Решение по дело №1712/2017 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 215
Дата: 27 юли 2018 г. (в сила от 22 септември 2018 г.)
Съдия: Димитър Петков Чардаков
Дело: 20175210101712
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш     Е      Н       И       Е

 

гр.Велинград, 27.7.2018г.

 

В       И  М  Е  Т  О       Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

      ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Чардаков

 

При секретаря Мария Димитрова и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1712/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.229 КЗ /отм./.

Ищецът Д.И.Т. твърди, че с ответника ЗД „Бул Инс“ АД била сключена застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. №РА8831ВА. Поддържа, че на 5.1.2013г. в срока на действие на застрахователния договор реализирал ПТП, управлявайки този автомобил, при което било увредено здравето на К.А.К.. Твърди да е удовлетворил пострадалата, заплащайки й обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 295лв., за които бил осъден по предявени граждански искове в рамките на наказателно производство по НОХД №447/2015г. на РС – Велинград и ВНОХД №552/2016г. на ОС – Пазарджик. Поддържа да е погасил и задълженията за деловодни разноски по двете дела в общ размер на 4 382,36лв. Претендира осъждането на ответникът да му заплати застрахователно обезщетение, равняващо се на сбора на горните суми в размер на 21 677,36лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба в съда на 22.12.2017г. до плащането.  Претендира разноски.

 Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва иска, без да твърди конкретни правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи обстоятелства. Предявява възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

 Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че като делинквент е обезщетил вредите, за които е осъден, както и че неговата гражданска отговорност за тяхното причиняване е била застрахована при ответника.

Установява се от представената справка в електронния регистър на Гаранционен фонд – София, че процесният лек автомобил е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по застрахователна полица №02113000102144 от 23.12.2012г. с период на покритие 1.1.2013г. – 31.12.2013г. Съгласно чл.223, ал.1 КЗ /отм./, който е бил в сила при сключването и действието на застрахователния договор, обект на застрахователна защита по тази застраховка е гражданската отговорност /договорна или деликтна/ на застрахования, за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Видно от представените от ищеца присъда по НОХД №447/2015г. на РС – Велинград и решение по ВНОХД №552/2016г. на ОС – Пазарджик, същият е осъден за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, вр. чл.342, ал.1 НК за това, че на 5.1.2013г. в гр.Велинград е увредил здравето на пострадалата К.А.К., като предизвикал ПТП поради нарушаване на правилото за движение по чл.20, ал.2 ЗДП, което го задължава да подбере подходяща скорост за движение на управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. №РА8831ВА, застрахован при ответника. В това наказателно производство е разрешен и въпросът за гражданските последици от деянието, като ищецът е осъден да заплати на пострадалата обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 17295лв. Зачитайки силата на решението по чл.297 ГПК настоящият състав приема за установено наличието на извършен от ищеца деликт, представляващ застрахователно събитие, покрито по сключения с ответника договор за застраховка, от което събитие са произтекли вреди в присъдения размер. При това за застрахователят е възникнало задължение да обезщети вместо застрахования увреденото лице съгласно условията на сключения застрахователен договор. Разбира се, това не изключва възможността самият застрахован да удовлетвори увредения, в резултат на което в негова полза ще възникне регресно вземане срещу застрахователя.

Установява се от приетата ССчЕ, че присъденото обезщетение от 17295лв. е заплатено от ищеца на пострадалия в хода на образуваното срещу първия изп.д. №137/2017г. по описа на ЧСИ Д.Д., рег. №887.

При тези обстоятелства съдът намира да е осъществен фактическия състав, пораждащ регресната отговорност на застрахователя по чл.229 КЗ /отм./ спрямо ищеца, чиято гражданска отговорност е застраховал, за възстановяване на платеното обезщетяване.

 Не е налице такава регресна отговорност по отношение на платените от ищеца деловодни разноски по наказателните дела, по които е била установена неговата гражданска отговорност. Съгласно чл.224, ал.3 КЗ /отм./ застрахователят заплаща тези разноски на застрахования, ако е бил привлечен в процеса. В случая такова обстоятелство не се твърди и не се установява, поради което ответникът не дължи възстановяването на разноските.

По изложените фактически и правни съображения съдът намира предявения иск за основателен до размера на 17295лв., в която част следва да се уважи и да се отхвърли за разликата до предявения размер от 21677,36лв.

  По разноските:

Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, съгласно чл.78, ал.1 ГПК. Представил е списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реалното направени разноски в размер на 2399,47лв., в т.ч. за държавна такса - 989,47лв., за възнаграждение на вещо лице - 200лв., за издаване на удостоверение – 10лв. и за адвокатско възнаграждение - 1200лв. От тях по съразмерност следва да получи 1914,39лв.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в размер, близък до минималния по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по делото са проведени три съдебни заседания.

Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – чл.78, ал.3 ГПК. Представил е доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. От тях следва да му се присъдят по съразмерност 202,16лв.

По изложените съображения съд       

 

                                     Р       Е       Ш     И  :

 

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Триадица“, ул. „Лавеле“ №19, да заплати на ищеца К.И.Д., ЕГН ********** *** на основание чл.229 КЗ /обн. ДВ, бр.103 от 23.12.2005г./ сумата 17295 лева, представляваща застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 5.1.2013г. в гр.Велинград по вина на ищеца, който е удовлетворил увреденото лице вместо ответника-застраховател на гражданска му отговорност, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2017г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение разликата над 17295лв. до предявения размер от 21677,36лв.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“, ЕИК ********* да заплати на К.И.Д., ЕГН **********  сумата от 1914,39 лева за деловодни разноски, определена по съразмерност.

ОСЪЖДА К.И.Д., ЕГН ********** ***“, ЕИК ********* сумата от 202,16 лева за деловодни разноски, определена по съразмерност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: