№ 231 / 17.7.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
ГР.МОНТАНА, 17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана...…….……...наказателна колегия в публично
заседание на 22 юни…..........……..………..….……………………………….
през две хиляди и. двадесета година..........…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова....….……..………………и. в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..……………………….........……....АН дело 184 по описа
за 2020г…………………………………....и. за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и. сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-004156/ 20.01.2020г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на И..П. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лева и. лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и. на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал И..П. xxx, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като развива конкретни доводи. Пълномощникът му в съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата. Представя и. писмена защита.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и. не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и. гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и. посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и. от страна, имаща правен интерес и. процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и. събраните по делото писмени и. гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателят И..П.П. е съставен АУАН за това, че на 13.12.2019г. в 23.25 часа в град Монтана на ул.”Филип Тотьо” до кръстовището с ул.”И.. Вазов” е управлявал лек автомобил „А. К. 5.” с XXXX , като в 23.35 часа отказва да се изпробва с техническо средство „Алкотест 7510”, с фабр.№ARBB-0007 за употреба на алкохол. Водачът – жалбоподател е лъхал на алкохол и. е бил видимо повлиян от него. Сам жалбоподателят е заявил на проверяващите, че е употребил 1 бира. Издаден му е талон за изследване с № 0063139. На същият е вписано, че отказва да даде кръвна проба-арг.л.13 от делото.
Проверяващите счели, че това е нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП и. му съставили акта за установяване на административно нарушение, който бил получен без възражения. В срокът по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят е подал писмени възражения-арг.л.9 от делото, като не е оспорил нарушението и. е навел доводи без всякакво правно значение.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и. атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и. наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събрани в хода на въззивното производство доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:
Атакуваното наказателното постановление е издадено за това, че жалбоподателя е отказал проверка с техническо средство и. кръвно изследване. Въз основа на това е санкциониран по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Безспорно е установен този факт по делото и. спор по него между страните няма.
Спорното по делото е дали деянието, което е осъществил жалбоподателя съставлява нарушение на чл.6 от ЗАНН, правилно ли е определена нарушената и. санкционната норма, допуснати ли са в хода на производството съществени нарушения на процесуалните правила, извършено ли е деянието виновно, правилно ли е определен размера на наложеното наказание.
По делото са събрани писмени и. гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Ц.В.И.. - актосъставител и. Г.Ц.И.. - свидетел по установяване на нарушението. От показанията на тези свидетели се установява фактическата обстановка и. начина на извършената проверка. Същите следва да бъдат особено ценени предвид обстоятелството, че липсва всякаква индиция за заинтересованосТ.
Съдът кредитира и. показанията на свидетелите К. Ц. Т. и. Ю. Д. А.. От техните показания се установява емоционалното състояние на жалбоподателя, но по същество те се явяват показания извън предмета на доказване и. имат статут на едно правно нищо. Такова значение имат и. представените по делото писмени доказателства – препис – извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници-л.37-39 от делото.
Безспорно е и. в теорията и. практиката, че АУАН в административнонаказателното производство е аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и. предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и. субективна страна, както и. фактите, сочещи на връзката между инкриминираното деяние и. лицето, сочено като нарушител. Срещу тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл свидетелските показания на Т. и. А., и. представените писмени доказателства от л.37-39 от делото не са във връзка със съставомерни признаци на вмененото нарушение на нарушителя.
Независимо от този факт съдът ги приема и. кредитира, тъй като изясняват до някаква степен фактическата обстановка.
Пълномощникът на жалбоподателя навежда доводи, че НП е незаконосъобразно, тъй като административнонаказващият орган не е направил обективна преценка на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като има решение на АНО - арг.л.11 от делото, където след преценка на възраженията на наказания, подадени в срокът по чл.44 от ЗАНН и. събраните доказателства е взел решение, че липсват основания за прилагане на чл.28 и. чл.29 от ЗАНН.
Наведени са още доводи, че не е предоставена възможност на жалбоподателя да представи доказателства, че не е бил употребил алкохол. Събирането на такива доказателства е извън предмета на вмененото нарушение и. предмета на доказване в процеса. На жалбоподателя е реализирана административнонаказателна отговорност за отказ за проверка с техническо средство и. кръвно изследване, а не за употреба на алкохол. Нещо повече, този факт е изяснен по делото, тъй като както в АУАН, така и. в НП е вписано, че по думи на водача „...е изпил една бира...”. Възражения по тази констатация не са направени в АУАН, нито с възражението подадено в срокът по чл.44 от ЗАНН. Това обаче се явява ирелевантно обстоятелство.
Наведени са още доводи от пълномощника на наказаното лице, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН от съда, предвид обстоятелството, че случаят е маловажен.
Съдът намира това възражение за неоснователно. С оглед вида на нарушението и. неговата обществена опасност не би могло да се приеме за маловажен случай.
Пълномощникът на жалбоподателя навежда доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът намира, че така описаното в АУАН деяние е несъставомерно по чл.174 ал.3 ЗДВП по следните съображения:
Трайна е съдебната практика, че посочената норма въвежда, както позитивно правно правило за поведение, така и. предвиждащата се санкция за нарушаването му.
Също така трайно се приема в съдебната практика, че нормата съдържа няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и. на само една от тях, но е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени и. няколко от формите на изпълнителното деяние.
За да се разбере обаче какви са съставомерните признаци на отделните форми на изпълнителното деяние, не е достатъчен само буквалния прочит на разпоредбата на чл.174 ал.3 ЗДвП, а тя следва да се тълкува систематически с разпоредбите на чл.3 - 7 от Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и./ или наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. ДВ, бр. 81 от 2018г.).
Първата уредена хипотеза в чл.174 ал.3 ЗДвП е когато водачът откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. В чл.3а Т.1 от Наредба № 1/ 19 юли 2017г. обаче е посочено, че когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест, концентрацията на алкохол в кръвтта се установява чрез доказателствен анализатор или с медицинско и. химическо изследване.
Налага се извод, че в случай, че лицето откаже изследване с техническо средство, но се подложи на изследване с доказателствен анализатор или в указания в талона срок се яви в указаното медицинско заведение, за да даде кръвна проба за медицинско и. химическо изследване, деянието не е обществено опасно, доколкото възможността за установяване действителната концентрация на алкохол в кръвта не е възпрепятствана. От гореизложеното се налага стеснително тълкуване на нормата, като се приеме, че тази норма обхваща само случаите, при които кумулативно са налице двете посочени условия: 1. лицето да е отказало да бъде изследвано с техническо средство и. 2. след това лицето да не се е подложило на изследване с доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за изследване.
На първо място, в случая с АУАН и. с НП на дееца е вменено извършването на нарушение по първата хипотеза. В АУАН са изложени факти само за наличието на първото условие. Липсват каквито и. да било факти за наличието или не на второто условие. Тоест деянието, описано в АУАН се явява несъставомерно по чл.174 ал.3 ЗДвП.
Нито в АУАН, нито в НП са посочени всички съставомерни признаци на вмененото нарушение, тъй като това е същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на административнонаказателното производство, Т.е към момента на съставяне на АУАН. Очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап- за първи път в Наказателното постановление или на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН. Не може да бъде ангажирана отговорност въз основа на обстоятелства, които са посочени за първи път в Наказателното постановление или са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и. респективно са извън предмета на доказване.
На второ място, с обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.174 ал.3, предложение първо от ЗДвП („Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и./или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и. вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и./или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и. глоба 2000 лв.”) за това, че на 13.12.2019 год. около 23.25 часа в гр.Монтана при управление лек автомобил бил спряна за проверка, отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ за установяване употребата на алкохол, като е посочено още, че на жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта № 0063139.
Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства е уреден в Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и./или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.3, ал.1 и. чл.3а, Т.1 от Наредбата проверката от контролните органи за употреба на алкохол се извършва на място с техническо средство, а когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство – с доказателствен анализатор или с медицинско и. химическо лабораторно изследване, като по аргумент от чл.6, ал.4 от Наредбата изборът по кой от тези два начина да се извърши проверката е предоставен на лицето.
В случая, видно от издадения на жалбоподателя талон за изследване – л.13 от делото, на последния е било дадено предписание къде и. кога да се яви за медицинско и. химическо изследване, но без да е отразен неговия избор за начина на извършване на проверката (с доказателствен анализатор или с медицинско и. химическо лабораторно изследване).
В същия този талон за медицинско изследване наказаният е отразил, че отказва вземане на кръв. По делото обаче не са представени доказателства, че жалбоподателят е отказал изследване и. с доказателствен анализатор. Липсата на дадена и. указана възможност за упражняване на заложеното от законодателя право на избор на метода, по който да бъдеш изследван, се равнява на липса на отказ, респективно липса на състав на нарушението по чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата. Нещо повече, в приложения по делото талон за изследване е видно, че няма подпис на провереното лице. От показанията на свидетелите Ц.И.. и. Г.И.. се установява, че изобщо такава възможност не е предлагана на наказания.
При тези данни и. тъй като изборът на начин, по който да бъде извършена проверката за употреба на алкохол (с техническо средство, с доказателствен анализатор или с медицинско и. химическо лабораторно изследване), е нормативно предоставен на водача на МПС, а не беше установено по несъмнен и. категоричен начин на жалбоподателя да е била предоставена възможност да направи този свой избор, съдът намира, че в разглеждания случай редът за установяване употребата на алкохол, визиран в Наредба, е бил нарушен, като допуснатото нарушение е съществено, тъй като рефлектира пряко и. по негативен начин върху правото на защита на жалбоподателя.
В тежест на наказващият орган е да докаже извършването на нарушението, респективно изложените в постановлението факти, което в случая не е сторено.
Предвид горното наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
Предвид гореизложените мотиви и. на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И. :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0996-004156/ 20.01.2020г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на И..П. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лева и. лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и. на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: