О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 1569 /16.5.2018г.
гр. Ямбол , 16.05.2018 г.
Ямболският районен съд, ХV- ти граждански състав
На 16.05 2018 година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Марина Христова
като
разгледа докладваното от съдия Христова
гр. дело № 1851
по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба на „ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ, с която е предявен иск по
чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване
за установено по отношение на
ответника Д.Д.М. съществуването на вземането на ищеца за сумите по по ч.гр.д. № 4435/2017 год. на ЯРС.
След като се
запозна с исковата молба и извърши служебна справка по ч.гр.д. № 4435/2017 год., съдът намери, че предявеният по делото иск
е недопустим, защото за ищецът липсва правен интерес от същия, а мотивите за
този правен извод са следните:
Видно от изготвената
справка по Наредба 14/2009 год., длъжникът в заповедното производство има
регистрирани постоянен и настоящ адрес, които
не съвпадат. За да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, следва да бъде изчерпана възможността длъжникът да бъде призован на тези
адреси и то по реда определен в процесуалния закон, а именно – с посещение на
адрес най малко три пъти в рамките на един месец, като посещенията са през
седмица и поне едно от тях в неприсъствен ден. Правилото не се прилага
единствено когато връчителят е събрал данни, че лицето
не живее на адреса и е удостоверил това
с посочване на източника на тези данни в съобщението. В процесния
случай регистрирания постоянен адрес е посетен три пъти в рамките на 12 дни,
като в призовката е вписано, че има данни , че лицето е в чужбина, без да е
посочен източника на тези данни. Освен това по отношение на регистрирания
настоящ адрес от вписаното в призовката остава неясно кога е посетен /като дати/ и как връчителят е констатирал , че адресата не пребивава на
адреса/източника на информацията/. Ето защо и исковият съд приема, че предвид
нередовното призоваване на длъжника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК , не е налице
и хипотезата на чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК. Редовността на
призоваването на длъжника в заповедното производство е част от допустимостта на
предявения иск по чл.422 от ГПК, което е абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иска, за която съдът следи служебно./в този смисъл и Определение
от 09.05.2018 год. , постановено по в.ч.г.р.д. №126/2018 г. на ЯОС/.
С оглед на всичко изложен до тук, ЯРС
приема, че производството по делото следва да бъде прекратено, поради
недопустимост на иска.
Водим от горните мотиви, ЯРС
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по гр. дело № 1851/2018 год. по описа на ЯРС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца пред ЯОС.
След влизане в сила на определението, същото да се
докладва по заповедното производство.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: