Р Е Ш
Е Н И Е
№ 492/05.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на десети септември през две хиляди и петнадесета година в състав
:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А.Л.
разгледа
Адм.дело
№336/2015г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.4
ал.1 Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ) във вр. с чл.156 и сл.
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
С Решение №7917/29.06.2015г. по Адм.дело
№14809/2014г., ВАС VІІ-мо отделение е обезсилил Решение №516/08.10.2014г. по
Адм.дело №713/2013г. по описа на Административен съд Монтана, в частта му в
която е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д.К. против мълчалив акт на
секретаря на Община М*** , с които е потвърден Акт за установяване на
задължения по декларация №23/04.10.2013г. на орган по приходите при Община М***
, в частта в която са установени задължения за данък недвижим имот за периода
01.01.2008 – 31.12.2012г. ведно с начислените лихви, като е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд с изрични указания за конституиране
по делото в качеството на ответник на Началник отдел „Местни приходи” при
Община М*** .
Производството по делото
образувано по жалба на Д.Г.К. *** подадена чрез адвокат Т.П. против Акт за
установяване на задължение по декларация №23/04.10.2013г. на орган по приходите
в Община М*** . В настоящето съдебно производство, съобразно задължителните
указания на ВАС, предмет на спора е законосъобразността на административния акт
само в частта в която са установени задължения за данък недвижим имот за
периода 01.01.2008 – 31.12.2012г. ведно с начислените лихви. В жалбата са
развити доводи, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като
е постановен в противоречие на материалния закон. В съдебно заседание
оспорващият, чрез пълномощника си адвокат П. поддържа жалбата си и моли да бъде
отменен като незаконосъобразен оспорения административен акт, като претендира и
присъждане на разноски по делото.
Ответникът чрез процесуалния си представител
адвокат Ц*** , оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
Настоящият състав на Административен съд
Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки
служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл.160 ал.2 ДОПК
намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
оспореният Акт за установяване на задължение по декларация №23/04.10.2013г. на
орган по приходите в Община М*** са установени размери на задължения за данък
недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода от 01.01.2008 до
31.12.2012г.. В частта на административния акт имаща отношение към дължимия
ДНИ, която е предмет на настоящето съдебно производство, има изготвена таблица
по години с описан размер на задълженията и лихвите за всяка отделна година,
като е посочен общ размер на задълженията за ДНИ 142,19 лева и дължима лихва
върху сумата от 44,78 лева. В мотивите на административния акт е посочено, че
ДНИ и ТБО са определени в годишен размер и пропорционално върху данъчната
оценка на имота, като е конкретизирано, че са дължими по партида 6208Н277 със
собственик на имота Д.Г.К., съобразно подадено от нея данъчна декларация
вх.№**********/30.08.2013г.
Въз основа на събраните писмени
доказателства, при изпълнение на задължителните указания на ВАС, съдът стига до
следните правни изводи по същество на спора:
Съгласно чл.4 ал.3 ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно чл.4 ал.4 ЗМДТ,
служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета
на общината. Видно
от приетата на л.96 по Адм.дело №713/2013г. Заповед №74/26.07.2012 на Кмета на
Община М*** , М*** Г*** Т*** на длъжност старши експерт „Местни приходи” в
Община М*** , които е издател на Акт за установяване на задължения по
декларация №23/04.10.2013г., е определен да изпълнява функциите на орган по приходите
в производствата по на чл.1 ЗМДТ, тоест налице е компетентност на
административния орган издал оспорения административен акт.
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен в частта относно
установените ДНИ и дължими лихви свързани с неплащането му в законоустановения
срок. Настоящата съдебна инстанция не споделя довода поддържан от оспорващия,
чрез неговия пълномощник, че административния акт е немотивиран и от него не
ставало ясно за кои имот и по какъв начин е определен дължимия ДНИ и дължимите
лихви свързани с неплащането му в законоустановения срок. Това е така, тъй като
изрично в административния акт е посочено, че са дължими по партида 6208Н277
със съсобственик на имота Д.Г.К., съобразно подадено от нея данъчна декларация
вх.№**********/30.08.2013г. (л.86-89 по Адм.дело №713/2013г.). Следва изрично
да се посочи, че в данъчна декларация вх.№**********/30.08.2013г. оспорващия
изрично е посочил, че декларира недвижим имот в строителни граници (УПИ V,
кв.143 ). В мотивите на административния акт изрично е посочено, че ДНИ и ТБО
са определени в годишен размер и пропорционално върху данъчната оценка на
имота, тоест ясно и конкретно е описан реда по които е формиран размера на
задълженията. От приетата на л.116 по Адм. дело №713/2013г. данъчна оценка
изх.№**********/19.06.2014г. се установява, че за собствената на оспорващата
¼ идеална част от имота данъчната оценка е 20277,20 лева, като видно от
чл.15 на приетата на л.23-39 по Адм.дело №713/2013г., Наредба за определяне на
размера на местните данъци на територията на Община М*** , размера на данъка
върху недвижимите имоти се определя в размер на 1,5 промила върху данъчната
оценка на имота, тоест сумата която се формира като дължима за ДНИ за всяка
година е в размер на 30,42 лева, както законосъобразно е посочено за всяка от съответните
години (20277,20 х 1.5 : 1000 – прилагане на проста формула, която е ноторно
известна при изчисляване на ДНИ).
По разбиране на настоящият
съдебен състав по делото е безспорно установено, че оспорващата като данъчно
задължено лице по смисъла на чл.12 ал.1 във вр. с чл.11 ал.1 ЗМДТ не е
заплатила в сроковете по чл.28 ал.1 ЗМДТ дължимите ДНИ за периода от 01.01.2008
до 31.12.2012г., като законосъобразно по отношение на нея е установен размера
на задълженията и дължимите лихви свързани с дължимия ДНИ. Настоящият съдебен
състав счита, че при изричното посочване на дължимите суми за ДНИ по години,
при ясно и точно посочване на недвижимия имот и данъчната декларация въз основа
на която е изчислена и данъчната оценка за частта на оспорващия, не може да се
приеме, че оспорения административен акт е немотивиран в частта относно
дължимия ДНИ.
Пълнотата изисква да се посочи,
че оспорващия неоснователно поддържа в жалбата си, че установените задължения
са погасени по давност. Това е така, тъй като по аргумента на чл.171 ал.1 ДОПК
публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а в чл.171 ал.2 ДОПК е
предвидено, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от
1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. В случая срока по чл.171 ал.1 ДОПК започва да тече от 01.01.2009г., тъй като се прилага за дължим ДНИ за
2008г. и изтича на 31.12.2013г., тоест преди изтичането на пет годишния срок с
постановяването на оспорения административен акт е започнала да тече нова
давност по аргумента на чл.172 ал.3 във връ. Ал.2 ДОПК, респективно оспорващия
би могъл да се позовава само на сроковете по чл.171 ал.2 ДОПК, които не са
изтекли към момента.
При условията на чл.160 ал.2 ДОПК,
съдът служебно установява, че оспорения административен акт е законосъобразен и обоснован, издаден от
компетентен орган и в съответната форма, при спазени
процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореният Акт за установяване на задължение по
декларация №23/04.10.2013г. на орган по приходите в Община М*** е законосъобразен в частта му с която са установени задължения за данък недвижим имот за
периода 01.01.2008 – 31.12.2012г. ведно с начислените лихви и следва да бъде
потвърден поради което на основание чл.160 ал.1 ДОПК във вр. с чл.4 ал.1 ЗМДТ, І-ви състав на Административен съд
Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Г.К. ***, подадена чрез адвокат Т.П., против Акт за
установяване на задължение по декларация №23/04.10.2013г. на орган по приходите
в Община М*** , в частта му с която са установени задължения за данък недвижим
имот за периода 01.01.2008 – 31.12.2012г. ведно с начислените лихви
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: