№ 3124
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110126116 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. АНГ. Д. против Г.
М. П. против, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове, както
следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4414,44 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 12.05.2018 г. до 11.05.2021 г. вкл.,
начислена върху сумата от 14 500,00 лева – главница по договор за заем, присъдена с
решение от 11.04.2016 г., постановено по арбитражно дело № 3/2015 г. на Арбитражен
съд при Българска стопанска камара; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 772,68 лева, представляваща лихва за забава за периода от 12.05.2018 г. до
11.05.2021 г. вкл., начислена върху сумата от 2538,00 лева – разноски по арбитражно
дело, присъдена с решение от 11.04.2016 г., постановено по арбитражно дело № 3/2015
г. на Арбитражен съд при Българска стопанска камара и 3/ законната лихва върху
сумата от 14 500 лева, представляваща главница по договор за заем и върху сумата от
2538,00 лева, представляваща разноски по арбитражно дело, и двете присъдени с
решение от 11.04.2016 г., постановено по арбитражно дело № 3/2015 г. на Арбитражен
съд при Българска стопанска камара, считано от датата на подаване на настоящата
искова молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че с договор за заем от 10.02.2013 г.
предоставил на ответника сума в размер на 14 500 лева със задължение за връщане в
срок до 30.06.2013 г., видно с лихва в размер на 1,5 % месечно върху сумата. Сочи, че
1
с решение от 11.04.2016 г., постановено по арбитражно дело № 3/2015 г. на
Арбитражен съд при Българска стопанска камара, ответникът бил осъден да му заплати
сумата от 14 500,00 лева, представляваща главница по договора за заем, сумата от
1001,00 лева, представляваща лихва върху главницата, начислена за периода от
11.02.2013 г. до 30.06.2013 г., сумата от 2754,00 лева, представляваща уговорена
съгласно договора наказателна лихва за периода от 01.07.2013 г. до 13.05.2015 г. и
сумата от 2538,00 лева, представляваща направени разноски в арбитражното
производство. Ищецът твърди, че въз основа на влязлото в сила решение, състав на
СГС му издал изпълнителен лист за горепосочените суми, въз основа на който е
образувано изпълнително дело. Поддържа, че в арбитражното производство не са били
поискани, съответно присъдени лихви, поради което претендира същите в настоящото
производство. Изразява становище, че в случая е приложима разпоредбата на чл.86
ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение, кредиторът има право
на лихва от деня на забавата до момента на плащането. По изложените в исковата
молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявените
осъдителни искове и моли същите да бъдат уважени в посочените в исковата молба
размери. Претендира и присъждане на направените разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника се изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Излагат се доводи, че претендираните лихви
върху присъдените с решението на АС суми, са погасени по давност. Отделно от
предходното се изразява становище, че в случая ищецът цели присъждане на лихва
върху лихва, което е недопустимо между физически лица. В този смисъл се позовава на
решението по арбитражно дело № 3/2015 г., в което са изложени аналогични мотиви и
претенцията на ищеца за лихва е отхвърлена. На последно място се изразява
становище, че дори да се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл.117, ал.2
ЗЗД, то към датата на подаване на исковата молба в съда, петгодишния давностен срок
отново е бил изтекъл. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложено решение от 11.04.2016 г., постановено по арбитражно
дело № 03 по описа за 2015 г. на Арбитражния съд при БСК, влязло в законна сила на
същата дата, от което се установява, че по искова молба от Д. АНГ. Д. /настоящ ищец/,
Г. М. П. /настоящ ответник/ е осъден да му заплати следните суми: 14 500,00 лева,
представляваща главница по сключен договор за заем, сумата от 1001,00 лева,
представляваща лихва върху главницата, начислена за периода от 11.02.2013 г. до
30.06.2013 г. и сумата от 2754,00 лева, представляваща уговорена по договора
2
наказателна лихва за периода от 01.07.2013 г. до 13.05.2015 г. Със същото Г.П. е осъден
да заплати на Д.Д. и сумата от 2538,00 лева, представляваща направените по
производството разноски.
Видно от приложения по делото заверен препис от изпълнителен лист, издаден
на 14.06.2016 г. по гр.д.№ 3904/2016 г. по описа на СГС е, че същият е издаден въз
основа на влязлото в сила арбитражно решение за всички присъдени суми в полза на Д.
/настоящ ищец/.
От приложената по делото покана за доброволно изпълнение се установява, че
въз основа на гореописания изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20167860400627 по описа на ЧСИ М.М., с район на действие СГС. Видно от
приложеното уведомление е, че длъжникът – настоящ ответник не е намерен на адреса,
поради което поканата му е връчена по реда на чл.47, ал.1 ГПК – чрез залепване на
уведомление. По делото е приложено и удостоверение, издадено по изпълнителното
дело, в което е посочено, че към 02.03.2022 г. по делото няма постъпили суми.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявените искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
4414,44 лева, представляваща лихва за забава за периода от 12.05.2018 г. до 11.05.2021
г. вкл., начислена върху сумата от 14 500,00 лева – главница по договор за заем, както
и сумата от 772,68 лева, представляваща лихва за забава за периода от 12.05.2018 г. до
11.05.2021 г. вкл., начислена върху сумата от 2538,00 лева – разноски по арбитражно
дело, присъдени с решение от 11.04.2016 г., постановено по арбитражно дело № 3/2015
г. на Арбитражен съд при Българска стопанска камара, в тежест на ищеца бе да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
От приложеното по делото решение от 11.04.2016 г., постановено по
арбитражно дело № 03 по описа за 2015 г. на Арбитражния съд при БСК, влязло в
законна сила на същата дата, безспорно се установява съществуването на съдебно
признато парично вземане в полза на ищеца към ответника в размер на 14 500,00 лева –
главница и в размер на 2538,00 лева – разноски.
С доклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, съдът на основание чл.146, ал.2 ГПК изрично е указал на ищеца, че
не сочи доказателства за изпадане на ответника в забава. До приключване на устните
състезания по делото, ищецът не представи доказателства в изпълнение на даденото
указание, поради което съдът приема за недоказана втората предпоставка от
фактическия състав на правната норма. Съгласно чл.86 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл.84 ал.2 ЗЗД.
В настоящия случай вземането на ищеца произтича от решението на арбитражния съд
3
и няма конкретна дата на изпълнение, поради което ответникът изпада в забава от
момента на връчване на покана. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от ищеца до ответника за плащане на присъдените с решението суми
от дата, предхождаща подаването на исковата молба. Приложената по делото покана за
доброволно плащане по образуваното изпълнително дело, връчена по реда на чл.47,
ал.1 ГПК, не може да бъде приета като покана съгласно чл.84, ал.2 ГПК, тъй като тя се
изпраща на длъжника от съдебния изпълнител в изпълнение на разпоредбата на чл.428
ГПК.
Предвид гореизложените съображения, предявените два обективно съединени
иска за обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, без да
бъдат обсъждани останалите наведени в писмения отговор правопогасяващи
възражения.
По отношение на предявения иск за законната лихва върху сумата от 14 500
лева, представляваща главница по договор за заем и върху сумата от 2538,00 лева,
представляваща разноски по арбитражно дело, и двете присъдени с решение от
11.04.2016 г., постановено по арбитражно дело № 3/2015 г. на Арбитражен съд при
Българска стопанска камара, съдът приема за безспорно, че такава не е претендирана в
производството за периода след предявяване на иска до окончателното изплащане.
Законната лихва се дължи като законова последица от предявяването на иска за
вземането и в съдебната практика е възприето разбирането, че за да бъде присъдена, е
достатъчно да бъде поискана от ищеца и не е нужно претенцията за заплащането й да
се индивидуализира по начина, характерен за иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. При предявен
иск за парично вземане ищецът има право освен обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, да
претендира и законна лихва върху непогасеното от длъжника вземане за периода след
завеждане на делото до окончателното плащане. Искът за законна лихва е акцесорен,
но самостоятелен иск, като непредявяването му в процеса относно главното вземане не
преклудирало правото на кредитора да го предяви в отделен процес. Както бе посочено
и по-горе, когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичането
на срока, а когато няма определен ден, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора /чл.84 ал.2 ЗЗД/. Както в правната теория, така и в съдебната
практика, безпротиворечиво се приема, че исковата молба има значението на такава
покана. Размерът на лихвата за забава в разглежданата хипотеза се определя от
Министерския съвет - чл.86 ал.2 ЗЗД. С оглед предходното, при наличието на
присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение на
законната лихва върху същата, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде
претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния й
спрямо главния дълг характер /в този смисъл е и решение № 50 от 12.03.2010 г. по
т.д.485/2009 г., II т.о. на ВКС/.
Предвид гореизложеното, следва да бъде уважено искането на ищеца за
4
присъждане на законна лихва върху сумата от 14 500,00 лева, представляваща
главница присъдена с арбитражното решение, считано от 12.05.2021 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на претендираната законна лихва върху присъдените за първи
път с арбитражното решение разноски в производството, искането е неоснователно.
Това е така, тъй като задължението за лихва възниква, съществува и се прекратява в
зависимост от главния дълг, какъвто направените и присъдени по производството
разноски не са. Ето защо, искането за присъждане на законна лихва върху сумата от
2538,00 лева, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, съразмерно на
уважената част от иска. В приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК
ищецът претендира разноски за държавна такса, възнаграждение за особен
представител и адвокатски хонорар. Съдът констатира, че по делото не са представени
доказателства за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, поради което
посочената в списъка на разноските сума в размер на 500,00 лева не следва да бъде
взета предвид при изчисляване на дължимите разноски. Съразмерно на уважената част
от иска, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 181,64 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска. По делото няма доказателства за направени
разноски от ответника, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. АНГ. Д., ЕГН ********** против Г. М. П., ЕГН
********** искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 4414,44 лева, представляваща лихва за забава за периода от
12.05.2018 г. до 11.05.2021 г. вкл., начислена върху сумата от 14 500,00 лева – главница
по договор за заем, както и сумата от 772,68 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 12.05.2018 г. до 11.05.2021 г. вкл., начислена върху сумата от 2538,00 лева –
разноски, присъдени с решение от 11.04.2016 г., постановено по арбитражно дело №
3/2015 г. на Арбитражен съд при Българска стопанска камара.
ОСЪЖДА Г. М. П., ЕГН ********** да заплати на Д. АНГ. Д., ЕГН **********
следващата се законна лихва върху сумата от 14 500,00 лева, представляваща главница
по сключен договор за заем, присъдена с решение от 11.04.2016 г., постановено по
арбитражно дело № 3/2015 г. на Арбитражен съд при Българска стопанска камара,
считано от 12.05.2021 г. до окончателното изплащане на главния дълг, като
5
ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на законна лихва върху сумата от 2538,00 лева,
представляваща разноски по арбитражно дело, присъдена с решение от 11.04.2016 г.,
постановено по арбитражно дело № 3/2015 г. на Арбитражен съд при Българска
стопанска камара, считано от 12.05.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. М. П., ЕГН ********** да заплати на Д. АНГ. Д., ЕГН **********
сумата от 181,64 лева, представляваща разноски по производството, съразмерно на
уважената част от предявените искове.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6