Р Е Ш
Е Н И Е № 126/7.7.2022
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти състав, в публично
заседание на двадесет и
осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:Ст.Гюмлиева
разгледа докладваното от съдията адм.д № 82 по описа за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба
вх.№664/15.03.2022г. (пощ.клеймо 11.03.2022г.) от Т.Н.Н.,***, чрез адв.В.Д. от *, срещу
Заповед № КВ-68 от 24.02.22г. на Министъра на отбраната, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратен
договора му за военна служба. Твърдят се нарушения на материалния закон,
нарушения на административнопроцесуалните правила,
неправилност и постановяване на заповедтта в
отклонение на целта на закона, в случая на Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България(ЗОВСРБ) и Правилника за прилагането му.В първото по
делото о.с.з. се конкретизират конкретните проявления на нарушенията – счита се
за недопустимо смесено дисциплинарното производство срещу Н. с производство по
прекратяване на трудовото му правоотношение с Министерство на отбраната по
негов рапорт, по негово желание, след като е допуснато започване на
производството първоначално по неговия рапорт, а впоследствие много по-късно е
инициирано и образувано дисциплинарно производство, по което той да бъде вече
наказан. Така никой работник или служител, никога не би могъл да реализира
правото си по собствено желание, регламентирано и в Конституцията и в
конкретния Закон за отбраната и въоръжените сили, да напусне работодателя, т.е.
винаги едно производство по негово желание за прекратяване на трудовото
правоотношение ще се преобразува в дисциплинарно.Има подадени от жалбоподателя документи
във връзка със собственото му желание да прекрати трудовото си правоотношение и
те са първи и по време, а са приспособени като документи в дисциплинарното
производство. Недопустимо е такова смесване на двете производства.
Жалбоподателят Н. уточнява, че каквото и да е направил като провинения,
най-малкото би следвало да му се каже, че ще бъде уволнен дисциплинарно от
неговите командири, а това нещо не му е казано, разбира го с получаването на
заповедта едва на 09.03.2022 г.. Не е изслушан, не му е дадено предложение от
командира за дисциплинарно уволнение.
В
съдебно заседание оспорващият Т.Н.Н., редовно
призован, се явява лично и с адв. В.Д. от *, редовно
упълномощен.
Адв. Д. моли
съдът да отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна и постановена в
нарушение на административно-производствените правила. Счита, че на 17.12.2021г.
рапортът на господин Н. е със силата на предизвестие за едностранно
прекратяване на трудовото му правоотношение с Министерство на отбраната,
считано от 18-о число, от следващия ден. Нарушени са принципите на Конституцията,
а именно за правото на труд по собствено желание, принципите на Европейската
конвенция за правата на човека и Директивите на Европейския съюз в този смисъл,
и не на последно място и Закона за отбраната и въоръжените сили. Счита, че са
създадени редица документи за нуждите на процеса. Изцяло представените
документи са свързани с производството по едностранно прекратяване по негова
инициатива на трудовото му правоотношение, а са използвани незаконосъобразно в
процедурата по дисциплинарното му уволнение. Отбелязва, че узнаването на
влизането в сила на присъдата на наказателния съд съобразени с датата на провеждане
на съдебното заседание във ВКС е в тежест както на господин Н., така и самият министър
и министерството е следвало не в
тримесечен срок да реализира процедурата, независимо че законът в тесен смисъл
дава тази възможност, но е несериозно от узнаването на министъра да започне
въпросната процедура.По т.нар. обвързана компетентност също счита, че не е
налице такава и много по-рано са узнали в Министерството, независимо от
проведената процедура в 3-месечен срок. В определения от съда срок представя
писмена защита.
Оспорващият
Н. счита, че е трябвало процедурата да приключи така, както е инициирана от него
с подадения рапорт с предизвестие, никой не го е предупредил, че ще бъде
предложен за дисциплинарно уволнение. Никой не му е казал, че трябва да даде
писмени обяснения. На 30.12.2021г, изразеното становище е по заповед на
командира на ВФ ***** гр. Ямбол, че му е прекратен достъпът до класифицираната
информация.Обяснили му, че достъпът му е прекратен въз основа на влязла в сила
присъда. Това е ясно категорично. Дал обяснение, че тази заповед не го касае,
защото е пуснал рапорт.Има Становище на неговия командир на 20.12.2021г. да бъде
освободен по чл. 168 ЗОВСРБ. Няма никакво предложение за дисциплинарно
уволнение. Това е на по-високите инстанции.Придържа се към казаното от адвокат Д..
Ответната
страна Министъра на отбраната, редовно призован, се представлява от А.М.,
правоспособен юрист, редовно упълномощена. Моли съдът да отхвърли жалбата на Т.Н.Н. срещу Заповед № КВ-68/24.02.2022 г. на Министъра на
отбраната, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. При
издаване на заповедта на Министъра са спазени всички материални и процесуални
правила. Заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената
форма, притежава всички изискуеми реквизити и е в съответствие с целта на
закона, поради което моли да бъде оставена в сила.Подаването на рапорта на
военнослужещия и завеждането му в деловодството на военното формирование, в
което служи, не е начало на тримесечния срок на предизвестие по чл. 163 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Този срок започва
да тече от деня, следващ получаването на предизвестието от Министъра на
отбраната. Това е разписано в чл. 163 от Закона за отбраната и въоръжените сили
на Република България. Министърът на отбраната е запознат с двете предложения
на Командира на Сухопътните войски – това, с което е изпратен рапортът на
жалбоподателя и това, с което на Министъра се изпраща влязлата в сила присъда и
се предлага налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“. Запознаването на
Министъра с тези факти е извършено с Докладна записка с рег. №
30-21-9/22.02.2022 г. от Началника на отбраната. Министърът на отбраната
действа в условията на обвързана компетентност и при наличието на случай по чл.
245, ал. 1, т. 1 от ЗОВС той е длъжен да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“
на военнослужещия, така му предписва законът и ясната разпоредба на чл. 140 от
Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България. Процедурата по издаване на оспорената министерска заповед е спазена,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 3 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България при налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ не е необходимо извършване на служебна проверка, ако нарушението на
военната дисциплина е установено с влязла в сила присъда, какъвто е настоящият
случай. С оглед изложеното, моли съдът да отхвърли жалбата и да присъди в полза
на Министерство на отбраната възнаграждение за юрисконсулт.
Като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Предмет
на съдебен контрол е Заповед № КВ-68 от 24.02.22г. на Министъра на отбраната, с
която на жалбоподателя Т.Н.Н. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратен договора му за военна служба.
Заповедта засяга неблагоприятно жалбоподателя, подлежи на съдебен контрол по арг. от чл.251 и чл.271 от ЗОВСРБ. Връчена е на Т.Н.Н. с известие за доставяне на 16.03.2022г.Жалба срещу
заповедта от името на Т.Н.Н. е подадена в съда още
преди връчването на екземпляр от същата – с вх.№664/15.03.2022г. (пощ.клеймо 11.03.2022г.), което сочи че служителят е узнал
за заповедта по-рано от връчването на екземпляр от същата.Последното е без
значение за допустимостта на оспорването, предвид че към датата на подаване на
жалба в съда административният акт бил издаден.Предвид изложеното, съдът приема
жалбата за допустима за разглеждане, като депозирана от надлежна страна с
правен интерес и в срока за обжалване, срещу подлежащ на съдебен контрол
административен акт, пред надлежния административен съд по постоянния адрес на
жалбоподателя.
По
съществото на спора съдът взе предвид следното:
Между
Капитан Т.Н.Н. и началника на Сухопътните войски е
сключен Договор за военна служба №СВ-1143/21.05.2010г. за заемане от Н. на
длъжността „началник на отделение личен състав“, във военно формирование *****.
Със Заповед на командира на Сухопътните
войски №3ЛС-154 от 17.06.2019г. е назначен за „помощник началника на щаба по
личния състав“ във военно формирование *****.
Компетентен
да наложи дисциплинарно наказание и да прекрати договора за военна служба е
министърът на отбраната – чл.146, т.2 от ЗОВСРБ, чл.161, т.2 от ЗОВСРБ и
чл.137, ал.4 от Правилника за прилагане
на закона за въоръжените сили на Република България.В случая обжалваната
заповед е издадена от министъра на отбраната в съответствие с предвидените за
него правомощия.
Обжалваната
заповед е издадена в писмена форма с излагане на мотиви от правна и фактическа
страна.Съдът констатира съответствие
между правни и фактически основания.
По
делото не се спори, че с влязла в сила на 03.12.20221г. Присъда №9/21.08.2020г.
по НОХД №1 по описа за 2020 г. на Военен съд - Сливен, обжалвана и потвърдена с
Решение № 16 от 16.06.2021 г. по ВНОХД № 45/2020 г. на Военно-апелативния съд
на Република България, обжалвана и потвърдена с Решение № 60190 от 03.12.2021
г. на Върховния касационен съд на Република България, капитан Т.Н.Н. е осъден на основание чл. 372, ал.2, алт.З, вр. ал.1, алт.2 и чл. 54 от Наказателния кодекс НК), за
неизпълнение на заповед на командира на военно формирование ***** - Ямбол, на
една година „лишаване от свобода“.Присъдата е представена като част от
дисциплинарната преписка. Това е главният факт, послужил като основание за
издаване на заповед за дисциплинарно наказание „уволнение“, безспорно установен
с писмено доказателство.
Дисциплинарното
наказание „уволнение" се налага задължително в случаите по чл. 245 от
ЗОВСРБ. Разпоредбата е императивна и не дава възможност за поведение, което да
представлява отклонение от соченото правило. Дисциплинарно-наказващият орган в
случая няма право на преценка, а действа в условията на обвързана компетентност.
Налице е хипотезата на чл.245, ал.1, т.1, предложение първо от ЗОВСРБ-осъждане
за умишлено престъпление от общ характер. Налице е и хипотезата на чл.246 ал.3
от ЗОВСРБ, според която извършването на служебна проверка по ал.2 не е
задължително, ако нарушението е установено с финансова ревизия, с
вътрешноведомствена проверка или с влязла в сила осъдителна присъда.
Не се
констатират съществени процесуални нарушения в проведеното дисциплинарно
производство.Съществени са само онези процесуални нарушения, които ако не са
допуснати могат да обусловят различен краен резултат.
Процедурата
по издаване на Заповед № КВ-68/24.02.2022 г. на министъра на отбраната е
започнала след писмо с вх. № 2-853/20.12.2021 г. от прокурора при Военноокръжна прокуратура - Сливен до командира на военно
формирование ***** - Ямбол, с което е изпратена присъдата на Военен съд - Сливен за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“ на капитан Т.Н.Н..
Прокурорът възлага на командира на военно формирование ***** - Ямбол писмено да
уведоми Военноокръжна прокуратура - Сливен за
изпълнение на процедурата по чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ. С писмо
вх.№2-863/22.12.2021г. на командира на 4 артилерийски полк в Сухопътни войски
до командира на 301 Артилерийско-технически дивизион е поискано незабавно да се
предприемат действия за получаване на писмени обяснения от кап.Т.Н.Н..Със Заповед №3РД-381 на командира на 301
Артилерийско-технически дивизион е назначена комисия за получаване на писмени
обяснения от Н.. От комисията са съставени два протокола:
1.Протокол
от 23.12.2021г., видно от който:Комисията е направила опит да се свърже по
телефона с кап. Н. в периода от 08:30 часа до 09:16
часа на 23.12.2021 г., за да се уточни мястото където се намира същият за
получаване на писмените му обяснения, но не е осъществен телефонен разговор.В
9.45ч. комисията е посетила постоянния и настоящ адрес ***, констатирала е
заключени входни врати на входа, не е получила отговор след позвъняване по домофонната система.В
10.31ч. кап. Н.
се свързал по телефона с цивилен служител Д.К.С., като кап.Н.
обяснил, че не отказва да даде писмени обяснения, но в момента здравословното му
състояние не позволява, при първа възможност ще бъдат изпратени по пощата.Към
23.12.2021г. Н. се намира в отпуск поради временна нетрудоспособност за времето
16.12.2021-29.12.2021г. въз основа на на болничен
лист с №Е2021 2843677.Изпратил е по пощата до военно формирование ***** рапорт
с вх.№ 2-852 от 17.12.2021г., покана с вх.№2-856 от 21.12.2021г. и писмо с
оригинал на болничен лист с №Е2021 2843677.
2.Протокол
от 30.12.2021г., видно от който на 30.12.2021 г. капитан Т.Н.Н. собственоръчно е дал писмено становище във връзка с
влязла срещу него в сила от 03.12.2021 г., присъда с № 9/21.08.2020 г. по НОХД
№1/2020 г. по описа на Военен съд – Сливен.
Писменото
становище е регистрирано с вх.№2-871/30.12.2021г. в поделение *****. Със същото
Н. заявява пред командването, че към момента е прекратил договора за военна
служба по чл.163 и чл.168 от ЗОВСРБ, считано от 18.12.2021г.
Рапортът
на капитан Т.Н.Н. за прекратяване на договора за
военна служба на основание чл. 163 във връзка с чл. 168 от ЗОВСРБ е заведен във
военно формирование ***** - Ямбол с вх. № 2- 852/17.12.2021 г. Адресиран е до
министъра на отбраната, като е бил изпратен по команден ред с предложение от командира
на Сухопътните войски, постъпило с peг. №
30-21-9/12.01.2022 г. в Министерство на отбраната на 12.01.2022 г. На
19.01.2022 г. в Министерство на отбраната е получен втори рапорт от капитан Н.,
подаден до министъра на отбраната, с който военнослужещият заявява на министъра
на отбраната, че прекратява договора си за военна служба преди да изтече срокът
на отправеното предизвестие. На този рапорт с peг. №
30-21- 9/19.01.2022 г. министърът на отбраната е поставил резолюция „Не“, дата 21.01.2022
г. и подпис.
В
Министерство на отбрана е постъпило и второ предложение с peг.
№ 30-21-9/14.02.2022 г. от командира на Сухопътните войски за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на капитан Т.Н.Н.,
за прекратяване на договора за военна служба, да бъде освободен от длъжност, от
военна служба и зачислен в запаса. Въз основа на това предложение, след
постъпила докладна записка рег.№30-21-0/22.02.2022г. от началника на отбраната до
министъра на вътрешните работи е издадена обжалваната заповед. В докладната
записка са обсъдени и двете предложения: за прекратяване на договора с писмено
предизвестие и за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като са
изложени мотиви, че предвид наличието на влязла в сила присъда първото
предложение за прекратяване договора на Н. на осн.
чл.163 във вр. с чл.168 от ЗОВСРБ не следва да бъде
реализирано.
Жалбоподателят
счита, че след като е подал рапорт до министъра за прекратяване на договора му
за военна служба, при хипотезата на чл.168 от ЗОВСРБ, която предвижда
възможност договорът му да бъде прекратен и без спазване на тримесечното
предизвестие, е налице пречка да бъде освободен като му се наложи дисциплинарно
наказание „уволнение“. Според съда в случая такава пречка не е налице. Дори и
при прекратяване на договора за военна служба на осн.
чл.163 и чл.168 от ЗОВСРБ, за това е необходим изричен писмен акт(заповед) на
органа по назначаване – по арг. от чл.171 от
ЗОВСРБ - договорът за военна служба се
прекратява от датата на връчване на заповедта за освобождаване от военна
служба.След като такава не е издавана, няма пречка за реализиране на
дисциплинарно производство срещу военослужещия.
По
делото не са налице данни за взети обяснения от военослужещия
след отправеното до министъра на отбраната предложение за дисциплинарно
наказание „уволнение“. Независимо от това, доколкото е налице писмено становище
от 30.12.2021г. от Н. във връзка с постъпилата във военно формирование ***** –
Ямбол присъда за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за изпълнение
на процедурата по чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, за което са налични протоколи
на нарочно назначена за това комисия съдът счита, че на военослужещия
не е била преградена възможността за даване на обяснения. Още повече, че такива
обяснения в случая не могат да бъдат по-различни от тези, реализирани като
защитна теза в рамките на проведеното наказателно производство, какъвто мотив се сочи и в заповедта на
министъра на отбраната.Извършеното от Н. нарушение на служебната дисциплина е
установено с влязла в сила присъда, в рамките на наказателен процес в който е
можел да се защити като изложи всички свои съображения и ангажира
доказателства.Предвид това обстоятелството, че от военнослужещия не са взети
обяснения преди налагането на дисциплинарното наказание не обосновава нарушение
на административно-производствените правила, тъй като не накърнява правото му
на защита, което е реализирано в по-широка степен в хода на публичен
наказателен процес.
Във
връзка възраженията на жалбоподателя, че ангажимент не само негов, но и на
министъра е да следи за постановен акт на ВКС, като процедурата по подадения
рапорт не е следвало да бъде реализирана в 3-месечен срок и е несериозно да се
твърди, че този срок започва да тече от уведомяване на министъра, съдът счита
следното: По делото не се твърди,че Решение №60190 от 03 декември 2021 год. на ВКС е било
обявено на по-късна дата от тази на постановяването му.Предвид това подаването
на рапорт от 17.12.2021г. за прекратяване на договора за военна служба с
предизвестие от страна на Н., при наличието на обявено решение от последна
съдебна инстанция на 03.12.2021г., би могло да се тълкува и като действие с цел
избягване именно на дисциплинарно производство.От друга страна, след като до
министъра освен рапорта на военослужещия за
прекратяване на договора му за военна служба е постъпило и предложение за
налагане на дисциплинарно наказание“уволнение“ и към датата на това предложение
договорът за военна служба не е прекратен – няма пречка за реализиране на
дисциплинарно производство.
В
заключение съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли,
като не се констатират пороци на обжалваната заповед. Налице е основанието по
чл.245, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение" при осъждане за умишлено престъпление от общ характер. Последица
от това е прекратяването на договора за военна служба освобождаване на военослужещия от военна служба без предизвестие, за което е
предвидено основанието по чл.165, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ.Изходът на спора обуславя
основателност на претенцията за разноски на ответната страна, като в полза на
Министерство на отбраната следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100лв. на осн.
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.Н.Н.,***, срещу Заповед № КВ-68 от
24.02.22г. на Министъра на отбраната.
ОСЪЖДА
Т.Н.Н.,***, ЕГН **********, да заплати на
Министерство на отбраната на Република България, гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ №3, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100(сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: /п/ не се чете