№ 378
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110152040 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В условията на евентуалност са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД.
Ищцата С. Н. П., ЕГН: **********, чрез адв. М., твърди че с ответника „..“ ЕООД, ЕИК:
.., представляван от Р.Ян. и Л.Б., е сключен Договор за възлагане на поръчителство от
05.04.2022 г. Като обстоятелство, обуславящо сключването на договора, посочва
подписания по-рано на същата дата Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия
А1 Бърз Кредит“ № .. със заемодател „ ..“ ЕАД. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за кредит
ищцата се задължила да предостави обезпечение по отношение на получения заем в
петдневен срок. Твърди, че към момента на сключване на договора за паричен заем й е
предоставен за подписване и договор за възлагане на поръчителство със страна по него „..“
ЕООД, ответник в настоящото производство. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1
от договора за възлагане на поръчителство се е задължила да изплаща възнаграждение на
ответника, което се заплаща съвместно с месечните погасителни вноски по договора за
потребителски кредит. Твърди, че съгласно описания в таблица механизъм за изчисляване
на възнаграждение в полза на поръчителя част от съдържанието на договора за възлагане на
поръчителство, следва, че с оглед стойността на заетата сума, а именно 1000 лв., следва да
1
заплати възнаграждение в общ размер за срока на договора на стойност 516.48 лв. Навеждат
се доводи, че от съдържанието на договора за възлагане на поръчителство и указаната в него
банкова сметка, по която следва да бъдат внасяни вноските за възнаграждението,
недвусмислено може да бъде направен извод, че същите ще бъдат изплащани в полза на
заемодателя „ ..“ ЕАД. Твърди се, че с оглед погасителния план по договора за
потребителски кредит, ищцата дължи месечна погасителна вноска по кредита на стойност
145.51 лв., към която сума е начислено и възнаграждението за поръчителя в размер на 43.04
лв. на месец. Ищцата поддържа, че уговореното възнаграждение за предоставяне на
поръчителство противоречи на закона и заобикаля императивни разпоредби, поради което
намира същото за нищожно. В подкрепа на гореизложеното твърдение посочва, че с
възнаграждението по договора се цели заобикаляне на предвидения максимален размер на
Годишен процент на разходите /ГПР/ по договора за потребителски кредит. Счита, че това
възнаграждение единствено формално е уговорено в полза на трето по отношение на
договора за потребителски кредит лице. Като мотив за това сочи, че по този начин
стойността на предвиденото възнаграждение не се включва към стойността на ГПР,
съответно привидно се спазва законоустановеният максимален размер. Поддържа, че
посочените обстоятелства се явяват заобикаляне на закона по аргумент на чл. 21, ал. 1
ЗПК. Ищцата сочи, че уговарянето на подобно възнаграждение в размер над 50% от
стойността на дължимата по кредита сума е израз на недобросъвестност и накърняване на
добрите нрави. В допълнение на изложеното ищцата заявява, че следва да бъде взето
предвид, че при сключване на договора за възлагане на поръчителство заемодателят действа
като представител на поръчителя „..“ ЕООД. Обръща внимание и на обстоятелството, че
възнаграждението се изплаща в полза на заемодателя, а не на поръчителя. За видно от
изложените факти намира, че процесното възнаграждение се явява скрито възнаграждение,
уговорено в полза на заемодателя, което би следвало да бъде включено към стойността на
ГПР. Навежда доводи, че договарянето на такъв разход противоречи на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, поради което същата се явява нищожна. Поради изложеното моли съдът
да постанови решение, с което да прогласи нищожност на чл. 2, ал. 1 от Договора за
възлагане на поръчителство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. П., е депозирал отговор на исковата
молба. Сочи, че искът е недопустим поради насочването му спрямо ненадлежна страна,
доколкото твърди, че се посочват аргументи за нищожност на договора за потребителски
кредит и не е пасивно легитимиран да отговаря по същия. Предвид изложеното моли съда
да прекрати производството. Посочва, че на 11.05.2022 г. сключва договор за
поръчителство с „..“ ЕАД, съгласно задължението му произтичащо от договора за възлагане
на поръчителство. Твърди, че изложените от ищцата доводи за свързаност между ответника
и кредитора по сключения договор за потребителски кредит са неоснователни и не
отговарят на действителното правно положение. Ответникът намира за неоснователно
твърдението, че посочената в договора за възлагане на поръчителство банкова сметка е на
заемодателя. Сочи, че същата е на посредника, който опосредява предлагането на договора
2
за възлагане на поръчителство. Поддържа, че направените твърдения за противоречието на
договора с добрите нрави са неправилни, в това число сочи като неоснователни и
претенциите на ищцата, че уговореното възнаграждение цели извличане на лична облага в
полза на заемодателя. По отношение на доводите за нищожност във връзка с правната
регламентация по ЗПК, счита че същите нямат отношение към настоящия правен спор
доколкото са относими към договора за потребителски кредит.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
По делото е конституиран като трето лице помагач на ищеца „..“ ЕАД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Представен е договор за потребителски кредит тип кредитна линия А1 бърз кредит №
../05.04.2022 г., сключен между ищцата и третото лице помагач по делото.
Представено е копие от договор за предоставяне на поръчителство от 05.04.2022 г. между
ищеца и ответника, от който е видно, че ответното дружество е поръчител по договор за
кредит № ../05.04.2022, с кредитополучател С. П..
Представени са погасителни планове и Общи условия.
Прието по делото е заключение на съдебно-счетоводна експертиза от което се установява,
че ГЛП по договора за кредит, при включване на предвиденото в чл. 2, ал.1 Договора за
поръчителство възнаграждение, възлиза на 117.91 %.
С определение от 16.03.2023 г. съдът е обявил за безспорно обстоятелството относно
наличие на валидно сключен договор за възлагане на поръчителство от 05.04.2022 г.
Страните не спорят, че на 05.04.2022 г. между „..“ ЕАД и ищцата е сключен договор за
потребителски кредит тип кредитн линия А1 бърз кредит № .. при одобрен кредитен лимит
в размер на 1000 лв. и фиксирана годишна лихва лихва в размер на 40 %, като в същия ГПР
не бил посочен.
Не оспорват и че на същата дата за обезпечаване на кредита бил сключен договор за
поръчителство от същата дата между ответното дружество и ищцата с който ответникът се
задължил да отговаря солидарно за дълга с ищцата при възнаграждение, което не е
фиксирано, а зависи от размера на усвоената сума.
Не се оспорва, че след отправена покана от кредитодателя, ответното дружество
изпълнило задължението по договора за кредит.
3
Съдът намира, че договор за кредит № ... е потребителски – страни по него са потребител
по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва заетата сума за
свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2
ЗЗП.
За да постигне Закона за потребителския кредит целите си по чл. 2, той следва да се
приложи и по отношение на договорите, с които потребител – кредитополучател сключва с
трето лице възмезден договор за "гаранция" представляващ на практика възмездно
поръчителство по смисъла на чл. 138 от ЗЗД. След като плащането на тази гаранция не е
обусловено от неизпълнението по договора за потребителски кредит, а е неизбежно - дължи
се и при точно изпълнение, и с оглед това, че включването на размера на възнаграждението
по договора за гаранция ще доведе до годишен процент на разходите от близо 100 %, което
се установява посредством ангажираната съдебно-счетоводна експертиза, то договорът за
поръчителство заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК и следва да бъде приет за
нищожен в своята цялост,
Следователно исковата претенция следва да бъде уважена.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за производството в размер на 400 лв., а на процесуалния му представител 480 лв.
адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от С. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к.
„Люлин“ бл. .. срещу „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ..,
иск с правно основание чл. 26, ал. 1 НИЩОЖНОСТТА на клаузата, предвиждаща
възнаграждение по договор за поръчителство от 05.04.2022 г., сключен между „..“ ЕООД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, .., и С. Н. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж. к. „Люлин“ бл. ...
ОСЪЖДА „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ..
да заплати на С. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Люлин“ бл. .. сумата 400
лв. – разноски в производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а на адв. М. 480 лв.
4
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв вр. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца „..“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5