Р Е Ш Е Н И Е № 260010
гр. Шумен, 13.10.2020 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 11 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Ж.И.Й.., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощниците ад. Н.Н.Д. и ад. Ж.В.Т.и двамата с адрес за призоваване в гр. София, ул. „...”, № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 против Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК 831 830482 със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, бул. „“, № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.заедно. Ищцата твърди, че на 05.09.2018 г., около 06.15 ч. на път І-2 на км. 115+000 км., поради движение с несъобразена с пътната обстановка и останалите участници в движението скорост, К.Б.К.при управление на собствения си л.а. марка „Ауди“ с рег. № ...и в нарушение на правилата за движение навлиза в лентата на насрещното движение и реализира ПТП, като се блъсва челно в движещото се в тази лента МПС марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ..., в което се е намирала и ищцата. Вследствие на ПТП Ж.И.Й. претърпява телесни увреждания, изразяващи се в счупване на горен крайник и на лява тазобедрена кост. Ищцата е била приета по спешност в „МБАЛ – Шумен“ АД и на 07.09.2018 г. е извършена операция. Впоследствие е лекувана с антибиотици и обезболяващи средства. В резултат на получените, вследствие на ПТП, травми, ищцата е изпитвала и към настоящия момент продължава да изпитва силни болки, ограничаване и невъзможоност за безпроблемно предвижване и задоволяване на физиологичните си нужди. Обездвижването за продължителен период от време и необходимостта да търси чужда помощ е причинило допълнителен дискомфорт. Към датата на депозиране на исковата молба, ищцата продължава да се лекува, като са започнати редица рехабилитационни процедури.
За л.а. марка „Ауди“
с рег. № 0311 ВТ, управляван от К.Б.К.е имало сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Граж- данска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица № BG/02/**********
79 с начална дата на покритие 16.05.2018 г. и крайна дата на покритие – 15.05.2019
г. Ищцата в качеството си на увредено лице е отправила до ответното дружество
молба за възмездяването на претърпените от нея имуществени и неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, като е представила документите, с
които разполага. Застрахователят е отказал изплащане на обезщетение. Ищцата
претенди- ра ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 98 400.00 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на
1 600.00 лв., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 16. 10.2018 г., съгл. чл. 497,
ал.1, т.1 от КЗ. до окончателното им изплащане, както и направените разноски по
делото.
„Бул Инс” АД, счита предявените искове за неоснователни, необосновани и недоказани, а претенцията за вреди прекомерно завишена по размер. Оспорват се причиняването на деликт от К.Б.К.водач на горепосоченото МПС; твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, както и това, че ПТП е причинено единствено по причина от действията на К.Б.К.; причинно-следствената връзка между ПТП и възникналите имуществени и неимуществени вреди, както и наличието на вреди, които да обосноват размера на исковите претенции. Ответникът счита, че е налице изключителен принос на по страдалата за вредоносния резултат, тъй като тя е била без поставен обезоспасителен колан. Налице е самоувреждане на лицето. Вредите са настъпили в резултат на виновното поведение на ищцата. Оспорва се размера на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С влязло в сила Определение № 248 от 23.12.2019 г. по НОХД № 2677/2019 г. по описа на РС – Шумен на основание чл.382 от НПК във вр. с чл.24, ал.3 от НПК е одобрено постигнатото между Районна прокуратура – Шумен и К.Б.К.споразумение, с което се приема за безспорно установено от фактическа страна, че обвиняемия К.Б.К.на 05.09.2018 г. в община Шумен на главен път І-2 на км. 115+000, при управление л.а. марка „Ауди“ с рег. № Н ...е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно на Ж.И.Й., С.А.А.и Е.Ж.Ф.– престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“от НК във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“ от НК във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. На дееца са наложени наказания „лишаване от сво- бода“ за срок от шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НКизпълнението му е отложено за срок от три години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца.
Средната телесна увреда на Ж.И.Й. се изразява в трайно затруднение в движението на десния горен крайник (поради многофрагментарна вътреставна фрактура на лъчевата кост на дясната предмишница) и трайно затруднение в движението на левия долен крайник (поради фрактура на лявата срамна и на лявата седалищна кост) – писмо № Вх 2089/18 от 11.06.2020 г. на РП – Шумен.
Страните не оспорват наличието и съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Ауди“ с рег. № ..., с който е извършено ПТП е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД „Бул Инс” АД, обективиран в застрахователна полица № BG /02/118001465979. Застраховката е валидна за периода от 16.05.2018 г. до 15.05.20 19 г.
По делото е допусната и извършена комплексна автотехническа и медицинска експертиза. Видно от депозираното заключение се установява, че на 05.09.2018 г. около 06.15 ч. лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № Н ...се движи по път І-2 в посока гр. София. В същото време и по същия път, но в обратна посока се движи товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № Н .... Към км. 114+918 водачът на товарния автомобил вижда, че от колоната насрещно движещи се автомобил се отделя лек автомобил, който предприема изпреварване на два автомобила. Виждай- ки приближаващия срещу него лек автомобил, водачът на товарния автомобил за- действа аварийно спирачния механизъм и за да избегне челния удар отклонява то- варния автомобил в дясно. Въпреки предприетите действия от водача на товарния автомобил, последва челен удар, при който лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № Н ...удря с предната си част товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № Н ... отпред, основно в дясно. При удара, вследствие на породилия се ударен импулс, товарния автомобил се измества назад на около 1.80 м. При удара, водачът и пътуващите двама пътника получават увреждания. Двата автомобила са напълно унищожени и неподлежат на възстановяване.
Причината за настъпването на ПТП е неправилно предприето изпреварване на два автомобила от лек автомобил „Ауди А3“ и навлизане в насрещната лента за движение, която е лента за движение на товарен автомобил „Форд Транзит“. Скоростта на от лек автомобил „Ауди А3: преди удара е била около 104 км./ч., а на товарния автомобил „Форд Тразит“ осколо 63 км./ч. Пътната маркировка в района на ПТП е била прекъсната линия (М3 – единична прекъсната линия). Няма ограничаване на скоростта с пътни знаци. Разрешената скорост за този участък от пътя е 90 км. /ч. Т.е. скоростта на лек автомобил „Ауди А3“ преди удара не е била съобразена с конкретната пътна обстановка, с атмосферните условия, състоянието на пътя с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на види- мост.
Настъпването на ПТП е било предотвратимо от водача К.Б.К.ако същия е наблюдавал внимателно пътната обстановка и останалите участници в движението. При правилна преценка на пътната обстановка и непред- приемане на изпреварване на двата автомобила не би настъпило ПТП. Ударът между двата автомобила е бил неизбежен, поради обстоятелството, че водачът на лек автомобил „Ауди А3“ не е задействал спирачния механизъм на автомобила. Дори товарния автомобил „Форд“ да е бил спрял, то удар е щяло да настъпи, пора- ди продължаващото движение на лекия автомобил. Двамата водачи са имали видимост един към друг, поради обстоятелството, че пътят е прав участък без завои. Опасността възниква от момента в който лек автомобил „Ауди А3“ пресича осевата линия и навлиза в насрещната лента за движение. Именно от този момент водачът на товарния автомобил „Форд Транзит“ е задействал спирачния механи- зъм и е направил опит да го отклови в безопасна посока вдясно. В същото време водачът на лек автомобил „Ауди А3“ К.К.не е предприел никакви дей- ствия за намаляване на скоростта, спиране на автомобилаи/или отклоняването му, с цел избягването на ПТП.
Товарният автомобил „Форд Транзит“ фабрично не е оборудван с въздушни възглавници, а предпазни колани, които са монтирани само за водача и пасажера в дясно. За пътуващия в средата, на средната седалка между водача и пътника отдясно няма предвиден предпазен колан от завода производител. Пострадалата Ж.И.Й. е седяла отпред в дясно. На средната седалка, вляво от нея е седяла С.А..
При претърпяното ПТП, ищцата е получила следните травматични уврежда- ния - съчетана травма глава, таз и крайници, изразяващи се в: 1) Контузия на глава- та: отворена рана на долната челюст и мозъчно сътресение; 2) Контузия на таза: фрактура на лявата срамна и на лявата седалищна кост на таза; 3) Контузия на крайниците: многофрагментарна вътреставна фрактура на лъчевата кост на дясната предмишница и охлузна рана на дясната подбедрица – претибиална област. Травматичните увреждания на ищцата са причинени от съприкосновение с вътрешни детайли от купето – преден вертикален пояс и табло. Предвид степента на деформация на таблото на купето на бус „Форд Транзит“ вещите лица считат, че при непоставен колан възможността за получаване на травми в областта на гръдния кош и корема е по-голяма. Установените счупвания могат да се получат и при фиксирано от предпазния колан тяло, тъй като при забелязване на опастността и защитно изпъване на краката може да настъпи счупване на таза. Това са т. нар. отдалечени, непреки счупвания. В подкрепа на това е и регистрираната охлузна рана по предната страна на дясната подбедрица. Счупването на дясната лъчева кост може да се дължи на подпиране с дясната длан на таблото, непосредствено преди удара.
Получената многофрагментна фрактура на лъчевата кост на дясната пред- мишница е била лекувана оперативно. Проведено е открито наместване на фрактурата и метална остеосинтеза. Няма данни да е направена операция за изваждане на метала. След изписването от болницата, пострадалата е била лекувана домашно-амбулаторно. Състоянието й е било проследявано динамично и ежемесечно за периода от октомври 2018 г. – април 2019 г. от ортопед. Проведени са четири седемдневни курса физиотерапия и рехабилитация, поради ограничения в движенията на дясната гривена и в лявата тазобедрена става. Домашното амбулаторно лечение е продължило общо 300 дни. Към настоящия момент ищцата е клинично здрава по отношение на получените травми. налице е незначително ограничение в движенията в областта на дясната китка, което би могло да се дължи и на неотстранената метална плака.
Приложените по делото разходни документи са свързани с претърпяното ПТП. В тях са отразени разходи за закупуване на заключваща плака за дистален радиус, която е необходима за операцията; потребителска такса за 5 легодни болничен престой; фактура за специализиран транспорт от датата на изписването; за уринаторни торби, които са необходими за обслужване при постелен режим и медикамент Зибор, назначен при изписването, както и шест фактури за явяване на ЛКК, заплащанията по които са регламентирани.
За установяване на наведените твърдения за претърпени имуществени вреди ищцата е представила редица писмени доказателства – фактури и фискални бонове, с които са закупени необходими за лечението й медикаменти и медицински материали или заплатени медицински услуги. Общия размер на разходите свързани с лечението на ищцата възлизат на 1 670.40 лв.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от нея болки и страдания, ищцата е ангажирала гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитан свидетелката Н.Х.А., която е близка приятелка на ищцата от около 15 години. Свидетелката разбрала за катастрофата още същия ден, а е видяла пострадалата в деня след изписването й от болницата. Ищцата имала рани по челото и по брадичката, лежала неподвижно на легло не е можела да става и ходи. Ищцата е била стресирана и изглеждала много зле, имала болки предимно в таза и като помръдне получавала много силни болки. Свидетелката е посещавала ищцата един или най-много два пъти на седмица. Ищцата е лежала неподвижно цял месец, след което дошъл рехабилитатор и започнал да я раздвижва. През цялото време на боледуването, ищцата е имала необходимост от чужда помощ за задоволяване на хигиенните и битови потребности, като била обслужвана от съпруга й и от дъщеря й. Необходимостта от чужда помощ не е отпаднала и след като е започнала рехабилитацията, тъй като била много отслабнала и трудно се придвижвала първо с проходилка, а после с патерици. Към настоящия момент ищцата се движи без помощни средства, но ръката й при застудяване посинява и не може да я вдига.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, предвид обстоятелството, че тя има преки впечатления от състоянието на ищцата в периода непосредствено след ПТП. На следващо място нейните показания кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 01.10.2018 г. ищцата е депозирала писмена застрахователна претенция, като е приложила към нея документите свързани със застрахователното събитие, включително констативния протокол за ПТП и медицинската документация, свързана с провежданото лечение на травмитте, получени в резултат на ПТП. Допълнително с писмо, получено от застрахователя на 02.11.2018 г., ищцата е предоставила протокол за оглед на ПТП и албум изготвени по досъдебното производство, както и актуални медицински документи. Ответното дружество с писмо от 21.11.2018 г. е отказало изплащането на застрахователно обезщетение, тъй като не е представен влязъл в законна сила съдебен акт или документи, които с оглед естеството си, са част от висящото към този момент досъдебно производство № 1114/2018 г. по описа на РУ – Шумен.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди, както и законната лихва върху претендираните суми, считано от 16.10.2018 г. до окончателното им изплащане на обезщетенията. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 18.06.2020 г.
Разгледани по същество искът е частично основателен, поради следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай е безспорно, че на 05.09.2018 г е осъществено ПТП с участието на лек автомобил, управляван от К.Б.К., при което са причинени травматични увреждания - съчетана травма глава, таз и крайници на Ж.И.Й.. Наказателното производство е приключило със спора- зумение, одобрено от съда, с определение, което е окончателно (чл.382, ал.9 от НПК) и съгласно чл.383, ал.1 от НПК, има последиците на влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила К.Б.К., за понесените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила средна телесна повреда на ищцата, вследствие, на което тя е претърпяла имуществени и неимуществени вреди.
Не се оспорва наличието на валидно сключен застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на л.а. „Ауди А3“ с рег. № .... Застрахователния договор е обективиран в застрахователна полица № BG /02/118001465979, валидна от 16.05. 2018 г. до 15.05.2019 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуще ствени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети вредите, претърпени от ищцата, като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Ищцата не е била с поставен предпазен колан в разрез със задълженията произтичащи от ЗДвП и с това е допринесла за вредоносния резултат. От заключението на КСАМЕ и допълнителните разяснения на вещите лица дадени в съдебното заседание на 18.09.2020 г. се установява, че ищцата е била с поставен предпазен колан. Следователно тя не е допринесла с поведението си за причинени- те й вреди.
Относно размера на претендираните от ищцата обезщетения.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по своето основание. От събраните в хода на процеса доказателства, се установява, че във връзка с лечението на получените при увреждането травми ищцата е понесла разходи в общ размер на 1 670.40 лв. размерът на разходите не се оспорва от ответното дружество. В представеното заключение на назначената КСАМЕ, вещото лице посочва, че медикамента и медицинските услуги, посочени в приложените към исковата молба фактури имат връзка с лечението на установените травми, получени при процесното ПТП. С оглед на това тези разходи следва да бъдат възстановени на ищцата изцяло. Следователно искът за обезщетение на имуществе- ните вреди е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло в искания размер от 1 600.00 лева.
По отношение претенцията за обезщетение на неимуществени вреди, следва да се има предвид, че то има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкретните прояви на увреждане, физическите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП травми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Предвид събраните в хода на процеса доказателства съдът приема, че по- лучените в следствие на ПТП травматични увреждания са довели до болки, страда- ния и неудобства в един продължителен период Възстановителния и лечебен процес е продължил около десет месеца. Съгласно експертното заключение на вещото лице, ищцата се е възстановила напълно и е клинично здрава. Настъпило е оздравяване и няма данни за усложнения. На тази основа, с оглед и на социално-икономическите условия в страната и област Шумен (вкл. данните от НСИ за средната работна заплата в страната и в област Шумен), съдът приема за справедливо на С.А.А.да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на травматичните увреждания в размер на 45 000 лв., като в останалата част за разликата до претендирания размер от 53 400 лв. да бъде отхвърлена, поради прекомерност.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищцата претендира законна лихва върху исканите обезщетения за вреди за периода от 16.10.2018 г. до окончателното им изплащане. В чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на за- страхователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 2/.
В конкретния случай ищцата предявила претенцията си на 01.10.2018 г. и е представила допълнителни доказателства с писма, получени от застрахователя съответно на 05.10.2018 г. и на 02.11.2018 г. Ответникът се е произнесъл с отказ на 21.11.2018 г. С оглед на това претенцията за законна лихва, считано от 21.11.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите обезщетения е основателна и следва да бъде уважена., а за периода от 16.10.2018 г. до 20.11.2018 г. следва да бъде от- хвърлена.
Относно разноските по делото.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцата съобразно Определение № 239 от 12.04.2019 г. по в.ч.т.д. № 192/2019 г. на Апелативен съд – Варна е направила разноски по делото в размер на 1 000.00 лв., платена държавна такса. С оглед на това на основание ч.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от претенциите в размер на 466.00 лв.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответното дружество е направило разноски по делото в общ размер на 4 624.80 лв., от които платени в брой 3 600.00 лв., адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.07.2020 г. и депозит за възнаграждението на вещите лица в размер на 1 024.80 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 2 469.64 лв.
По компенсация ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 2 003.64 лева.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в размер не по-нисък от пред- видения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към сключване на договора за правна помощ – 18.09.2020 г., адвокатското възнаграждение в общ размер е 3 530 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния пред- ставител на ищцата, съразмерно с уважената част от претенциите й, адвокатско възнаграждение в размер на 1 644.88 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „Бул инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 1 864 лв. по сметка на Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на упра- вление гр. София, бул. „...“, № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.да заплати на Ж.И.Й., ЕГН ********** *** сумата от 1 600.00 (хиляда и шестстотин) лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени, вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 05.09.2018 г., причинено от К.Б.К., който е нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Ауди А3“ с рег. № ..., на основание застрахователна полица № BG/02/118001465979 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със закон- ната лихва върху главницата, считано от 21.11.2019 г. до окончателното й заплащане, като отхвърля претенцията за законна лихва върху горепосочената сума за периода от 16.10.2018 г. до 20.11.2018 г., включително.
Осъжда ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на упра- вление гр. София, бул. „...“, № 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К.да заплати на Ж.И.Й., ЕГН ********** *** сумата от 45 000.00 (четиридесет и пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и страдания, причинени, вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 05.09.2018 г., причинено от К.Б.К., който е нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Ауди А3“ с рег. № ..., на основание застрахователна полица № BG/02/118001465979 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2019 г. до окончателното й заплащане, а в останалата част за разликата над уважения размер на главницата от 45 000.00 лв. до претендираните 98 400.00 лв., както и за законната лихва върху горепосочената сума за периода от 16.10.2018 г. до 20.11.2018 г. отхвърля претенциите на Ж.И.Й..
Осъжда Ж.И.Й., ЕГН ********** *** да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „...“, № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.сумата от 2 003.64 лв., представляващи направените от ответника разноски по делото.
Осъжда ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „...“, № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.да заплати на ад.
Н.Н.Д. с адрес: ***, четвърти полуетаж,
офис № 4 сумата от 1 644.98 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана на ищцата безплатна адвокатска помощ.
Осъжда ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на упра- вление гр. София, бул. „...“, № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 1 864.00 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: