Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

 

гр. Русе, 18.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                         

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА

     ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ

   

при участието на секретаря Димана Стоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.т.д. № 153 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

  Постъпила е въззивна жалба от „Дева 50 Консултинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Раковски“ № 4, представлявано от управителя В.В., чрез адв. М.К., против Решение № 2163 от 19.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 434/2019 по описа на Русенски районен съд в частта, с която е признато да установено съществуването на вземане на “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК ********* към “Дева 50 Консултинг” ЕООД, ЕИК *********, за сумите 482.12 лв. по фактура №5094/12.11.2018г., издадена на основание Договор за застрахователно агентство №49/17.04.2015г., заедно със законната лихва, считано 29.11.2018г. до окончателното изплащане и 38.57 лв. неустойка по чл.16, т.2 от договора за периода от 12.11.2018г. до 28.11.2018г.

В жалбата се излагат съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърди се, че решението недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по искане, с което не е сезиран. Сочи се, че по делото на са събрани доказателства – полици, издадени и подписани от ответното дружество, удостоверяващи вземането на ищцовото дружество, тъй като същите са представени след изтичане на преклузивните срокове.

С въззивната жалба се иска решението в обжалвана част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли иска в тази част.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се изразява становище за неоснователност на същата и се излагат съображения относно правилността на обжалваното решение. Сочи се, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка почива на пълен  и всестранен анализ на събраните доказателства, поради което правилно е уважена тази част от предявения иск.

  Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 313 КЗ и чл. 92 от ТЗ.

  С обжалваното решение е признато за установено съществуването на вземането на “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Изгрев, ж.к.”Дианабад”, бул. ”Г. М. Димитров” №1, представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К.и Б.Г.И., към “Дева 50 Консултинг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Раковски” №4, представлявано от управителя В. В. В., за сумите 482.12 лв. по фактура №5094/12.11.2018г., издадена на основание Договор за застрахователно агентство №49/17.04.2015г., заедно със законната лихва, считано 29.11.2018г. до окончателното изплащане и 38.57 лв. неустойка по чл.16, т.2 от договора за периода от 12.11.2018г. до 28.11.2018г., като е отхвърлен искът за разликите над 482.12 лв. до 509.02 лв. главница и над 38.57 лв. до 40.73 лв. неустойка.

Решението в частта, с която са отхвърлени частично предявените искове като необжалвано е влязло в сила.

Настоящата въззивна инстанция като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

По делото е установено, че по заявление на “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД по чл.410 ГПК от 29.11.2018 г., по ч.гр.д.№8009/2018г. по описа на РРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4276/30.11.2018 г. против “Дева 50 Консултинг” ЕООД, като е осъден да заплати сумата 509.02 лв. - главница, представляваща неотчетени застрахователни премии по Договор за застрахователно агентство № 49/17.04.2015 г., 40.73 лв. – неустойка по чл. 16, т. 2 от договора за периода 12.11.2018 г.-28.11.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 29.11.2018 г., както и 75 лв. разноски. В срок длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК, че не дължи сумата, а в едномесечен срок заявителят е предявил иск срещу него за установяване на вземането, по реда на чл.422 ГПК.

Безспорно установено е по делото, че страните са били в облигационна връзка по повод сключен между тях договор за застрахователно агентство от 17.04.2015 г. В чл. 1 от договора е очертан неговия предмет, а именно “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД  като застраховател възлага, а “Дева 50 Консултинг” ЕООД като агент приема, при условията на необвързаност, да посредничи за сключването на застрахователни договори между застрахователя и потребителите на застрахователни услуги, като свърза страните и подготвя сключването на застрахователните договори, и да сключва от името и за сметка на Застрахователя застрахователни договори (издава полици) с потребители до лимитите, договорени в Приложение 1 към договора. В чл. 2, т. 9 от договора страните са договорили задължение за агента да събира премиите по сключените от него застрахователни договори и осигурява превеждането в полза на застрахователя на дължимите застрахователни премии в деня на сключването на застрахователния договор. В чл. 14 – 16 от договора е уреден начина на работа на агента (посредством акаунт) и формата на полиците (електронни), както и отчитането на сключените договори и събраните премии – ежедневно, както предаването на документите, така и внасянето на събраните премии по банкова сметка ***.

В чл. 16, т.2 от договора страните са уговорили неустойка в случай на неизпълнение на задължението на агента да внесе събраната застрахователна премия в размер на 0.05% върху дължимата сума за всеки просрочен ден.

Застрахователят е издал Фактура № **********/12.11.2018 г. за сумата от 509.02 лева за дължими премии по застрахователни полици, сключени с посредничеството на „Дева 50 Консултинг“ ЕООД, заедно със списък с номера на полици и платените по тях премии, за които е издадена фактурата.

По делото са представени 20 броя застрахователни полици в заверено копие, една полица в оригинал, както и зелени карти и 2 бр. сметки.

По делото е представено извлечение от банкова сметка *** производство, от което се установява превод на суми в полза на ищцовото дружество с основание отчет.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключението на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е установило, че Фактура № **********/12.11.2018 г. за сумата от 509.02 лева е осчетоводена от “ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД и е включена в дневника за продажби към справка декларацията по ЗДДС за месец ноември 2018 г. на ред 22. Вещото лице е установило също така, че същата фактура не е осчетоводена от „Дева 50 Консултинг“ ЕООД и не е извършено плащане по нея. Вещото лице и изчислило размера на дължимата неустойка – 40.73 лева за 16 дни забава.

При първоинстанционното разглеждане на делото е прието и заключение на друга съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е извършило проверка при двете дружества, проверило е акаунта на агента, както и плащанията по банковите сметки и е установило, че полиците с № BG/30518000393468/26.01.2018 г. на стойност 53.56 лева, BG020118000000142/29.01.2018 г. на стойност 294.96 лева и № BG/118000260029/12.01.2018 г. на стойност 133.60 лева действително съществуват, но няма данни да са заплатени от агента. В експертизата е посочено, че няма как да се провери дали полиците сертификат „Зелена карта“ е заплащана отделно.

Въз основа на така установените правнорелевантни за спора факти от първоинстанционния и въззивния съд по възраженията на страните, съдът приема следното от правна страна:

По възражението за недопустимост на обжалваното решение, тъй като съдът се е произнесъл по иск, с който не е сезиран, настоящата въззивната инстанция намира същото за неоснователно. При предявяване на иск за установяване съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 422 от ГПК е недопустимо с исковата молба да се променя материалноправната характеристика на вземането, респективно основанието, от което произтича то. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – така например решение по гр.д.№7541/2013г.-ІV го на ВКС. Т.е. основанието на вземането, заявено в заповедното и в производството по иска по реда на чл.422 ГПК следва да съвпадат, а предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК се определя от твърденията на ищеца в исковата молба за основанието, от което произтича негово вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение.  В случая, както в т. 12 от подаденото заявление, така и в исковата молба ищецът е основал своята претенция на сключения между страните Договор за застрахователно агентство от 17.04.2015 г., като са наведени твърдения за неизпълнение на поето от ответното дружество договорно задължение по чл.16, т.2 от сключения между страните договор за отчитане и превеждане на събрани застрахователни премии по сметка на застрахователя. Посочена е и издадената по този повод фактура, която сама по себе си не може да бъде основание за претенцията. Индивидуализирана е и претенцията за неустойка, както в заявлението, така и в последващата искова молба. С обжалваното решение първостепенният съд се е произнесъл по дължимостта на вземането на ищеца, съобразно изложените факти в исковата молба и заявения петитум.

Въззивният съд намира решението в обжалваната част за правилно, като съдът е приложил правилно материалния и процесуалния закон, анализирайки събраните в хода на делото доказателства. По делото са представени сключените с посредничеството на въззивното дружество застрахователни полици, за които настоящата въззивна инстанция намира, че не е настъпила преклузия, тъй като са представени в дадения от съда, съобразно чл. 157 от ГПК срок за събиране на това доказателство. Освен това претенцията на застрахователното дружество се доказва от приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, вещото лице по което е установено, че процесните полици (№ BG/30518000393468/26.01.2018 г. на стойност 53.56 лева, BG020118000000142/29.01.2018 г. на стойност 294.96 лева и № BG/118000260029/12.01.2018 г. на стойност 133.60 лева) действително са сключени с посредничеството на  Дева 50 Консултинг“ ЕООД и получените от агента премии не са отчетени/преведени по банкова сметка ***, съгласно чл. 16, т. 2 от договора.

Предвид основателността на претенцията за главница, правилно първостепенният съд е уважил и претенцията за неустойка върху уважената част от главницата, дължима на основание чл.16, т.2 от договора.

Въз основа на изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

         При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с който се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК въззивният съд следва да присъди възнаграждение за юрисконсулт, като размерът му, съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащате на правната помощ следва да бъде 100 лева, което остава в тежест на въззивното дружество.

         Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2163 от 19.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 434/2019 по описа на Русенски районен съд в частта, с която е признато да установено съществуването на вземане на “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК ********* към “Дева 50 Консултинг” ЕООД, ЕИК *********, за сумите 482.12 лв. по фактура №5094/12.11.2018г., издадена на основание Договор за застрахователно агентство №49/17.04.2015г., заедно със законната лихва, считано 29.11.2018г. до окончателното изплащане и 38.57 лв. неустойка по чл.16, т.2 от договора за периода от 12.11.2018г. до 28.11.2018г..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Дева 50 Консултинг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Раковски“ № 4, да заплати на “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Изгрев, ж.к.”Дианабад”, бул. ”Г. М. Димитров” №1, сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликите над 482.12 лв. до 509.02 лв. главница и над 38.57 лв. до 40.73 лв. неустойка като необжалвано е влязло в сила.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                               

      2.