Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
Гр. Перник, 23.02.2021 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
открито съдебно заседание проведено на осми февруари през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 508 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 251
от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).
Образувано е по жалба на И.К.Х. с
ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адвокат С.А. *** против Заповед №
ЛС-39/11.06.2020 година на командира на Националната гвардейска част (НГЧ), с
която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, договорът
му за назначаване на военна служба е прекратен и военнослужещият е освободен от
военна служба.
В жалбата се излагат съображения,
че заповедта е незаконосъобразна, необоснована и издадена при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. По същество се твърди, че
в заповедта липсва пълно описание на извършеното нарушение, тъй като от
съдържанието й не ставало ясно кое от действията на наказаното лице
представлява тежко дисциплинарно нарушение, че в заповедта липсва конкретизация
на мястото на извършване на нарушението, както
и липсват мотиви защо нарушението е възприето като тежко от
дисциплинарнонаказващия орган, че при провеждането на производството по
налагане на дисциплинарно наказание е нарушена процедурата по чл. 144 от
Правилника за прилагане на ЗОВСРБ (ППЗОВСРБ), тъй като заповедта е връчена на
наказаното лице на 16.06.2020 година, но същият бил заставен да впише дата на
връчване на същата – 11.06.2020 година, с което бил ограничен срока за нейното
обжалване. От съда се иска да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание
на 08.02.2021 година жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от адвокат С.А. ***, която поддържа жалбата, допълва доводите в нея и
пледира за отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на съдебни разноски
по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание
на 08.02.2021 година ответникът – командир на Националната гвардейска част,
редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт С.Й.,
негов пълномощник. Счита жалбата за неоснователна, а оспорената с нея заповед
за съобразена с всички изисквания на закона. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 251 от ЗОВСРБ,
тъй като Заповед
№ ЛС-39/11.06.2020 година е връчена на наказания военнослужещ на 11.06.2020
година, което е видно от саморъчно направеното отбелязване и подписа му на
последната страница от документа, а жалбата е подадена в деловодството на НГЧ на
24.06.2020 година, подадена от адресат на индивидуалния административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е
процесуално допустима за разглеждане и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл.
144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема следното:
От фактическа
страна:
Жалбоподателят
И.К.Х. е постъпил на военна служба за първи път на 01.03.2011 година във Втори
гвардейски смесен батальон, на длъжност „Шофьор“, като на 29.12.2016 година,
управлявайки МПС с несъобразена с пътната настилка скорост и под въздействието
на алкохол, реализирал пътнотранспортно произшествие, поради което договорът му
за военна служба е прекратен, считано от 27.01.2017 година (здравно-производствена
характеристика на лист 23 от делото).
Считано
от 01.11.2017 година редник И.К.Х. е назначен на длъжност „Младши шофьор“ в 122
мм гаубичен огневи взвод на 122 мм гаубична батарея във Втори гвардейски смесен
батальон на НГЧ (здравно-производствена характеристика на лист 23 от делото).
Към
момента на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят И.К.Х., със звание
„редник 2-ри клас“, (служебен картон на лист 38 от делото), заема длъжност „Младши
шофьор“ в 122 мм гаубичен огневи взвод на 122 мм гаубична батарея „Салют“ във
Втори гвардейски смесен батальон на НГЧ, въз основа на Заповед №
ЛС-107/01.11.2017 година (здравно-производствена характеристика на лист 23 от
делото).
Установява
се от Заповед № ОХ-257/17.03.2020 година (лист 29 от делото), издадена от
министъра на отбраната, т. 3 от същата на военнослужещите се забранява
управлението на пътни превозни средства в служебно и извънслужебно време след
употреба на алкохол, като е разпоредено при установяване управлението на ППС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5‰ (...) по съответния за това ред и от
компетентни за това органи, на военнослужещите да се налага дисциплинарно
наказание „Уволнение“ на основание чл. 245, ал. 2, във вр. с чл. 242, т. 1 от
ЗОВСРБ.
Редник И.К.Х.,
в това му качество, е получил, като е удостоверил това саморъчно и с подписи, извънредни
инструктажи на 08.09.2020 година, на 10.04.2020 година и на 09.05.2020 година
относно мерки за безопасност (Книга за извънреден инструктаж на 122 мм гаубична
батарея на лист 52 – 54 от делото; протокол на лист 58 от делото), Съгласно т.
2 от приложения текст към Книга за извънреден инструктаж (лист 53 от делото) забранява
се управлението на МПС в служебно и извънслужебно време след употреба на
алкохол и упойващи вещества, съгласно Заповед № ОХ-257/17.03.2020 година.
На 20.05.2020
година редник И.К.Х. е назначен в наряд „Дежурен шофьор“, като водач на автомобил микробус „***“ с рег. № ВА ***, за транспортиране на назначения за деня личен състав на караула до
караулното в района на сградата на Президентството в гр. София (предварително
донесение на лист 30 от делото; Протокол на лист 25 от делото). Около 07:25
часа, на спирката на булевард „***“, непосредствено след кръговото кръстовище
на площад „Площад на нацията“ редник И.К.Х., във време на управление на
посочения служебен автомобил, е спрян и му е извършена проверка за алкохол от
органите на РС „Военна полиция“ – София. При направената проверка с техническо
средство „Алкотест „Дрегер“ – 7510, с фабричен № ARJA-0184 е
установено, че И.К.Х. управлява служебния автомобил с концентрация на алкохол в
0.90 ‰ в кръвта. Съставен му е Акт за установяване на административно нарушение
с № 2020025, в който редник Х. вписал, че няма възражения. Издаден му е талон
за медицинско изследване във ВМА – София, в който редник Х. вписал, че не приема
показанията на техническото средство. Същият е транспортиран от органите на РС
„Военна полиция“ – София до ВМА – София, като при пристигане в лечебното
заведение И.К.Х. отказал да даде проба за лабораторно медицинско изследване (донесение
на лист 31 от делото; от АУАН на лист 12 от делото; талон за медицинско
изследване на лист 13 от делото; Протокол на лист 15 от делото; протокол на
лист 25 от делото).
За
инцидента е докладвано с предварително донесение от 20.05.2020 година (лист 30
от делото) от дежурен по НГЧ (Военно формирование 54800 – София), с което са
уведомени командира на НГЧ, началника на щаба на НГЧ и старшия оперативен
дежурен на ВКЦ.
Със Заповед
№ РД-278 от 20.05.2020 година (лист 27 от делото) командирът на НГЧ назначава
комисия за извършване на служебна проверка за изясняване на обстоятелствата при
възникналия на 20.05.2020 година инцидент с редник И.К.Х..
В хода на
извършената проверка са взети обяснения – на 26.05.2020 година от И.К.Х. –
(лист 19 от делото), на 21.05.2020 година от младши експерт Д.С.Г. – дежурен по
НГЧ (лист 20 от делото), и на 01.06.2020 година от В.Д. М.– командир на Първи
гвардейски взвод от Първа гвардейска рота на Първи гвардейски батальон на НГЧ
(лист 22 от делото). И.К.Х. сочи в обяснението си, че използвал вода за уста, клеева
тинктура предходната вечер и същата сутрин, по 60 капки, че към момента на
проверката е използвал дезинфектант, с който освен това е дезинфекцирал и
маската, която носел във връзка с противоепидемичните мерки, както и че хванал
„предната част“ на техническото средство с ръка, по която имало дезинфектант.
Сочи още, че отказал да даде кръв за извършване на биологично изследване от
страх от заразяване с коронавирус, както и че кръвното му налягане било високо.
След
запознаване с материалите, събрани и приобщени по случая, обективирано в Протокол
от извършена служебна проверка рег. № СИ-16-2310/02.06.2020 година (лист 15 от
делото), комисията приема единодушно, че са налице предпоставки за прилагане на
чл. 16 от Наредба Н-5 от 27.06.2012 година, с препоръка – командирът на НГЧ да
изпрати военнослужещия И.К.Х. в психиатричен кабинет на консултативно – приемното
отделение на ВМА – МБАЛ – София, по установения ред, а след провеждане на
диагностичното уточняване да бъде приложен чл. 17 от Наредба Н-5/27.06.2012
година, съгласно която разпоредба в случай на установена концентрация на
алкохол в кръвта над 0.50 грама на литър (...) на военнослужещия се провежда
диагностично уточняване в психиатричен кабинет на консултативно – приемно
отделение на ВМА – МБАЛ – София, а при заключение „Психично здрав“ началникът
на военното формирование на съответната структура може да наложи дисциплинарно
наказание на военнослужещия по реда и при условията на ЗОВСРБ. Предложено е
изготвяне на здравно – производствена характеристика на И.К.Х. с мнение за
възможностите на военнослужещия да продължава да изпълнява служебните си
задължения.
На 05.06.2020
година, съвместно от началника на Медицински пункт и командира на Втори
гвардейски батальон, на редник И.Х. е изготвена здравно-производствена
характеристика с рег. № СИ-16-2439 (лист 17 от делото). Заключението на екипа
е, че редник Х. има нормален здравен статус и е клинично здрав.
На
11.06.2020 година командирът на НГЧ, в присъствието на началника на щаба на
НГЧ, началника на отделение личен състав и член на комисията за извършване на
служебната проверка, е провел беседа с редник И.К.Х., обективирана в протокол
рег. № СИ-16-2523 (лист 25 от делото), на която са изслушани обясненията на
военнослужещия, същият е запознат със събраните по доказателства по
дисциплинарната преписка. В графата „становище“ от протокола редник И.К.Х. саморъчно
вписал, че се е запознал със събраните доказателства.
На
11.06.2020 година командирът на НГЧ е издал Заповед № ЛС-39/11.06.2020 година –
предмет на настоящия съдебен контрол. От фактическа страна, след излагане и
приемане на обстоятелствата, обективирани в АУАН № 2020025/20.05.2020 година и Протокол
рег № СИ-16-2310/02.06.2020 година на комисията, назначена със Заповед № РД-278/20.05.2020 година, дисциплинарнонаказващият
орган е приел, че на 20.05.2020 година, редник 2-ри клас И.К.Х. съзнателно и в
качеството си на военнослужещ, назначен в наряд „Дежурен шофьор“ на 20.05.2020
година, след употреба на алкохол е управлявал служебно моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта от 0.90 ‰.
Горното е
прието от дисциплинарнонаказващия орган (ДНО) за тежко нарушение на военната
дисциплина съгласно чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, чл. 110, т. 4 и чл. 115, ал. 1,
т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България (УВСВСРБ) и Заповед № ОХ-680/05.11.2010 година, изменена със заповед № ОХ-257/17.03.2020 година на министъра на
отбраната, несъвместимо с оставането на редник И.К.Х. на военна служба.
Предвид
това и на основание чл. 248 и чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, във връзка с чл.
148 от ППЗОВСРБ и чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за структурата,
организацията и реда за използване на НГЧ и т. 6.2.2 от Заповед на министъра на
отбраната № ОХ-1252/07.12.2017 година, за нарушаване на военната дисциплина –
неизпълнение на Заповед № ОХ-680/05.11.2010 година изменена със Заповед
№ ОХ-257/17.03.2020 година на министъра на отбраната, на основание чл. 241, чл.
242, т. 1, чл. 244, т. 7, чл. 245, ал. 2, във връзка с чл. 246, ал. 2 от
ЗОВСРБ, чл. 137, ал. 4, чл. 140, чл. 146, ал. 1 и чл. 148 от ППЗОВСРБ, командирът
на НГЧ е наложил на редник 2-ри клас И.К.Х. дисциплинарно наказание „Уволнение“,
договорът му за назначаване на военна служба е прекратен и военнослужещият е
освободен от военна служба, като е зачислен в запаса.
Междувременно
по случая е образувана е преписка с вх. № 592/2020 година по описа на Военно – окръжна
прокуратура (ВОП) София, по повод получени материали от Военно – команден
център с рег. № 121-331/22.05.2020 година. С Постановление от 20.07.2020 година
на военен прокурор при ВОП София, е отказано образуването на досъдебно
производство. За нуждите на съдебното следствие и във връзка с проведеното
дисциплинарно производство се установява от постановлението за отказ, че въз
основа на съставения на 20.05.2020 година АУАН на И.К.Х., е издадено
наказателно постановление с № Т2020025.16.06.2020 година, с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача за нарушение по чл. 174, ал.
2 от ЗДвП – за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на
хиляда.
При така установените факти,
настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Преценявайки фактическите обстоятелства,
релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите, визирани в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Процесната
заповед е издадена от компетентния за това орган. Дисциплинарните наказания
за нарушения на военната дисциплина се налагат от длъжностните лица, определени
с ППЗОВСРБ (чл. 248 от ЗОВСРБ). Дисциплинарното наказание „Уволнение“ се налага
от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за военна служба
и да освобождават от военна служба (чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ). Договорът за
военна служба на войниците – каквато категория военнослужещ е и И.К.Х. – редник
2-ри клас (арг. от чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ и Класификатора на
длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, се прекратява със
заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица (чл.
161, т. 3 от ЗОВСРБ). На командира на НГЧ, който е дисциплинарнонаказващият орган
в процесното производство, е делегирано в правомощие да прекратява договори за
военна служба на военнослужещите в подчиненото му военно
формирование/структура, които не са в правомощията на други длъжностни лица (т.
6.2, подт. 6.2.2 от Заповед № ОХ-1252/07.12.2017 година на министъра на
отбраната). Не е налице основание за отмяна на заповедта в условието на чл.
146, т. 1 от АПК.
Съобразени
са и изискванията на чл. 146, т. 2 от АПК. Оспорената
заповед е изготвена в предвидената писмена форма и съдържа всички реквизити съгласно
чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ във връзка с чл. 252 от ЗОВСРБ, включително мотиви,
тъй като съдържа конкретно описание на фактическата обстановка, посочени са
разпоредбите и задълженията, които са нарушени, както и последиците от
извършеното дисциплинарно нарушение. В тази връзка неоснователно е твърдението
в жалбата, че в заповедта липсват мотиви, от които да е видно защо нарушението
е възприето като „тежко“ от ДНО. Установено е дисциплинарно нарушение, състоящо
се в неизпълнение на заповед на министъра на отбраната. На последния, притежаващ
качеството на дисциплинарнонаказващ орган (арг. от чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ във
връзка с чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ), принципно е предоставено в право да
прецени и кога едно нарушение е достатъчно тежко по смисъла на чл. 245, ал. 2
от ЗОВСРБ, извън хипотезите на чл. 245, ал. 1 от ЗОВСРБ. При упражняване на
това си правомощие, с издаването на Заповед № ОХ-680/05.11.2010 година, изменена със Заповед № ОХ-257/17.03.2020
година, министърът е квалифицирал управлението на МПС от военнослужещ с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 ‰ като тежко нарушение на военната
дисциплина, предпоставящо налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“. Оправомощен
от министъра на отбраната да прекратява договорите за военна служба на
войниците, и като такъв – с компетентност на ДНО, командирът на НГЧ е обвързан
с тази преценка на делегиращия оран – за несъвместимост на такъв вид деяние с
оставането на военна служба, каквото възприето е и в заповедта (в този смисъл е
Решение № 9548 от
12.07.2018 година, постановено по адм. дело № 2560/2018 година по описа на
Върховния административен съд), като същата е основана именно в съдържанието на
т. 3 от заповедта на министъра на отбраната.
По отношение спазване на административнопроизводствените
правила при издаване на обжалвания административен акт:
Редът за провеждане на
дисциплинарно производство е уреден в глава VII, раздел
XI на ЗОВСРБ, както и на основание чл. 252
от ЗОВСРБ – в ППЗОВСРБ, раздел XII.
Заповедта е издадена в рамките на
установените срокове по чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ и при спазване на
административнопроизводствените правила. По делото не се спори, което се
установява и от доказателствата, че процесното нарушение на военната дисциплина
е извършено на 20.05.2020 година, за което командирът на НГЧ е уведомен още на
същата дата, видно от предварително донесение инцидент (лист 30 от делото), а
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на
11.06.2020 година. При това положение съобразена е разпоредбата на чл. 249, ал.
1, във връзка с ал. 3 от ЗОВСРБ – заповедта е издадена в рамките на двумесечния
срок от установяване на нарушението от дисциплинарнонаказващия орган, и в
едногодишния срок от неговото извършване.
Процесното дисциплинарно производство
е започнало със заповед на командира на НГЧ за назначаването на служебна
проверка по реда на чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ, във връзка с чл. 142, ал. 1 от
ППЗОВСРБ от нарочна комисия, за чиято дейност е изготвен протокол и със
съдържанието по чл. 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ, а към същия са приложени събраните
доказателства и писмени обяснения. Началникът на НГЧ е провел беседа с
нарушителя, при която военнослужещият е запознат с доказателствата и с
протокола от извършената служебна проверка, включително с приетите за установени
факти и обстоятелства към извършеното нарушение, даващи основание за налагане
на дисциплинарно наказание, включително за неговия вид. Редник И.К.Х. е
изслушан, обяснения и възражения по констатациите от извършената служебна
проверка не е направил, а осъществяването на тези факти последният е
удостоверил с подписа си, видно от собственоръчното отбелязване в протокола. С
това са спазени изискванията на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ, респ. чл. 144 от
ППЗОВСРБ. В беседата, видно от протокол рег. № СИ-16-2310/02.06.2020 година
(лист 15 от делото), участие е взел и един от членовете на комисията,
сформирана за извършване на служебната проверка (чл. 144, ал. 2 от ППЗОВСРБ). Заповедта
е връчена на наказания военнослужещ на 11.06.2020 година, като същият е
упражнил правото си на жалба в законоустановения 14-дневен срок.
Във връзка с горното, без
основание са доводите на жалбоподателя, които се отнасят единствено до датата,
на която му е връчена процесната заповед. На първо място, по делото не се
събраха доказателства за фактическо връчване на
издадената заповед на 16.06.2020 година, каквото твърди жалбоподателят – дата,
следваща собственоръчното отбелязване в същата от страна на И.К.Х. за връчването
й на 11.06.2020 година. На следващо място, дори хипотетично да се приеме за обективно
това твърдение на жалбоподателя, то с оглед факта, че това е актът завършващ
производството, с оглед факта на депозиране на жалбата до административния съд
в законоустановения 14-дневен срок от удостовереното връчване на същата, както
и с оглед осигурената на жалбоподателя от съда възможност да ангажира
доказателства, в които основава твърденията си за незаконосъобразност на
оспорения акт и производството по издаването му, доводите се считат за
ирелевантни, що се отнася до предоставеното в пълнота, гарантираното и от
закона, право на защита в хода на проведеното съдебно обжалване.
Предвид изложеното съдът намира,
че в хода на дисциплинарното производство, приключило с издаване на спорния
административен акт, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, включително не е ограничено правото на
защита на наказаното лице, които да са основание за отмяна на обжалваната
заповед в условието на чл. 146, т. 3 от АПК.
При издаване на оспорваната
заповед е съобразен и приложимият материален закон.
От фактическа страна на редник И.К.Х.
е предявено, че на 20.05.2020 година, редник 2-ри клас И.К.Х. съзнателно и в
качеството си на военнослужещ, назначен в наряд „Дежурен шофьор“ на 20.05.2020
година, след употреба на алкохол, е управлявал служебно моторно превозно
средство – автомобил микробус „***“ с рег. № ВА ***, с концентрация на алкохол
в кръвта от 0.90 ‰, установена посредством използването на техническо средство
„Алкотест „Дрегер“ – 7510, с фабричен № ARJA-0184,
при проверка, извършена на И.К.Х. от органите на РС „Военна полиция“ София, спрян
във време на управление на посоченото МПС.
Така предявеното по фактите, се
установи безспорно по делото, въз основа на доказателствата, че е реализирано
от настоящия жалбоподател, в посоченото му качество, съответно виновно.
Част от административната
преписка е АУАН с № 2020025/20.05.2020 година, чиито констатации не са
оспорени, нито оборени, в хода на дисциплинарното и съдебното производство.
Съгласно констатациите в АУАН, на посочените дата и място и при вписаните
обстоятелства И.К.Х. е управлявал описаното по – горе, служебно МПС, с
концентрация на алкохол в кръвта от 0.9 ‰, което е установено по надлежния
начин посредством използването на техническо средство Алкотест „Дрегер“. Актът
е подписан от И.К.Х. без възражения, като такива не са направени и в тридневния
срок от съставянето му, а за това установено нарушение издадено е наказателно
постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
редник И.К.Х. в качеството му водач на МПС по смисъла на ЗДвП. Освен това,
редник И.К.Х., въпреки неприел показанията на техническото средство, е отказал
да се подложи на медицинско изследване за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта във време на управление на служебния автомобил. При това
положение, на основание разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Наредба №
Н-5/27.06.2012 година, се приема за валиден резултатът от показанията на
техническото средство, независимо че И.К.Х. се е явил в определената
специализирана лаборатория, тъй като е отказал да се подложи на медицинско
изследване, което е равнозначно на неявяване. Управлението на служебното ППС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда е безспорно установено и по
надлежния за това начин. В хода на извършената преди издаване на спорната
заповед проверка, доказателства, които да оборят констатациите в съставения
АУАН относно така отразените в същия обстоятелства, не са представени и
приобщени. Такива доказателства не се събраха и в хода на съдебното следствие.
Във връзка с горното установеният
при проверката водач на МПС И.К.Х., управлявал служебно ППС с концентрация на
алкохол в кръвта от 0.9 ‰, притежава и друго особено качество – военнослужещ с
военно звание редник 2-ри клас в Национална гвардейска част, която е част от
въоръжените сили на Република България. Като такъв, същият е субект на
разпоредбите на ЗОВСРБ, на нормативните актове по прилагането му, както и на уставите,
на нормативните и административни актове на органите за ръководство на
отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените
сили, както и на заповедите на командирите и началниците (чл. 178, ал. 1 от
ЗОВСРБ).
Така установеното и предявено от
фактическа страна е обосновало ангажирането на дисциплинарната отговорност на
редник И.К.Х. за тежко нарушение на военната дисциплина съгласно чл. 245, ал. 2
от ЗОВСРБ, чл. 110, т. 4 и чл. 115, ал. 1, т. 7 от УВСВСРБ и Заповед № ОХ-680/05.11.2010 година, изменена със Заповед №
ОХ-257/17.03.2020 година на министъра на отбраната. Административният акт е
основан също и в разпоредбите на чл. 241, чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ.
Съгласно разпоредбата на чл. 245,
ал. 2 дисциплинарно наказание уволнение може да се наложи и при други тежки
нарушения на военната дисциплина (извън случаите на ал. 1 от разпоредбата). Както
вече се отбеляза по – горе, с тази разпоредба законодателят е предоставил в
правомощие на компетентния дисциплинарнонаказващ орган преценката кога дадено
нарушение на служебната дисциплина, извън изрично изброените в ал. 1 на чл. 245
от ЗОВСРБ случаи, е тежко, такова че да обоснове налагане на дисциплинарно
наказание „Уволнение“. Министърът на отбраната, в качеството му на ДНО по смисъла
на чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ, във връзка с чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ, е упражнил
това си право, като е издал Заповед № ОХ-680/05.11.2010 година, изменена със Заповед № ОХ-257/17.03.2020
година. В т. 3, изр. първо на заповедта изрично е забранено управлението на ППС
от военнослужещи в служебно и извънслужебно време след употребата на алкохол. С
изр. второ на т. 3 от цитираната заповед изрично е разпоредено от компетентния
по силата на закона ДНО, че при установено управление от страна на
военнослужещ, в служебно и извънслужебно време, на ППС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена по съответния ред от
компетентните за това органи, на военнослужещите се налага дисциплинарно
наказание „Уволнение“ на основание чл. 245, ал. 2, във връзка с чл. 242, т. 1
от ЗОВСРБ. Т.е. деянието по преценка на ДНО е квалифицирано като тежко
нарушение на военната дисциплина, извън изрично изброените хипотези на чл. 245,
ал. 1 от ЗОВСРБ, за което на основание чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ се налага
дисциплинарно наказание „Уволнение“.
Съгласно чл. 241 от ЗОВСРБ
виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение
на военната дисциплина, а нарушение на военната дисциплина, съгласно чл. 242,
т. 1 от ЗОВСРБ, е включително неизпълнението на задължение по военната служба. Съгласно
чл. 110, т. 4 от УВСВСРБ при изпълнение на служебните си задължения
военнослужещите следва да проявяват отговорност, дисциплинираност и
самодисциплина, като се подчиняват на всички законно отдадени заповедни и разпореждания.
При това положение,
неизпълнението на Заповед № ОХ-680/05.11.2010 година,
изменена със Заповед № ОХ-257/17.03.2020 година на министъра на отбраната, съставлява
неизпълнение на задължение по военната служба, вменено именно с тази заповед.
Цитираната заповед, видно от мотивите на същата, е издадена с цел обезпечаване
на разпоредбите на чл. 114, т. 3, чл. 115, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 от Устава,
във връзка с чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, и с оглед необходимостта от
прекратяване на случаите на нарушаване на войсковия ред и дисциплина в резултат
на употребата на алкохол от военнослужещите в служебно и извънслужебно работно
време. Съдът приела, че съдържанието на тази заповед е било известно на
наказания военнослужещ към момента на извършване на нарушението, тъй като
същата е била предмет на поредица от инструктажи както чрез изричното й
посочване в текста на инструктажа, така и чрез възпроизвеждане на частта от
същата, с която се забранява управлението на ППС в служебно и извънслужебно
време след употреба на алкохол. Субект и адресат на тези инструктажи е бил и
жалбоподателят, което е удостоверявано саморъчно, вкл. с подпис от последния. С
това се отхвърлят единствено като защитна теза, но необосновани, доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, изложени в съдебно заседание.
Ще се отбележи в тази връзка, че
в случай на установено извършено тежко нарушение на военната дисциплина,
квалифицирано като такова от компетентния ДНО на основание чл. 245, ал. 2 от
ЗОВСРБ, оправомощеното лице по чл. 161, т. 2 от ЗОВСРБ, както е обвързано с
тази преценка на делегиращия орган, разпоредил налагането на дисциплинарно
наказание „Уволнение“ в хипотезата на изречение второ от т. 3 на заповедта, така
обвързано е и с правилото на чл. 140 от ППЗОВСРБ, съгласно което дисциплинарното
наказание „Уволнение“ се налага задължително в случаите по чл. 245 от ЗОВСРБ.
При това положение, за да е
налице нормативно основание за налагане на този вид дисциплинарно наказание и
за такова дисциплинарно нарушение, следва да е осъществен следният фактически
състав: установено управление на ППС в служебно или извънслужебно време от
страна на военнослужещ, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда,
установена по надлежния ред и от компетентни за това органи. Употребата на
алкохол и стойността на концентрацията в кръвта на водача в процесния случай е
установена по реда на ЗДвП и от органи на РС „Военна полиция“, също компетентни
да осъществяват контрол за спазването на правилата за движение по пътищата що
се отнася до водачите на ППС на министерство на отбраната, разполагащи вкл. с
правомощието за установяване на нарушения на правилата за движението по
пътищата да използват технически средства (арг. от чл. 169, ал. 1 и ал. 2 във
вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП). Провереният водач е военнослужещ,
управлявал ППС на министерство на отбраната в служебно време.
Не на последно място,
управлението на ППС след употреба на алкохол е в противоречие както с т. 3 на
цитираната по – горе заповед, така и с нормата на чл. 115, ал. 1, т. 7 от УВСВСРБ,
с която на военнослужещия се забранява да нарушава законите и обществения ред в
страната. В случая нарушена е разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която
забранява на водачите на ППС да управляват ППС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда.
С оглед изложеното при издаване
на обжалваната заповед е съобразен приложимия материален закон. Обслужена е и
целта на ангажирането на дисциплинарна отговорност на военнослужещите, вкл.
чрез прилагане на най – тежката форма на дисциплинарно наказване за
извършването на тежко нарушение на военната дисциплина. Военната служба е
държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на
въоръжена защита на страната (чл. 133 от ЗОВСРБ). С издаването на процесната
заповед е постигната целта на закона за поддържане на въоръжените сили в
състояние, адекватно на целите на отбраната, на това, което същата осигурява
(чл. 6 от ЗОВСРБ). Не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в
условието на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Предвид всичко гореизложено, въз
основа на извършената проверка на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК,
настоящият съдебен състав приема, че е не са налице основанията по чл. 146 от АПК
за нейната отмяна.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни
разноски.
С оглед
изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи, като на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка
с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати в полза на
ответника сумата в размер на 100 (сто) лева.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
И.К.Х. с ЕГН **********,*** против Заповед № ЛС-39 от 11.06.2020 година на
командира на Националната гвардейска част, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“, договорът му за назначаване на военна служба е прекратен
и военнослужещият е освободен от военна служба.
ОСЪЖДА И.К.Х.
с ЕГН **********,*** да заплати на Националната гвардейска част съдебни разноски
в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия:/п/