Р Е
Ш Е Н И Е № 4361
гр. Пловдив, 15.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание
на 13.11.2019 г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11647 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от И.Г.З., ЕГН **********,*** против
Н.В.Ч., ЕГН **********,***, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във
вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване
на установено, че И.Г.З. не дължи
на Н.В.Ч. , като
погасени по давност, сумата от 1478,80 лв. – главница, представляваща част от невърнат заем, представен по силата на договор за заем от май 2012 г., ведно със законна лихва върху тази сума за периода от
13.08.2012 г. до окончателното изплащане,
както и 434 лв. разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист по гд №12700/2012г. по описа на Районен съд
Пловдив.
Ищецът твърди,
че през 2012
г. ответникът е образувал гд №12700/2012г. по
описа на
Районен съд Пловдив и с влязло в сила на 29.01.2013 г. решение е осъден да му заплати сумата от 3350 лв.- невърнат заем, предоставен по силата на сключен през месец май 2012 г. устен договор за заем, ведно със законна лихва върху тази сума и разноски.
Въз основа на издадения изпълнителен лист на
06.02.2013 г. е образувано изпълнително ***по описа на ***с
***и район на действие – ****. По изпълнителното дело са извършвани следните изпълнителни действия: на 26.02.2013 г. е наложена възбрана, на 28.03.2013 г. е извършен
опис на недвижим имот, а в
периода от 27.05.2013 г. до 27.06.2013 г. е извършвана
публична продан на имат, като
на 28.06.2013 г. е обявен купувач
и е изготвено постановление за възлагане
от 11.07.2013 г. Вследствие на продажбата на имота по делото е постъпила сумата в размер на
1871,20 лв., с която е погасена част от главницата в
размер на 3350 лв. На 26.07.2013 г. е влязло в сила разпределение
на постъпилите суми. Посочва се, че изпълнително ***е продължено от ***с ***под ***., като
не се сочи да са извършвани
други изпълнителни
действия. Ищецът счита, че срокът
на погасителната давност е започнал да тече на 26.07.2013 г.
и е изтекъл на 26.07.2018 г. Ищецът счита, че не дължи сумите по изпълнителния лист поради погасяването им по давност, поради изтичане на предвидената в чл.
110 от ЗЗД пет годишна давност
по отношение на вземането на ответника. Моли искът да се уважи. Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва претенцията по основание
и размер. Счита същата за неоснователна и необоснована. Освен това сочи, че при уважаване на иска
не следва да бъде осъждан да заплаща разноски, тъй като с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото. Моли предявеният
иск да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Ответникът, чрез процесуалния си представител в проведеното открито съдебно заседание и лично признава
иска, като ищецът е
поискал да бъде
постановено решение при
признание на иска. Съдът е уважил искането
и е постановил, че ще се произнесе
с решение, съобразно направеното
признание на иска, като бъде
присъдено половината от
нормативно определения
Съдът, от събраните доказателства и фактите,
които се установяват с тях, прие следното:
Между страните не се спори и от приетите по
делото доказателства се установява, че ищецът не дължи на ответника претендираните суми, поради погасяването им по
давност.
Предявените искове са допустими, валидно е
направено признание на исковете, представляващо по същество процесуално
действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като
го счита за основателен; заявява, че
правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно
положение - т.е. претендираното от ищцовата страна
право не съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право,
признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237,ал.3 от ГПК,
нито в другите предвидени в закона изключения – т. е . признато е право, с
което страната може да се разпорежда, признатото право не противоречи на закона
и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско
състояние или за поставяне под запрещение, то
съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявените искове.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва в полза
на ищеца да се присъдят разноските, които са направени в настоящото исково
производство.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва в полза
на ищеца да се присъдят разноските, които са направени в настоящото исково
производство. Ищецът е представил доказателства
за направени разноски в размер от 75,61 лв.- заплатена държавна такса. Съгласно
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава
пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица. В представения ДПП е постигнато
съгласие, адвокатската защита да бъде оказана безплатно. Съгласно ал. 2, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер -
съобразно цената на иска и чл. 7, ал.2, т. 2 НМРАВ възлиза на 363,90 лева, а половината от него – 181,95 лв., която сума ответникът ще следва да заплати
лично на пълномощника на ищеца – адв. Е.И..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че И.Г.З., ЕГН **********,*** не дължи на Н.В.Ч., ЕГН **********,***, като
погасени по давност сумата от 1478,80 лв. – главница, представляваща част от
невърнат заем, представен по силата на договор за заем от май 2012 г., ведно
със законна лихва върху тази сума за периода от 13.08.2012 г. до окончателното
изплащане, както и 434 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист
по г.д. №12700/2012г. по описа на
Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Н.В.Ч., ЕГН **********,*** да заплати
на И.Г.З., ЕГН **********,*** разноски
в размер на 75,61 лв.- платена държавна такса.
ОСЪЖДА Н.В.Ч., ЕГН **********,*** да заплати
на адв. Е.Г.И.,*** сумата от 181,95 лева
- разноски в настоящото производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението е постановено на основание чл. 237 ГПК, съобразно направеното признание на иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала! ПК