Решение по дело №49/2018 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 април 2018 г. (в сила от 27 март 2019 г.)
Съдия: Диана Борисова Маринова
Дело: 20181300500049
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 17

                                               

 

Гр. В.

                                                                                                   17.04.2018

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Видинският     окръжен     съд     гражданска    колегия

В   открито съдебно  заседание   на   четиринадесети март

две   хиляди    и     осемнадесета година     в     състав: 

 

                                                Председател:  Д. М.

 

                                                       Членове:  С. С.

                                                                       Г. Й.

                                                           

При    секретаря И. К.  

и   в   присъствието   на    прокурора      

като    разгледа    докладваното    от   Съдията  М.

Въззивно    гражданско   дело   № 49 по  описа  за  2018г.

и     за     да    се    произнесе,      взе      предвид     следното:

 

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на С.С.М. *** решение № 443/27.11.2017г.  постановено по гр.д. № 1880/2016г. по описа на ВРС.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението не е обосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че следва да се уважи направеното възражение пред ВРС от жалбоподателя за недопустимост на предявения иск, като се отмени изцяло решението и се прекрати производството по делото. В жалбата се съдържат и оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила с което е допуснато ограничение на процесуалните права на жалбоподателят. За тези допуснати нарушения в жалбата са развити подробни доводи, като се посочва, че първоинстанционния съд не се е съобразил с представените от жалбоподателя писмени доказателства. Съдът е допуснал правен абсурд като е посочил, че придобивната давност върху имотите за жалбоподателя е десет години и необосновано не е приел, че се касае за добросъвестно владение върху наследствените имоти. Посочва се, че съда не се е съобразил с направеното възражение, че ищцата по делото не е приела наследството на всички посочени в исковата молба имоти със способите посочени в чл.49 от ЗН.

В съдебно заседание жалбоподателят е представил писмени доказателства, които са приети от съда.

Ответницата по жалба С.С.П. е подала писмен отговор на писмената жалба в който оспорва жалбата, като поддържа че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя и е постановил законосъобразно и обосновано решение, като е допуснал делбата съобразно правата на страните, които притежават по закон. Не е сочила нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжния съд след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответницата по жалба и събраните доказателства приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна поради което е допустима.

По основателността на жалбата окръжния съд приема следното:

Не основателно е искането във въззивната жалба за отмяна на постановеното от ВРС решение и прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск. В случая не са налице предпоставките на чл.270, ал.3 от ГПК за постановено от ВРС недопустимо решение поради предявен недопустим иск.

Производството по гр.д. № 1880/2016г. по описа на ВРС е с предмет предявен иск за делба на наследствени имоти с п равно основание чл.69 от ЗН придобити от страните по делото по силата на наследяване от различни наследодатели поради което следва да се приеме че се касае за допустим иск предявен по реда на чл.341 и сл. от ГПК.

Ищцата е поискала да се постанови решение и да се допусне делба на описаните в исковата молба недвижими имоти съобразно правата на страните по закон, като е посочила за всеки от имотите кой е наследодателя на страните и е представила писмени доказателства за качеството на наследници на страни от посочените наследодатели и какви имоти притежават същите и основанието на което ги притежават.

В отговора си на исковата молба, ответника по делото и жалбоподател в настоящето производство е направил основно възражение, че дори ищцата да бъде приета за наследник по закон на посочените в исковата молба наследодатели същата не следва да получи дял от наследствените имоти, тъй като ответникът е установил владение върху всички имоти и е придобил тяхната собственост въз основа на петгодишна придобивна давност като добросъвестен владелец. За това възражение е изложил няколко обстоятелства. Посочва, че ищцата с никакви действия не е приела наследството от нито един от тримата наследодатели посочени в исковата молба. Посочено е, че по силата на традиция установена в семейството на страните ответникът по делото е следвало да наследи всички имоти които са останали в наследство от общите им наследодатели, а така също е посочил че ищцата е недостойна да наследява, тъй като е направила опит да лиши от живот тяхната майка и наследодателка Г. М. Н.

В определението си по чл.140 от ГПК, съдът е изготвил доклад по делото в който е изложил становищата на страните и е указал кои обстоятелства следва да бъдат доказани от всяка една от тях  и за кои обстоятелства не сочат доказателства. В доклада се съдържат указания по отношение на ответника по делото, че в негова тежест е да докаже всички възражения които е направил в отговора на исковата молба, а в с.з. от 19.04.2017г. след изслушване на страните съдът е обявил доклада за окончателен. Отново е дал указания на ответника, че следва да представи доказателства относно възражението му, че е придобил всички имоти поради изтекла придобивна давност.

В с.з. на 15.06.2017г. съдът е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване факт, че ответника е упражнявал фактическа власт върху земеделските земи и застроените поземлени имоти в с.В. и с.Н. с..

Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно е установено, а няма спор и между страните че същите са наследници по закон на наследодателите посочени в исковата молба, а именно С. М. Н.-техен баща, Ф. Й. Н.-тяхна баба и М. В. Г.-техен дядо за които са представени удостоверения за наследници.

Няма спор между страните и за имотите, които са оставени в наследство от посочените по-горе наследодатели за които имоти са представени писмени доказателства, че са били собственост на наследодателите на страните.  

По делото са разпитани свидетели, които са установили отношенията между страните по делото и обстоятелството, което съдът е приел че не се нуждае от доказване, а именно че ответника по делото е упражнявал фактическата власт върху наследствените имоти, като за имота находящ се в с.В. се установява, че ответникът не е пускал никого в имота без негово разрешение, което се касае и за имота находящ се в с.Н. с..

Въпреки дадените от съда указания на ответника че не сочи доказателства за възражението си че е придобил всички наследствени имоти по давност, правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че такива доказателства по делото не са били събрани.  Ответникът не е представил доказателства от които по категоричен начин да се установи, че е демонстрирал своите намерения за качеството си на владелец на всички имоти както по отношение на другия сънаследник – ищцата по делото, така и спрямо всички останали.

Законосъобразно съдът е приел, че  намерението за придобиване на имотите по давност чрез упражняване на фактическа власт, изразяване волята че ги владее единствено за себе си е следвало да продължи повече от десет години, след възникване на съсобствеността между страните съгласно изискванията на чл.79 от ЗН, тъй като ако е установил владение само за себе си ответникът е имал качеството си на недобросъвестен владелец, а не както той твърди в жалбата че се касае за добросъвестно владение по смисъла на чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗН.

Не доказано е по делото и възражението на ответника, че ищцата по делото с никакви действия не е изразила волята си, че приема наследството. Напротив, разпитаните по делото свидетели заявяват, че същата е посещавала имотите, но често е била лишавана от тази възможност поради забраната на ответника за достъп до наследствените имоти.

С обжалваното решение съдът е изложил подробни мотиви по отношение на всички твърдения и възражения на страните, обсъдил е всички доказателства събрани по делото поради което съдът приема че постановеното решение е законосъобразно и обосновано.

Не основателни са оплакванията във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото пред Районния съд, които са нарушили процесуалните му права на страна в процеса.

Съдът е изложил подробни указания при разпределяне на доказателствената тежест между страните, като е указал изрично на ответника за кои факти и обстоятелства за които той твърди, той не сочи доказателства. Дал му е възможност да представи писмени доказателства и да посочи свидетели, издал е поисканите съдебни удостоверения.

По изложените съображения окръжния Съд приема, че обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено за което

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 443/27.11.2017г., постановено по гр.дело № 1880/2016г. по описа на Видинския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие предпоставките на чл.280 от ГПК.

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   

 

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

               

 

 

 

           2.