№ 491
гр. Силистра, 15.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500359 по описа за 2022 година
Производството e по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4864/22.11.2022 г. по описа на РС –
Тутракан от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано заедно от Светослав Николов и Цветелина Станева против
Разпореждане № 851/08.11.2022г., постановено по ч. гр. д. № 498/2022 г. по
описа на РС - Тутракан, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните
суми: 643.22лв. – главница, явяваща се разликата над уважения размер от
3003.03лв. до претендирания от 3646.25лв., 1513.91лв. - договорно
възнаграждение за периода 15.09.2021г. – 05.10.2022г., 899.31лв. –
възнаграждение за допълнителни услуги Фаст, 1798.61лв. – възнаграждение
за пакет допълнителни услуги Флекси, 30лв. – такса за извънсъдебно
събиране на вземането, 372.99лв. – лихва за забава за периода 16.09.2021г. –
05.10.2022г., 50.38лв. – законна лихва от 05.10.2022г. до 27.10.2022г., законна
лихва върху отхвърлената част от главницата от подаване на заявлението до
изплащане на задължението.
В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане, доколкото съдът е приспаднал неизплатена
главница, използвана по изрично желание на потребителя за рефинансиране
на друго задължение към кредитора, което не е предмет на настоящото
производство. Отделно сочи, че допълнителните услуги са по искане на
клиента, че не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране и
предвид характера си те са изведени от ГПР. Моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на заповед за изпълнение.
Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване
1
акта на РС – Тутракан.
Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по ч. гр. д. №498/2022 г. по описа на РС - Тутракан е
образувано по подадено от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“
49, бл.53Е, вх.В, представлявано заедно от Светослав Николов и Цветелина
Станева солидарно срещу М. Х. Ш., ЕГН ********** и М. И. Ш., ЕГН
**********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите,
както следва: 3646.25лв. – главница по договор за потребителски кредит
№40004844569, сключен на 06.07.2021г. между „Профи кредит България”
ЕООД и М. Ш. и М. Ш., 1513.91лв. –договорно възнаграждение за периода
15.09.2021г. до 05.10.2022г., 899.31лв. – неплатено възнаграждение за
закупена услуга Фаст, 1798.61лв. – неплатено възнаграждение за закупена
услуга Флекси, 30лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането, начислени на 30.09.2021г., 372.99лв. – лихва за забава от
16.09.2021 до 05.10.2022г., 50.88лв.- законна лихва от 05.10.2022г. до
27.10.2022г., ведно със законната лихва от входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
С разпореждане № 823/01.11.2022г. заповедният съд е указал на заявителя
в тридневен срок да представи справка за извършените плащания по
процесния потребителски кредит, да представи потребителския договор,
който е рефинансиран със сумата от 439.72лв., както и справка за
погасителните плащания по рефинансирания договор. Поискано е да се
представят всички верижно рефинансирани заеми, ведно със справки за
погасителните плащания по тях.
С молба вх. № 4557/08.11.2022г. "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД
посочва размерът на погасеното от длъжника задължение по процесния
договор и отказва да представи и даде информация за рефинансирания такъв.
Районен съд - Тутракан е издал заповед за изпълнение единствено за
главница в размер н 3003.03лв. и е отхвърлил заявлението в останалите части,
на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК. За да направи това
първоинстанционният съд е приел, че услугите „Фаст” и „Флекси” е трябвало
да се включат в ГПР, който би станал 104.40%, вместо посоченият в договора
– 49.65 %. С оглед заблуждаването за действителният размер на ГПР, съдът е
приел, че договорът е недействителен, на основание чл.22 във вр. чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК и е приложил последиците на чл.23 от ЗПК. Съобразено е и
направеното погасяване на част от претенцията. Заповедният съд е приел, че
със сумата от 439.72лв. е рефинансиран друг заем, за който заявителят
отказвайки да представи договора и справка за погасените суми,
възпрепятства съда да анализира дали са отишли по недействителен договор.
Поради това е приспаднал и тази сума от главницата.
При така установените факти, настоящият състав намира следното:
2
Годишният процент на разходите е критерий, който служи като ориентир
за кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит. Размерът
на ГПР изразява стойността на всички разходи по кредита, които водят до
неговото оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят е
потребител и като по – слаба страна в правоотношението, следва да му бъде
разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и
всички негови компоненти.
В процесния случай, потребителят е закупил допълнителни услуги, от
които „Фаст”, с която получава право на приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, а „Флекси” му се предоставя право на
промяна на погасителния план на потребителския кредит.
Възнаграждението за допълнителна услуга не е включено в годишния
процент на разходите, определен на 48.51% видно от договора за кредит.
Настоящият състав намира, че възнаграждението за допълнителни услуги
следва да се включи в ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Доколкото задължението за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги е свързано неразделно с договора за кредит, тъй като
без последния не би било поето, следва да се приеме, че е част от общия
разход по кредита. Този извод се налага и от факта, че същото е включено в
погасителния план към договора за кредит. При включването на
възнаграждението като компонент от ГПР обаче се стига до резултат, при
който ГПР надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и е различен
от посочения в договора.
Настоящият състав споделя извода на РС - Тутракан, че на основание чл.
22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен, а
кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита
съгласно чл. 23 от ЗПК.
Като неоснователно съдът оценява възражението на жалбоподателя, че
заповедният съд няма правомощие да се произнася по валидността на
сделката, от която заявителят черпи права.
Въпреки горното, въззивният съд намира, че указанията на заповедния
съд, в частта за представяне на рефинансирания със сумата от 439.72лв.
потребителски заем, както и всички верижно рефинансирани заеми, ведно със
справки за извършените погасителни плащания по тях, са неправилни.
В случая от съдържанието на договора, сключен между страните, е видно,
че в същия не е обективирана воля за новиране на задължение по предходен
договор, единствено в който случай релевантен би бил въпроса за
съществуването на валидно възникнало задължение, което се погасява. Ето
защо процесният договор за потребителски кредит от 06.07.2021г. има
3
самостоятелен характер, а предходните правоотношения на страните не са
предмет на разглеждане, още повече в заповедното производство, където
съдът се произнася единствено въз основа на твърденията на заявителя и с
оглед представените документи, на основание чл.410, ал.3 от ГПК.
Предвид горните съображения, подадената частна жалба се явява
частично основателна, а разпореждането на районния съд като неправилно
следва да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлена главницата в размер
на 439.72лв., представляваща разлика над 3003.03лв. до размера, който следва
да бъде уважена главницата 3442.75лв., ведно със законната лихва за тази
сума. В останалата част разпореждането следва да се потвърди.
Необходима е и корекция на присъдените в заповедното производство
разноски като се присъждат допълнително 29.51 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед частичната основателност на жалбата, следва да се уважи
частично и искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
въззивното производство в размер на 5.45лв. за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, като същите следва да се включат в
заповедта за изпълнение.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 851/08.11.2022г., постановено по ч. гр. д. №
498/2022 г. по описа на РС - Тутракан, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено
заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за сумата от 439.72лв. - главница, представляваща разликата над
сумата от 3003.03лв. до размера от 3442.75лв., ведно със законната лихва
върху отхвърлената част от главницата от 439.72лв. от подаване на
заявлението до изплащане на задължението, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявление на "ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ 49, бл.53Е, вх.В, представлявано
заедно от Светослав Николов и Цветелина Станева срещу М. Х. Ш., ЕГН
********** и М. И. Ш., ЕГН **********, при условията на солидарност да
заплатят на заявителя сумата от 439.72лв., представляваща разлика над
3003.03лв. до размера от 3442.75лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит №40004844569, сключен на 06.07.2021г. между „Профи
кредит България” ЕООД и М. Ш. и М. Ш., ведно със законната лихва върху
главницата от 439.72лв., считано от 28.10.2022г. /датата на входиране на
заявлението/ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
29.51лв., съставляваща горница между присъдена с разпореждането на РС -
Тутракан и дължима сума за разноски в заповедното производство за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата
в размер на 5.45лв., представляваща направени разноски за въззивното
4
производство, която сума да се включи в същата заповед, на основание чл. 81,
във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 851/08.11.2022г., постановено по ч.
гр. д. № 498/2022 г. по описа на РС - Тутракан, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
203.50лв. главница, явяваща се разликата над уважения размер от 3442.75лв.
до претендирания от 3646.25лв., 1513.91лв. - договорно възнаграждение за
периода 15.09.2021г. – 05.10.2022г., 899.31лв. – възнаграждение за
допълнителни услуги Фаст, 1798.61лв. – възнаграждение за пакет
допълнителни услуги Флекси, 30лв. – такса за извънсъдебно събиране на
вземането, 372.99лв. – лихва за забава за периода 16.09.2021г. – 05.10.2022г.,
50.38лв. – законна лихва от 05.10.2022г. до 27.10.2022г., законна лихва върху
отхвърлената част от главницата от подаване на заявлението до изплащане на
задължението.
ВРЪЩА делото на РС - Тутракан за издаване на заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5