Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08. 07. 2021 година
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание проведено на десети май, две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
Председател: Пламен Петков
Членове: 1. Недялка Николова
2. Кристина Тодорова
при участието на секретаря Велислава Карамихова и прокурора Марин Малчев,
като разгледа докладваното от съдията Тодорова, в.н.о.х.д. № 105 по описа за 2021
година и при изготвяне на мотивите от съдията Петков, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК, като мотивите на
въззивното решение са изготвени от съдията Петков на основание чл. 35, ал. 5 от НПК.
Образувано е по постъпил протест и допълнение към него от прокурор при
Районна прокуратура – С., против присъда № 155 от 03. 12. 2019 год.,
постановена по н.о.х.д. № 735 / 2018 год. по описа на Районен съд -С..
С посочената присъда, първи състав на Районен съд - С. признал подсъдимият
А. С. А. /с установена по делото самоличност/, за невинен в това, че за периода
от м. август 2017 год. до м.септември 2018 год., в с. Г., община Б., след като
с решение № 55 от 20. 06. 2016 год. на състав на Районен съд - С., постановено
по гр.дело № 67/2016 год. по описа на същия съд, влязло в законна сила на 20.
06. 2016 год., е бил осъден да издържа свои низходящи - сина си К. В. Т., с ЕГН
**********, като му заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, чрез
неговата майка и законен представител Ю. А. М., както и на дъщеря си Т. В. Т.,
с ЕГН **********. като й заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, чрез
нейната, майка и законен представител Ю. А. М., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно:
четиринадесет месечни вноски от по 200 лева, с общ размер от 2 800 лева спрямо
К. Т. и четиринадесет месечни вноски от по 200 лева, с общ размер от 2 800 лева
спрямо Т. Т., или общо в размер на 5600 лева, поради което и на основание чл.
304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършване на
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В протеста и допълнението по същество се
твърди, че атакувания съдебен акт следва да бъде отменен като необоснован и
постановен в противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се
доводи, че незаконосъобразно състава на първоинстанционния съд е приел
обвинителната теза за недоказана, без да съобрази събраните по делото
доказателства, несъмнено установяващи обстоятелствата, че през инкриминирания
период подсъдимия не е изпълнявал задължения си към двете си деца, въпреки че е
имал фактическа възможност да стори това. Излагат се и доводи, че предвид
направеното от подсъдимия плащане на дължимата сума за издръжка преди
приключване на първоинстанционното производство, приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. С оглед на това, в протеста се предлага
въззивния съд да отмени изцяло атакуваната оправдателна присъда и да постанови
нова, с която признае подсъдимия Т. за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като на основание чл. 183, ал. 3 от НК го
освободи от налагане на наказание.
Представителят на С. окръжна прокуратура поддържа протеста на посочените
в него основания и моли да бъде уважен.
'Подсъдимият А. С. А. не е депозирал възражение по протеста. В съдебно
заседание пред настоящата инстанция, А. и защитникът му - адв. Ц. З. от САК
оспорват протеста и молят, протестираната присъда да бъде потвърдена.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, след като
обсъди депозирания протест и допълнението към него, взе предвид становищата на
страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по
делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното :
ПРОТЕСТЪТ
на прокурора при Районна прокуратура - С. е НЕОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде
оставен без уважение, а присъдата постановена от първи състав на С. районен съд
потвърдена, като правилна.
Това е така, поради следните съображения : За да постанови присъдата си,
първоинстанционния съд се е позовал както на установените в хода на досъдебното
производство доказателства, така и на тези, събрани и проверени в рамките на
проведеното съдебно следствие. След проведен доказателствен анализ, принципно
правилно, първи състав на Районен съд - С. е приел от от фактическа страна, че
подсъдимият В.Т. и свид. Ю. М. сключили граждански брак през 2004 год., по
време на който им се родили две деца – К. В. Т., с ЕГН ********** и Т. В. Т., с
ЕГН **********.
С решение № 55 от 20. 06. 2016 год. на състав на Районен съд - С.,
постановено по гр.дело № 67/2016 год. по описа на същия съд, влязло в законна
сила на 20. 06. 2016 год., бракът между двамата бил прекратен, родителските
права касателно двете деца били предоставени на майката, а бащата - подс. Т.
бил осъден да издържа своите низходящи - сина си К. В. Т., с ЕГН **********,
като му заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, чрез неговата майка и
законен представител Ю. А. М., както и дъщеря си Т. В. Т., с ЕГН **********.
като й заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева.
След влизане в сила на
бракоразводното решение, свид. М. заедно с двете деца заживели на квартира в
гр. С., като година по-късно се върнали в къщата която обитавали преди развода,
находяща се в с. Г., Софийска област. Подс. Т. обитавал първия етаж на
жилището, а свидетелката с двете деца, втория етаж, като всички общо ползували
кухненското помещение. Консумативите били заплащани от подсъдимия, който
пазарувал и готвел, предоставял малки парични суми на децата, но не заплащал
дължимата издръжка чрез тяхната майка и законен представител. По време на
летните ваканции, децата посещавали морски курорти заедно с майка си и приемния
им родител - баба им - свид. Р. М. /майка на подсъдимия/ която заплащала за
това. По време на инкриминирания период видно от писмените доказателства, подс.
Т. работел на трудов договор с минимална заплата, а касателно свид. М. липсват
регистрирани трудови договори /в.ж. л. 57 от първ. пр.-во/. Видно от платежно
нареждане от 02. 10. 2019 год., поде. Т. е превел по сметка на свид. М. сумата
от 6800 лева.
Изложената
по-горе фактическа обстановка, /която и според въззивния съд/ се установява по
достатчен начин, от събраните по делото доказателства, по същество е приета за
установена и от районния съд.
Така, при горепосочената като установена по делото
фактическа обстановка, правилно като краен извод първи състав на
първоинстанционния съд е приел, че подс. Т. следва да бъде оправдан по
възведеното му обвинение за извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Съображенията му обаче от правна страна, макар и като изложение да не могат да
бъдат изцяло споделени следва да се посочи, че на практика в мотивите към
протестираната присъда са изложени съждения касаещи даващи основание да се
счете, че по същество състава на районния съд се е позовал на третата хипотеза
предвидена от законодателя в разпоредбата на чл. 304 от НК.
Както бе посочено по-горе, крайния извод на решаващия съд, че подс. Т.
следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършване на престъпление по чл. 183. ал. 1 от НК е правилен. И това е така
защото, изхождайки от конкретиката на казуса настоящата инстанция счита, че по
делото се установява наличие на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК - не е престъпно деянието, което макар и
формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона
престъпление, поради своята малозначителиост не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна, като ВКС нееднократно е имал повод да
посочи, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на всички
видове престъпления.
В настоящия случай, съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства
касателно конкретната степен на обществена опасност на извършеното от подс. Т.
деяние, налага извода, че на практика същото се характеризира с критериите,
визирани от законодателя във втората хипотеза на чл. 9, ал. 2 от НК. Въпреки,
че с деянието е реализирана обществена опасност, при конкретната фактология, по
степен, тя е явно незначителна и съществено не застрашава обществените
отношения свързани с брака и семейството по начина изискван от закона, за да
може стореното от Т. да придобие качеството на престъпление, обстоятелство,
обуславящо приложението на чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК, т.е., оправдаването на
подсъдимия, на посоченото основание.
Поради
изложеното, първоинстанционният съдебен акт като краен резултат следва да бъде потвърден, като
може да се отбележи, че извършеното плащане на задълженията в рамките на
проведеното първоинстанционно производство на практика с оглед цялостната конкретика
на настоящия казус е необходимо да бъде ценено през призмата именно на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК с оглед съдържимото, в нормата на ал. 3 на
чл. 183 от материалния наказателен закон.
С
оглед всичко посочено по-горе настоящия съдебен състав счита, че доводите
изложени в протеста и допълнението на прокурора при РП - С. се явяват
неоснователни поради и което, искането изложено в протеста, не може да бъде
уважено.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, С. ОКРЪЖЕН СЪД наказателно
отделение, първи въззивен състав,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 155 от 03. 12. 2019 год., постановена по н.о.х.д.
№ 735 / 2018 год. по описа на Районен съд - С..
Решението неподлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: Членове: 1. о.м. 2.