РЕШЕНИЕ № 96
гр.
Кнежа, 26.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на тридесет
и първи май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,
при секретаря Силвина
Хлебарска,
като
разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр.
дело № 217 по описа на съда за 2016 год. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ.
В исковата си молба против ЕТ „С.И.“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „С.“ № **, представляван от С.Б.И., ищците В.Т.И. и П.С.И. ***, чрез пълномощника си – адв.
П.Ш. от Т.АК, твърдят,
че наследодателят им Ст. П. И. е бил в трудово правоотношение с ответника. Твърди се, че на
16.10.2014 год. той и шофьорът О.И.Б., който управлявал т.а. „МАН“ с рег.№ ********, с прикачено самосвално полуремарке тип
„гондола“ с рег.№ ********, са доставили около 25 тона зърно за посев в землището на с. Г. Твърди,
се че съставът от превозни средства бил спрян до блока – земеделска земя,
плътно вдясно, в средата на дъгата на десен завой на шосето, в участък, в който
настилката е била с напречен наклон в посока земеделския блок. Излагат се
твърдения, че след пристигането им на място, водачът на влекача О.Б. е предприел
разтоварване на ремаркето, като в това време синът на ищците Станислав И. се намирал
в близост, от дясната страна на полуремаркето. Твърди
се, че при издигането на гондолата същата е загубила устойчивост и под
действието на собственото си тегло първо се наклонила надясно, след което
заедно с товара в нея и шасито на полуремаркето
се обърнали вдясно върху терена. Сочи се, че обърналата се гондола е затиснала
намиращия се наблизо Станислав И., в резултат на което същият починал. Твърди
се още, че с Разпореждане № 66/ 23.01.2015
год. на ТП на НОИ гр. Пл., на основание чл. 60, ал.1 от КСО
злополуката е била приета за трудова по смисъла на чл. 200 от КТ. Изложени са
твърдения, че вследствие смъртта на И. ищците са претърпели, търпят и към настоящия
момент значителни неимуществени вреди, каквито ще търпят и занапред. С оглед на
това същите считат, че за тях е налице правен интерес от предявяването на
настоящите искове срещу работодателя – ответник за присъждане на справедливо
обезщетение, което да възмезди причинените им неимуществени вреди. Молят съда
да постанови решение, с което да осъди ЕТ “С.И.“*** да заплати на всеки от тях
сума от по 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за
причинените им неимуществени вреди – претърпени, търпени и които ще търпят
занапред в резултат на смъртта на сина им Ст. П. И., ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането –
16.10.2014 год., до окончателно изплащане на сумите. Претендират и деловодни
разноски.
Представени са писмени доказателства по опис.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на молбата от ЕТ
„С.Б.И.“***, чрез пълномощника – адв. Г.Г. от САК, с представено пълномощно, с който на първо място
се навеждат доводи за недопустимост на предявените искове, поради липса на
валидно трудово правоотношение между ответника и наследодателя на ищците. В
тази връзка се оспорват част от представените с ИМ писмени доказателства, а
именно Разпореждане и Протокол за приемане на злополуката като трудова по
смисъла на чл. 55 от КСО. Представен е препис от влязла в сила Присъда № 10/ 16.03.2016
год. по НОХ дело № 51/ 2016 год. на ОС – Вр., ведно с мотивите,
видно от която подсъдимият по същото дело – О.И.Б. *** е бил признат за виновен
в извършено престъпление по чл. 123, ал.1, предл. 2
от НК и осъден на 2 (две) години Лишаване от свобода, изпълнението на което
наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 4
години. На следващо място, с отговора се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателя на
ищците, поради допусната груба небрежност от негова страна. В заключение, ответникът
моли съда така предявените искове да бъдат отхвърлени като недопустими и
производството по делото да бъде прекратено, а в случай, че съдът приеме
исковете за допустими, същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Алтернативно,
да бъде намален размера на претендираното обезщетение
като прекомерно завишен. Претендират се разноски по делото.
Ищците – редовно призовани, в
съдебното заседание не се явяват, но се представляват от адв.
П.Ш. от ТАК, с представено пълномощно. Процесуалният представител поддържа исковата
молба, позовава се на писмени и гласни доказателства. По негово искане, с
протоколно определение в о.с.з. на 31.05.2017 год., на основание чл. 214, ал.1 ГПК съдът е допуснал изменение на размера на предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ за сумите от по 100 000 (сто
хиляди) лева, като същите се считат предявени за суми в размер на по
120 000 (сто и двадесет хиляди) лева – за всеки от двамата ищци, ведно със
законната лихва за забава от датата на настъпване на увреждането – 16.10.2014 год.,
до окончателното им изплащане. В хода по същество и допълнително представена писмена защита проц. представител излага подробни доводи за допустимост и
основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени в пълен
размер. Претендира и представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът – редовно призован, в о.с.з. се
представлява от адв. Св. Б. от АК
С., преупълномощена от адв.
Г.Г. – САК, с представено по делото пълномощно. С
оглед отговора на молбата, процесуалният представител навежда доводи за недопустимост
на предявените искове и
моли производството по делото
да бъде прекратено. При условията на евентуалност оспорва предявените искове изцяло и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В представена по делото писмена защита пълномощникът на ответната страна
– адв. Г. излага твърдения за липса на валидно трудово правоотношение между наследодателя на ищците и ответника, поради което счита,
че исковете са недопустими и настоящото
производство следва да бъде
прекратено. По съществото
на спора, излага съображения
за неоснователност на исковите
претенции с оглед на това, че трето лице е осъдено за причинена смърт по непредпазливост, както и че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. В този смисъл моли исковете да бъдат отхвърлени, алтернативно да бъде намален размера на претендираните
обезщетения като прекомерно завишен поради съпричиняване от страна на
пострадалия. Претендира деловодни разноски.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по
вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
От фактическа страна:
Предявените
искове са допустими.
Активната
процесуална легитимация на ищците се установява от представеното и прието по
делото удостоверение за наследници на Ст. П. И., починал на 16.10.2014 год. /Акт за смърт № 0013/
17.10.2014 год., съставен в с. Г., обл. Вр./, а пасивната процесуална
легитимация на ответника – от представената справка от ТР за актуално
състояние.
Спорно по делото е съществувало ли е трудово правоотношение между
наследодателя на ищците Ст. И. и едноличния търговец – ответник в настоящото
производство.
От представите и вложени в делото писмени доказателства – Разпореждане
по чл. 60, ал.1 от КСО с номер 66 от 23.01.2015 год. на НОИ, ТП гр. Пл.; Протокол № 05/ 30.12.2014 год. на ТП на НОИ – гр. Вр. за
резултатите от разследване на злополуката, станала на 16.10.2014 год. със Ст. П. И. и
осигурителя ЕТ „С.И.“***; Декларация за трудова злополука № 66/ 12.11.2014 год.
и Граждански договор от 15.10.2014 год. за извършване на работа с личен труд, се
установява по несъмнен начин, че на 16.10.2014 год. при работодателя – ЕТ „С.И.“***,
е настъпила трудова злополука с пострадал Ст. И., ЕГН **********, на длъжност при ответника към процесната дата „общ работник“, т.е. страните са били в
трудово-правно отношение.
Установява се, че злополуката е настъпила край с. Г., Вр. област, по време на сеитба, като при
разтоварване „гондола“ пълна с пшеница се е обърнала върху терена и е затиснала
намиращия се в близост до нея в този момент работник Ст. И.. Получените от последния травми са били несъвместими с
живота и същият е починал.
Представено е Разпореждане № 66 от 23.01.2015 год. на длъжностно
лице при ТП на НОИ – гр. Пл., видно от което на основание чл. 60, ал.1
от Кодекса за социално осигуряване декларираната от ответника злополука
вх.№ 66 от 12.11.2014 год., станала със Ст. П. И. на 16.10.2014 год. е приета за трудова злополука по чл. 55,
ал.1 от КСО. Прието е, че злополуката е станала през работно време, на
работното място и в обичайната обстановка, при която протича престирането на работна сила чрез личен труд.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите: Н. Цв. С., И. Д. Д., О.И.Б. и Кр. В. К.
От показанията на св. Н. С. се
установява, че познава ищците отдавна, поддържала е и продължава да поддържа
контакти с тях. Присъствала е на погребението на починалия им син Ст. и е възприела лично психичното им състояние в този момент. Било
много тежко, двамата непрекъснато плачели и питали къде е синът им. Наложило се
тя да потърси от съседи успокояващи лекарства, които да им даде. След смъртта
на Ст. И. и до
сега почти ежедневно разговаря по телефона с ищцата, а през почивните дни
посещава и дома й. Свидетелката твърди, че обстановката там вече не е същата, ищците
не се събират с приятели и съседи, не празнуват. Всеки път, когато ги посети, В.И.
отново й разказва за инцидента със Ст., говори за това колко много са разчитали
на неговата помощ във всичко и колко много им липсва детето. С. твърди, че ищците са различни от преди, никой
от тях вече не се шегува и не се смее. П.И. дори изпитва вина, ако за момент
забрави за смъртта на сина си и неволно се засмее. Споделя, че преди време във
връзка с психичното си състояние В.И. е търсила помощ от лекар-специалист, били
й предписани медикаменти и известно време ги приемала, но после се почувствала
зле от тях и това наложило да ги спре.
Св. И. Д. заявява, че познава сем. И., с които са съседи. Бил е
приятел с техния син Ст. Твърди, че семейството било много сплотено, всички
разчитали един на друг и си помагали взаимно. След смъртта на Ст. родителите му били много разстроени, а впоследствие се затворили
за близки и приятели, у тях станало мрачно. Продължават да тъгуват за сина си и
ежеседмично посещават гроба му.
От твърденията, съдържащи се в показанията на тези свидетели, се
установява, че загубата на Ст. е променила психо-емоционалната
сфера на ищците. Преждевременната и неочаквана смърт на сина им е променила коренно
живота на двамата. Болката, мъката и страданията са факти, които ще продължат
да им тежат и занапред. Несъмнено най-голямата и тежка загуба за родителите е
тази на дете, на което те са разчитали за в бъдеще и със смъртта на което са
били лишени от неговата духовна, физическа и материална подкрепа, която са
имали и са щели да получат на старини, особено с напредването на възрастта.
По искане на ответника по делото са разпитани като свидетели – О.И.Б.
и Кр. В. К.
От показанията на първия се установява, че към момента на настъпване на
злополуката е работил като „шофьор” при ЕТ „С.И.“. От разпита на
същия свидетел става ясно, че злополуката е станала през есента на 2014 год. край
с. Г. Свидетелят управлявал т.а. Ман с прикачено към него самосвално
ремарке – тип „гондола“, пълно с пшеница за посев, която е следвало да разтовари
в земеделски блок. В този ден времето било дъждовно. Рано сутринта, когато
пристигнал на място, се оказало, че било кално и не можел да влезе с автомобила
в полето. Б. спрял превозното средство на пътя, плътно вдясно, от където
трябвало да се извърши разтоварването. По същото време на мястото били двама общи
работници при едноличния търговец, един от които пострадалият С.И. и фадромиста – св. Кр. К. Задължение на общите работници било да
отварят и затварят люковете на ремаркето, намиращи се
в задната му част, за разтоварване на зърното. След като св. Б. вдигнел „гондолата“,
двамата отваряли люковете, за да се изсипе зърното в
коша на фадрома, която после го превозвала до
трактори със сеялки в земеделския блок. Б. вдигнал „гондолата“ и направил едно
разтоварване на част от зърното във фадромата. При следващо
разтоварване, непосредствено след като процесът по изсипване на зърното
приключил и люковете на ремаркето били затворени,
свидетелят предприел действия по спускане на „гондолата“. В този момент чул
изскърцване, след което усетил усукване. Скочил от кабината на автомобила и
видял, че „гондолата“ се е откъснала и е паднала на лявата си страна в
крайпътните храсти. Впоследствие заедно с другите работници установили, че
Станислав е бил затиснат от ремаркето.
От разпита на св. Кр. К. – фадромист, се
установява, че малко преди инцидента, след като кошът на фадромата
бил натоварен със зърно, с превозното средство и друг общ работник той се
отправил към тракторите в земеделския блок. На разстояние от около 20-30 м. от
камиона чул силен гръм, а после видял, че „гондолата“ се е обърнала. В този
момент всички били изплашени, но се събрали на мястото и започнали да се търсят
един друг. Установили, че Ст. липсва. Св. К. се опитал да вдигне с фадромата
падналото ремарке, но успял да го повдигне на височина едва около 20-30 см. Именно
тогава работниците констатирали, че И. е под гондолата и е бил „смачкан“ от нея.
За инцидента незабавно уведомили на спешния тел. 112 и след известно време на
място пристигнали пожарникари и служители от „Гражданска защита“, а по-късно
полицаи и разследващи органи.
Свидетелите Б. и К. твърдят, че в базата на ответника в гр. К. на работниците са били провеждани инструктажи по
безопасност на труда, както и че самите те взаимно са се предупреждавали да
внимават и да се пазят по време на работата с техниката и машините. Двамата
заявяват, че на никого от тях обаче от работодателя не са били вменявани
задължения за водене на инструктажите. Свидетелстват още, че пострадалият И. е
работил във фирмата седмица или две преди деня на злополуката.
Видно от представената по делото Присъда № 10 от 16.03.2016 год.
по НОХД № 51/ 2016 год. на ОС – Вр., със същата свидетелят О.Б. е бил признат
за виновен в това, че: на 16.10.2014 год., около 06:00 ч., на пътя гр. Кр. – с. Г., в
местността „Прийово“, на 3 км. преди с. Г., като шофьор на влекач с ДКН ******** и прикачено към него самосвално
ремарке марка „ОВА“ с ДКН ********, собственост на ЕТ „С.И.“***, поради немарливо изпълнение
на товаро-разтоварни работи, представляващи правно
регламентирана дейност, източник на повишена опасност – разтоварване на пшеница
за посев, е нарушил разпоредбите на чл. 19, т.1 от Наредба № 12/ 30.12.2005
год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на товаро- разтоварни работи на Министъра на труда и
социалната политика, като е допуснал присъствие на хора в зоната на възможно
падане на товара; чл. 24, ал.1, т.1 от същата Наредба и т.9, раздел ІІІ от Инструкция за безопасна
работа при товаро-разтоварна дейност с автомобили и
ремаркета, издадена от ЕТ „С.И.“***, като е извършил разтоварване на посевния материал
чрез вдигане на коша на самосвалното ремарке, при
напречен наклон на терена по-голям от 6%, което не е било съобразено с
натоварването на пътното превозно средство и не е била осигурена неговата
устойчивост и по непредпазливост е причинил смъртта на Ст. П. И.,***, и е осъден за извършено престъпление по чл.
123, ал.1, предл. 2 от Наказателния кодекс на 2 (две)
години Лишаване от свобода – условно, с четиригодишен изпитателен срок. От
мотивите на постановената и влязла в сила присъда е видно, че причина за
настъпилата злополука е преобръщането на самосвалното
ремарке, поради загуба на напречна устойчивост спрямо рамата на превозното
средство, а причината за смъртта на Ст. И. е
механична асфикция от притискане на гръдния кош и
корема, довела до остра сърдечно-съдова недостатъчност, която е в пряка причинно-следствена
връзка с възникналия инцидент.
От представения от ищците и приет по делото Протокол № 05 от
30.12.2014 год. на ТП на НОИ – гр. Вр. за резултатите от извършеното разследване на злополуката,
станала на 16.10.2014 год. със Ст. П. И., се установява, че работодателят ЕТ „С.И.“ е допуснал
нарушения на следните разпоредби:
- чл. 16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ – При осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен
да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и
по безопасен начин;
- чл. 194, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания на ЗБУТ
на работните места и при използването на работното оборудване – работещите
трябва да имат безопасен достъп и да са в безопасност във всички места и зони,
където се извършва производствена дейност и операции по настройване и
поддържане на работното оборудване;
- чл. 4, ал.1, т.1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 год. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи – Работодателят предприема всички
необходими мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товаро-разтоварни работи, а в случаите,
когато те се извършват ръчно – за предотвратяване или намаляване на ръчната
работа с товари.
По делото е
назначена и приета автотехническа експертиза, която
съдът приема като обективна и коректно изготвена, и която не е оспорена от
страните. От заключението на вещото
лице се установява, че на процесната дата –
16.10.2014 год., при изпълнение на разтоварни работи на посевен материал –
пшеница от самосвално ремарке тип „гондола“ рег № ********, влачено от товарен автомобил МАН рег.№ ********, поради влажно и кално време автомобилът
е спрян на неподходяща площадка за извършване на товаро-разтоварни
дейности – с напречен наклон, според протокола за оглед на местопроизшествието
денивелацията е 11 см. на 6 м. ширина на пътното платно, а според мотивите към
присъдата напречния наклон на терена е по-голям от 6%. Допълнително този наклон
се увеличава от обстоятелството, че левите гуми на автомобила са на асфалта, а
десните на банкета, който е по-ниско, следствие влажната почва колелата
намиращи се на банкета потъват, което допълнително увеличава наклона, а
следствие гравитацията насипния товар /пшеницата/ се стича към по-ниската
страна на гондолата, в случая дясната, става преразпределение на товара.
При повдигане на самосвалния кош за
разтоварване се повдига и масовия център нагоре и проекцията на вектора маса
излиза извън габарита на автомобила. Колкото по-високо е вдигнат коша, толкова
по-голямо е рамото на силата, стремяща се към преобръщане на гондолата.
Настъпва момент, в който равновесието на системата е преодоляно, гондолата
пропада надясно, спрямо посоката на движението на автомобила, като същевременно
се скъсва и основата на захващането на силовия цилиндър към рамата на
автомобила. Процесът на падането и скъсването на основата е мигновен и почти не
позволява на намиращия се в обсега на падащото ремарке да се спаси.
От свидетелските показания и от мотивите към Присъда № 10/
16.03.2016 год. по НОХД № 51/ 2016 год. на ОС – Вр. може да се направи обосновано
предположение, че по време на инцидента пострадалият Ст. И. се е намирал в непосредствена близост до средата на
дясната странична част на ремаркето, което е било в процес на прибиране.
Относно техническата възможност да се предотврати произшествието с
оглед действията на пострадалия експертизата счита, че в момента на
произшествието пострадалият не би трябвало да бъде на това място. След
зареждането на коша на фадромата и затваряне на люковете двамата общи работници – К. Т. и Ст. И., е следвало да се отдалечат на безопасно място от
гондолата, така в случай на авария, те не биха били засегнати от нея, т.е. не
би се получило затискането на последния, довело до неговата смърт.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът прие
следното:
В рамките на настоящото производство ищците
В. и П.И., в качеството си на наследници на Ст. П. И., са
предявили искове с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ за репариране на неимуществени
вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, при която е била причинена
смъртта на сина им Ст. И..
Легалното определение на трудова злополука
е дадено в разпоредбата на чл. 55, ал.1 от КСО. Според дадената в закона
дефиниция, това е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и
във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или
смърт.
Установяването на факта на злополуката и
признаването й за трудова се извършва по реда на чл. 57 – чл. 60 от КСО и
приетата от Министерски съвет на основание чл. 57, ал.3 КСО Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/.
Процедурата по установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки преминава през установително по своето естество производство,
предназначено да установи обстоятелствата, при които злополуката е настъпила, а
впоследствие се извършва и оценка, като се определя правната квалификация на
злополуката като трудова. Съгласно действащата нормативна уредба, това
производство се осъществява от длъжностно лице при ТП на НОИ, което е
компетентно въз основа на събраните документи да издаде разпореждане, с което да
квалифицира злополуката като трудова или да не признае трудовия й характер.
Разпореждането на длъжностното лице от ТП на НОИ подлежи на обжалване пред
ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, а разпореждането на
ръководителя се обжалва съгласно чл. 118 КСО пред Административните съдилища по
реда на АПК. Необжалването на административния, респ. съдебния акт, установяващ
злополуката и характера й на трудова, и влизането на този акт в законна сила,
прегражда пътя за оборване на направената вече констатация за наличие на
злополука и квалификацията й като трудова в последващо
съдебно производство, образувано на основание чл. 200 КТ. В рамките на
настоящото производство страните не спорят, че Разпореждане № 66 от 23.01.2015
год. на ТП на НОИ – гр. Пл. е влязло в сила, поради което съдът е обвързан от
направените констатации относно обстоятелствата, че на посочената дата е
станала злополука, която е квалифицирана като трудова.
По силата на чл. 200 от КТ, за вреди от
трудова злополука …, които са причинили … смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг
работник или служител има вина за настъпването им. За да бъде реализирана
имуществената отговорност на работодателя, следва да са налице кумулативно
дадени предпоставки, а именно: наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова
злополука, както и вреди, причинени от нея. В разглеждания случай безспорно се
установява, че между починалия Ст. И. и работодателя ЕТ „С.И.“ е било налице трудово-правно
отношение. Самият ответник, в качеството си на работодател, е подал декларация
за трудова злополука с пострадал С. П. И., на длъжност при него „общ работник“. Безспорно установено по делото
е, че по време на изпълнение на трудовите си задължения работникът И. е
претърпял злополука, вследствие на която е настъпила неговата смърт. Несъмнено,
в резултат на това за наследниците на същия са настъпили неимуществени вреди –
болки, страдания, емоционални възприятия.
Според чл. 201, ал.1 от КТ работодателят
не отговаря при предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено
увреждането (настоящият случай не е такъв), а съгласно разпоредбата на ал.2 на
този текст отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Последната
се оценява като поведение, при което пострадалият не е положил дължимата грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. По реда на чл. 201,
ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали само в изключителни
случаи – само когато пострадалият е допуснал груба небрежност, т.е. проявил е
липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни технологични
правила и правила за безопасност, като отговорността на работодателя се
намалява в съответната степен. Вината на пострадалия не може да се предполага,
като доказателствената тежест за наличието на
предпоставките по чл. 201, ал.2 от КТ е на работодателя. Не всяко съпричиняване обаче е основание за намаляване на дължимото
от работодателя обезщетение. Иначе казано, в хипотезата на чл. 201, ал.2 КТ
правно релевантна е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност, която
по своето съдържание съответства на самонадеяността (съзнаваната небрежност).
По аргумент за противното, при обикновена (несъзнавана) небрежност компенсация
на вините, т.е. намаляване на размера на дължимото от работодателя обезщетение,
е недопустимо. Съобразявайки доказателствата по делото, съдът намира, че
възражението на ответника относно приложението на чл. 201, ал.2 КТ, не се
оправдава от фактическа и правна страна. В
случая, при липсата на доказателства за наличие на система за осигуряване на
правила за безопасност от страна на работодателя (прим.
книги за инструктаж по безопасност при работа; правилник за вътрешния трудов
ред; въведени правила за извършване на товаро-разтоварна
дейност и др.), за конкретните действия на работника И., довели до увреждането,
възражението на ответника за съпричиняване поради
проявена от него груба небрежност не е доказано. Дори да се приеме, че
работникът И. е бил инструктиран за безопасните условия на труд и
предупреждаван преди инцидента от свидетелите Б. и К., че не трябва да стои отстрани на
ремаркето на товарния автомобил, то видно от заключението на вещото лице, в
момента на злополуката той действително се е намирал в непосредствена близост
до средата на дясната странична част на ремаркето, което в този момент е било в
процес на прибиране, но процесът за падането и скъсването на основата на
захващането на силовия цилиндър към рамата на автомобила е бил мигновен и не е
позволил на намиращия се в обсега на падащото ремарке да се спаси. С оглед на
това, поддържаните от ответника основания за проявена от страна на пострадалия
груба небрежност, съдът намира за недоказани. В разглеждания случай несъмнено се
касае за допусната от трето лице (св. О.Б. – шофьор на т.а.) небрежност при
извършване на товаро-разтоварни работи, изразяваща се
в неправилното паркиране на автомобила на пътя предвид атмосферните условия в този
момент, релефа на местността, намиращия се в ремаркето товар и т.н. и явно настъпило
случайно събитие (скъсване на основата на крика от шасито
на автомобила), все обстоятелства, които по никакъв начин не са зависели от
действията на пострадалия И. (дори и неправилни) и са били непреодолими. В тази
връзка, само за пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 202 от КТ – за
изплатено на пострадалия или негови наследници обезщетение работодателят има
право на регресен иск срещу виновните работници или
служители.
В Протокола за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, станала на 16.10.2014 год., който е валиден до доказване на
противното, е посочено, че работодателят – ответник не е спазил изискванията на
чл. 16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ; чл. 194,
ал.1 от Наредба № 7, а именно: „Работещите трябва да имат безопасен достъп и да
са в безопасност във всички места и зони, където се извършва производствена
дейност и операции по настройване и поддържане на работното оборудване“ и чл.
4, ал.1, т.1 от Наредба № 12/ 30.12.2005 год. – „Работодателят
предприема всички необходими мерки за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товаро-разтоварни
работи, а в случаите, когато те се извършват ръчно – за предотвратяване или
намаляване на ръчната работа с товари“.
Както беше посочено
по-горе, в хипотезата на чл. 201, ал.2 КТ вината на пострадалия не може да се
предполага. Изводът за наличието на груба небрежност не може да се основава на
предположения. Не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда трябва
да мотивира приложението на чл. 201, ал.2 от КТ, тъй като от съществено
значение е причинната връзка между предприетите действия от страна на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Преценката за положената грижа е
в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката,
от поведението на работника, съпоставяйки го с изискванията как е следвало да
процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. По делото не
се установява пострадалият И. сам да е предприел действия по разтоварването на
посевния материал от ремаркето на товарния автомобил. Напротив, същият е
изпълнявал задълженията си заедно с друг работник, като е отварял и затварял люковете, монтирани в задната част на ремаркето, за
изсипване на част от товара в коша на фадромата. При
поредно разтоварване и след затваряне на люковете,
непосредствено преди инцидента, никой от свидетелите не е забелязал къде точно се
намира И., респ. няма данни същият да е бил предупреден от някого да не стои в
обсега на ремаркето. Обстоятелството, че същият явно е бил в близост и отстрани
на прибиращото се в момента ремарке, място, на което не би трябвало да се
намира, в случай, че е бил надлежно инструктиран от работодателя при евентуално
наличие на утвърдени от него правила или инструкции за безопасна работа при извършване
на товаро-разтоварна дейност, не може да се приеме,
че е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Още повече, че в
случая е налице допуснато от друг работник нарушение на правилата за безопасна
работа при извършване на разтоварването на посевния материал, както и внезапно
възникнала техническа повреда в хидравличната система за повдигане и спускане
на ремаркето. Повредата е станала мигновено и пострадалият не е имал възможност
да се отстрани своевременно на безопасно място, за да предотврати или намали
пораженията. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че категоричен извод
за допусната от страна на С.И. груба небрежност не може да се направи. С оглед
липсата на каквито и да е доказателства, че работникът И. е бил запознат от
работодателя с основните правила за безопасност при работа, в т.ч. извършване
на товаро-разтоварна дейност, съдът не приема
наличието на груба небрежност от страна на пострадалия, тъй като същият не е
бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на вредоносните последици.
В настоящия казус, с оглед така очертаната
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът намира че са
налице горните кумулативно необходими предпоставки – установи се, че е налице
трудова злополука, квалифицирана като такава по предвидения в КСО ред,
причинила тежки травматични увреждания на наследодателя на ищците, довели до
неговата смърт. Безспорно е установено, че трудовата злополука е настъпила във
връзка с изпълнение на възложената на Ст. И. работа, като „общ работник” при извършване на товаро-разтоварни действия по време на сеитба в землището
на с. Г. С оглед на тези данни съдът намира, че в съответствие с чл. 200, ал.1
от КТ следва да бъде ангажирана безвиновната отговорност
на работодателя ЕТ „С.И.“ за причинените от трудовата злополука на ищците
неимуществени вреди.
Обезщетението за
неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява
страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на
починалия. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране
на вредите на увреденото лице, но и индивидуална преценка на неимуществените
вреди, понесени от ищците В. и П.И., като се имат предвид множество
обстоятелства и взаимовръзки.
Безспорно установено по
делото е, че между родителите и сина са съществували емоционално близки
отношения на уважение, обич, доверие и взаимопомощ и е нормално родителите да
изпитват страдания от загубата на детето си. Човешкият живот няма цена и
претърпените неимуществени вреди от близките на починалото лице са неизмерими с
пари, още повече, когато дете почине преди родителите си. Макар и да не са в
напреднала възраст ищците, явно починалият е осъществявал активни грижи за тях,
всеки ден. В техния живот е настъпила тежка житейска ситуация, тъй като те са
загубили детето си, а в тази насока съдът съобрази уникалността, незаменимостта на същото за неговия родител, независимо от
броя на децата. Загубата на дете причинява дълбока скръб на всяка майка и всеки
баща, душевни страдания и е незаличима травма.
С оглед претърпените болки и страдания от
ищците В. и П.И., в резултат на настъпилата трудовата злополука и причинена
смърт на сина им Ст., след допуснато изменение на иска по реда
на чл. 214 от ГПК, същите претендират обезщетения за неимуществени вреди от по
120 000 лв. – за всеки от тях.
Така заявените претенциии, съдът
намира за частично основателни.
Настоящият съдебен състав
приема, съобразявайки обстоятелствата, при които е настъпила злополуката,
липсата на груба небрежност от страна на пострадалия Ст. И., внезапността на събитието, трудоспособната възраст на
починалия, който е бил на 21 години към
момента на смъртта си, близостта и емоционалните връзки между членовете на
семейството, тежестта на травмата за майката и бащата, загубата на духовна и
материална опора за тях, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени
вреди възлиза на суми в размер от по 100 000 лв. – за всеки от тях, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 16.10.2014
год., като за разликата до 120 000 лв. за всеки от двата иска, т.е. за
сумите от по 20 000 лв. исковете се явяват неоснователни и недоказани.
Горните суми ще следва да се присъдят
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.10.2014 год., съгласно
чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
При този изход на процеса, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА
ответникът следва да заплати на ищците разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част на исковите претенции, които в конкретния случай се изчисляват
на сума общо в размер на 7 400 лв.
На основание чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати и държавна такса върху уважения размер на исковите претенции, която
се изчислява на сумата от 8 000 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения,
Кж Районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 200, ал.1 от КТ Едноличен търговец „С.И.“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Кн., обл. Пл., ул. „С.“ № **,
представляван от С.Б.И., чрез пълномощника – адв. Г.Г. от САК, да
заплати на В.Т.И., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния представител – адв. П.Ш. от ТАК, сумата
от 100 000 (сто хиляди) лева – обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, претърпени, търпяни и които ще се търпят
занапред в резултат на смъртта на нейния син Ст. П. И.,***, починал на 16.10.2014 год., вследствие на трудова
злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането –16.10.2014 год., до окончателното изплащане на сумата, като за
горницата до 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 200, ал.1 от КТ Едноличен търговец „С.И.“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Кн., обл. Пл., ул. ул. „С.“ № **,
представляван от С.Б.И., чрез пълномощника – адв. Г.Г. от САК, да заплати на П.С.И., с ЕГН **********,***,
чрез процесуалния представител – адв. П.Ш. от ТАК, сумата от 100 000 (сто хиляди) лева
– обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени, търпяни и които ще се търпят занапред в резултат на смъртта
на неговия син Ст. П. И.,***, починал на 16.10.2014 год., вследствие на трудова
злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането –16.10.2014 год., до окончателното изплащане на сумата, като за
горницата до 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата ЕТ „С.И.“, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., обл. Пл., ул. „С.“ № **,
представляван от С.Б.И., да заплати на адвокат П.И.Ш. от Т. АК, със служебен адрес: гр. С., ул. „Л. Ст.“ № *, ет. *, офис ***, като процесуален представител на В.Т.И.,
с ЕГН ********** и П.С.И., с ЕГН ********** – двамата с постоянен адрес: ***, сумата от
7 400 лв. (седем хиляди и четиристотин лева) – разноски за настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЕТ „С.И.“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Кн., обл. Пл., ул. „С.“ № **,
представляван от С.Б.И., да заплати по приходната сметка на
Районен съд – гр. Кн. държавна такса в размер на 8 000 лв. (осем хиляди лева).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пл. окръжен съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщението до страните (чрез процесуалните им представители), че е
изготвено.
СЪДИЯ в РС Кнежа: