Р Е Ш Е Н И
Е
№
2020 год.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 16.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Ели
Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 118 по описа за
2020 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК.
С
Решение № 84/18.12.2019год. постановено по т.д. № 52/2019год. Търговищкият
окръжен съд е осъдил ТП ДЛС „Черни Лом“
гр. Попово с ЕИК 2016174120095, със седалище и адрес на управление гр. Попово,
бул.“ Михаил Маджаров“ №68, „ДЛС” Черни Лом” гр. Попово, ЕИК 2016174120095-поделение на Североизточно
държавно предприятие адрес: гр. Попово, ул. М М І ХХ, представлявано от С Д-Директор,
да заплати на
Община Попово,
сумата 78 958.45 лв.
на основание чл.
92, ал.1 от ЗЗД, като е отхвърлил иска до пълния му
размер от 80 635.20 лв, като неоснователен: Осъдил е
„ДЛС” Черни Лом”
гр. Попово да заплати на ищеца сумата 3394.58 лв., направени разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Недоволен
от решението е останал ТП ДЛС „Черни Лом“ гр.
Попово с ЕИК 2016174120095, което го обжалва в неговите осъдителни частти:
Счита
решението за неправилно- поради незаконосъобразност и необоснованост на същото,
по изложени подробни съображения.
Оспорва
извода на съда, че уговорената неустойка не е нищожна. Твърди се в жалбата, че
посочената в чл.6.1 в основния договор и в анекса неустоечна клауза изцяло
противоречи на морала и на добрите нрави и затова счита същата за нищожна.
Счита, че при преценката на направеното възражение за нищожност на посочената
клауза, е приложимо даденото разрешение в т.3
от ТР № 1 от 15.06.2010год. по т.д. №
1/2009год. на ОСТК на ВКС-а именно-неустойката следва да се прецени за
нищожна, когато единствената й цел излиза извън присъщите й
функции-обезпечителна, обезщетителна и санкционна, какъвто според въззивника е
конкретния случай. Това е така, понеже уговорените размери не предвиждат заплащане на вреди от неизпълнение
на заплащане на дължимите суми в срок, а създават предпоставки за неоснователно
обогатяване на Община Попова за сметка на въззивника ДЛС „Черни Лом“.
На
следващо място се изразява несъгласие с извода на съда, че искането им за
намалямаване на уговорената неустойка поради прекомерност и многократно
завишаване са неоснователни, понеже разпоредбата на чл.309 ТЗ изрично
постановявала, че неустойка, дължима по търговски сделки сключени между
търговци, не може да се намалява, поради прекомерност. Счита, че клаузата за уговорена неустойка следва да се намали на
основание чл.92 ал.2 ЗЗД, като съдът съобрази търсените суми с реално
претърпените вреди от ищеца, заради няколкодневните забавяния в плащанията. В
случая става въпрос за неизпълнение на парично задължение, като разпоредбата на
чл.86 ЗЗД, която има за цел обезщетяване на вредите, предвижда, че при забава
на парично задължение се дължи законната лихва. Следователно, при липса на
доказателства за настъпили по-големи вреди, следва да се приеме, че вредата се
съизмерва със законната лихва, която е в пъти по-малка като обща сума от
търсената от ищеца.
Излага
също, че съобразно клаузите на договора, следва да се има в предвид на коя дата
е направен превода, а не кога е постъпил по сметка на възложителя.
За
това плащането по фактура
№********** от 20.12.2018г.-при закъснение от един ден и начислена неустойка в
размер на 617.82лева е направено в срок
и по тях не се дължи неустойка.
По отношение на останалите фактури, се твърди следното:
-по фактура №********** от 25.07.2016г.- за сумата от
46 387,20лв. при закъснение от пет дни, ищецът претендира неустойка в
размер на 3479.04 лева, която според въззивника е прекомерна и следва да се
намали до размера на законната лихва в
размер на 64,43лв.
-по фактура №********** от 18.08.2016г.- за заплащане на
сумата от 46 386,13лв. при закъснение от тридесет и три дни, ищецът
претендира неустойка в размер на 22961.13 лева, която според въззивника е
прекомерна и следва да се намали до
размера на законната лихва в размер на 450,98лв.:
-по фактура №********** от 18.11.2016г за сумата от
5924,87лв. -при закъснение от тридесет и три дни, ищецът претендира неустойка в
размер на 29350.96 лева която според въззивника е прекомерна и следва да се
намали до размера на законната лихва в
размер на 576,48лв.;
-по фактура №********** от 20.12.2016 г. за сумата от
62 421,69лв. -при закъснение от четири дни, ищецът претендира сума в размер
на 3745.30 лева, която според въззивника
е прекомерна и следва да се намали до
размера на законната лихва в размер на 86,70лв.;
- по фактура №********** от 28.12.2016г. за заплащане на
сума от 50 000лв.-при закъснение от дванадесет дни, ищецът претендира
неустойка в размер на 9000 лева, която според въззивника е прекомерна и следва
да се намали до размера на законната
лихва в размер на 180,56лв.;
-по фактура №********** от 29.12.2016г., за заплащане на
сума от 50 000лв.-при закъснение от четиринадесет дни, ищецът претендира
неустойка в размер на 10500 лева която според въззивника е прекомерна и следва
да се намали до размера на законната
лихва в размер на 208,33лв.;
В
жалбата се твърди, че не са налице кумулативните изисквания-а именно-сделката
да е търговска и да е сключена между търговци, за да се изключи намаляването на
неустойката поради прекомерност. Това е
така, понеже страните не са търговци, а също и сделката не е търговска-понеже
тя е сключена с предмет –управление, стопанисване използване и охрана на земи и
гори общинска горска територия.
С
жалбата се иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на
ново, с което исковите претенции на ищеца да бъдат оставени без уважение, или
да бъдат намалени до посочените по-горе размери.
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
С писмен отговор на въззиваемата страна Община
Попово, представлявана от Людмил Веселинов-кмет на Община Попово, жалбата се
оспорва като неоснователна, по изложени съображения.
В
съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуален представител, както и
чрез писмени бележки на същия, изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба, по изложени съображения.
След като се съобрази с доказателствата по
делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен
съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението:
Производството
пред ОС – Търговище е образувано по искова молба предявена
от ищеца ОБЩИНА ПОПОВО, представлявана от д-р Л Д В- кмет
на Община Попово, против „ДЛС” Черни Лом” гр. Попово, ЕИК
2016174120095-поделение на Североизточно държавно предприятие адрес: гр.
Попово, ул. М М І ХХ, представлявано от С Д-Директор на ТП „ДЛС” Черни Лом” за
присъждане на сумата 80 635.20 лева, представляваща неустойки за забава по
договор за предоставяне на управление на земи и гори от общински горски
територии, сключен на 16.02.2015г. между Община Попово и ответника,
на основание чл.92 ЗЗД. Предмет на настоящия процес е уваженат част от иска
за сумата от 78 958,45лв.
С
писмен отговор от ответното
дружество „ДЛС” Черни Лом” гр. Попово, ЕИК 2016174120095-поделение на
Североизточно държавно предприятие адрес: гр. Попово, ул. М М І ХХ,
представлявано от С Д-Директор, чрез процесуален
представител, оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка в
Договора за предоставяне на управление на земи и гори от общински горски
територии от 16.02.2015г. и Допълнителното споразумение към него от
28.12.2016г.; На следващо място и в евентуалност, изразявая становище за прекомерност
на уговорените размери и за завишени многократно. Счита, че следва да се намали
съобразно разпоредбите на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, като съдът съобрази търсените суми с реално претърпените вреди от Община
Попово заради няколко дневните забавяния в плащанията.
Съдът,
след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено
следното от фактическа и правна страна, относно обжалваната част от решението:
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че
страните са обвързани с валидно облигационно правоотношение -Договор за предоставяне на управление на земи и гори
от общински горски територии сключен на 16.02.2015год.
Съгласно чл.2.1 от договора, За управлението на горите
и земите от ОГТ изпълнителят получава възнаграждение в размер на 18% от всеки
получен приход от ползваните ОГТ, собственост на Община Попово.
По
силата на чл.4.6. от сключения между страните договор, ДЛС Черни Лом след
приспадане на уговореното в чл.2.1 възнаграждение и приспадане на преките
разходи е длъжен да внася останалата част от сумата, получена от ползване на
дървесина и недървесни горски продукти от ОГТ в посочената в чл.2.2 банкова
сметка ***, до 15-то число на месеца, следващ тримесечието през което са
реализирани приходите, с изключение на четвъртото тримесечие, когато плащането
следва да се извършва до 15-то число на месец декември.
Въз основа на решение №215 по Протокол №15 от
22.12.2016г. на Обс Попово е сключено допълнителното споразумение от
28.12.2016г., с което датата на падежа за плащане на дължимите вноски се изменя
както следва: „ до 25-то число на месеца следващ тримесечието, през което са
реализирани приходите, с изключение на четвъртото тримесечие, когато плащането
следва да се извършва до 20-то число на месец декември.
В чл.6.1 от договора е предвидена неустойка, според която
при неизпълнение на задълженията си по чл.4 т.6 от глава IV на договора
изпълнителят дължи неустойка в размер на 1.5% от всяка невнесена сума за всеки
ден от изпадането му в забава, но не повече от 50 % от невнесената сума. С
допълнителното споразумение от 28.12.2016г. е изменен и размера на неустойката
като от 1.5% се изменя на 0.5% от всяка невнесена сума за всеки ден от
изпадането му в забава, но не повече от 15% от невнесената сума.
Видно от счетоводни справки от Община Попово/л.23/, претендираната неустойка
която е в размер на исковата сума от 80 635.20 лв.
Сумата е формирана по следния начин, а именно от сбора на
неустойките по следните фактури:
№********** от
17.04.2015г.-дата на превод 16.04.2015год. при закъснение от един ден, в размер
на 685.12 лева;
по фактура №********** от 22.12.2015г.-дата на
превод-18.12. -при закъснение от три дни, в размер на 192.93 лева;
по фактура №********** от 22.12.2015г.-дата на превод
-23.12.-при закъснение от осем дни, в размер на 102.90 лева;
Претенциите по тези фактури са оставени без уважение,
след уважено възражение за настъпила погасителна давност и не са предмет на настоящето производство.
по фактура №********** от 25.07.2016г.- дата на превод
20.07.2016год. при закъснение от пет дни, в размер на 3479.04 лева;
по фактура №********** от 18.08.2016г.-дата на превода
17.08.2016год.-при закъснение от тридесет и три дни, в размер на 22961.13 лева;
по фактура №********** от 18.11.2016г.-дата на превода
17.11.20167год.- падеж 15.10.2016год.-при закъснение от тридесет и три дни, в
размер на 29350.96 лева;
по фактура №********** от 20.12.2016 г.-дата на
превод-19.12.2016год. -при закъснение от четири дни, в размер на 3745.30 лева;
по фактура №********** от 28.12.2016г.-дата на превод
-27.12.2016год.-при закъснение от дванадесет дни, в размер на 9000 лева;
по фактура №********** от 29.12.2016г.-дата на
превод-29.12.2016год.-при закъснение от четиринадесет дни, в размер на 10500
лева;
Претендираната сума е получена при неустойка в размер на
1,5% на ден.
по фактура
№********** с падеж 20.12.2018г. и дата
на превод 21.12.2018год. -при закъснение от един ден, в размер на 617.82лева.
Ищецът е представил по делото извлечения от сметката си
от ОББ и „Банка ДС“, а ответникът от „Уни Кредит Булбанк“.
Страните не спорят, относно размера на дължимите
суми-главници по цитираните фактури : Спорът е единствено относно дължимостта на суми, формирани от неустоечната
клауза по чл.6.1 по процесния договор, евентуално относно техния размер.
При съпоставянето
на представените извлечения на сметтките и датите на извършените преводи, се
установява следното:
плащането по фактура №********** е от 25.07.2016г. за
сумата 46 387.20 лв.-следователно е извършено при закъснение не от пет
дни, а от четири дни. За това закъснение дължимата по договора неустойка е в
размер на 3479.04 лева/ стр.52 и 109 от делото /. За това закъснение от 4дни
или сумата от 2 783,24лв. както и правилно е приел и окръжния съд.
по фактура №********** от 18.08.2016г. за сумата
46 386.13 лв.-при закъснение от тридесет и три дни, се дължи неустойка в
размер на 22961.13 лева/ стр.54 и 108 от делото/; по фактура №********** от
18.11.2016г. за сумата 59 249.87 лв. -при закъснение от тридесет и три
дни, в размер на 29350.96 лева/ стр.57 и 106 от делото/; по фактура №**********
от 20.12.2016 г. за сумата 62 421.69 лв.-при закъснение от четири дни, в
размер на 3745.30 лева/ стр.60 и 103 от делото/; по фактура №********** от
28.12.2016г. за сумата 50 000 лв.-при закъснение от дванадесет дни, в
размер на 9000 лева/ стр.63 и 102 от делото/; по фактура №********** от
29.12.2016г. за сумата 50 000.01 лв.-при закъснение от четиринадесет дни,
в размер на 10500 лева/ стр.66, 99 и 100 от делото/; по фактура №********** от
20.12.2018г. за сумата 123 504.50 лв.-при закъснение от един ден, в размер
на 617.82лева/стр.71, 85, 86/. При така
определените от окръжния съд дни на забавено плащане по всяка от фактурите, с
въззивната жалба се оспорва извода на съда, за наличие на закъснение от 1 ден по фактура №**********
от 20.12.2018г. за сумата 123 504.50 лв. и съответно дължима неустойка от 617,82лв. Съдът намира възражениетао за неоснователно. Съобразно допълнителното
споразумение от 29.12.2016год. към договора,
чл.4.6 се изменя, като определя че плащането следва да се извърши до
20-то число ма м.12. Действително, съобразно представено извлечение на
банковата сметка на ответника, същият с платежно нареждане от 20.12.2018год. е
задължил сметката си, като е наредил сумата от 123 564,56лв. за
превеждане по сметка на ищеца/стр.86/.
Видно е от представеното извлечение от сметката на ищеца,
сумата е постъпила по неговата сметка на 21.12.2018год./стр.71/.
А съобразно чл.305
от ТЗ, плащането се смята за извършено със заверяването на сметката на
кредитора. За това, следва да се направи извод, че плащането е извършено на 21.12.2018год.-т.е. -при закъснение от един ден, като дължимата
неустойка за тази забава от 1 ден е претендираната и присъдена сума в размер на
617.82лева. За това, жалбата в тази си част е неоснователна.
Относно възражението за нищожност, поддържано и с въззивната жалба: Становището на ответника изразено в
писмения отговор на ИМ, поддържано и във въззивната жалба, е, че уговорената
неустойка е нищожна, поради противоречие на морала и добрите нрави. Твърди се, че единствената цел за която посочената в чл.6.1 в основния договор и в
анекса неустоечна клауза е уговорена, излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и
затова счита същата за нищожна.
Преди да се произнесе по възражението, следва да се даде
отговор на въпроса, дали сключеният договор представлява търговска сделка:
Безспорно, едната страна-ищеца не е търговец, но
търговските сделки се определят като такива сделки въз основа на качеството на
длъжника.
Съобразно чл.2 от Правилник за устройството и дейността
на държавните ловни стопанства-Предприятието е самостоятелно юридическо лице
със статут на държавно предприятие по чл.62 ал.3 от ТЗ. Следователно,
търговското качество на ответника е признато по силата на закона. Относно
търговският характер на сключения договор:
Според посочения в чл.1.1 от договора предмет на дейност-това са
дейностти, представляващи управление,
стопанисване, ползване и охрана в земите и горите от ОГТ, собственост на Община
Попово, при спазване на Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча...
Според чл.9 от Правилника за устройството и дейността на
държавните ловни стопанства, посочените дейностти попадат в основния предмет на
дейност на ДЛС. Изрично в чл.9 ал.2
т.1 б. „б“ в предмета на дейност се
включва и ефективно използване на дървесина и недървесни и други горски
продукти и от горите и земите на ДГФ, както и търговия с тях. Следователно,
договорът има за предмет дейностти, които ответната страна изпълнява по занятие. Договорът
представлява търговска сделка според правилото на чл.286 ал.1 ТЗ, понеже същата
е свързана с упражняваното от ответника занятие.
А според чл.2.1 от договора, изпълнителят получава
възнаграждение в размер на 18% от
получените приходи от ползваните ОГТ, собственост на Община Попово.
Следователно, сключеният договор е възмезден-т.е. при изпълнението му
ответникът получава печалба. Ответникът е търговец и на основание чл.1 ал.3 от ТЗ, понеже обемът и предметът на неговата дейност изискват воденето им по търговски
начин. Договорът представлява търговска сделка и според правилото на чл.286
ал.1 ТЗ, понеже същата е свързана с упражняваното от ответника занятие.
Предвид изложеното, следва извода, че сключеният договор
има търговски характер и взаимоотношенията между страните по неговото
изпълнение се уреждат от нормите на Търговския закон.
Относно възражението за нищожност: За да се произнесе,
съдът съобрази следното: Съгласно
задължителната практика на ВКС, обективирана в т.3 на ТР № 1/15.06.2010 г., по
т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, на
която се позовава и ответникът, Нищожна,
поради накърняване на добрите нрави е само клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката
за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. В ТР са изброени примерни критерии, които имат принципен характер и
са приложими при преценка нищожността на уговорена неустоечна
клауза, поради накърняване на добрите нрави по см. на чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД в търговски договор, като: естество на
задължението, изпълнението на които е обезпечено с неустойка-парични или
непарични и техния размер, наличие или липса на други способи за обезпечение, видът на уговорената неустойка и видът на неизпълнение на задължението. Посочено е още,
че прекомерността на неустойката не я прави априори нищожна, а като нищожна
следва да се приеме неустойка, единствената цел за която е уговорена, излиза
извън присъщата й обезпечинтелна,
обезщетителна и санкционна функции.
Предвид изложеното, следва да се направи извод, че
договарянето в нарушение на добрите нрави е предпоставка за нищожност и на
търговскинте сделки, по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД.
Съдът намира възражението за нищожност за неоснователно, поради следното:
Договорът е двустранна сделка, с която страните постигат
съгласие относно съществените елементи на сделката. Допустимо е уговарянето от
страните на неустойка за вредите от забавата на плащането, но само в присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката се извършва във всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, съобразно посочените критерии, очертани в т.3
от ТР № 1/2010год.
Следователно, от значение при преценка недействителността
на договорната неустойка в хипотезата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се явяват
изброените в мотивите по т.3 от Тълкувателното решение примерни критерии. Съдът
прави извод, че същите, съпоставени с данните по делото в настоящия случай, не обуславя правен
извод за несправедлива неустоечна клауза, водеща до неоснователно обогатяване,
която да е в противоречие на добрите нрави. Преди всичко следва да се отбележи, че
неустоечната клауза в случая е и израз на свободното договаряне. Наличието и
начинът за формирането й са били възприети от длъжника. Той е могъл да влияе на
условията на договора, включително и във връзка с неустойката. Тя е била
договорена, а след това и предоговорена с участието на длъжника. В този смисъл
тя се явява израз на свободата на договаряне и е резултат от волеизявлението и
на двете страни по договора. Въпреки това, няма пречка да се твърди
недействителност на неустоечната клауза.
В случая размерът на неустойката, която е за забава и е
1,5% на ден. Същият безспорно е прекомерно висок в сравнение размера на законната лихва,
но следва да се отбележи, от друга страна, че клаузата е уговорена като
ограничена максимум на 50%.
Както се посочи, преценката следва да се прави към
момента на сключване на договора. Предвид естеството на процесната неустойка,
именно като мораторна, ще следва да се отбележи, че времето през която ще се
начислява, до достигане на границата от 50% от задължението, е било
предоставено изцяло на волята и на отговорността на длъжника по
изпълнението-т.е. на ответника, сега въззивна страна в процеса.
Следва да се отбележи, че накърняването на добрите нрави
по см. на чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД винаги се проявява в нарушаване на основен правен
принцип. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяване на
несправедливото облагодетелстване.
При съобразяването им, критерият за преценка на
съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави, посочен в ТР
№1/20210год. на ОСТК, като съотношение на уговорената неустойка и очакванигте вреди от неизпълнението, следва да се прилага по
начин, който няма за резултат абсолютна аритметична съпоставка помежду им, а
схваща вредите на плоскостта на кредиторовия интерес от изпълнението и така
неустойката да се преценява като обещетяваща вреди над обичайните, или
изпълняваща наказателна функция. Горните изводи са съобразени с Решение № 66 от 23.08.2019год. на ВКС по
т.д. № 2131/2018год. ВКС І-во т.о., по което съдът е отхвърлил възражение за
нищожност и е уважил претенция за неустойка, уговорена без краен предел, надвишаваща 15 пъти главното задължение.
А както се посочи, според неустоечната клауза по
процесния договор, отговорността за неизпълнение е ограничена на 50% от
главницата.
Съдът намира, че
договорената неустойка изпълнява освен санкционната функция, и останалите си функции-обезпечителна и обезщетителна. Това е така, понеже самият
характер на неустойката-същата е за забавено изпълнение, стимулира длъжника да
изпълни максимално бързо своето задължение, понеже забавата пряко влияе върху
размера на задължението за неустойка. По този начин уговорената неустойка от
една страна гарантира-т.е. обезпечава точното изпълнение на задължението на
длъжника, от друга страна, същата възмездява кредитора за настъпилите вреди от
забавеното изпълнение.
Предвид изложеното, съдът намира, че така уговорената
неустоечна клауза /с максимален
размер, незамвисимо от забавата-50% от задължението/, не е в противоречие с „Добрите нрави“ по см. на чл.26
ал.1 пр.3 ЗЗД, поради което и възражението за нейната недействителност следва
да бъде оставено без уважение.
Относно възражението за прекомерност на осн. чл.92 ал.2 ЗЗД: Същото е неоснователно и следва да се остави без уважение. Това е така,
понеже с императивната норма на чл.309 ЗЗД е въведена забрана за намаляване
поради прекомерност на неустойка,
дължима по търговска сделка. В допълнение, следва да се отбележи, че
неустойката не се явява прекомерна-същата, както се отбеляза, е ограничена в
процент от главницата.
Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното по-горе, решението на ТОС следва да бъде потвърдено.
По отношение
разноските:
Съобразно изхода от спора разноски в
размер на 300лв.-юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят на въззиваемата страна.
По изложените съображения, съставът на ВАпС, търговско
отделение
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 84/18.12.2019 год., постановено по о т.д.№ 52/2019 год. по описа на Търговищки
окръжен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „ДЛС” Черни Лом” гр. Попово, ЕИК
2016174120095-поделение на Североизточно държавно предприятие адрес: гр.
Попово, ул. М М І ХХ, представлявано от С Д-Директор
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ПОПОВО,
представлявана от д-р Л Д В- кмет на Община Попово сумата
300 лв.-юисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1
и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.