Р Е Ш Е Н И Е
№1604
Град Пловдив, 19 февруари
2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, ХІV състав, в открито заседание на осемнадесети януари през две
хиляди и двадесет и четвърта година в
състав:
СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Недялка Петкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 2439 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Ш.С.А., ЕГН ********** ***, чрез адв. Ж.П., против заповед за
прилагане на ПАМ № 23-1030-000037/ 20.01.2023г. на началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с която на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС на водач, който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но не повече от 18 месеца.
В жалбата
се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт.
Сочи се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяна на оспорвания акт. В
писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя се поддържа
жалбата и се претендира присъждане на направените в съдебното производство
разноски.
Ответникът
– началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив в нарочно
становище намира жалбата за неоснователна. В този смисъл моли същата да бъде
отхвърлена, а оспорената заповед да бъде оставена в сила като правилна и
законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Пловдив не взема становище по жалбата.
Жалбата е
подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при
наличие на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което се явява допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна, поради следните съображения:
Процесната
заповед е издадена за това, че на 19.01.2023 г. на жалбоподателя, в качеството
му на водач МПС, е извършена полицейска проверка около 20.02 ч., в хода на
която е отказал проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване на наркотични вещества или техни
аналози. Съставен му е АУАН и е издадена ЗППАМ и талон за изследване,
екземпляри от които са били връчени на нарушителя.
Пловдивският
административен съд, въз основа на приетите за установени факти и след служебна
проверка на оспорения акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания
по чл. 146, както и на основание чл. 169 АПК, счита следното: По смисъла на чл.
171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.
Описаните в
АУАН № 801887 от 19.01.2023 г. фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. В случая, няма спор между страните по установената от
административния орган фактическа обстановка, не се оспорва и от жалбоподателя.
По делото
бе представено и прието от жалбоподателя постановление за частично прекратяване
на наказателно производство № 878 от 10.07.2023 г. на Районна прокуратура –
Пловдив по ДП № 42/ 2023 г. по описа на РУ 06 при ОД на МВР – Пловдив, с което
наказателното производство против жалбоподателя за престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК е било прекратено поради заключение на извършената експертиза, която
установява липсата на наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя.
Въз основа
на събраните доказателства по делото съдът намира за безспорна установената от
събраните писмени доказателства по делото фактическа обстановка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП съгласно приложената по делото заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на
директора на ОД на МВР – Пловдив и заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, в необходимата писмена форма. В заповедта е
цитирана приложимата законова разпоредба, регламентираща условията за налагане
на ПАМ - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Изложени са фактическите
основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, основно чрез
препращане към съдържанието на съставения срещу водача АУАН, който е неразделна
част от административната преписка.
Разпоредбата
на чл. 171, ал. 1 б. "б" ЗДвП предвижда, налагането на ПАМ при
управляване на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или
с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
В настоящия
случай, нарушението на водача е констатирано от компетентни длъжностни лица и е
съставен АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното. По делото не се спори относно
фактите, послужили като предпоставка за издаване на заповедта, а именно
управляване на МПС от адресата на заповедта и отказ да се извърши тест за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, съответно да се даде проба
за химико-токсикологично лабораторно изследване. Спорът е дали при тези факти,
административният орган е следвало да издаде оспорената заповед или не.
Предназначението
и ефектът на налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1 буква "б" ЗДвП
е именно да се преустанови нарушението с цел да се осигури безопасността на
движението. Последното от своя страна предполага незабавни фактически действия.
При установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната
норма, органът действа при условията на обвързана компетентност и няма право на
избор или свободна преценка относно налагането на ПАМ и е длъжен да издаде
административен акт с указаното в закона съдържание.
При
спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК ответникът по оспорването е доказал
обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП към момента на издаването й. В
тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права, като обори
констатациите на административния орган.
Обстоятелството,
че жалбоподателят е дал биологичен материал за изследване след намесата на съда
по реда на чл. 146 НПК не променя горните изводи. За съставомерността на
деянието и изясняване на въпроса за отговорността е от значение фактът на отказ
от тестване, съответно отказ за даване на биологичен материал за установяване
наличието на наркотични вещества. Въпреки това извършеното последващо
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употреба на наркотични вещества или техните аналози е част от процедурата по
установяване отговорността на водача по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. В
случай, че същото не е дало резултат към момента на издаването на ЗППАМ по чл.
171, т. 1 б. "б" ЗДвП, а такъв е получен в по-късен момент, макар и в
друго производство, то същото следва да се съобрази на основание чл. 142, ал. 2
от АПК.
Видно от
представеното прокурорско постановление, от назначената токсикохимическа
експертиза в лаборатория във ВМА – София се установява, че в кръвта на А. не се
установява наличие на наркотични вещества. Доказателственото значение на
негативния резултат от изследваната от токсилогичната експертиза кръвна проба
от жалбоподателя е съобразен от прокурора при РП Пловдив при решаване на
въпроса за отговорността на водача. След като според този резултат биологичната
проба кръв за употреба на наркотични вещества на жалбоподателя е отрицателна,
то въпросът за отговорността е решен, а наложената ЗППАМ се явява
незаконосъобразна. С оглед на изложеното, жалбата се явява основателна и следва
да бъде уважена.
Съобразно
изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да
се присъдят направените от него разноски по делото, които са своевременно
поискани и доказани в размер на 760 лева, от които 10 лева - държавна такса и
750 лева – адвокатско възнаграждение. Неоснователни са възраженията на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, доколкото същото е под предвидения минимален размер
в чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Във връзка с гореизложеното на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Пловдив
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на ПАМ № 23-1030-000037/ 20.01.2023г. на
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив
да заплати на Ш.С.А., ЕГН ********** ***, сумата от 760лв. /седемстотин и
шестдесет лева/ разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: