Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.
Велико Търново , 26.09.2019 г.
Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав,
в публично заседание на 5.09.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря Д.Бабекова
, като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. № 1892 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по спорна съдебна администрация
с правно основание чл.128 от СК .
Ищцата К.Д.А. твърди, че синът
ѝ и ответницата имат общо дете, родено през
Ответницата М.Л.Л. в отговора на исковата молба оспорва иска, като
неоснователен. Оспорва изложените фактически твърдения от ищцата. Сочи, че не е налице емоционална близост между
бабата и детето и че тя не е полагала грижи за него. Оспорва възможностите на
ищцата да се грижи за детето. Моли съда,
ако прецени, че е в интерес на детето да се постанови режим на лични контакти с
ищцата, същият да бъде съобразен с ранната му възраст и да се осъществява в присъствие на майката . В
съдебно заседание се явява лично и с адв. Х. от ВТАК. Поддържа изложеното
становище. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Детето Д. Д. С.
е родено на *** година от майка М.Л.Л. и баща Д.Г.С.. Бащата е починал
на 1.04.2019 г. , видно от препис-извлечение от акт за смърт № 0312/3.04.2019
г. Родствените връзки между ищцата по
делото и малолетното дете се установяват от приетото удостоверение за съпруг/а
и родствени връзки изх.№ 94КК-6220-2/5.06.2019 г. Ищцата е работила на длъжност
медицинска сестра в ДМСГД гр.Дебелец за периода от 1.09.1996 г. до 12.12.2005 г. , както и
като медицинска сестра в ГППМП "Хипократ" ЕООД, което се установява
от удостоверение от 4.09.2019 г., издадено от ДМСГД гр.Дебелец и от препис от
трудовата ѝ книжка. Приети са
извлечения от трафика на проведени мобилни разговори на
ответницата. От изготвения социален
доклад от Дирекция "Социално
подпомагане" гр.Велико Търново, Отдел "Закрила на детето" се
констатира, че малолетното дете Д. се отглежда от своята майка, която полага
добри грижи и задоволява всичките потребности на детето. Между двете съществува
силна емоционална връзка. По данни на майката, както и на дядото и бабата по
бащина линия, между детето и прародителите му по бащина линия не е изградена
емоционална връзка, поради епизодичните контакти между тях. Майката е заявила, че не е препятствала контактите
между детето и родителите на баща му, но те не са проявявали интерес към дъщеря
ѝ. Дядото на детето е споделил, че последно са видели внучката си преди
смъртта на сина си, но след като той
починал, не са я виждали от м. април. Според доклада в жилището, обитавано от ищцата,
към момента няма изградена детска стая, но тя и дядото на детето са заявили, че са в готовност да
преустроят стаята на сина си за внучката им. Двамата са споделили пред
социалните работници желанието си да контактуват с детето. От
своя страна майката на детето е изразила притеснения, че поради обтегнатите отношения
между нея и бабата, последната би могла да настрои детето срещу нея. По делото са събрани и гласни
доказателства. Разпитан като свидетел дядото на детето С. заяви, че въпреки
развода си с ищцата двамата поддържат много добри отношения. Излага, че тя никога не е препятствала контактите му със
сина им, макар че родителските права били предоставени на нея. Сочи, че ищцата е дългогодишна медицинска сестра с поне 30 годишен стаж, работила в Дома за
медико-социални грижи за деца, а впоследствие при лекар-педиатър. Обяснява, че
всички са присъствали на изписването на внучката им. След раждането на детето
синът му и ответницата живяли известно
време при бившата му жена, но после се изнесли на квартира. Според него, не са
били желани в дома на младите. Когато им носели някакъв багаж, той го предавал
на сина си на вратата . След заболяването на сина им и първата му операция ,
майка му поела грижите за него, тъй като той се нуждаел от постоянно
обслужване. През този период, когато ответницата идвала да го види, бившите му
жена и тъща трябвало да бъдат извън жилището. Разказва за случай, в който той,
чрез изпратен есемес е поискал да видят
детето, но не получил отговор. Отделно от това, когато отишли до яслата на
детето, оттам им отговорили, че не могат да го видят, поради наложена забрана
от майката. Излага, че всяка седмица детето е било отглеждано от баба
си по майчина линия в с.Градище. Не
счита, че има основания за влошените отношения между бившата му съпруга и
майката на Де..Според него, той лично е виждал детето около 10-15 пъти, когато
синът му и ответницата го посещавали на работното му място. Мисли, че ищцата по
никакъв начин не може да навреди на внучката си и заявява, че детето не я
познава, тъй като не е контактувало с нея, а
него разпознава като дядо, тъй като все пак са имали няколко срещи. Св. Ц. е приятелка на починалия баща на детето.
Когато имала подобни отношения и с
ответницата, тя ѝ споделяла, че майката на Д. иска да ги раздели, заради това излезли на
квартира. След втората операция на Д. през
октомври 2017 година, докато пиели кафе, ответницата заявила, че докато е жива,
няма да позволи детето да отиде в ръцете на К.. Свидетелката излага, че познава
майката на Д. от дълги години и не
смята , че тя , като баба, би навредила по някакъв начин на внучето си. Твърди,
че няколко пъти я е питала как е детето, тъй като няма контакт с него. Д. и споделял, че иска майка му и жена му да
имат нормални отношения. Св. П. познава
ищцата, като майка на Д. и е приятелка
на ответницата. На питката на детето,
която била в дома на ищцата и направило впечатление, че тя страни от
тържеството. Според нея, между ищцата и ответницата няма никакви отношения.
Разбрала за желанието на ищцата да вижда внучката си, когато ответницата
получила призовка за делото. Св.Л. е
майка на ответницата. Запознала се с
ищцата на изписването на внучката им. Останала
с лошо впечатление, защото ищцата не била подготвила нищо за отглеждането на
бебето. Докато помагала на дъщеря си за
бебето и пребивавала в дома на ищцата видяла, че те не се къпят , спят с
дрехите, в жилището било мръсно. Твърди, че преди месец ищцата ги обиждала,
заплашвала , говорела нецензурни думи. Счита, че ищцата ще навреди психически
на внучката си. Признава, че самата тя вижда детето всяка седмица , тъй като и е
хубаво да контактува с него. Ищцата лично заяви, че иска да се вижда с
детето, което е нейно внуче и част от сина ѝ. Отрича изложеното от св.Л..
Твърди, че ще осигури всичко необходимо за детето в дома си и ще поддържа нормални отношения с
майката. Ответницата от своя страна заяви, че не се противопоставя детето да
контактува с роднините си по бащина линия, но категорично иска това да става в
нейно присъствие , както с оглед ниската възраст на детето, така и за да бъде
възпитавано по начина, който тя счита за правилен.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Иск с правно основание чл.128 от СК за определяне на мерки за лични отношения между
баба и малолетната ѝ внучка.
Съгласно чл.128, ал. 1 от СК, дядото и бабата могат да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични
отношения с него, ако това е в негов интерес. Със същото право разполага и детето. Производството
е спорна съдебна администрация, при която съдът не е обвързан от направените
искания, а решава спора по целесъобразност, като е овластен да разреши по своя
преценка дали и какви мерки за лични отношения да постанови, съобразявайки се
приоритетно с интересите на детето. В Семейния кодекс няма легална дефиниция на
понятието " интерес на детето" . В разпоредбата на &1,т.5 от ДР на Закон за закрила на детето се борави с
понятието " най-добър интерес на детето". От така дефинираното
понятие може да се направи извода, че
интересът на детето се свежда до отглеждането и възпитанието му по начин, който
да му осигури нормално физическо, психическо,
интелектуално развитие, формиране
на общочовешки нравствени ценности и въобще социално развитие, което да го
подпомогне при изграждането и реализираното му като личност. Преценявайки
интереса на детето, съдът следва да съобразява индивидуалните особености на конкретния случай, физическите и психическите особености,
емоционалните връзки, пола, възрастта и миналото на детето, способността на
съответния възрастен да се грижи за него, последиците за детето и евентуалните
опасности или вреди, които биха могли да му бъдат причинени и т.н. В настоящото
производство следва да се отчетат и други значими обстоятелства, като средата и
начина на живот, съответно на детето и неговата баба, отношенията между майката
на детето и бабата, липсата на изградена
емоционална връзка между баба и внуче, причините, довели до това. Необходимо е
да се отговори на въпроса, дали е в интерес на малолетното дете да контактува с
прародителите си по бащина линия, ще
възникне ли някакъв риск за детето от установяването на такива отношения и ако се отговори
положително на първия и отрицателно на втория от тези въпроси, какви конкретни мерки на лични отношения да
постанови съдът по начин, който най-добре би охранил интереса и задоволил потребностите
на малолетното дете. Няма спор
относно житейска необходимост за всяко
дете да расте в нормална семейна среда, с двамата си родители, да контактува
с роднините си по майчина и бащина
линия, за да бъде отгледано и възпитано
по най-добрия за него начин, да придобие чувство за родова
принадлежност, което впоследствие ще му помогне при пълноценното изграждане и
на неговото семейство. Разбира се, става реч за нормалните семейни отношения, при които значимите
възрастни за детето не вредят на развитието и възпитанието му поради дефицит на
родителски капацитет, изразен по един, или друг начин. Контактите между по-възрастните членове в
разширения семеен кръг и децата, освен че са разписани като тяхно право в
закона, са обичайни за българската народност и традиции, според които
по-възрастните помагат на младото семейство при отглеждането на децата .
Обикновено бабата и дядото полагат грижи за внуците си, съблюдавайки най-добрия
им интерес. Имайки предвид горното и при съвкупната преценка на събрания по
делото доказателствен материал съдът намира, че интересите на малолетното дете Д.
налагат да се определят мерки за лични контакти с бабата по бащина линия, която е сезирала съда с
искане по чл.128 от СК. Установено е, че
детето е родено на *** г. от фактическото съжителство на М.Л. и Д. Соколов.
На 1.04.2019 г. бащата на детето е починал след продължително
онкологично заболяване. От събраните гласни доказателства на разпитаните
свидетели се констатира, че преди да се роди детето и известен период след
раждането младото семейство е живяло в дома на ищцата, след което по искане на
ответницата са се изнесли на квартира. Разпитаните две групи свидетели изнесоха
противоречиви факти и обстоятелства, свързани с отношенията в семейството и личността на ищцата. Св.С. и св.Ц. категорично считат, че ищцата има силно
желание и възможности да полага грижа за внучето си, което е част от нейното
дете, но ответницата не позволява това поради влошените им отношения. Св.С. -
дядо на детето по бащина линия обясни , че и той и бившата му съпруга / ищцата
по делото/ са помагали с каквото могат- с храна, с пари, но срещали нежелание
за контакти с тях от страна на М. и Денислав. От раждането на детето той лично
го е виждал около 10-15 пъти, но по повод посещения от страна на сина му и
ответницата на работното му място, правени с цел да им окаже някаква помощ.
Свидетелят не отрича, че между детето и неговата баба няма емоционална връзка, тъй като тя не е
имала възможност да я създаде, за което пречки е създавала майката на детето.
Св. Ц. излага обстоятелства, свързани с
конфликта между двете. Според нея, същият бил породен от подозренията на
ответницата, която считала, че майката на Д.
иска да ги раздели. Двамата смятат, че ищцата, като баба и дългогодишен
медицински работник е в състояние да полага необходимите грижи за детето, което
е нейно внуче. И двамата споделят, че ищцата иска да контактува с внучето си.
Според св.С. и двамата са правили опити да я видят, но не са успявали. Втората
група свидетели излага обстоятелства, според които ищцата не е била
заинтересована да установи контакт с детето. Св. П.
счита, че между майката на детето и ищцата няма изградени никакви отношения, а бабата била
дистанцирана на празник на детето, на което присъствала и свидетелката. Майката
на ответницата св.Л. мотивира липсата на капацитет на ищцата да се грижи за
детето , като излага твърдения относно
незаинтересоваността ѝ да осигури необходимите вещи в дома си, нужни след изписването на детето. Сочи, че в дома на
ищцата не се поддържа необходимата хигиена, а самата тя не би възпитала детето
правилно , имайки предвид държането ѝ, както и използваните от нея
нецензурни думи по неин и на дъщеря ѝ адрес. Според изложеното в
социалния доклад, изготвен от ДСП Велико Търново, между майката и детето има
силна емоционална връзка , каквато липсва между бабата по бащина линия и
нейното внуче. Бабата и дядото на детето, независимо, че са разведени поддържат
много добри отношения помежду си и имат желание да виждат детето и да изградят
емоционална връзка с него. Според социалните работници в интерес на всяко дете
е да поддържа контакт със своите роднини от близкия семеен кръг и да изгради
емоционален контакт с тях. Анализирайки противоречивите показания на
свидетелите, относно възможностите на ищцата да се грижи за детето, съдът
счита, че следва да кредитира изложеното от св.С. и св. Ц. , макар първият да е пряко заинтересован от
изхода на делото като дядо на детето и
бивш съпруг на ищцата, а втората да не отрича, че отношенията и с ответницата,
първоначално приятелски, в момента са влошени. Изложеното от тях относно ищцата
- жена в трудоспособна възраст, чийто трудов стаж до момента е протичал изцяло
в сферата на здравеопазването и то при работа с бебета и малки деца, кореспондира и с приетите писмени доказателства по делото. Желанието
ѝ да контактува с внучката си, особено след настъпилата смърт на
единствения ѝ син, е напълно разбираемо и естествено и се
потвърждава от депозирания иск , с който ищцата е сезирала съда с молба да
администрира отношения, които не могат да се уредят по доброволен начин. Становището на
социалните работници , изразено в приетия по делото социален доклад е, че
бабата има готовност и желание да създаде емоционална близост с внучката си и
това е в интерес на детето. От друга страна никой не отрича, че между
страните по делото са налице конфликти , датиращи от няколко години и довели до
там, че малолетното дете е лишено от
възможността да опознае биологичната си баба по бащина линия. Тя, след смъртта
на бащата, би могла да запълни до известна степен празнината, която всяко дете,
дори в ранната си възраст изпитва, когато е
отглеждано от един родител. Както бе упоменато по-горе, детето не бива
да губи чувството си за родова принадлежност, не само към майчиния, но и към
бащиния си корен, а след смъртта на бащата, то би могло да бъде съхранено с
помощта на неговите родители. Съдът не кредитира показанията на св. Лазарава
относно липсата на подходяща здравословна физическа и психическа среда в дома
на ищцата, изразена в лоша хигиена и употреба на нецензурни думи, тъй като те
не бяха подкрепени от други доказателства, дори и от показанията на св.Петкова,
които не допринесоха съществено за изясняване на спора между страните. Не бива да се пренебрегва обстоятелството, че от раждането на бебето и
досега то ежеседмично е обгрижвано от св.Л.- негова баба по майчина линия,
която съвсем искрено и непосредствено заяви пред съда, че и е хубаво да
контактува с внучето си и че другата му баба също има такова право. При личното
изслушване на двете страни съдът установи, че макар между тях да има
непоносимост, в името на доброто на детето биха могли да се опитат да поддържат
цивилизовани отношения. Всъщност ответницата дори заяви, че не се противопоставя
на контактите между детето и роднините му по бащина линия, стига те да се
осъществяват в нейно присъствие с мотива, че не желае детето да се възпитава по
начин, различен от нейните възгледи. След
съвкупното обсъждане на изложените обстоятелства съдът дава положителен отговор
на въпроса относно контактите между бабата и малолетното дете, които са в
унисон с интереса на детето. Не се събраха
доказателства, от които да се направи обоснован извод, че тези контакти биха
навредили по някакъв начин на физическото, или психическото израстване на
детето , или биха го поставили в риск.
При определянето на конкретните мерки съдът следва да съобрази ниската
възраст на детето, силната емоционална връзка между него и майка му, както и
пълната липса на такава между бабата и внучето . Следва да се отчете факта, че
детето на практика не познава бабата като близък човек, не познава и дома, в
който тя живее. Отделно от това детето е
изцяло зависимо от своята майка, която полага ежедневните грижи по отглеждането
и възпитанието му, има силен контакт
между тях, детето има установен режим и начин на живот, с който съдът, определяйки
подходящите мерки за лични контакти, следва да се съобрази. Изхождайки от тези съображения съдът счита,
че следва да се установи един плавен период на адаптация , през който детето и
бабата да се опознаят , без да се причинява стрес у детето от контакта с
непознат за него човек, независимо от кръвната връзка между тях. За известно
време срещите следва да се осъществяват в присъствие на майката. Двете заедно с бабата следва да положат нужните усилия за
преодоляване на негативните отношения между тях, за да не рефлектират неблагоприятно на все още крехката психика на
детето. Отделно от това съдът намира, че
тези първи контакти между бабата и детето следва да се осъществят в дома, който
то обитава заедно с майка си, в позната за него среда, където то се чувства
спокойно и защитено. Впоследствие контактите следва да се разширят, като се
осъществяват отново в присъствие на майката, но в дома на бабата, с оглед
необходимостта детето да свикне с обстановката в нейния дом, като постепенно
контактите следва да се осъществяват само между бабата и детето. Възможността
детето да остане с преспиване следва да се предостави след изтичане на
една година от влизане в сила на решението, а след изтичане на две години от
влизане в сила на решението, бабата да има възможност да взема детето при себе
си за по 10 дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск. С
оглед изложеното съдът намира за удачен следния режим на лични контакти :
За период от три месеца от влизане в сила на решението
К.А. да осъществява лични контакти с внучката си Д. всяка първа събота от съответния месец от 10 часа до 13 часа в присъствието на
майката, или посочено от нея лице, като личните контакти се осъществяват в
дома, в който майката живее с детето, като по желание на майката на срещите
може да присъства психолог, или социален работник.
След изтичане на първите три месеца, за тримесечен
период , срещите да се осъществяват всяка първа събота от месеца , от 12 часа
до 18 часа, в дома на бабата, в присъствие на майката, или посочено от нея
лице.
След изтичане
на втория тримесечен период, до изтичане на една година от влизане в сила на
решението, срещите да се осъществяват всяка първа и трета събота от месеца , от
12 часа, до 18 часа, в дома на бабата , като един от двата дни /първа или трета
събота/ по споразумение между майката и
бабата, срещите да се осъществяват без
присъствието на майката, или посочено от нея лице.
След изтичане на една година от влизане в сила на
решението, срещите да се осъществяват всяка първа събота и неделя от съответния
месец от 10 часа сутринта в събота до 18 часа вечерта в неделя, с преспиване на
детето в дома на бабата.
Извън режима по горния пункт, след изтичане на две
години от влизане в сила на решението, бабата да има право да взема детето при
себе си по 10 календарни дни през лятото, с преспиване при нея, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на
майката.
С оглед характера на производството по спорна съдебна
администрация и при даденото разрешение от съда, което е в обща полза, разноските
остават за страните така, както са ги направили.
Водим от горното и на основание чл.128 от Семейния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 128
от СК по молбата на К.Д.А. с ЕГН ********** *** срещу М.Л.Л. с ЕГН **********
*** , мерки на лични отношения между К.Д.А. и малолетната ѝ
внучка Д. Д. С.
с ЕГН ********** , както следва:
За
период от три месеца от влизане в сила на решението К.А. да осъществява лични
контакти с внучката си Д. всяка първа събота от съответния месец от 10 часа до 13 часа в присъствието на
майката М. Л., или посочено от нея лице,
като личните контакти се осъществяват в дома, в който майката живее с детето,
като по желание на майката на срещите може да присъства психолог, или социален
работник.
След изтичане на първите три месеца, за тримесечен
период , срещите да се осъществяват всяка първа събота от месеца , от 12 часа
до 18 часа, в дома на бабата, в присъствие на майката или посочено от нея лице.
След изтичане
на втория тримесечен период, до изтичане на една година от влизане в сила на
решението, срещите да се осъществяват всяка първа и трета събота от месеца , от
12 часа до 18 часа, в дома на бабата , като един от двата дни, по споразумение
между майката и бабата, срещите да се
осъществяват без присъствието на майката, или посочено от нея лице.
След изтичане на една година от влизане в сила на
решението, срещите да се осъществяват всяка първа събота и неделя от съответния
месец от 10 часа сутринта в събота до 18 часа вечерта в неделя, с преспиване на
детето в дома на бабата.
Извън режима по
горния пункт, след изтичане на две години от влизане в сила на решението,
бабата да има право да взема детето при себе си по 10 календарни дни през
лятото, с преспиване при нея, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните, пред ВТОС, чрез ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………