и за да се произнесе,взе предвид следното:
С Решение N 72/29.12.2004 г. по гр.д.N 573/04 г.,Кърджалийският районен съд е осъдил “Горубсо-Кърджали” АД – гр. Кърджали да заплати на Назиф Исмаил Шакир от гр.Момчилград сумата в размер на 5 399,77 лв., представляващи обезщетение по чл.200 от КТ за имуществени вреди, претърпени от трудова злополука, за периода от 12.01.2000г. до 01.07.2004г., както и мораторна лихва върху тази сума за същия период в размер на 472,93 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2004 год., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата до пълния му предявен размер от 700лв. като неоснователен и недоказан.Със същото решение е осъдил “Горубсо-Кърджали” АД – гр. Кърджали да заплати на Назиф Исмаил Шакир направените по делото разноски, в размер на 144,42 лв., а по сметка на Кърджалийския районен съд – държавна такса в размер на 234,91 лв., както и направените по делото бюджетни разноски, в размер на 60 лв. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят“Горубсо-Кърджали” АД – гр. Кърджали, който го атакува в частта, с която обективно съединените искове по чл.200 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са уважени. Развива съображения, че в обжалваната му част решението е незаконосъобразно и необосновано. Съдът не обсъдил наведения от жалбодателя /ответник в първоинстанционното производство/ довод, че при този процент на инвалидност ищецът не само можел, но и бил длъжен да упражнява някакъв вид труд, от който да реализира доходи. Същият бил с 40% работоспособност и е бил такъв през целия исков период. В този смисъл било и решение № 296/21.05.2003г., постановено по в.гр.д.№ 271/2003г. от Пловдивския апелативен съд. Моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което претенцията на ищеца да бъде уважена до размера на сумата 243,87лв. В съдебно заседание жалбодателят не се представлява. Ответникът по жалбата – Назиф Исмаил Шакир, се представлява в съдебно заседание от адв.Алексиев. Оспорва жалбата. Не сочи нови доказателства. Окръжния съд, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното: В исковата си молба въззиваемият твърди, че работил в ответното дружество, обект рудник “Звездел” като подземен работник”. На 08.07.1992г. претърпял трудова злополука като при качването му до работното му място се отслоил скален къс, който се стоварил върху него и му причинил счупване на таза. Със заповед №12/10.02.1993г. било прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество. От 12.02.1993г. бил инвалидизиран и бил пенсионер по болест. С експертно решение № 0766/01.04.2003г. пенсионирането му било продължено до 01.04.2005г. До 12.01.2000г. получавал обезщетение от ответното дружество за претърпените от него имуществени вреди. Претендира такива от 12.01.2000г. до датата на предявяване на иска – 06.07.2004г. в размер на 4 500лв. и мораторна лихва в размер на 700лв. Изложената в исковата молба фактическа обстановка не се оспорва от страните и се доказва от представените по делото Акт за трудова злополука №61/09.07.1992г.; заверено копие от Заповед № 12/10.02.1003г.; експертно решение №338/16.03.2000г.; експертно решение №610/20.03.2001г., експертно решение №0766/01.04.2003г. и приетото по делото като доказателство гр.д.№ 27/2000г. по описа на КРС. В посочените експертни решения е посочено, че въззиваемият е пенсиониран, с диагноза “счупване на таза”, инвалид 3 група, с 60% неработоспособност. Видно от последното експ.решение, срокът на инвалидизирането му е продължен до 01.04.2005г. В графата “противопоказни условия на труд” в същите е вписано- неподходящ за тежки физически натоварвания, за общ физически труд и за упражняване на професията си като миньор. Видно от решение № 79/06.07.2000г., постановено по гр.д.№ 27/2000г. по описа на КРС, “Горубсо-Кърджали”АД, гр.Кърджали е осъдено да заплати на Назиф Исмаил Шакир от Момчилград обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на трудова злополука за периода 01.09.1996г. до 12.01.2000г. главница – 5 279,44лв. и мораторна лихва за същия период в размер на 1 159,21лв., както и законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите. Видно от разпореждане №********** от 05.06.2001г. на ТП на НОИ-гр.Кърджали, пенсията, получавана от Назиф Исмаил Шакир е осъвременена с нов размер- 125,66лв., считано от 01.06.2001г. Размерът на получавана от ответника по жалбата пенсия през периода 2000-2004г. е подробно установен по месеци и години, в констативно-съобразителната част на вещото лице, по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът изцяло възприема. От заключението на същото се установява, че разликата между размера на трудовото възнаграждение, което ищецът Назиф Шакир би получавал като миньор и размера на получаваната от него пенсия по инвалидност за времето от 12.01.2000г. до 01.07.2004г. е 5 399,77лв., а размерът на мораторната лихва за същия период е 472,93лв. По делото е възложена допълнителна задача на вещото лице. От допълнителното заключение се установява, че разликата между размера на трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал като миньор и сбора от размера на получавана от него пенсия по инвалидност за времето от 12.01.2000г. до 01.07.2004г. и минималната заплатае 243,87лв. В съдебно заседание на 08.12.2004г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за увеличаване на иска относно претендираното обезщетение за причинени имуществени вреди, който да се счита предявен в размер от 5 399,77лв. С протоколно определение е допуснато такова изменение на иска. Като съобрази изложеното, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на безвиновната отговорност на предприятието по смисъла на чл. 200 от КТ. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е получил травматично увреждане /увредено здравословно състояние/; налице е и функционална връзка между увреждането с работата по трудово правоотношение с ответника, изразявана чрез формулата “през време и във връзка или по повод на извършваната работа”. Налице е също и специфичния резултат от травматичното увреждане – трайна нетрудоспособност /инвалидност/ и причинна връзка между травматичното увреждане и настъпилата нетрудоспособност. Задължението на работодателя за обезвреда възниква независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането. Ирелевантността на вината като предпоставка на задължението за обезвреда по чл.200 от КТ сочи, че това задължение не е санкционна последица от виновно противоправно неизпълнение на правни задължения, от правонарушение. По правното си естество това е законно прехвърляне върху работодателя на професионалния риск от увреждането на работника или служителя, респ. от невъзможността да предоставя работната си сила. Това прехвърляне има основанията си в правилото “комуто облагите-нему и тежестите”, а не в необходимостта от санкционирането на едно виновно поведение. Дължимото обезщетение обхваща разликата между претърпените от увредения вреди и полученото от общественото осигуряване обезщетение или пенсия. В тази разлика се включват всички видове на вредата – както имуществената загуба, така и неимуществената вреда; както претърпяната имуществена загуба, така и пропуснатата полза. От този обем на вредата според изричния текст на закона, се приспада само обезщетението и/или пенсията, получени по силата на осигурителното правоотношение. Съдът отчете разликата между размера на трудовото възнаграждение, което ищецът Назиф Шакир би получавал като миньор и размера на получаваната от него пенсия по инвалидност за времето от 12.01.2000г. до 01.07.2004г., както и степента и характера на уврежданията на въззиваемия. Касае се за трайно инвалидизиране на пострадалия – 3 група инвалидност, с определена 60% неработоспособност.С оглед на това настоящата инстанция приема, че ищецът е имал работоспособност от 40 %, или трета група инвалидност, което му е позволявало да работи съответно на своето здравословно състояние и да реализира възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Затова към получаваната от ищеца пенсия следва да бъде прибавена и минималната работна заплата за претендирания период. Т.е. на ищеца се следва обезщетение за претендирания период в размер на 243,87 лв., съобразно заключението на вещото лице. Като взе предвид изложеното и на основание чл.130 от ГПК, съдът намира, че акцесорният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан в размер от 148, 56лв. Ето защо, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта му по отношение на уважения иск по чл.200 от КТ от за разликата от 243,87лв. до уважения размер от 5 399,77лв., както и по отношение на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за разликата от 148,56лв. до уважения размер от 472,93лв. Съобразно уважената част от иска и тъй като разноски се претендират само от ищеца/въззиваем в настоящото производство, атакуваното решение следва да се отмени и в частта му за разноски, за разликата от 11,32 лв. до 144,42 лв., както и по отношение на дължимата държавна такса за разликата от 15,69 лв. до 234,91лв. Водим от изложеното ,Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение N 72/29.12.2004 г., постановено по гр.д.N 573/2004 г. по описа на К·рджалийския районен съд в частта му, с която “Горубсо-Кърджали” АД – гр. Кърджали е осъдено да заплати на Назиф Исмаил Шакир от гр.Момчилград обезщетение по чл.200 от КТ за имуществени вреди, претърпени от трудова злополука, за периода от 12.01.2000г. до 01.07.2004г. за разликата от 243,87лв. до 5 399,77лв.; мораторна лихва върху тази сума за същия период заразликата от 148,56лв. до 472,93 лв., деловодни разноски за разликата от 11,32 лв. до 144,42 лв., както и по отношение на дължимата държавна такса за разликата от 15,69 лв. до 234,91 лв., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Назиф Исмаил Шакир от гр.Момчилград, с ЕГН ********** иск против “Горубсо-Кърджали” АД – гр. Кърджали с правно основание чл.200 от КТ за разликата от 243,87лв. до 5 399,77лв. като неоснователен и недоказан. ОТХВЪРЛЯ предявеният от Назиф Исмаил Шакир от гр.Момчилград, с ЕГН ********** иск против “Горубсо-Кърджали” АД – гр. Кърджали с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата от 148,56лв. до 472,93лв. като неоснователен и недоказан. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в 30-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |