№ 3
гр. Трън, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РЕНЕТА Н. МИЛТЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20251740200003 по описа за 2025 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на И. И. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: *****************
против Наказателно постановление № 25-0361-000011/25.02.2025г. на Началник РУ Трън при
ОДМВР Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП, на И.
И. Ц., с ЕГН: **********, му е наложено административно наказание „глоба” общо в размер
на 50 лв., за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.137 А ал.1 от
ЗДвП.
В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление № 25-0361-
000011/25.02.2025г. на Началник РУ Трън при ОДМВР Перник, е неправилно и
незаконосъобразно. Иска съдът да отмени Наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, вместо него се явява процесуалният
му представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна Началник РУ-Трън не
се явява, и не изпраща представител пред ТРС.
Трънският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 09.02.2025 г. в 16:42 часа в гр.Трън, на ул.“Г. Димитров“ свидетелите И. М. Т. и Г.
А. Х. – служители при ОДМВР-Перник изпълняващи задълженията си по линия на КАТ
спрели за проверка лек автомобил О. Ф. с рег.№ РК **** ВТ за проверка. След като спрели
автомобила установили, че водача – въззивника И. Ц. е без поставен и закопчан
обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. Свидетелят И. Т. съставил на
въззивника Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №
600513 от 09.02.2025 г. - за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. Въззивникът И. Ц.
1
подписал Акта и получил екземпляр от него срещу подпис на дата 09.02.2025 г. В графата за
възражения отбелязал, че няма такива.
Въз основа на този Акт Р. Б. И. - Началник РУ Трън при ОДМВР Перник, (упълномощен
от министъра на МВР със заповед 8121з-1632/02.12.2021г.) издал срещу И. И. Ц., с ЕГН:
********** Наказателно постановление № 25-0361-000011/25.02.2025г., с което на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП
наложил на Ц. административно наказание "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева.
Наказателното постановление е връчено лично на въззивника срещу подпис на дата
25.02.2025 г., след което е обжалвано от Ц. с жалба, подадена в РУ Трън на 28.02.2025 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите И. Т., св.Г. Х. В. В. и Р.
С. Л., както и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по
делото на основание чл. 283 от НПК - АУАН Серия Серия Серия GA № 600513 от 09.02.2025
г.; справка картон на водача; Заповед № 8121Зз-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра наа
въпрешните работи.
С оглед пределите на въззивната проверка по чл. 314, ал. 1 и 2 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН и при отсъствие на хипотезите на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН, то съдът, като въззивна
инстанция, проверява изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление във всичките му части.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното
постановление е издадено от компетентни органи, правомощията на които произтичат от
приетата като писмено доказателство по делото заповед, рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, издадена съобразно правомощието му по чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 ЗДвП. Актосъставителят, заемащ длъжност старши полицай в РУ Радомир е
оправомощен да осъществява контролна дейност по чл. 165 от ЗДвП, да издава фишове за
налагане на глоби и да съставя актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП, тъй като същият попада в категорията длъжностни лица, определени в т. 1.3.3 от
цитираната заповед на МВР, а именно звената, осъществяващи охранителна дейност по
чл.14 ал.2, т.1 (патрулно-постова дейност) или т.2 (териториално обслужване на
населението) от ЗМВР. Същата заповед доказва и компетентността на началник РУ Трън,
при ОД МВР – Перник да издава наказателни постановления за констатирани нарушения по
ЗДвП на обслужваната територия /т. 3. 11/, доколкото е определен като длъжностно лице със
съответната компетентност от министъра на вътрешните работи, правомощията на когото
произтичат от закона /чл. 189, ал. 12 от ЗДвП/.
Съдът не констатира нарушение и на изискванията в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН – административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е описано ясно, с
излагане в пълнота на всички обстоятелства относими към фактическия му състав,
описанието съответства на правната квалификация на деянието, поради което правото на
защита на жалбоподателя не е ограничено.
2
По същество:
Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по делото намира,
че вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП не е доказано по
несъмнен начин, което мотивира отмяна на обжалвания административнонаказателен акт
като незаконосъобразен.
Съображенията са следните:
Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В административнонаказателното производство тежестта на
доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил
нарушенията, респ., че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в
негова вреда ако не е доказал възраженията си. Регламентираната в чл. 189, ал. 2 ЗДвП
доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него
обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на доказване в
съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с правилата и
принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат
да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за
административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл. 16 от
НПК, приложима и в административнонаказателното производство с оглед чл. 84 от ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН. Разпитаните в съдебното
следствие свидетели – И. Т. и Г. Х. не допринасят в тази посока. Първият заявява, че спрели
автомобила и установили, че водача е без поставен обезопасителен колан. Св.Х., който е и
свидетел при съставянето на АУАН в показанията си твърди, че с колегата му спрели
процесния лек автомобил и при спирането на автомобила констатирали, че водача е без
поставен колан. Същевременно св.Р. Л., която се е возила до водача обяснява, че полицаите
подали знак за спиране на автомобила със стоп палка. При спирането въззивникът в
момента, в който спрял автомобила откопчал предпазния колан и се обърнал да вземе якето
си от задната седалка, където били и документите му за проверка. Именно в този момент
полицаите възприели обстоятелството, че въззивникът е без поставен колан. Доколкото
служителите на МВР потвърждават описаното в акта и отричат да си спомнят подробности
около случая, като това дали автомобила бил със затъмнени стъкла, и дали в автомобила е
имало и друг човек, същите не потвръждават категорично да са възприели водача да
управлява МПС без поставен обезопасителен колан, а от останалите доказателства по делото
не може да се направи безспорно и несъмнено заключение за доказаност на обвинението.
След като свидетелите не предоставят сведения относно възприетите факти, то наличието на
съставен акт, записите в който формално потвърждават, не е достатъчно, за да се приеме
еднозначно, че обстоятелствата в съдържанието му са отразени обективно и точно и
съответстват на действителността. Други доказателства АНО не е ангажирал в процеса. От
3
своя страна показанията на св.Р. Л. при съобразяване с наличието на близка връзка между
нея и въззивникът, което е основание при преценката на същите да се приеме и съобрази
наличието на определена степен на предубеденост, на практика си кореспондират с
показанията на полицаите в частта относно това, че след спирането на автомобила
въззивникът действително е откопчал колана си. Поради това възражението на
жалбоподателя - че не е извършил нарушението, не може да бъде игнорирано като
недостоверно и защитно, особено след като е подкрепено с показанията на свидетел – Р. Л..
Същата потвърждава тезата му като посочва, че е пътувала с автомобила на И. Ц. на
връщане от работа, когато последният бил спрян за проверка от служители на МВР.
Категорична е, че по време на движение жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен
колан, който отстранил веднага след като спрял превозното средство с цел да приготви и
предостави документите си за проверка. Предвид декларираната категорична липса на
спомени от страна на свидетелите Т. и Х. относно присъствието на пътник в автомобила на
жалбоподателя, съдът приема, че свид. Р. Л. е присъствала на проверката и има
непосредствени възприятия относно свързаните с нея обстоятелства.
Така събраните по делото доказателства внасят протИ.речия в подлежащите на доказване
факти, което не позволява формиране на категоричен извод, че фактите, относими към
състава на нарушението са установени точно, и че вмененото нарушение е действително
извършено. Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че последното не е доказано
по несъмнен начин и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателна
отговорност за него.
Предвид горното обжалваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло
като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
По делото жалбоподателя И. Ц. е бил представляван от упълномощен процесуален
представител – адв. А. Д. от Адвокатска колегия-София, с когото се е договорил и получил
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, като
материално затруднено лице. Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнагражение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, който в
процесния случай съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 400 лева. АНО е направил
възражение за прекомерност, което се явява неоснователно. След постановяването на
Решение от 25.01.2021 г. по C438/22 г., съдът вече не е обвързан с минималния размер на
адвокатското възнаграждение, посочен в Наредбата и може да определи размер и под него.
Въпреки това по мнение на настоящия съдебен състав този минимум следва да се приеме
4
като един от ориентирите (незадължителен), спрямо който да се извършва преценката при
разглеждане на претенцията за присъждане на разноски за процесуално представителство. В
процесния случай съдебното производство е приключило в две съдебни заседание, като
участието на процесуалния представител на жалбоподателя се е изразило в участието му при
разпита на свидетелите, както и пледирането по същество. Съобразявайки така изложеното,
както и правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че справедливият размер
за предоставената безплатна правна помощ, който следва да се присъди на адв. Д. следва да е
в размер на 500 лева, представляващ малко над предвидения в Наредбата минимум.
Определеното адвокатско възнаграждение очевидно е определено съобразно чл. 18,
ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, респ. чл. 18, ал. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, с оглед на което съдът не установява основание за
редуцирането му поради прекомерност въз основа направеното от другата страна искане по
чл. 63д, ал. 2 ЗАНН.
Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от
административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК възнаграждение на адвокат подлежи на
възстановяване от бюджета на ОДМВР – Перник, чийто орган е издал отменения
административнонаказателен акт.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 1 и 2
във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0361-000011/25.02.2025г. на Началник РУ Трън
при ОДМВР Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП,
на И. И. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: *****************, му е наложено
административно наказание „глоба” общо в размер на 50лв., за извършено административно
нарушение на разпоредбата на чл.137 А ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. "Самоков" № 1, да заплати на
адв.А. Д. от САК, с адрес: *****************. сума от 500.00 (петстотин) лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за работа в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Перник в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
5