Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
33 22.03.2023 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно
дело № 220 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по
жалба на Р. П. Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес *****,
срещу Заповед № 1118 от 12.09.2022 год. на Кмета на Община Разград, с която е
разпоредено премахване на три строежа от VI категория,
изградени в поземлен имот с идентификатор 61710.502.6009 по кадастралната карта
на гр. Разград с административен адрес гр. Р.,
ул. „*****” № **. В жалбата се
твърди, че оспорената заповед не съдържа пълно описание на обстоятелствата и
действителната фактическа обстановка, поради което било нарушено правото на
защита на оспорващата. Твърди се също, че административният орган не се е
съобразил с легалното определение за гараж, дадено в § 1, т. 3 от ДР на наредба
№ Iз-1971 за строително-техническите правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожари, а изградените сгради били за съхранение
на отоплителни материали, инвентар и различни движими вещи. Също така
заповедта била в противоречие с чл. 46,
ал. 1 от ЗУТ. Административният орган неправилно е приел в противоречие с чл.
151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, че за изграждане на процесните строежи било необходимо
разрешение на строеж. И на последно място заповедта противоречала на целта на
закона. От съда се иска да отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане
на разноски по делото в т.ч. и адвокатски хонорар.
Ответникът по делото – Кметът на Община Разград,
чрез процесуалния си представител – началника на отдел „Правно-нормативно обслужване” С. Д., - с
юридическа правоспособност, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва
жалбата като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на твърдението си, че
оспорената заповед е валиден и законосъобразен административен акт. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Оспорващата Х. е закупила
с НА № 2, том 5, рег. № 3110, дело 259/2004 год. /л.33/ на нотариус Р. К. – нотариус с
район на действие РС – Разград с рег. Номер 380
на Нотариалната камара, дворно място, находящо се в гр. Р., ул. „*****” № **, с площ от 333 кв.м., съставляващо имот с пл. № 6009
от кв. 485 по плана на гр. Разград, заедно с построената в него едноетажна
полумасивна жилищна сграда, върху избено помещение със застроена площ от 53 кв.м., при граници
на целия имот : имот № 4023, имот № 6010, парцел IV-4025 и ул. „*****”.
По повод на жалба вх. № 94/05.07.2022 год. от собственици на поземлен имот, съседен на
описания по-горе имот, на 22.07.2022 г. и 25.07.2022 год. служители от дирекция
„Устройство на територията, кадастър и контрол на строителството – гл.
инспектор инж. М. и гл. специалист И., извършили проверка в поземлен имот с идентификатор 61710.502.6009, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р., с административен адрес ул. „*****“ № **, гр. Р.
За извършената проверка бил съставен Констативен
акт от 15.08.2022 год. /л.24/.
Проверяващите констатирали три строежа,
изградени в имота, за които няма издадено разрешение за строеж, протокол за
откриване на строителна линия, както и не са предвидени в ПУП за парцела, а
именно:
Строежът „Два гаража за леки коли“, представлява
покрита площадка с едноскатен покрив с наклон към ул. „*****”. Размерите на строежа в план са 8,65/5,00 м. и
светла височина от 2,60 м. при входа и 3,00 м. при дъното на строежа, със
застроена площ 43,25 кв.м. Бетоновият под е с наклон към ул. *****, а входовете са изпълнени от две ролетни врати с
размери 335/230 и 325/230 и входна врата 90/250. Носещата конструкция е изцяло
от дървени греди и колони с изключение
фасадата към ул. *****, където колоните са
стоманобетонни. Покрив - дървена конструкция покрита с метални керемиди.
Строежът е напълно завършен. Контролните органи приели, че строителството е
извършено през 2021 г. и 2022 г. от Р. П. Х., съгласно
данните в жалба с вх. № 94 от 05.07.2022
г..
Строежът „Гараж за камион“, представлява покрита
площадка с едноскатен покрив с наклон към имот с идентификатор 61710.502.4023
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград /ул. „*****“ № **/. Размерите
на строежа са: дължина 10,50 м., широчина при входа 4,80 м., а в дъното 3,70 и
светла височина от 3,50 м. при границата с имот с идентификатор 61710.502.4023
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград и 3,80 м. при
границата със строеж „Два гаража за леки коли“, със застроената площ 44,35
кв.м. Бетоновият под е с наклон навътре към имота, а входа е изпълнен от
ролетна врата с размери 440/350. Носещата конструкция е с дървени греди и
колони в имот с идентификатор 61710.502.6009, и метални колони по границата с
имот с идентификатор 61710.502.4023, а по фасадата към ул. „*****” колоните са стоманобетонни. По границата с имот с
идентификатор 61710.502.4023, изцяло в имот с идентификатор 61710.502.6009, има
изграден зид от бетонови тухли 40/20/15 см. на височина 1,80 м. от кота терен.
Над зида до стрехата на покрива е монтирана поликарбонова плоскост. Покрив -
дървена конструкция, покрита с метални керемиди. Строежът е напълно завършен.
Контролните органи приели, че строителството е извършено през 2021 г. и 2022 г.
от Р. П. Х., съгласно данните от жалба с вх. № 94 от 05.07.2022
г..
Строежът „Складове с покрита площадка“, представлява
постройка с двускатен покрив с наклон към имот с идентификатор 61710.502.4023
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград и към собствения
имот с идентификатор 61710.502.6009. Строежът е на границата с имот с
идентификатор 61710.502.4023 и имот с идентификатор 61710.502.6010. Размерите
на строежа в план са 12,50/3,25 м. и светла височина от 2,60 м при стрехите и
3,30м. при билото, със застроена площ 40,62 кв.м. Подът е от бетонова настилка
и теракотни плочи, а стените са от зидария с бетонови тухли 40/20/15 см.,
частично измазани от двете страни. Конструкция е изцяло с дървени греди и
колони. Покрив - дървена конструкция покрита с метални керемиди. Строежът е
напълно завършен. Строителството на строежа е извършено частично преди 2012 г.
и завършено през 2021 г. и 2022 г. от оспорващата П., съгласно данните от жалба с вх. № 94 от 05.07.2022 г. и устно изявление на извършителя на строежа.
Към констативния акт са приложени и констативни
протоколи от 22.07.2022 год. /л. 22/ и от 25.07.2022 год. /л.23/ от извършените проверки на място, схема
/л.21/, копие от ПР /л.27/и ПЗ /л.28/, скица на поземлен имот от 11.07.2022 год. /л.29/.
Контролните
органи приели, че е допуснато нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 и
ал. 2 от ЗУТ.
Копие от констативния акт е връчен
на оспорващата лично на 18.08.2022 год. В законоустановения седем дневен
срок по чл. 225а, ал. 2, изр. второ от ЗУТ е постъпило възражение с вх. №
94-00-983 от 23.08.2022 г. срещу Констативния акт от 15.08.2022 г. от оспорващата,
чрез адв. Д. Р., вписана в САК, което е прието от
административния орган за неоснователно. Следва да се посочи, че възражението
не се съдържа в представената от
административния орган административна преписка.
На 12.09.2022 год. кметът на Община
Разград е издал заповед № 1118, с която е разпоредил на основание чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ оспорващата Х. да премахне установените незаконни строежи „Два гаража
за леки коли”, Гараж за камион” и „Складове с покрита площадка”.
В оспорената заповед
административният орган се е позовал на Констативен акт от 15.08.2022 год. Описал е процесните
строежи по идентичен с констативния акт начин.
Приел
е, че за имот с
планоснимачен номер 6009 от кв.485 по плана на гр.Разград е образуван УПИ V-609, съгласно
изработен ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 1634/11.04.2005 г. на кмета на Община
Разград. Съгласно одобрен и действащ ПУП в УПИ V-609 по
североизточната и югоизточната му граница със съседните имоти с планоснимачни
номера 4025 и 6010 е предвидено свързано застрояване. По отношение на имот с
планоснимачен номер 4023 не е предвидено застрояване по границата. За кабинета за обучение, със
застроена площ: 39,40 кв.м, разположен по североизточната граница на имота е
издадено Разрешение за строеж № 182 от 13.06.2005 г.
По
отношение на процесните строежи е приел, че същите са от VI – та
категория на основание чл. 137, ал. 1, т. 6, б. „б” от ЗУТ. Приел е също за
безспорно установено, че те са незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2,
т. 1 и т. 2 от ЗУТ, тъй като са извършени без градоустройствена обезпеченост
(виза), без нотариално завереното писмено съгласие от собственика на съседния
поземлен имот с идентификатор 61710.502.4023 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Разград и без издадено разрешение за строеж от
овластения за това орган, в нарушение на чл.137, ал.З, във връзка с чл. 140,
ал. 3 и чл. 21, ал. 5; чл. 148, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 147, ал. 1, т.
1 и ал. 2 от ЗУТ и подлежат на премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Заповедта
е връчена на 14.09.2022 год., а жалбата срещу нея е подадена в АС – Разград на
27.09.2022 год.
В хода
на съдебното производство беше изслушана съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните и приета от съда. Вещото лице дава заключение, че трите обекта: „Два гаража за леки коли“,
„Гараж за камион“ и „Складове с покрита площадка“ са строежи по смисъла на § 5,
т. 38 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Трите обекта са
строежи от вида допълващо застрояване с характер на застрояване – ниско, с
височина до 10 м. Те са от шеста
категория . Трите обекта са с различна височина и са разделени пространствено.
Старата ограда на имота към ул. „*****” е съборена и на нейно място са изградени 5
бр. стоманобетонни колони, на които са монтирани три гаражни ролетни врати и една входна врата към имота, като тротоарът пред
имота e оформен като рамка за автомобили / виж
трети абзац от стр. 3 на експертизата л. 67/ Обектите „Два гаража за
леки коли“ и „Гараж за камион“ са обекти на допълващо застрояване, служат за
паркиране под покрив на моторни превозни средства и задоволяват личните нужди
на собствениците на тези превозни средства. Между обекти „Два гаража за леки коли“ и
„Гараж за камион“ няма преградни стени. Описаните в констативния протокол три
ролетни врати са закрепени към стоманобетонни колони, изградени на уличната
регулация. През тях се осъществява достъпа до новоизградените сгради.
Предвижданията на плана са в
имота да се изградят като основно застрояване две жилищни сгради и допълващо
застрояване - свързано по част от дворищните граници с УПИ IV-4025 (ПИ с идентификатор
61710.502.4025) в североизточна посока и ПИ 6010 (ПИ с идентификатор
61710.502.6010) в северозападна посока. На югоизточната вътрешна регулация с ПИ
4023 (ПИ с идентификатор 61710.502.4023) и на уличната регулация (югоизточна
посока) не е предвидено изграждане на допълващо застрояване. Новите строежи не са в съответствие с ЗРП на
града. Не са спазени разпоредбите на Раздел VII. „Допълващо застрояване,
огради“, чл. 41 - чл. 48 от ЗУТ.
В поземления имот по
кадастралната карта на града са отбелязани три сгради с идентификатори
61710.502.6009.1, 61710.502.6009.2 и 61710.502.6009.3, които са с функционално
предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, със застроени площи
съответно 24 кв. м, 41 кв. м и 40 кв. м. Описаните сгради в оспорената заповед -
„Два гаража за леки коли“, „Гараж за камион“ и „Складове с покрита площадка“ не
са отразени в кадастралната карта на гр. Разград. Новоизградените постройки не
са свързани с носещите конструктивни елементи на съществуващите жилищни сгради.
При премахването им няма да се наруши целостта и устойчивостта на
съществуващите жилищни сгради.
При така установените факти и след като извърши
проверка по чл. 168 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата като подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока, предвиден в
чл. 149, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима.
Заповедта е издадена от компетентен по материя и място
орган - кмета на Община Разград, съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Същата е
постановена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми
по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.
При издаването ѝ административният орган не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила. Административният акт съдържа мотиви, в които са изложени
фактическите и правни основания за издаването ѝ. Доколко тези фактически
и правни основания са материално законосъобразни и доколко обхващат всички
елементи на фактическия състав на приложената правна норма, е въпрос на
материална законосъобразност на акта. Строежите са точно и подробно описани и
индивидуализирани. Оспорващата е уведомен за започване на административното
производство чрез връчване на констативен акт т.е. спазена е разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК. Следва
да се има предвид, че нарушенията на административно производствените правила
са съществени само, когато създават вероятност за неистинност на фактите, които
органът е счел за установени и когато са от значене за съществуването на
разпореденото от административния орган. В случая административният орган не е
допуснал такива нарушения, поради което твърдението на оспорващата в тази
насока е неоснователно и недоказано.
Настоящият съдебен състав приема, че оспорената
заповед не противоречи на материалния закон.
С нея е наредено премахване на строеж, който се явява незаконен по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2
от ЗУТ. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията
на действащия подробен устройствен план, а съгласно т. 2, когато се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
В разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ е посочено, че
допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от
спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на
основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план, а според ал. 2 когато допълващо застрояване не е
предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния
архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени
до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с
постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота.
Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен
план.
Съгласно чл.
137, ал. 3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на този закон.
Според чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон, а според втората
алинея разрешението се издава от главния
архитект на общината.
Според легалното определение, дадено в § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ "Строежи"
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното
наследство и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Описаните в оспорената заповед обекти нямат характеристиките на преместваем обект
по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, съгласно кредитираното от съда
заключение на вещото лице. С оглед описанието на обектите, дадено в оспорената
заповед, както и на заключението на вещото лице, съдът приема, че същият се явява строеж по смисъла на § 5, т.
38 от ДР на ЗУТ. Те са от шеста категория (чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ) и
представлява постройки на допълващото застрояване по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗУТ. Строежите са
изградени през 2021 и 2022 год., съгласно приетото от административния орган,
което не се оспорва от жалбоподателката.
Те не са предвидени за изграждане по действащия застроителен план на мястото,
където са изградени /виж извадка от ПУП-ПЗ л. 28 с посочени линии на допълващо
застрояване/. За тях няма издадена виза
за проучване и проектиране, съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗУТ. Следователно
процесните строежи са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като са извършени в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП.
Неоснователно е позоваването на оспорващата с разпоредбата на чл. 46, ал.
1 от ЗУТ, за да обоснове законността на процесните постройки, тъй като според
тази разпоредба допълващото застрояване се допуска, само ако е предвидено в
съответния ПУП или ако е допуснато с
виза на главния архитект на общината по реда на чл. 140 от ЗУТ, когато
застрояването не е предвидено с ПУП, според ал. 2. В случая тези строежи не са
предвидени по действащия ПУП, нито са
допуснати с виза за проучване и проектиране, издадена по реда на чл. 140 от ЗУТ.
На следващо място
за изграждане на процесните строежи се изисква разрешение за строеж по
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, без да е необходимо одобряване на инвестиционен проект,
съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. След като строежите са извършени без
издадени такива разрешения, то същите се явява незаконни по смисъла на чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ. Строежите не попадат в нито една от хипотезите на чл. 151, ал.
1 от ЗУТ.
Неоснователно и недоказано е твърдението на
оспорващия, че за процесните строежи не се изисква разрешение за строеж, като
се позовава на чл. 151, ал. 1 т. 3 от ЗУТ. Съдът намира, че с оглед начина на изграждане на процесните
строежи, техните параметри и предназначение
те не могат да бъдат определени като
„леки постройки” за отоплителни материали и инвентар по смисъла на чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗУТ.
Неоснователно и недоказано е и твърдението, че оспорващата е ползвала съществуваща ограда от
към ул. „******“, като стени на процесните
гаражи. С оглед доказателствата по
преписката и заключението на вещото лице, съдът приема за безспорно установено, че оспорващата е
съборила съществуващата към ул. „*****” ограда и
на нейно място са изградени пет стоманобетонни колони, на които са закрепени
ролетните врати на процесните гаражи и върху които лежат покривните конструкции
на същите.
Като изградени през 2021 и 2022 г. строежите не попада
в обхвата на разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ
и не може да се определят като търпими. С оглед на времето на изграждане не са приложими и
хипотезите на § 16, ал. 2 и 3 от ПЗР на ЗУТ и
на § 127, ал. 2, от ПЗР на ЗИДЗУТ,
поради което не е необходимо изследване на въпроса дали са узаконени или не, а
и оспорващия не твърди такъв факт. Ето
защо същите подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и
издадената в този смисъл заповед е материално законосъобразна.
Не е налице и несъответствие на оспорената заповед с
целта на закона. За да е налице такова несъответствие, би трябвало
административният орган да е упражнил предоставеното му публично субективно
право не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона това
публично право, или да е нарушил принципа на съразмерност при издаване на
оспорения акт. В конкретния случай административният орган действа в условията
на обвързана компетентност, с оглед императивния характер на нормата на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ. След като административният орган при издаване на
оспорената заповед е приложил единствената предвидена в закона възможност и е
приложил правилно материалния закон, то не е налице и нарушение на принципа за
съразмерност, провъзгласен в чл. 6 от АПК.
С оглед изхода на делото
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
своевременно направено, е основателно. В тежест на оспорващата, следва да бъде
възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна
защита на административния орган, което съдът определя в размер на 100 лв.,
съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК,
и чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Р. П. Х. с постоянен адрес *****, срещу Заповед № 1118 от 12.09.2022 год. на Кмета на
Община Разград.
ОСЪЖДА Р. П. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***** да заплати на Община Разград 100 лв. /сто лева/
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд чрез Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия:/п/