РЕШЕНИЕ
№ 1488
гр. Варна, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Лазар К. Василев
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Гражданско дело №
20213110105299 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от „***" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град ***, срещу „*** „***" ЕООД с ЕИК *** , със
седалище и адрес на управление: град ***, осъдителен иск с правно
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от общо 7 478,15 лева,
представляваща наемна цена, от която сума: 2 449,20 лева - наемна цена за
месец май 2019 г., 2 442 лева - наемна цена за месец юни 2019 г. и 2 586,95
лева - наемна цена за месец юли 2019 г., дължима на основание Договор за
наем от 28.02.2019 г. на недвижим имот, представляващ офис в сграда с
административен адрес: град ***, ***, трети и четвърти етаж, с площ от 175
кв.м., състоящ се от офисна площ и санитарен възел, ведно с цялото
оборудване.
Ищецът твърди, че между него, в качеството на наемодател, и ответното
дружество, в качеството на наемател, е сключен Договор за наем от *** г. с
предмет недвижим имот, представляващ офис в сграда с административен
адрес: град *** трети и четвърти етаж, с площ от 175 кв.м., състоящ се от
офисна площ и санитарен възел, ведно с цялото оборудване.
Поддържа, че е предал държането на процесния имот на ответника,
1
който ползвал същия през целия срок на договора за наем.
Ищецът сочи, че ответникът не е заплатил дължимата наемна цена от
общо 7 478,15 лева, от която сума: 2 449,20 лева - наемна цена за месец май
2019 г., 2 442 лева - наемна цена за месец юни 2019 г. и 2 586,95 лева - наемна
цена за месец юли 2019 г.
По изложените съображения ищецът предявява исковата си претенция.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В проведеното по делото съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца е релевирал искане на основание чл. 238 и следващите
от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение, с което ответното
дружество да бъде осъдено да заплати претендираните суми, като наемна цена
за отдадените под наем помещения, през процесния период. Претендира и
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, съгласно
представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното по делото първо съдебно заседание на 15.10.2021 г.,
ответникът, редовно призован, не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, с Разпореждане от 15.04.2021г.
на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Разпореждането е
връчено на ответното дружество по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК. По същия
ред е връчена и призовката за насроченото по делото съдебно заседание.
Неподавайки отговор на исковата молба и неявявайки се в съдебно
заседание, ответникът не е оспорил твърденията, изложени от ищеца в
исковата молба.
От своя страна ищецът е представил писмени доказателства, които
съответстват на твърденията му за валидно сключен договор за наем, както и
за предаването на държането на наемната вещ.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода
за вероятна основателност на претенциите, съобразно изискването на чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Воден от горното, настоящият състав на Районен съд *** счита, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ГПК, а именно 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е
бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на
2
неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване
на срокове и неявяване в заседание, 5. искът е вероятно основателен.
Предвид гореизложените констатации, съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, с което исковата претенция да бъде
уважена изцяло, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не следва
да се мотивира по същество.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, за които в
законоустановения срок е представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.
Съгласно същия, ищецът претендира разноски в размер на 299,13 лева,
представляваши заплатена държавна такса за исковото производство, както и
сумата от 710 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***" ЕООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление: град *** да заплати на „***" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град **** сумата от 7 478,15 лева /седем хиляди
четиристотин седемдесет и осем лева и петнадесет стотинки/,
представляваща наемна цена, дължима на основание Договор за наем на
недвижим имот от ***г., на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „***" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град ***да заплати на „***" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град *** сумата от, сумата от 1009,13 лв. /хиляда и
девет лева и тринадесет стотинки/, представляваща сторени в
производството разноски, от които 299,13 лв. държавна такса и 710 лв.
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3