№ /09.04.2019 година, гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание на тринадесети март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря НЕЛИ
КАТРИКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2110 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалбата на „РЕЕАЛ 2020“ ООД, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, против Ревизионен акт (РА) № Р-03000317004479-091-001/02.03.2018
година, издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) гр. Варна
на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение № 81/25.06.2018
година на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“)
гр. Варна при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който са установени
допълнителни задължения за корпоративен данък (КД) по Закона за корпоративното
подоходно облагане (ЗКПО) за данъчен период (д.п.) 2014 година в размер на
8 579,87 лева – главница, и 2 923,04 лева – лихви, и за д.п.2015 година
в размер на 7 161,76 лева – главница, и 1 693,32 лева – лихви, и за
данък върху добавената стойност (ДДС) по Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) за д.п.м.05.2014 година в размер на 1 564,21 лева –
главница, и 578,06 лева – лихви, за д.п.м.06.2014 година в размер на
9 385,14 лева – главница, и 3 389,91 лева – лихви, за д.п.м.07.2014 година
в размер на 16 978,48 лева – главница, и 5 985,98 лева – лихви, за
д.п.м.08.2014 година в размер на 18 846,13 лева – главница, и
6 481,67 лева – лихви, за д.п.м.09.2014 година в размер на 4 788,63
лева – главница, и 1 606,91 лева – лихви, за д.п.м.05.2015 година в размер
на 1 931,84 лева – главница, и 517,64 лева – лихви, д.п.м.06.2015 г. в
размер на 5 739,96 лева – главница, и 1 490,12 лева – лихви, д.п.м.07.2015
година в размер на 12 918,84 лева – главница, и 3 242,34 лева –
лихви, д.п.м.08.2015 година в размер на 14 928,73 лева – главница, и
3 617,98 лева – лихви, д.п.м.09.2015 година в размер на 7 829,34 лева
– главница, и 1 075,50 лева – лихви, д.п.м.10.2015 година в размер на 0,00
лева – главница, и 728,68 лева – лихви, д.п.м.05.2016 година в размер на 240,32
лева – главница, и 39,92 лева – лихви, д.п.м.06.2016 година в размер на 335,24
лева – главница, и 52,89 лева – лихви, и д.п.м.07.2016 година в размер на
3 860,27 лева – главница, и 575,87 лева – лихви.
Жалбоподателят
твърди, че РА е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с
процесуалния и материалния закон, явно необоснован и немотивиран. Сочи, че
фактическите констатации и правните изводи на приходните органи са в
противоречие със събраните в хода на ревизията доказателства. Счита, че при
издаването на РА са нарушени основните принципи на законност, обективност,
самостоятелност и независимост, служебно начало и добросъвестност, заложени в
ДОПК. Изтъква, че не са били налице основания за извършване на ревизията по
реда на чл. 122 от ДОПК. Навежда доводи за незаконосъобразно проведена
процедура по събиране на доказателствата, върху които органите по приходите са
изградили своята теза, тъй като протоколът от извършената оперативна проверка и
приложението към него са недействителни и недостоверни, поради манипулиране на
данните и неточното им копиране. Излага подробни аргументи за това, че
свалената информация от базата данни и нейният анализ не съответстват на реални
поръчки и не могат да бъдат ползвани като доказателствено средство, с което да
бъдат установени и определени неотчетени приходи от продажби. Предвид
изложените съображения релевира, че приходните органи са определили грешна
данъчна основа за облагане с ДДС и КД, върху която неправилно са установили данъчни
задължения на дружеството за процесните периоди. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
оспорения РА и да му присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез пълномощник, поддържа жалбата. Претендира направените по
делото съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък. В депозирана
писмена защита излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения
РА.
Ответникът, директорът
на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни
разноски, съобразно представен списък.
РА е съобщен на
жалбоподателя по електронен път на 06.03.2018 година (л. 190). Обжалван е по
административен ред с жалба вх. № 37451-6/15.03.2018 година и входирана в
дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП на 22.03.2018 година. С Решение №
81/25.06.2018 година директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е
потвърдил РА. Препис от решението на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при
ЦУ на НАП е връчен на жалбоподателя на 26.06.2018 година (л. 19 от делото),
поради което с подаване на жалбата по пощата на 10.07.2018 година (л. 42 от
делото), е спазен предвиденият в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок и същата
се явява допустима.
Ревизията на „РЕЕАЛ
2020“ ООД, гр. Варна е започнала със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-03000317004479-020-001/11.07.2017 година (л. 4), издадена от С.А.П., на длъжност началник сектор, оправомощена да възлага ревизии със
Заповед № Д-1249/30.06.2017 година на директора на ТД на НАП Варна (л. 1), и е
с обхват установяване на задължения за КД за периода от 01.01.2014 година до
31.12.2015 година и за ДДС за периода от 01.05.2014 година до 31.07.2016 година. Определени са органи
по приходите, които да извършат ревизията: Я.П.П. – старши инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Ж.Й. Г. – инспектор по приходите, както и срок за завършване – 3 месеца от
датата на връчване на ЗВР – 20.07.2017 година (л. 2). Със Заповед за изменение
на ЗВР № Р-03000317004479-020-002/17.10.2017 година (л. 7) срокът за завършване
на ревизията е определен до 20.12.2017 година. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад (РД) № Р-03000317004479-092-001/03.01.2018
година (л. 162 – л. 180), връчен на ревизираното лице на 08.01.2018 година (л.
161). РА № Р-03000317004479-091-001/02.03.2018 г. (л. 192 – л. 200) е издаден
от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата, органи по чл. 119, ал.
2 от ДОПК, и е потвърден изцяло с Решение № 81/25.06.2018 година на директора
на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП.
При
извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК и предвид
представените в хода на настоящото съдебно производство доказателства на
електронен носител, приети като доказателства по делото с протоколно
определение от проведеното на 28.09.2018 година открито съдебно заседание,
съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила
в определения от него срок, оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден
от компетентни органи – органа, възложил ревизията, и ръководителя на
ревизията, съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, и в предвидената
от закона форма, като съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 120, ал.
1 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, поради което е
правновалиден и поражда правни последици.
Приобщени са
разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на
хартиен носител електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл. изм. ДВ бр.
85/2017 година), които материализират електронно изявление, подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 от същия закон. От
електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях съдът констатира,
че разпечатаните документи са идентични с представените в електронна форма и са
подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни
автори. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания
писмен документ.
В ЗВР е
посочено основанието за извършването й – установяване на задължения за КД и
ДДС. Срокът за извършване на ревизията е продължен по реда и за срока по чл.
114 от ДОПК. РД е съставен в 14-дневен срок от приключване на ревизията, както
повелява нормата на чл. 117, ал. 1 от ДОПК, а РА е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Извършените
процесуални действия са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите по чл. 50, ал. 2
от ДОПК, поради което, на основание чл. 50, ал. 1
от ДОПК, обвързват съда с материална доказателствена сила по
отношение на фактите, установени с тях. РА и решението на решаващия орган, с
което той е потвърден, са обосновани. В тях е описана фактическата обстановка, установена при ревизията, като са обсъдени
доводите на ревизираното лице за незаконосъобразност на констатациите по
отношение на установените задължения. От горното се налага извод, че не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при извършване на ревизията, които да обосноват отмяна на РА на
самостоятелно основание.
В ревизионния акт и
потвърждаващото го решение на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на
НАП е прието, че „РЕЕАЛ 2020“ ООД, гр. Варна дължи корпоративен данък за
д.п.2014 година и д.п.2015 година в общ размер на 15 741,63 лева и лихви в
общ размер на 4 616,36 лева и данък върху добавената стойност в общ размер
на 99 347,13 лева за д.п.м.05.2014 година – д.п.м.09.2014 година,
д.п.м.05.2015 година – д.п.м.10.2015 година и д.п.м.05.2016 година –
д.п.м.07.2016 година, и лихви в общ размер на 29 383,47 лева.
Съдът, след преценка
на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени
документи, приема за установено от фактическа страна следното:
През ревизираните
данъчни периоди „РЕЕАЛ 2020“ ООД, гр. Варна е осъществявало търговска дейност –
стопанисване на ресторанти под наем, като е имало въведени касови апарати в
следните обекти: ресторант „Къщата“, щанд за бързо хранене, ресторант
„Тоскана“, щанд за сувенири, всички находящи се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев
бряг“, базар „Лотос“ и кафеавтомат в гр. Несебър, к.к. ‚Слънчев бряг“, базар
„Малина“.
С цел установяване на
обстоятелствата от значение за ревизията органите по приходите са извършили
процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД,
неразделна част от ревизионния акт, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. РД е приложен
на л. 162 – л. 180 от
административната преписка и съдържащите се в него констатации не е необходимо
да бъдат преповтаряни в настоящото решение.
Констатирано е, че на
26.08.2016 година е извършена оперативна проверка от органи по приходите,
съвместно с експерт от отдел „Информационни системи“ към ТД на НАП Бургас, в
търговски обект ресторант „Къщата“, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, базар
„Лотос", стопанисван от „РЕЕАЛ 2020“ ООД, гр. Варна. Установено е, че в
търговския обект има три компютърни конфигурации, едната от които е сървър; два
броя фискални принтери (рег. № 3474262 и рег. № 3474246), свързани към
компютърните конфигурации, с инсталиран програмен продукт с търговско
наименование „Детелина“. За обезпечаване на доказателствата, по реда на чл. 40,
ал. 1 от ДОПК, е извършено копиране от и на технически носители на информация,
съхранявана в монтираните компютърни системи в търговския обект. Информацията е
копирана на три броя финализирани оптични носители CD, като един брой е
предоставен на представляващия дружеството, присъствал на проверката.
Предприети са мерки за гарантиране на автентичността на информацията съгласно
чл. 40, ал. 1 от ДОПК, обективирани в нарочни протоколи и приложение към тях (л.
146 , л. 147 и л. 149).
Органите по приходите
са присъединили/приобщили като доказателства писмо ЦУ на НАП (л. 97),
писмо-отговор от „Елтрейд“ ООД (л. 96); представени от „Елтрейд“ ООД писмени обяснения
(л. 152 – л. 155), в които се съдържат подробни описания на основните таблици и
полета от базата данни на разработените от дружеството програмни продукти за
управление на дейността в търговски обекти (магазини, ресторанти, хотели,
складове и др.) с търговски наименования „Детелина“, „Детелина Премиум“,
„Детелина Лайт“ и „Детелина Старт“. Според писмените обяснения ПП „Детелина“
представлява търговско складова програма, като не е средство за отчитане на
оборотите от продажби по смисъла на Наредба № 18 на МФ. Посочено е, че всички
транзакции се записват в базата данни на програмата, която е стандартна,
безплатна и е от отворен тип, незащитена. Изброени са съществуващите между
отделните таблици релационни връзки. Пояснено е, че информация за извършените
продажби се съдържа в таблиците SALES_BON, SALES-PLUES и SALES_PAYMENT, като са
посочени полетата за количества, продажни и покупни цени.
Обезпечената/копираната
в хода на оперативната проверка информация е анализирана чрез софтуер за анализ
на релационни бази данни. Установено е, че файловете съдържат информация за
извършените продажби в търговския обект, стопанисван от ревизираното лице, за
периода от 21.04.2013 година до 26.08.2016 година. Информацията е съхранена в
един архивен файл с наименование db.zip, с големина 140 758 104 байта, съдържащ
две бази данни: db.zip\db\ELTRADEBACKOFFICE.GDB и
db.zip\db\ELTRADEBACKOFFICE_old.GDB. Формирани са контролни суми MD5 и SHA256
за файла „db.zip“, с което е гарантирана автентичността на информацията (В
приложение № 1 към Протокол сер. № 0017932 от 26.08.2016 година, на лист 147,
са вписани контролните суми). Установено е още, че база-данни
db.zip\db\ELTRADEBACKOFFICE_old.GDB съдържа информация за периода от 21.04.2013
година до 05.04.2016 година и данните съвпадат с тези от база данни
db.zip\db\ELTRADEBACKOFFICE.GDB за посочения/същия период. Предвид това и въз
основа на показанията, дадени от „Елтрейд“ ООД, на стр. 4 – стр. 11 от
ревизионния доклад (л. 175 – л. 179-гръб) е описано съдържанието на полетата
във всяка таблица, съдържаща се в базата данни db.zip\db\ELTRADEBACKOFFICE.GDB.
След анализ и
обработка на файловете, съдържащи съответните таблици, резултатите са записани
в приложен към ревизионния доклад диск (CD).
Въз основа на анализа
на базата данни органите по приходите са установили следното:
1/ Таблици SALES_BON,
SALES_PAYMENT, SALES_PLUES, POSBILLS_HEADER, POSBILLS_PAYMENT и POSBILLS_PLU от
база данни db.zip\db\ELTRADEBACKOFFICE.GDB съдържат информация за
фискализираните продажби, извършени през периода от 16:55 ч на 21.04.2013
година до 11:27 ч на 26.08.2016 година в търговски обект ресторант „Къщата“,
стопанисван от ревизирания данъчен субект, както и информация за
нефискализираните продажби, извършени в същия обект през периода от 08:42 ч на
23.08.2016 година до 11:02 ч на 26.08.2016 година;
2/ Таблици
DPOSBILLS_HEADER, DPOSBILLS_PAYMENT и DPOSBILLS_PLUES от база данни db.zip\db\ELTRADEBACKOFFICE.GDB
съдържат информация за фискализираните и нефискализираните продажби, извършени
през периода от 16:36 ч. на 21.04.2013 година до 02:22 ч. на 23.08.2016 година.
Органите по приходите
са извършили обобщаване на данните от таблици DPOSBILLS_HEADER,
DPOSBILLS_PAYMENT и DPOSBILLS_PLUES от база данни
db.zip\db\ELTRADEBACKOFFICE.GDB, като обобщената информация е представена в
табличен вид на стр. 10 – стр. 11 от РД (л. 175 – л. 176-гръб). За периода от
м. 05.2013 година до м. 08.2016 година са установени общо фискализирани
продажби в размер 1 460 449,02 лева, нефискализирани продажби в
размер 837 140,75 лева.
По данни в
информационния масив на НАП приходните органи са установили следните данни за отчетените
продажби чрез фискални устройства за периода 21.04.2013 година – 26.08.2016
година в ресторант „Къщата“, гр. Несебър, базар „Лотос“:
ФПр с ид. № 3474262 –
бр. клиенти – 66 995, общ оборот – 1 537 365.12 лева;
ФПр с ид. № 3474246 –
бр. клиенти – 12 418, общ оборот – 364 622,54 лева.
Констатирано е, че
жалбоподателят е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 26.07.2013 година. При
извършено сравнение на установените в ПП „Детелина“ фискализирани и
нефискализирани продажби с декларираните облагаеми по смисъла на ЗДДС доставки
в подадените СД за ДДС, за периода от м. 08.2013 година до м. 08.2016 година са
установени неотчетени продажби в общ размер 581 164,37 лева. Резултатите
са изложени в табличен вид на стр. 11 – стр. 12 от РД (л. 175).
По данни в информационния
масив на НАП е установено, че „РЕЕАЛ 2020“ ООД, гр. Варна е подало годишни
данъчни декларации (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО, с които е декларирало за 2014
година приходи в общ размер 374 794,96 лева и за 2015 година приходи в общ
размер 397 669,63 лева.
Въз основа на анализа
на базите с данни от ПП „Детелина“, извлечени от компютърните конфигурации в
търговския обект на ревизираното лице, органите на приходната администрация са
приели, че данните съдържат информация за ежедневните поръчки в търговския
обект, за получените плащания, за имената на операторите, извършили продажбите
и приели плащанията, за изписаните артикули и единичните продажни цени. Счели
са, че съдържащите се в базата данни информационни файлове на програмния
продукт, отчитащ продажбите, подробно идентифицират, както продажбите, отчетени
и декларирани от дружеството в подадените ГДД по ЗКПО и СД за ДДС, така и тези,
които не са декларирани, т.е. се явяват укрити, за всеки работен ден поотделно.
Извели са извод, че събраните и анализирани в хода на ревизията данни
позволяват точно идентифициране на вида и обема на неотчетените продажби, както
и определяне размера на укритите приходи по дни и периоди. За периода от
м.05.2014 година до м.08.2016 година са установени недекларирани/укрити от
жалбоподателя приходи от продажби, извършени в търговския обект ресторант
„Къщата“, находящ се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, базар „Лотос“, в общ
размер на 581 164,37 лева, върху които за всеки от съответните данъчни
периоди, на основание чл. 66, ал. 1, чл. 67, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 82,
ал. 1 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, допълнително е начислен ДДС – вж. таблицата на
стр. 5 – стр. 6 от ревизионния акт (л. 198).
Органите по приходите
са установили, че жалбоподателят е издал фактура за продажба № 4/05.09.2014 година
(л. 18-гръб) с данъчна основа в размер на 416,67 лева и начислен ДДС в размер
на 83,33 лева, с предмет „маркетингова такса“ и получател „Бритиш Американ
Табако Трейдинг“ ЕООД. Ревизираният данъчен субект не е отразил цитираната
фактура в дневника за продажбите за д.п.м.09.2014 година, нито в следващите
данъчни периоди и в СД за ДДС.
В хода на ревизията е
установено, че ревизираното лице е включило едни и същи фактури за покупки (л.
13 – л. 17) повече от един път в дневниците за покупки, т.е. упражнило е два
пъти право на данъчен кредит по една и съща фактура. Относимите факти и
обстоятелства, касаещи тези фактури, са подробно описани на стр. 26 – стр. 27
от РД (л. 167 – л. 168-гръб). На основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС органите по
приходите не са признали правото на приспадане на данъчен кредит, както следва:
- за д.п.м.05.2015 година – в размер
40,35 лева по фактура № **********/11.05.2015 година, издадена от доставчик
„Пикант Трейд“ ООД;
- за д.п.м.07.2015 година – в размер
254,69 лева по фактура № 3291/30.06.2015 година, издадена от доставчик
„Марино-06“ ООД;
- за д.п.м.08.2015 година – в размер
83,08 лева, в т.ч. 67,72 лева по фактура № 21423/30.07.2015 година, издадена от
доставчик „Съни комерс – Д.П.“ ООД; 15,36 лева по фактура №
136749/31.07.2015 година, издадена от доставчик „Ем Ди Комерс“ ЕООД;
- за д.п.м.07.2016 година – в размер
2 024,92 лева, в т.ч. 208,43 лева по фактура № 302/30.06.2016 година,
издадена от доставчик „Витал Фууд“ ЕООД; 1 615,11 лева по фактура №
36520/27.06.2016 година, издадена от доставчик „Т.Е.Д.“ ЕООД; 24,02 лева по
фактура № 413223/27.06.2016 година и 28,54 лева по фактура № 413332/30.06.2016
година, издадени от доставчик „Комсед“ АД; 148,82 лева по фактура № **********/23.06.2016
година, издадена от доставчик „Морски свят груп“ ЕООД.
Предвид установените
в хода на ревизионното производство факти и обстоятелства и събраните
доказателства приходните органи са приели, че за „РЕЕАЛ 2020“ ООД, гр. Варна са
налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – налице са данни за
укрити приходи или доходи, поради което са предприети задължителните
процесуални действия по чл. 124 от ДОПК. На ревизираното лице е връчено
Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-03000317004479-113-001/17.10.2017
година (л. 106) с което е уведомено, че данъчната основа на задълженията му за
КД по ЗКПО за периода 01.01.2014 година – 31.12.2015 година и за ДДС по ЗДДС за
периода 01.05.2014 година – 31.07.2016 година ще бъде определена по реда на чл.
122 от ДОПК, като му е предоставена възможност за представяне на доказателства
и вземане на становище в 14-дневен срок от датата на уведомлението. Връчено е и
Уведомление по чл. 17, ал. 1 от ДОПК № Р- 03000317004479-139-001/17.10.2017
година (л. 103 – л. 104). „РЕЕАЛ 2020“ ООД, гр. Варна е представило декларация
за имуществено състояние и обяснителни бележки, според които като програмен продукт
дружеството използва компютърна система „Детелина“, до която има достъп целият
персонал, както и че средната търговска надценка за всички групи стоки е приблизително
50 (петдесет) процента. Относно констатираните различия в продажби, извършени в
търговския обект за периода от 01.05.2014 година до 31.07.2016 година, в размер
на 518 164,37 лева ревизираното лице е посочило, че няма обяснение, тъй
като в дружеството няма достатъчно компетентни лица.
На стр. 13 – стр. 16
от РД (л. 173 – л. 174) органите по приходите са направили анализ на относимите
към „РЕЕАЛ 2020“ ООД, гр. Варна обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Въз основа на
гореизложеното с обжалвания РА в тежест на „РЕЕАЛ 2020“ ООД, гр. Варна са
определени допълнителни данъчни задължения за КД по ЗКПО и за ДДС по ЗДДС и са
начислени съответните мораторни лихви в размерите, посочени в разпоредителната
част на акта – таблицата на стр. 13 – стр. 16 от РА (л. 193 – л. 194).
Данъчната основа,
върху която са установени задълженията за КД по ЗКПО за д.п.2014 година и
д.п.2015 година е определена по реда на чл. 122 от ДОПК като разлика между
сбора от декларираните от ревизираното лице в ГДД нетни приходи и установените
в хода на ревизията неосчетоводени нетни приходи (недекларирани приходи) и
сбора на декларираните от лицето разходи и установените разходи (балансова
стойност на продадените стоки), съответстващи на установените при ревизията
недекларирани приходи, за което е използвана средна надценка при продажбите на
стоки/материали в размер на 50 %, декларирана от „РЕЕАЛ 2020“ ООД, гр. Варна в
писмените му обяснения.
Предвид разпоредбите
на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО и предвид установен при ревизията дължим за
2014 година КД в размер 9 395,81 лева, превишаващ с над 20 % определените
дължими авансови вноски за 2014 година (в размер 750 лева), органите по приходите
са начислили лихви в размер 445,11 лева. Аналогично, на същите основания и
предвид установен при ревизията дължим за 2015 година КД в размер 10 127,41
лева, превишаващ с над 20 % определените дължими авансови вноски за 2015 година
/в размер 2 250,00 лева/, органите по приходите са начислили лихви в
размер 354,16 лева.
Задълженията за ДДС
по ЗДДС са установени върху данъчна основа за всеки данъчен период, определена
по реда на чл. 122 от ДОПК въз основа на анализа на данните, извлечени/копирани
от ПП „Детелина“, използван в търговския обект на ревизирания субект, и
установените неосчетоводени приходи, които представляват облагаеми доставки по
смисъла на ЗДДС (резултатите по данъчни периоди са обобщени в табличен вид на
стр. 25 – стр. 26 от РД – л. 168), издадената, но неотразена в дневника за
продажби за д.п.м.09.2014 година фактура за продажба № 4/05.09.2014 година, и
включените повече от един път в дневниците за покупки фактури за покупки, по
които не е признато повторното упражняване на правото на приспадане на данъчен
кредит.
Горестоящият
административен орган (директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП) е
възприел изцяло фактическите установявания и достигнатите въз основа тях изводи
от органите по приходите и е потвърдил изцяло издадения РА. Приел е, че са
налице неосчетоводени нетни приходи (недекларирани приходи), върху които следва
да са начисли допълнително КД и ДДС за съответните данъчни периоди. Констатирал
е, че лихвите върху корпоративния данък и ДДС за довнасяне като краен резултат
за всеки данъчен период са изчислени до дата 02.02.2018 година, а не до датата
на издаване на оспорения РА – 02.03.2018 година, т.е. с РА са установени лихви
за просрочие в по-малък размер, но предвид разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК РА не може да се изменя във вреда на жалбоподателя, поради което следва да
бъде потвърден до размера на установените с него лихви за просрочие.
В хода на настоящото
съдебно производство са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите
Д. Д. Д., В.Г.И., А.А.Д., С.Й.Р. и А.С.С..
От показанията на
свидетелите Д.
и И. се установява, че същите работят като
сервитьори в „РЕЕАЛ
2020“ ООД, гр. Варна, като за маркиране на поръчките на клиентите се използва
ПП „Детелина“. Посочват, че разликата между марката от програмния продукт и
фискалния бон е, че на последния е обозначена цена, а марката съдържа само
количество и вид артикул, както и че ПП „Детелина“ се използва за обучаване на
новите сервитьори, като информацията от тренировките впоследствие се изтрива от
управителя на заведението, който коригира и допуснати от сервитьорите грешки в
количеството на поръчаните стоки. Заявяват, че невярната информация винаги се
изтрива и не влиза в оборота, но не знаят дали остава в програмата.
Свидетелят Д. дава показания, че притежава
сервиз за фискални устройства. Сочи, че познава управителя на „РЕЕАЛ 2020“ ООД,
гр. Варна М.М. от 2010 година, като му е инсталирал ПП „Детелина“ и го е обучил
да работи с него. Посочва, че дружеството ползва фискални принтери и ПП
„Детелина“, като всичко се отразява в програмния продукт, но може не всичко да
излезе на принтера, въпреки че всяко маркиране се записва на него като справка,
независимо от това дали след това е сторнирано или фискализирано. Твърди, че
всеки може да въвежда в програмата, но само управителят или собственикът може
да трие. Разяснява механизма на смяна на дискове и на компютри, на които е
инсталиран програмният продукт, като посочва, че същият е инсталиран на всеки
компютър, така че базата данни си остава на компютъра.
Съгласно дадените от
свидетеля Р. показания, същият работи в „Елтрейд“ ООД като ръководител на част
от търговските структури на фирмата в България. Сочи, че софтуерът „Детелина“ е
тип складов софтуер, а не счетоводен софтуер, и не отговаря на някакви законови
изисквания, както и че таблици DPOSBILLS_HEADER, DPOSBILLS_PAYMENT и
DPOSBILLS_PLUC се използват обикновено в ресторантски вариант на софтуера за
отваряне на някакъв тип транзакции, представляващи всякакъв вид записи.
Свидетелят посочва, че ПП „Детелина“ може да бъде или да не бъде свързан с
фискалното устройство за отчитане на продажбите.
Свидетелят С. заявява, че работи като продавач
в „Ив мени“ ООД, собственост на М.М., че на 26.08.2016 година е присъствал на
проверката в ресторант „Къщата“ в к.к. „Слънчев бряг“, като проверяващите са
свалили на флашка информацията от компютрите в заведението, която впоследствие
са записали на 3 (три) броя дискове, единият от които е връчен на собственика М.М..
По делото са работили
съдебно компютърно-техническа експертиза (СКТЕ), съдебно-счетоводна експертиза
(ССЕ) и комбинирана СТЕ и ССЕ, от чиито заключения се установява следното:
Съгласно заключението
по СКТЕ (л. 89 – л. 90 от делото) начинът, посочен за изтегляне на информацията
от компютърното устройство на жалбоподателя, създава вероятност за риск, който
би оказал влияние върху целостта на базата от данни, тъй като не е било
предприето действие за обезпечаване на базата от данни преди началото на
копиране. Вещото лице И.П. посочва, че не е възможно манипулирането на файл,
записан на финализиран оптичен носител (CD/DVD) и придружаван от файл, в който
са записани създадените контролни суми по MD5 и SHA256.
В открито съдебно
заседание по приемане на заключението експертът уточнява, че в случай на
прехвърляне на информацията от компютърната конфигурация първо върху флаш памет
и след това от флаш памет върху оптичен диск, е вероятна възможността за
добавяне или манипулиране на данните, а когато архивът е направен на сървър и е
прехвърлен с флашка на лаптоп, то не е възможно да се получи добавяне или
загуба на данни, защото когато се създава един архив, към него се зачислява
този тип контролна сума. Посочва, че изводът, че данните не са били обезпечени,
е направен единствено заради това, че сървърът не е бил спрян.
Заключението по СКТЕ
е оспорено от процесуалния представител на ответника, с аргументи, че вещото
лице е направило своите изводи, без да извърши проверка на място за това каква
база данни е ползвало дружеството-жалбоподател, и не е проверявало дали в
резултат на начина на сваляне на данните според описа в протокола са налице
заличени, дефектирали данни.
Според заключението
по ССЕ (л. 115 – л. 121 от делото) вещото лице Е.М. е обобщила по месеци
приходите на „РЕЕАЛ 2020“ ООД, гр. Варна от счетоводството и от компютърното
устройство за целите на ЗКПО, респ. за целите на ЗДДС, вследствие на което са
установени задълженията за жалбоподателя за съответните данъчни периоди по ЗКПО
и по ЗДДС, като резултатите са отразени в табличен вид на стр. 4 – стр. 6 от
заключението (л. 118 – л. 120 от делото). Експертът посочва, че при извършен
анализ на таблиците DPOSBILLS_HEADER, DPOSBILLS_PAYMENT и DPOSBILLS_PLU е
установено, че същите не дават информация за приходите от продажби на
ревизираното лице, а такава информация дава таблица SALES_BON колона SELL_SUM,
която показва сумата на конкретния бон по дати от 21.04.2013 година до
26.08.2016 година. Констатирани са нефискализирани бележки, които са за периода
от 23.08.2016 година до 26.08.2016 година, който не е бил предмет на ревизията.
Експертизата е получила отговор от „Елтрейд“ ООД, според който ПП „Детелина“ е
складов, а не счетоводен софтуер, като информацията от таблици
DPOSBILLS_HEADER, DPOSBILLS_PAYMENT и DPOSBILLS_PLU не може да служи за
установяване на приходите на дружеството, а колона SELL_SUM показва сумата на
конкретния бон в съответното поле по дати.
В открито съдебно
заседание по приемане на заключението вещото лице М. уточнява начина на
сумиране на записите от таблица SALES_BON колона SELL_SUM.
Заключението по ССЕ е
оспорено от процесуалния представител на ответника по съображения, че експертът
неправилно е приел, че няма данни в таблиците, съдържащи се на диска, поради
това, че не е успял да извлече всички данни от електронния носител, както и
поради това, че компютърният специалист не е установил дефектирали данни.
С оглед направеното
оспорване на заключенията по СКТЕ и ССЕ, по искане на ответната страна, е
допуснато изготвяне на комбинирана СТЕ и ССЕ, съгласно чието заключение (л. 260
– л. 268 от делото) описаният в протоколите начин за пренос на информацията с
генериране на контролните суми по два криптиращи алгоритъма към момента на
вземането на информацията (приложение № 1 – л. 146 от административната преписка)
са гаранция, че последваща редакция на информацията ще бъде идентифицирана; контролните
числа са резултат от действието на два криптиращи алгоритъма (MD5 и SHA256),
приложени върху обект, които обезпечават идентичността на обекта, т.е. при
промяна дори и само на един бит от информацията, контролната сума се променя.
Съвкупността от двата алгоритъма, гарантира 100 % достоверност на резултата от
проверката. Вещото лице Г.Г. е съпоставил данните от таблиците SALES_BON,
SALE_PAYMENT, SALES_PLUES, DPOSBILLS_HEADER, DPOSBILLS_PAYMENT, DPOSBILLS_PLU,
POSBILLS_PAYMENT и POSBILLS_PLU, за което е съставена таблица на стр. 5 от
заключението (л. 264 от делото), като е посочена връзката (релацията) между
отделните таблици. Установено е, че всички продажби за ревизирания период,
отразени в таблицата „SALES_BON“, са фискализирани, като има нефискализирани
продажби 445 бр. за общо 9 733,38 лева за период 08.2016 година. Експертът
е заключил, че операция „продажба“ може да бъде приключена или сторнирана и без
разпечатване на фискален бон (фактура). Ако е разпечатан фискален бон, това се
отразява в съответното поле (SELL_FISCAL_) в таблицата SALES_BON.
В счетоводната част
експертизата е установила продажбите по месеци за ревизирания период и е
направила съпоставка на данните от таблиците „SALLES_PAYMENT“ и данните от
счетоводството за движенията по сметка „702“ (продажба на стоки), като
резултатите са обобщени в табличен вид на стр. 6 – стр. 7 от заключението (л.
265 – л. 266 от делото). Посочено е, че счетоводството на дружеството няма
достъп до ПП „Детелина“, както и че данните за счетоводството са предоставяни
чрез отчети на хартиен носител. Вещото лице Г. е констатирал, че в ПП „Детелина“
не са въвеждани покупки на стоки и материали, не са изписвани стоки и
материали, като програмният продукт не се е ползвал като складова програма,
както и че в счетоводството на дружеството стоково-материалните запаси (стоки)
не са отразявани аналитично и съответно не са отчитани по количество и стойност
аналитично, а са отчитани само по групи и то само по стойност. Експертът
посочва, че няма издавани фактури за продажба на стоки, поради което не може да
се направи съответствие с документи за произход. Заявява, че поради липсата на заведени
стоково материални запаси по количество и стойност в ПП „Детелина“, няма как да
се извърши равнение между придобитите стоково материални запаси на дружеството
и заведените в ПП „Детелина“ по количество и стойност. Експертизата не е
установила информация за покупка на стоки, които да не са заведени в счетоводството
на фирмата, като в ПП „Детелина“ няма отразяване на фактури за придобиване на
стоки. Констатирано е, че текущи ревизии (инвентаризации) на стоково-материални
запаси чрез ПП „Детелина“ не са правени, тъй като в него стоките не се водят по
количество и стойност, а инвентаризации са правени от дружеството ежегодно при
приключване на сезона. На базата на посочената в описанието на
фирмата-производител на ПП „Детелина“ таблица за продажби „SALES_BON“ и
свързаната с нея таблица „SALES_PAYMENT“ експертът е изчислил регистрираните
продажби чрез ПП „Детелина“ по календарни месеци за целия период, като е
изготвена справка годишно и помесечно за целите на облагането по ЗДДС и ЗКПО –
таблицата на стр. 8 от заключението (л. 267 от делото). В
резултат на получените изчисления, направени на базата на съдържанието на таблиците
за продажбите ,,SALES_BON“ и ,,SALES_PAYMENT“, експертизата е установила
размера на данъците за довнасяне по периоди, като резултатите са представени в
табличен вид на стр. 9 от заключението (л. 268 от делото).
Заключението по
комбинираната СТЕ и ССЕ е прието като доказателство по делото без оспорване от
страните.
С протоколни
определения от проведени открити съдебни заседания към доказателствения
материал по делото са приобщени документите, по които са работили вещите лица
при изготвяне на заключенията по назначените експертизи (л. 128 – л. 224 и л.
254 – л. 259 от делото).
Преценката на
събраните в хода на съдебното производство доказателства ще бъде направена във
връзка с обсъждането на отделните релевантни факти, твърдени от страните по
делото.
При горната
фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:
Основният спорен
въпрос между страните по делото е налице ли са неотчетени приходи от продажби
от страна на ревизираното лице, респ. налице ли са основания за извършване на
ревизия по аналог и за определяне на данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК,
съответно за начисляване на допълнителни за дължения за преки и косвени данъци
по ЗКПО и ЗДДС.
Доколкото в хода на
ревизионното производство, при подробен анализ на събраните доказателства и
относимите обстоятелства, органите по приходите са достигнали до извода за
неотчетени от ревизираното лице приходи за всеки един от данъчните периоди,
съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не са били
налице основания за облагането му по особения ред. Дали данъчният орган
правилно е приложил материалния закон, е отделен въпрос и зависи от това
доколко жалбоподателят успешно е провел доказване на твърденията си, с оглед
законоустановената презумпция по чл. 124, ал.
2 от ДОПК. Последното е относимо и към твърденията на жалбоподателя
относно необоснованост на изводите на приходните органи на събраните
доказателствата и неизвършена инвентаризация.
С оглед установените
по делото факти съдът намира, че приходните органи са доказали наличието на
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и че са неоснователни
твърденията на жалбоподателя за извършени манипулации на данните.
Копираната от
компютрите на ревизираното лице информация е записана върху 3 /три/ броя
финализирани оптични носители, за което е съставен протокол за обезпечаване на
доказателствата от 26.08.2016 година. На
тази категория информационни източници е признато качеството на веществено
доказателствено средство с разпоредбата на чл. 71 от ДОПК. Едното от копията е
предоставено на присъстващия собственик на ревизираното лице, за което
свидетелстват и показанията на свидетеля С., който е присъствал по време на проверката в ресторант „Къщата“ в к.к.
„Слънчев бряг“, на 26.08.2016 година. Взети са технически мерки за запазване на
информацията чрез генериране на контролни числа MD5 и SHA256 за файловете,
подлежащи на копиране. Копиран е архивен файл и в протокола за обезпечаване на
доказателства са записани контролните суми за този архив. Представителят на
ревизираното лице е подписал приложението към протокола, съдържащо контролните
суми.
С Определение № 17168
от 16.11.2018 година съдът е открил производство по оспорване съдържанието на
Протокол № 17932 от 26.08.2016 година, в който са обективирани извършените
действия по копиране на информацията от компютрите на ревизираното лице.
Съгласно чл. 50, ал.
1 от ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по
приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за
извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и
обстоятелства, а според чл. 40, ал. 1 от ДОПК при извършване на ревизия или
проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на
доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи,
документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на
информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането
й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й. От
друга страна, разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от ДОПК разпорежда, че органът по
приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от
технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта
или от лице, което е или е било негов съконтрагент. Смята се, че данните са
създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат
в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези
лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им
или върху които единствено лицето има контрол.
Жалбоподателят, чиято
е доказателствената тежест, не е опровергал начина на копиране на информацията.
С оглед на изложеното
следва да бъде прието, че цитираните по-горе протоколи са съставени от орган по
приходите при изпълнение на правомощията му, поради което съставляват годно
доказателство, както по отношение на извършените действия, така и по отношение
на установените факти и обстоятелства по време на проверката. Предвид
изложеното по-горе във връзка с нормата на чл. 54, ал. 3 от ДОПК не може да
бъде прието възражението на касатора, че информацията, която е събрана в хода
на проверката относно действителните обороти в търговския обект, е недостоверна
– касае се за данни от компютър (или друг технически носител), създадени и
ползвани от ревизирания субект на място, където същият упражнява дейността си.
Достоверността на
информацията, съхранена на оптичните дискове, и липсата на манипулация при
свалянето на данните се установява по категоричен начин и от приетото без
оспорване от страните заключение по комбинираната СТЕ и ССЕ, кореспондиращо с останалите
доказателства по делото, в техническата част от която вещото лице Г. е
заключил, че описаният в протоколите начин за пренос на информацията с
генериране на контролните суми по два криптиращи алгоритъма (MD5 и SHA256) към
момента на вземането на информацията гарантира идентификацията на последващата
редакция на информацията, като съвкупността от двата алгоритъма, гарантира 100
% достоверност на резултата от проверката. До идентичен извод достига и вещото
лице И.П. в заключението по СТЕ, където е посочено, че не е възможно
манипулирането на файл, записан на финализиран оптичен носител (CD/DVD) и
придружаван от файл, в който са записани създадените контролни суми по MD5 и
SHA256. Съдът не кредитира заключението по СТЕ, в частта относно съществуването
на вероятност за риск, който би оказал влияние върху целостта на базата от
данни, поради непредприето действие за обезпечаване на базата от данни преди
началото на копирането, тъй като достигнатият от експерта извод за евентуална необезпеченост
на свалените данни е направен единствено заради това, че сървърът не е бил
спрян. Потенциалната възможност за промяна на данните, чието съхраняване е
обезпечено, чрез изземване на технически носител, не е равнозначна и не може да
бъде отъждествявана с ефективна такава, при положение, че от събраните по
делото доказателства се установи, че информацията не е била манипулирана.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, за липса на извършена инвентаризация на
осчетоводени и налични материали в счетоводството на дружеството и неяснота
относно информационно-технологичните познания, с които са разполагали органите
по приходите, за да анализират процесните данни. Действията на данъчните органи
са извършени в съответствие с нормативните изисквания. За същите е съставен
протокол, който се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Данните са
свалени и анализирани от специалист. Направен е анализ на всички продажби в
търговския обект на ревизираното дружество – тези, които са били насочвани към фискално
устройство и тези, които не са били насочвани към съответното фискално
устройство, и съответно не са намерили отражение в отчетите от същото, респ. в
подаваните от лицето СД по ЗДДС и ГДД по ЗКПО.
От заключението на комбинираната
СТЕ и ССЕ се установява, че всички продажби за ревизирания период, отразени в
таблицата „SALES_BON“, са фискализирани, като има нефискализирани продажби 445
бр. за общо 9 733,38 лева за период 08.2016 година, който е извън
ревизирания, като разпечатването на фискален бон се отразява в съответното поле
(SELL_FISCAL_) в таблицата SALES_BON. Следователно, таблицата SALES_BON
отразява единствено фискализирани продажби, както са приели органите по
приходите. Съгласно данните, съдържащи се в ПП „Детелина“ обаче в таблица DPOSBILLS_HEADER,
се съдържа информация за фискализираните и нефискализираните продажби,
извършени през ревизирания период, т.е. освен фискализирани, с установени и
нефискализирани продажби – такива, които не са отчетени от търговеца,
посредством регистрирано фискално устройство, което се установява и от
заключението по комбинираната СТЕ и ССЕ. В подкрепа на този извод са и
заключението на комбинираната СТЕ и ССЕ, според което в ПП „Детелина“ е налице
възможност операция „продажба“ да бъде приключена или сторнирана и без
разпечатване на фискален бон (фактура), както и показанията на свидетеля Р.,
заемащ ръководна длъжност в „Елтрейд“ ООД, според които ПП „Детелина“ може да
бъде или да не бъде свързан с фискалното устройство за отчитане на продажбите.
Подобна възможност се установява и от показанията на свидетеля Добрев,
собственик на сервиз за фискални устройства, който е инсталирал ПП „Детелина“
на жалбоподателя, според които въпреки че всичко се отразява в програмния
продукт, е възможно не всичко да излезе на фискалния принтер.
За да е доказано
обстоятелството по чл. 122, ал.
1, т. 2 ДОПК, на което са се позовали ревизиращите, е необходимо да
са налице данни за укрити приходи и в случая такива данни са установени от
приходните органи. Независимо от обстоятелството, че според обясненията на
„Елтрейд“ ООД използваният от оспорващия търговец програмен продукт в
търговския му обект не е предназначен за отчитане на продажби, информацията от
него съдържа безсъмнено данни за продажбите, които са отчетени чрез фискалното
устройство, и за такива, които не са (в таблици DPOSBILLS_HEADER,
DPOSBILLS_PAYMENT и DPOSBILLS_PLUES се съдържа информация за фискализираните и
нефискализираните продажби). Доказването на наличието на данни за укрити
приходи не изисква задължително да бъде установено от кого и кога са закупени
стоките, чиито продажби не са регистрирани от търговеца чрез издаването на
фискален бон, нито налага извършването на инвентаризация в хода на ревизията,
при която да се установят наличните стоки към един следващ ревизираните период
момент, противно на твърденията в жалбата. Още повече, че според заключението
на комбинираната СТЕ и ССЕ в счетоводството на дружеството-жалбоподател
стоково-материалните запаси (стоки) не са отчитани по количество и стойност
аналитично, а са отчитани само по групи и то само по стойност, като няма
издавани фактури за продажба на стоки, поради което не може да се направи
съответствие с документи за произход. Наличието на 104257 броя бележки за
продажби (толкова записи съдържа таблица DPOSBILLS_HEADER за ревизирания
период) изключва възможността записите да са направени с цел тренировка при
работа с програмата или направени в резултат на допуснати грешки, каквито са
твърденията на жалбоподателя. Според писмото на „Елтрейд“ ООД „Детелина“ е
търговско-складова програма и с нея се води складова наличност, завеждат се
доставки, продажби, брак и др. подобни.
Горните изводи не се
разколебават и от ангажираните по делото гласни доказателствени средства.
Разпитаните по делото свидетели Димитров
и Илиева навеждат твърдения за използване на програмния продукт за обучаване на
нови сервитьори и за допускани грешки в работата с него, но не сочат конкретни
суми, неправилно въведени на определена, посочена от тях, дата, които
впоследствие да са изтрити, което да ги дисквалифицира като неотчетени продажби
на стоки. Освен това, при цененето на събраните посредством разпита на тези
свидетели гласни доказателства следва да се отчете материалната им зависимост
от ревизираното лице, което се явява техен работодател.
Правилно са определени
данъчните основи за облагане с КД и с ДДС във връзка с неотчетените приходи от
продажби. Същите са определени въз основа на данните от таблица DPOSBILLS_HEADER,
в която се съдържа информация както за фискализираните, така и за нефискализираните
продажби, извършени през ревизирания период, и съпоставката им с информацията за
отчетените продажби чрез фискални устройства и с декларираните от ревизираното
лице облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС в подадените СД за ДДС и
декларираните приходи в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за същия период. Датата на
данъчното събитие е определена въз основа на данните за продажбите за съответния
месец, които не са отчетени, тъй като събраните и анализирани в хода на
ревизията данни позволяват точно идентифициране на вида и обема на неотчетените
продажби, както и определяне размера на укритите приходи по дни и данъчни
периоди. За да бъдат изчислени направените разходи във връзка с неотчетените
приходи от продажби при определянето на данъчната основа за облагане с КД по
ЗКПО, ревизиращият екип е съобразил съотношението между декларираните от самото
ревизирано лице приходи и разходи за съответните години. Разпоредбата на чл. 122, ал.
2, т. 16 от ДОПК позволява използването на такива данни.
В частта, относно
определяне на данъчните основи и установяване размера на дължимите от
жалбоподателя преки и косвени данъци съдът не кредитира заключенията по ССЕ и
по комбинираната СТЕ
и ССЕ. Изведеният в заключението по ССЕ
вещото лице М. извод, че таблиците DPOSBILLS_HEADER, DPOSBILLS_PAYMENT и DPOSBILLS_PLUES не дават
информация за приходите от продажби на жалбоподателя, не съответства на
събраните по делото доказателства, поради което се явява необоснован. Въпреки
извършената в таблицата на стр. 5 от заключението по комбинираната СТЕ и ССЕ
(л. 264 от делото) съпоставка на данните от отделните таблици на ПП „Детелина“
и констатираното несъответствие между тях, при изчисляването на регистрираните
чрез програмата продажби по календарни месеци за ревизирания период вещото лице
Г. неправилно е извършило изчисленията на базата на таблицата SALES_BON,
отразяваща единствено продажбите, за които има издадени бележки, а не таблица DPOSBILLS_HEADER, съхраняваща данни за
всички направени поръчки, включително архивните. Логично е именно последната информация да се
съпостави с информацията
за отчетените продажби чрез фискални устройства и с декларираните от лицето
данни, за да се
открият пропуските в издаването на боновете, съответстващи на нефискализираната
информация, а сумите от нефискалните продажби да се квалифицират като
неотчетени приходи, щом не се установява основанието за отразяването им в
програмата.
Предвид гореизложеното
съдът преценява, че подходът на данъчните органи при определяне на данъчната
основа за облагане с ДДС и корпоративен данък за съответните данъчни периоди е
правилен, като при извършена служебна проверка се установи правилност и на
извършените изчисления, респ. на установените размери на данъчните задължения
на жалбоподателя.
В данъчните основи за
облагане с ДДС по ЗДДС за д.п.м.05.2015 година, д.п.м.07.2015 година, д.п.м.08.2015 година и д.п.м.07.2016
година освен установените неотчетени приходи от продажби на стоки са включени и
суми, представляващи непризнато право на данъчен кредит по конкретно посочени в
РД и РА, както и в настоящото решение, фактури. Видно от констатациите в РД и
от доказателствата по преписката се касае за непризнато право на данъчен кредит
в размер 40,35 лева за д.п.м.05.2015 година, в размер
254,69 лева за д.п.м.07.2015 година, в размер 83,08 лева за д.п.м.08.2015
година и в размер 2 024,92 лева за д.п.м.07.2016 година. Установено е, че
изброените по-горе в настоящото изложение фактури са включени повече от веднъж
в дневниците за покупки за съответните данъчни периоди, т.е. ревизираното лице
е упражнило два пъти право на данъчен кредит по тези фактури, което поведение е
незаконосъобразно. С оглед констатираното и предвид липсата на конкретни
възражения в жалбата срещу тези част от РА, съдът намира, че законосъобразно
органите по приходите, не са признали право на приспадане на данъчен кредит на
жалбоподателя за посочените данъчни периоди и размери, на основание чл. 68, ал. 1,
във връзка с чл. 71, т. 1
от ЗДДС.
Доколкото в хода на
ревизията е установено, че издадената от „РЕЕАЛ 2020“ ООД, гр. Варна фактура за
продажба № 4/05.09.2014 година не е отразена от дружеството в дневника за
продажби за д.п.м.09.2014 година, нито в следващите данъчни периоди и в СД за
ДДС, правилно с оспорения РА за д.п.м.09.2014 година е начислен ДДС в размер на
83,33 лева във връзка с тази фактура, като жалбоподателят не навежда конкретни
възражения в обратна насока.
В частта по ЗКПО
правилно приходните органи са приели, че с неотчетените приходи от продажби
следва да се увеличи декларираният от ревизираното лице счетоводен финансов
резултат, съответно за д.п.2014 година със сумата в размер на 257 396,15
лева и за д.п.2015 година със сумата в размер на 214 853,01 лева.
Разходите, съответстващите на така установените при ревизията недекларирани
приходи е определена посредством декларираната от „РЕЕАЛ 2020“ ООД, гр. Варна средна
надценка при продажбите на стоки/материали в размер на 50 %, който подход съдът
счита за правилен и обоснован. Върху разликата между констатираните в хода на
ревизионното производство приходи от неотчетени продажби на стоки и свързаните
с тях разходи е определена данъчна основа за облагане, върху която в тежест на
оспорващото дружество са установени допълнителни задължения за корпоративен
данък за д.п.2014 година и д.п.2015 година и на основание чл. 175 от ДОПК, във
връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, са начислени следващите се мораторни лихви.
Правилно с обжалвания РА са определени и дължими лихви на основание чл. 89, ал.
1 и ал. 2 от ЗКПО.
По изложените по-горе
съображения жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.
Предвид направеното
своевременно искане от ответника и на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ
и изречение трето от ДОПК, на същия следва да се присъдят направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 4 620,89 лева, от които
4 020,89 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и 600 лева, изплатено възнаграждение за СЕ.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „РЕЕАЛ 2020“ ООД със седалище и адрес на
управление: гр. В., ЕИК: *********, против Ревизионен акт № Р-03000317004479-091-001/02.03.2018
година, издаден от органи по приходите при Териториална дирекция гр. Варна на
Националната агенция за приходи, потвърден с Решение № 81/25.06.2018 година на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централното
управление на Националната агенция за приходи, с който в тежест на дружеството
са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното
подоходно облагане за д.п.2014 година в размер на 8 579,87 лева –
главница, и 2 923,04 лева – лихви, и за д.п.2015 година в размер на
7 161,76 лева – главница, и 1 693,32 лева – лихви, и за данък върху
добавената стойност по Закона за данък върху добавената стойност за
д.п.м.05.2014 година в размер на 1 564,21 лева – главница, и 578,06 лева –
лихви, за д.п.м.06.2014 година в размер на 9 385,14 лева – главница, и
3 389,91 лева – лихви, за д.п.м.07.2014 година в размер на 16 978,48
лева – главница, и 5 985,98 лева – лихви, за д.п.м.08.2014 година в размер
на 18 846,13 лева – главница, и 6 481,67 лева – лихви, за
д.п.м.09.2014 година в размер на 4 788,63 лева – главница, и 1 606,91
лева – лихви, за д.п.м.05.2015 година в размер на 1 931,84 лева –
главница, и 517,64 лева – лихви, д.п.м.06.2015 година в размер на 5 739,96
лева – главница, и 1 490,12 лева – лихви, д.п.м.07.2015 година в размер на
12 918,84 лева – главница, и 3 242,34 лева – лихви, д.п.м.08.2015 г.
в размер на 14 928,73 лева – главница, и 3 617,98 лева – лихви,
д.п.м.09.2015 година в размер на 7 829,34 лева – главница, и 1 075,50
лева – лихви, д.п.м.10.2015 година в размер на 0,00 лева – главница, и 728,68
лева – лихви, д.п.м.05.2016 година в размер на 240,32 лева – главница, и 39,92
лева – лихви, д.п.м.06.2016 година в размер на 335,24 лева – главница, и 52,89
лева – лихви, и д.п.м.07.2016 година в размер на 3 860,27 лева – главница,
и 575,87 лева – лихви.
ОСЪЖДА „РЕЕАЛ 2020“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Националната агенция за приходите - дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна-практика“ гр. Варна при Централното управление на
Националната агенция за приходите сумата от 4 620,89 (четири хиляди шестотин и
двадесет и 0,20) лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
СЪДИЯ: