Това противоречи на твърденията на
жалбоподателката, че същата се справя с поставените й задачи и че няма причини
за освобождаването й. На следващо място сочи, че причина, за да не бъде спазен
срока за предизвестие, както и да не бъде открита служителката и да не й бъде
връчена лично заповедта, е именно нейното отсъствие от работа. Двата протокола
от 19.07.2019 г. са информационна следа, която е останала в РЗОК, че служителят
е канен да се яви лично и да получи издадените спрямо него документите, а не,
че така е връчена заповедта за освобождаване. Служителят не се е отзовал на
тази покана, затова процесната заповед е изпратена чрез куриер и е получена
лично от него на 24.07.2019 г., т.е. редът за връчване на оспорената заповед е
спазен. Причината за неспазения срок за предизвестие е именно тази, че
служителят е трайно здравословно увреден и не може да положи труда, който се
следва в едномесечното предизвестие. Поради това в съдържанието на оспорената
заповед е посочено, че ще бъде изплатена сумата за една заплата за срока на
неспазеното предизвестие. Според пълномощника на ответника тези два факта не опорочават
съдържанието на заповедта, а потвърждават фактите и обстоятелствата, посочени в
нея. Според ответника двата протокола доказват, че служителят е поканен да се
яви лично в сградата на РЗОК и да получи документите. Това е било последния ден
на изписването й от МБАЛ „Свети Панталеймон“. Режимът, който е посочен в
болничния лист, е домашно амбулаторен, т.е. не е имало технически или
здравословни причини жалбоподателят да се яви в сградата на РЗОК и да получи
съответните документи. Липсата на посочване срок за обжалване не опорочава
съдържанието на заповедта, т.к. по никакъв начин не е довело до нарушаване
правото на защита на Г., още повече, че
последната е реализирала това свое право в срок. Моли съда да потвърди
оспорената заповед.
Административен съд-Плевен, пети
състав, като взе предвид разпоредбата на
чл.
168 от АПК
и прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и изразените от
страните становища, прие за установено следното:
Със Заповед №2/31.07.2019 год. на
Управителя на РЗОК-Плевен К.Г. е назначена на длъжност „Началник сектор” с ранг
III младши, длъжностно ниво 8, в РЗОК-Плевен, „Обща администрация”, отдел
„Правно административно и финансово обслужване”, сектор „Правно и финансово
обслужване”, считано от 1.08.2012 год.
За периодите 9.01.2019 год.-5.04.2019
год. и 30.05.2019-14.08.2019 год. Г. е
ползвала отпуск по болест, видно от приложените на л.7-10 от делото болнични
листи.
Издадена е оспорената в настоящото
производство Заповед № 1/19.07.2019 год. на Управителя на НЗОК, с която е
прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя на заеманата от нея
длъжност „Началник сектор” с ранг III младши,
длъжностно ниво 8, в РЗОК-Плевен, „Обща администрация”, отдел „Правно
административно и финансово обслужване”, сектор „Правно и финансово
обслужване”, на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Посочено е в заповедта, че към 18.07.2019 год. Г. има навършена възраст 63 години и 3 месеца и
осигурителен стаж-37 години и 3 месеца и съгласно писмо на ТП на НОИ-Плевен с
изх.№1056-14-882#187.01.2019 ГОД.
Г. е упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпоредено
е още със заповедта на жалбоподателката да се изплатят обезщетения по чл.106,
ал.3 от ЗДСл, чл.106, ал.4 от ЗДСл и чл.61, ал.2 и ал.3 от ЗДСл.
Заповедта е връчена на Г. по пощата на
19 юли 2019 год., видно от обратна разписка на л.17 от делото. Жалбата против
тази заповед е подадена на 2.08.2019 год. и е заведена с вх.№19-02-135, видно
от щемпела на заглавната страница на жалбата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в установения от
закона срок, от надлежна страна-адресат на акта, против годен за обжалване
индивидуален административен акт, с който се засягат правата и законните
интереси на неговия адресат, пред надлежния съд, поради което е допустима за
разглеждане по същество.
По същество жалбата е неоснователна.
Нормата на чл.
106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител дава
възможност на органа по назначаването едностранно да прекрати съществуващо
служебно правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Орган по назначаването е Управителя на НЗОК, видно от Заповед
№2/31.07.2012 год., който именно е прекратил служебното правоотношение на Г.,
поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
В разпоредбата на чл.
108, ал. 1 от ЗДСл не
се съдържа изискване за излагане на мотиви при прекратяване на служебното
правоотношение. По силата на тази норма издателят на заповедта е длъжен да
постанови акта си, като посочи правното
основание за прекратяване на правоотношението, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба. Тези изисквания са спазени, видно от
съдържанието на оспорваната заповед. Вярно е, че в оспорената заповед не е
посочено, че заповедта може да се обжалва, както пред кой орган и в какъв срок. Последното
обаче не е съществено нарушение, защото от една страна разпоредбата на чл.108,
ал.1 от ЗДСл не поставя такова изискване към съдържанието на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение, на второ място защото в тези случаи
нормата на чл.140, ал.1 от АПК дава възможност жалба против заповед за
прекратяване на служебното правоотношение да се подаде в по-дълъг
срок-двумесечен, и на последно място, защото въпреки непосочването на
приложимия ред за оспорване, Г. е упражнила правото си на жалба и то в
установения от закона срок.
В случая посоченото правно основание
съдържа в себе си и обуславящото го фактическо обстоятелство, поради което не е
необходимо излагането на други мотиви. Видно от специалния закон, законодателят
е уредил в цитираната разпоредба материалноправните предпоставки за упражняване
на едностранното потестативно право на органа да прекрати служебното
правоотношение. Органът по назначаване, респ. по освобождаване е спазил
изискването на чл.
59, ал. 2, т. 4 пр. първо от АПК, като е посочил правното основание, на
което прекратява служебното правоотношение. Освен това в случая съдът не е лишен
от възможността да извърши преценка на наличието на фактите, послужили като
основание за издаване на оспорваната заповед. В оспорената заповед от една
страна се съдържа позоваване на писмо на
ТП на НОИ-Плевен с изх.№1056-14-882#1/7.01.2019
год., с което административният орган е уведомен, че Г. е упражнила правото си
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което налага извод, че е придобила
това право, и от друга страна, по делото е представено Разпореждане
№4/прот.№01239/27.06.2017 год. на ръководител ПО в ТП на НОИ-Плевен, с което е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст , считано от 14.06.2017 год., пожизнено по чл.68, ал.1,2 от КСО, поради навършена
възраст от К.Г. от 61 години и 2 месеца,
и стаж от III категория 35 год.04 мес. и 00 дни. Разпоредбата на чл.68 от КСО
предвижда, че "Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се
придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години
и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38
години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година,... ". Съгласно ал. 2 на
сочената разпоредба от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. Така
безспорно се установява, че към датата на издаването на горното разпореждане –
27.06.2017 год., както и към датата на издаване на оспорената заповед за
жалбоподателката са били налице двете кумулативни условия на закона, а именно
навършена възраст, както и наличието на изискуемия осигурителен стаж , поради
което е безспорно, че към този момент тя е имала придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Двата спорни
момента в настоящото производство са: първо, налице ли са материалноправните предпоставки на чл.106,
ал.1, т.5 от ЗДСл-придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към
датата на издаване на оспорената заповед при условие, че жалбоподателката е
придобила такова две години по-рано и към датата на издаване на оспорената
заповед вече е имала качеството пенсионер, работещ, поради което това право
вече е било упражнено и реализирано ; второ, могло ли е законосъобразно да бъде
прекратено служебното й правоотношение на дата, на която Г. е ползвала отпуск
поради временна неработоспособност.
Не е допуснато
нарушение във връзка с връчване на оспорената заповед на жалбоподателя. От
събраните по делото доказателства се установява, че за периодите 9.01.2019
год.-5.04.2019 год. и
30.05.2019-14.08.2019 год. Г. е ползвала отпуск по болест, видно от
приложените на л.7-10 от делото болнични листи, като към 19.07.2018 г., на
която дата е връчена на жалбоподателката процесната заповед, същата е била в
отпуск поради временна неработоспособност. В ЗДСл не съществува разпоредба
обаче, аналогична на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т.3 и т.4 от КТ, респ. на нормата на чл. 229 от ЗМВР,
като съдът намира, че посочените разпоредби не могат да намерят приложение по
аналогия. ЗДСл. съдържа детайлна уредба на условията и реда за възникване и
прекратяване на служебното правоотношение с лицата, изпълняващи държавна
служба. След като правният режим, на който се подчиняват служебните
правоотношения, не предвижда специална закрила при уволнение на държавните
служители, ползващи отпуск поради временна неработоспособност, отпускът е без
правно значение, респ. не съставлява правоизключващ юридически факт по
отношение възможността на органа по назначаването да постанови оспорената
заповед. В този смисъл решение № 7018 от 29.05.2009 г. по адм. дело №
14852/2008 г. по описа на ВАС, V отделение.
С разпоредбата на чл.106, ал.1, т.5 от
ЗДСл е дадено право на органа по назначаването
да прекратява служебното правоотношение със служител при придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Фактическият състав на чл. 106, ал.1, т.5 от ЗДСл изисква служителят да е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след възникване на служебното
правоотношение, като без значение за законността на уволнението е дали правото
на пенсия е упражнено от служителя. В случая жалбоподателката е придобила и
упражнила правото си на пенсия на 14.06.2017 год.-две години преди прекратяване
на служебното правоотношение., т. е. след възникване на служебното
правоотношение, поради което основанието по 106, ал.1, т.5 от ЗДСл е било
налице към момента на прекратяване на служебното правоотношение. Уволнението по
чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл. се извършва по преценка на органа по назначаването.
По нашето законодателство няма юридическо задължение на органа по назначаването
да уволнява служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, т. е. това е право на органа по назначаването, а не негово задължение
да стори това. Затова, прекратяването на служебното правоотношение с жалбоподателката
на посоченото основание две години след като последната е придобила, упражнила и реализирала правото си на пенсия, не
налага извод, че органът по назначаването не може да прекрати служебното
правоотношение на посоченото в заповедта основание в по-късен момент. С
прекратяването му не се създава за жалбоподателката отново правото на пенсия, след като това право
е придобито. Придобиването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст
през време на действието на служебното правоотношение е основание за
прекратяването му по чл.
чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл., като право на органа по назначаването е да прецени
в кой момент, след възникване на посоченото основание, да прекрати служебното правоотношение. Затова според
настоящия състав на съда неправилно е становището на жалбоподателката, че служебното
правоотношение може да бъде прекратено поради придобиването на право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, само ако служителят не е упражнил правото си да
подаде заявление и въз основа на това заявление не е отпусната вече пенсия. Такова
ограничение не е уредено в закона. Единствената предпоставка за прекратяването
на служебното правоотношение на това основание е придобиването на съответното
право. Колко време преди прекратяването на правоотношението е придобито правото
и дали е било вече е упражнено, е без правно значение. Без значение е също
дали правото е придобито по време на действието на служебното правоотношение,
или още преди сключването му. В този смисъл са
Решение № 1423 от 16.01.2008 г. на ВКС по гр. д. № 194/2005 г., III г. о.,
Решение № 379 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 300/2011 г., III г. о., ГК,
по приложението на чл.328, ал.1, т.10 от КТ, аналогична по своето съдържание на
разпоредбата на чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл. Следователно са осъществени
материално правните предпоставки на разпоредбата на чл.
106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение
на Г..
Представените и приети като
доказателства формуляри за оценка на изпълнението на длъжността от служителя за
годините от 2013 до 2018 са неотносими към основанието за прекратяване на
служебното правоотношение.
По
така изложените съображения жалбата против оспорената заповед следва да се отхвърли
като неоснователна.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, пети
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.А.Г. с ЕГН **********,***, чрез адв.Х.С.Б. ***, със съдебен адрес ***,
оф.6, против Заповед № 1/19.07.2019 год.
на Управителя на НЗОК, с която е прекратено служебното правоотношение с
жалбоподателя на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/