Р Е Ш Е Н И Е
гр.Враца, 10.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Наказателно Отделение в публично заседание на двадесет и седми октомври през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Крумова
мл.
с. Светозар Георгиев
при участието на секретаря В. Н. и
прокурора К. Невенов, разгледа докладваното от мл. съдия Георгиев в.н.ч.х. дело
№256 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
С присъда от 20.04.2016г. по НЧХД №1199/2015г.,
Врачанският районен съд е признал подсъдимия И.Е.Г. за виновен в това, че на
02.08.2014 г., около 17:30 часа, в района на Врачански лозя, м. Лиляшка могила,
обл. Враца, чрез нанасянето на удари с юмруци в областта на главата на тъжителя
К.П.В. му причинил оток и кръвонасядане на клепачите на дясно око, драскотини
на носа, кръвонасядане на горна устна и цепнатина (рагада) на долна, оток в
окосмената част на главата, с което е реализирал медико-биологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на
основание чл.78а, ал.1, вр. чл.130, ал.2 НК го е освободил от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева.
С присъдата подсъдимият И.Е.Г. е
признат за невинен в това на 02.08.2014 г., след 17:00 часа, в района на
Врачански лозя, м. Лиляшка могила, обл. Враца, да е нанесъл на тъжителя К.П.В.
ритници в областта на тялото, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан
по повдигнатото му в тази част частно обвинение.
Подсъдимият Г. е осъден да заплати
на основание чл.189, ал.3 НПК на тъжителя В. сумата от 443,00 лева,
представляваща направени разноски в хода на разглеждане на н.ч.х.д. №199/2015
г. и н.ч.х.д. №1394/2014 г. и двете по описа на Врачанския районен съд.
С определение №262/31.05.2016г., постановено
по НЧХД №1199/2015г. в закрито заседание в производство по чл. 306, ал. 1, т. 4
от НПК подсъдимият И.Е.Г. е осъден да заплати по сметка на Врачански районен
съд сумата от 120,00 лева, представляваща направени по същото дело разноски за
изготвяне на съдебно-техническа експертиза.
Срещу присъдата в законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия И.Е.Г., с която се иска отмяна на
присъдата, като се твърди неправилност, липса на доказателства досежно
авторството на деянието, наличие на съществени процесуални нарушения и явна
несправедливост на наложеното наказание. Претендират се разноски.
В срока по чл. 342, ал.1 от НПК от
подсъдимия Г. е постъпила частна жалба срещу определение №262/31.05.2016г. на Врачанския
районен съд, с която се иска неговата отмяна, като се твърди, че същото е
несправедливо.
В разпоредително заседание на 08.08.2016г.
въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, разпит на
свидетели, изслушването на експертизи или ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание подсъдимият Г.
поддържа въззивната жалба, намира първоинстанционната присъда за неправилна,
поради което моли въззивния съд да я отмени и да постанови нова, с която да
признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение. Представя и
писмена защита.
Защитникът на подсъдимия Г. - адв. Г.,
иска отмяна на първоинстанционната присъда поради недоказаност на деянието и
авторството му.
Частният тъжител К.В. и неговият
повереник- адв. К., намират присъдата на районния съд за правилна и молят за
нейното потвърждаване.
В предоставената му последна дума подсъдимият
И.Е.Г. заявява, че не е извършил деянието и иска да бъде оправдан.
Врачанският окръжен съд, след като
обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяна или
изменяване на първоинстанционната присъда поради
следните съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и експертизи, обсъдени подробно и задълбочено в мотивите на
присъдата.
При преценката на доказателствата,
обсъждани от районния съд, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият
И.Е.Г. е роден на *** г. в гр. Лом, с адрес ***, българин, български граждани,
неосъждан, средно образование, женен, с ЕГН:**********.
През 2014 г. подсъдимият притежавал вилен
имот в местност „Лиляшка могила” във Врачански лозя. В същата местност живеел и
тъжителят В..
По същото време подсъдимият бил председател
на кооперация „Лиляшка могила”, като на 02.08.2014 г., около обяд, било свикано
събрание на живущите в местността, на което събрание се обсъждала цената за
ремонт на пътя. Тъжителят не присъствал на събранието и тъй като било взето
решение за събиране на парични средства за ремонт на пътя, неприсъствалите
съкооператори били уведоми за взетото решение. След
събранието, подсъдимият се отправил към дома на св. В. Ц. за да празнуват Илинден. Празненството се състояло в
двора на къщата, като освен св. В. Ц., присъствали
и св. М. П. и Р. Р., както и други лица.
Разбирайки за взетото на общото събрание на
съкооператорите решение, тъжителят се обадил по телефона на подсъдимия, който
по това време вече бил на празненството, започнал да го обижда и да му отправя закани. Малко след преустановяване на телефонния разговор, в часовия диапазон между 13:00 и 14:00 часа, тъжителят В. се появил пред имота на св.
В. Ц., за да търси саморазправа с подсъдимия и
последният, виждайки го, станал от масата, на която празнувал, и отишъл на
пътя, където бил тъжителя. Двамата влезли в словесен спор, при което тъжителят
извадил джобно ножче срещу подсъдимия. Подсъдимият успял да вземе джобното
ножче от ръцете на тъжителя, преустановил спора и се върнал на масата при компанията, с която
празнувал. Тъжителят обаче не преустановил враждебното си поведение спрямо
подсъдимия и около 17:00 часа отново му позвънил по телефона, като в проведения разговор отново отправил обидни думи и
закани. Малко след като приключил разговора, подсъдимият напуснал масата на
празненството, отишъл до намиращия се в близост имот на тъжителя, прекосил
дворното място до дома му, качил се на втория етаж, където по това време бил
тъжителят и му нанесъл няколко удара с юмрук в областта на главата. След това подсъдимият
напуснал имота на тъжителя и се върнал в имота на св. В. Ц., присъединявайки се отново към компанията, с която
празнувал.
След като подсъдимият напуснал имота на
тъжителя, последният излязъл от дома си и се отправил към дома на св. К. А., за да му поиска мобилен телефон и да позвъни на
полицията, за да съобщи за случилото се, тъй като неговият мобилен апарат бил
счупен. Св. К. А. попитал тъжителя какво се е случило и
същият му обяснил, че подсъдимият е дошъл в дома му и му е нанесъл удари. Св.
К. А. и обяснил на тъжителя, че не може да му
даде телефона си, тъй като си е забравил зарядното, при което тъжителят
продължил да търси телефон. Впоследствие чрез
обаждане на тел. 112 тъжителят В. съобщил, че подсъдмият му е нанесъл побой.
По повод на подадения сигнал, в м. Лиляшка могила пристигнали полицейските
служители Д. Д. и А. К., които
били посрещнати в началото на местността от В. и
поведени към имота на св. В. Ц., където по това време
подсъдимият все още празнувал. По пътя тъжителят споделил на св. Д. Д., че е имал скандал с подсъдимия и че последният му е
нанесъл удари. Когато полицейските служители приближили дома на св. В. Ц., подсъдимият ги видял и веднага станал от масата, на
която бил с компанията си, и се отправил към тях. При разговора си със св. Д. Д. и А. К.,
подсъдимият не отрекъл да е имал скандал с тъжителя, но отрекъл да е нанасял
удари на тъжителя. Св. Д. Д. и А. К. не възприели по тъжителя да има видими следи от
насилие, при което пристъпили към съставянето на предупредителни протоколи по
реда на ЗМВР и на двете лица.
За случилото се тъжителят подал и писмена
жалба, като била образувана преписка, в хода на която
са снети сведения от подсъдимия и тъжителя,
а също така са разпитани посетилите мястото на случилото се полицейски
служители. Установило се, обаче, че причинената на тъжителя телесна повреда се
изразява в причинени оток и кръвонасядане на клепачите на дясно око, драскотини
на носа, кръвонасядане на горна устна и цепнатина (рагада) на долна, оток в
окосмената част на главата, което реализира признаците на лека телесна повреда,
поради което с Постановление от 25.08.2014 г. на ВрРП е отказано образуването
на досъдебно
производство.
На 24.10.2014 г. тъжителят депозирал тъжба
срещу подсъдимия, въз основа на която е образувано производството пред районния съд и с която същият е обвинен, че му е
причинил телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 НК, изразяваща се в оток и
кръвонасядане на клепачите на дясно око, драскотини на носа, кръвонасядане на
горна устна и цепнатина (рагада) на долна, оток в окосмената част на главата.
Изложената
фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, а именно: показанията на св. М. Георгиева, К. А.,
М. П., В. Ц., Р. Р., Н. Г., Д. Д., А. К., Н. Н. и М. Ц., отчасти от обясненията
на подсъдимия, от заключенията на СМЕ и СТЕ, както и от писмените материали,
приобщени по реда на НПК. Доказателствата са обсъдени по правилата на логиката
и в съответствие с изискванията на закона, като са изложени подробни аргументи
за това поради какви причини съдът е дал вяра на едни доказателства, докато
други е приел за недостатъчно достоверни.
Изложената фактическа обстановка
се подкрепя от показанията на свидетелите Г. и А..
Св. Георгиева категорично сочи,
че се е намирала в близост до къщата на тъжителя и е видяла подсъдимия да влиза
в имота и да се качва на втория етаж, където по това време е бил тъжителят В.. Правилно
първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на св. Г. в частта относно
това, че е чула не по-малко от десет удара като "по боксова круша",
както и че след случилото се е видяла тъжителя с окървавено лице и дрехи, тъй
като показанията й в тази им част противоречат на заявеното от вещото лице,
изготвило СМЕ.
Св. А. категорично сочи, че е
видял подсъдимия да влиза в двора на тъжителя и да върви по пътеката към къщата
му, както и че в последващ момент тъжителят е търсил телефон, за да се обади на
полицията, тъй като му е бил нанесен побой от страна на подсъдимия. Правилно
първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на св. А. относно това, че
след случилото се тъжителят е имал кръв по лицето, тъй като показанията в тази
им част противоречат на заявеното от вещото лице, изготвило СМЕ.
Показанията на свидетелите Г. и А.
в кредитираната част са последователни, логични, пълни и подробни, като
съвпадат напълно и се подкрепят от заключенията на съдебно-медицинската и
съдебно-техническата експертизи, които отговарят на описанието на инцидента,
направено от пострадалия.
По възражението на подсъдимия и
неговия защитник досежно разликата в часовете на посегателството според
показанията на св. А., дадени по НЧХД №1199/2015г. и НЧХД №1394/2014г. и двете
по описа на Врачанския районен съд. Настоящият съдебен състав споделя изводите
на първоинстанционния съд относно това защо кредитира показанията на този
свидетел, независимо от констатираното времево несъответствие, отчитайки и
подсказването от тъжителя, извършено в съдебно заседание и констатирано в
протокола от същото. В тази връзка следва да се добави също така заявеното от
св. А. относно момента на възприемане на влизането на подсъдимия в имота на
тъжителя и момента, в който тъжителят е търсил от същия свидетел телефон, за да
се обади в полицията след посегателството. От заявеното от свидетеля не може да
се направи извод за това, че тези две събития са се случили в период от два
часа и половина (между 15:00 и 17:30 часа), както би следвало да бъде, ако се
възприеме възражението на подсъдимия и неговия защитник. Напротив- свидетелят
описва една поредица от събития, следващи едно след друго и с кратки времеви
интервали помежду им. По посочените съображения съдът намира това възражение за
неоснователно.
По отношение на възражението на
подсъдимия и неговия защитник относно разстоянието от 570 метра между имота на
св. Ц. и имота на тъжителя В. и невъзможността за достигане от единия до другия
имот за кратко време. Телефонният разговор, след който подсъдимият се е
отправил към имота на тъжителя В., се е провел около 17:00 часа, а
посегателството е осъществено около 17:30 часа. Следователно подсъдимият е
разполагал с достатъчно време за изминаване на въпросното разстоянието между
двата имота, поради което това възражение не следва да бъде възприето като
основателно.
Що се отнася до св.П., св.Ц. и
св.Р. следва да се посочи, че правилно показанията им са кредитирани като последователни,
логични и непротиворечиви в частта относно това, че на процесната дата са били
заедно с подсъдимия и са празнували Илинден в дома на св. В. Ц., че към този
момент дворното място не е било заградено, както и че между 13.00 и 14.00 часа
пред дома на св. Ц. е дошъл тъжителят В.. Свидетелите сочат, че подсъдимият е
станал от масата и е отишъл при тъжителя, двамата разговаряли и тъжителят е
извадил нож срещу подсъдимия. Последният успял да вземе ножа, прекратил
разговора и се е върнал на масата. Заявяват, че след 17.00 часа пристигнали
полицейски служители, като подсъдимият, виждайки ги, станал от масата и отишъл
при тях.
По отношение на св.П., св.Ц. и
св.Р. съдът счита, че тези лица имат очевиден интерес от оневиняването на
подсъдимия Г., тъй като показанията им в останалата част са нелогични. От една
страна твърдят да са имали непрестанен визуален контакт с подсъдимия, а
от друга страна не могат да отговорят на въпроса дали подсъдимият е посещавал
тоалетна по време на празненството и ако е посещавал, колко пъти се е случило
това, кога е било и за колко време е отсъствал от масата. Действително никой не
е бил длъжен непрекъснато да следи с поглед подсъдимия, като това също сочи, че
визуалният контакт не е бил непрестанен, както твърдят св.П., св.Ценов и
св.Радков. Заявеното от тези свидетели е нелогично и с оглед очертаното от
самите тях поведение на подсъдимия при виждането на полицейските служители, а
именно ставането му от масата и отиването му при тях, без да му е била известна
причината за пристигането им. Доводът на подсъдимия пред настоящата инстанция
относно това, че е отишъл сам при полицаите, тъй като по принцип оказва
съдействие в подобни ситуации, настоящият съдебен състав намира за част от
неговата защитна позиция, като този извод се подкрепя и от доказателствената
съвкупност по делото.
Първоинстанционният съд правилно
е кредитирал показанията на свидетелите Д. Д. и А. К., които са посетили
мястото след подаден от тъжителя сигнал. Тези свидетели сочат, че са били
посрещнати от тъжителя В., по който липсвали следи от насилие и кръв (в тази
насока е и заявеното от вещото лице по СМЕ), след което той ги завел до
мястото, на което са срещнали подсъдимия. Св. Д. Д. сочи, че тъжителят е
твърдял, че подсъдимият му е нанесъл побой. Съдът не намери основание да се
усъмни и в разказаното от свидетелите по отношение на това какви действия са
предприели и каква документация са съставили.
Правилно са кредитирани и
показанията на св. Н. Н. и М. Ц.в относно наличието на конфликт между тъжителя
и подсъдимия.
Показанията на св. Н. Георгиев, дават
информация за личността на тъжителя и проявяваното от него поведение на
комуникация с нападателни бележки и жалби, но не допринасят за допълнително
изясняване на фактическата обстановка.
Следва да бъдат кредитирани като
логични и подкрепящи се от останалия доказателствен материал обясненията на подсъдимия
в частта относно това, че на инкриминираната дата е бил на празненството в дома
на св. В. Ц., както и че тъжителят му се е обадил по телефона и е отправил
обиди във връзка с взетото решение за събиране на парични средства за ремонт на
пътя. В останалата им част относно това, че не е ходил до дома на тъжителя и не
му е нанасял удари обясненията на подсъдимия не се подкрепят от доказателствената
маса и представляват защитна версия.
Следва да бъдат кредитирани като
изчерпателни и добросъвестно изготвени заключенията на СМЕ и СТЕ.
Според заключението на СМЕ на тъжителят
са причинени оток и кръвонасядане на клепачите на дясно око, драскотини на
носа, кръвонасядане на горна устна и цепнатина (рагада) на долна, оток в
окосмената част на главата. Правилно първоинстанционният съд е дал вяра на
заявеното от вещото лице, че тези наранявания са причинени от не по-малко от
три удара с юмруци в областта на главата. Следва да се кредитира и
поддържаното от вещото лице, че по тялото на тъжителя не са установени
наранявания, както и че не е възможно нараняванията, които са причинени на
тъжителя, да са реализирани чрез удари с крак. Според експерта характерът и
спецификата на причинените наранявания са такива, че те не са били обилно
кървящи и е възможно да не са били забелязани от присъстващите около тъжителя
непосредствено след случилото се, тъй като е възможно отокът да се появи до 24
часа след причиняването им. Неоснователно е възражението на защитника и на
подсъдимия относно негодността на медицинското свидетелство поради изготвянето
му повече от едно денонощие след твърдяното посегателство. Датата на
посегателството е 02.08.2014г. - събота, с оглед на което е напълно обяснимо
прегледът на тъжителя и издаването на медицинското удостоверение да са се
осъществили в първия възможен работен ден (04.08.2014г.- понеделник), след като
е нямало нужда от спешна медицинска помощ след посегателството.
Според заключението на СТЕ, макар
между имотите на тъжителя, св. К. А. и подсъдимия да има денивелация, е
възможно от имота на св. К. А. да се възприеме преминаването на човек през
дворното място на тъжителя. Следва да се кредитират и отразените в заключението
разстояния между имотите на лицата и приложения към заключението снимков
материал, даващ визуална представа за имотите и местоположението им.
По отношение на доводите на подсъдимия
и неговия защитник относно това, че при растителност видимостта между имотите
на св. А. и на тъжителя В. е ограничена. Дори да е била ограничена, видимост
все пак е имало- свидетелят е възприел единствено това, че подсъдимият е
влязъл в двора на имота на тъжителя В. и е вървял по пътеката към къщата му. Именно
поради растителността свидетелят в конкретния момент не е възприел още повече
относими към делото факти. В подкрепа на този извод е и заявеното от вещото
лице, изготвило СТЕ. С оглед на това съдът намира тези доводи за неоснователни.
Следва да се кредитират и останалите
съдържащи се по делото доказателства, които са непротиворечиви по отношение на относимите
факти.
По отношение на възражението на
защитника на подсъдимия относно това, че е нарушено правото на защита поради
разминаване между твърденията в тъжбата и саморъчно написаните от тъжителя
жалби , с които той сезира РУП- Враца. Съдът намира това възражение за
неоснователно, тъй като подсъдимият се е защитавал и съдът се е произнесъл
единствено въз основа фактите, изложени в тъжбата, по която е образувано
производството. Следователно правото му на защита не е било нарушено.
Правните изводи на
първоинстанционния съд са съобразени с доказателствата по делото, установената
фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира основания за
приемане на някакви различни изводи от правна
страна.
Първоинстанционният съд
обосновано е приел, че подсъдимият И.Е.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението чл.130, ал.2 НК.
От
обективна страна- на 02.08.2014 г., след 17 часа, в часовия диапазон около
17:30 часа, в районна на Врачански лозя, м. Лиляшка могила, обл. Враца, подсъдимият И.Е.Г. е причинил на К.П.В. телесно увреждане- оток и
кръвонасядане на клепачите на дясно око, драскотини на носа, кръвонасядане на
горна устна и цепнатина (рагада) на долна, оток в окосмената част на главата, което има медико-биологичния характер на лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130, ал. 2 от НК. Това той е сторил чрез нанасяне на удари с юмруци в
областта на главата на В.. Нанесените удари са в пряка и непосредствена връзка
с установените след инцидента увреждания.
От
субективна страна- деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал именно тяхното настъпване. Подсъдимият Г. е нанесъл удари по главата на пострадалия, като е целял да го нарани. Подсъдимият
е имал съзнание, че деянието
му е от естество да увреди здравето на тъжителя - налице е интелектуалният елемент на умисъла.
Едновременно с това искал, пряко се стремял към настъпването на причиненото
увреждане - налице е и
волевият момент на умишлената вина. Въззивният съд напълно споделя становището на
районния съд, че волевия
елемент на вината се извежда от
механизма на извършване на деянието и пряката му насоченост към главата, което
неизбежно води до причиняване на реализирания вредоносен резултат, а оттук сочи
на желание у подсъдимия за причиняването му.
Настоящата съдебна инстанция
споделя изводите на районния съд, че частното обвинение е недоказано в частта относно
твърдението, че подсъдимият е нанесъл на тъжителя удари с крака в областта на
тялото,
тъй като това твърдение не се подкрепя от СМЕ и становището на вещото лице. Според него не са налице данни за наранявания по тялото
на тъжителя, както и не е възможно установените наранявания да са получени от удари с крак. По тези съображения правилно подсъдимият е оправдан по повдигнатото му в тази част обвинение.
Правилно
и законосъобразно е индивидуализирано наказанието
на подсъдимия Г. за извършеното престъпление.
Подсъдимият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание, тъй като за деянието, за което той е предаден на съд
е предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок до шест месеца или
пробация, или глоба от сто до триста лева. Подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност, като от деянието не са причинени
имуществени вреди.
Първата инстанция правилно е отчела
приложимия закон, като е приела, че глобата следва да се определи в минималния размер
от 1000,00 лева с оглед обществената опасност на конкретното деяние и при правилно
отчетен превес на смекчаващите обстоятелства - инцидентния характер на
проявата, провокативното поведение на тъжителя, което е улеснило вземането на
решението за извършване на деянието и доброто процесуално поведение на
подсъдимия.
Направените по делото разноски в съответствие с чл.189, ал.3 НПК правилно са възложени на
осъдения подсъдим.
По отношение на частната жалба срещу
определение №262/31.05.2016г., постановено по НЧХД №1199/2015г., с което подсъдимият И.Е.Г. е осъден да
заплати по сметка на Врачански районен съд сумата от 120,00 лева,
представляваща направени по НЧХД №1199/2015г. разноски за изготвяне на
съдебно-техническа експертиза. Врачанският окръжен съд намира така постановеното определение за
законосъобразно. Съгласно чл. 189, ал.3
от НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда с
присъдата си или с определение по реда на чл. 306,
ал.1, т.4 от НПК да заплати разноските по делото. От приложеното НЧХД №1199/2015г. по описа на РС Враца е видно, че
подсъдимият Г. е бил признат за виновен по предявеното му частно обвинение.
След представяне в последващ момент на справка-декларация от вещото лице,
изготвило съдебно-техническата експертиза, районният съд е постановил
определение, с което осъжда подсъдимия да заплати и тези разноски. Следователно
налице са всички основания на чл. 189, ал.3
от НПК за присъждане на направените разноски в размер на 120,00 лева
за съдебно-техническата експертиза в тежест на подсъдимия и в полза на
Врачанския районен съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред
настоящата инстанция на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати на тъжителя сумата от 850,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
При извършената на основание чл.314
от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на каквито и да било основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Воден от всичко посочено и на
основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 20.04.2016г. на Врачански
районен съд, постановена по НЧХД №1199/2015г.
ОСЪЖДА подсъдимия И.Е.Г., ЕГН:**********, с адрес
*** на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да
заплати на К.П.В., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 850,00 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПОТВЪРЖДАВА определение №262/31.05.2016г., постановено по
НЧХД №1199/2015г. по описа на РС Враца, с което подсъдимият И.Е.Г. на основание
чл. 189, ал.3 от НПК е осъден да заплати
по сметка на Врачански районен съд сумата от 120,00 лева, представляваща
направени по НЧХД №1199/2015г. разноски за изготвяне на съдебно-техническа
експертиза.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.